СЪЗДАТЕЛЯТ В ДНИТЕ НА МЛАДОСТТА НИ

Братко мой! Верни ми приятелю!
За кой ли път сърцето ми се възхищаваше твърде много от Величието и Красотата на моя Господ. И за кой ли път дълбоките зеници на Исус издирваха всичките кътчета на сърцето ми. Защото Той, като стоеше на мраморния Си Трон, отвори устата Си, като ми казваше:
“Помниш ли Създателя си в дните на младостта си? Помниш ли Този, Който ти даде Дух от Духа Си и Живот от Живота Си?”
Думите на Господ ме накараха да Му отговоря с развълнуван глас:
“Исусе! Откакто сърцето ми Те позна, аз не мога да Те забравя! Аз помня всичката Ти Благост и Милост, с които ме посети, като никак не зачете това, че съм твърде недостоен и грешен. И сега, като гледам Лицето Ти, виждам, че то е останало без изменение и сянка от промяна. Понеже аз остарявам с всяка година и лицето ми се изменя, но Ти оставаш Същият. Явно е, че Времето няма власт над Тебе…”
Господ се усмихна на думите ми, а след това ми отговори, казвайки:
“Времето наистина няма власт над Мене, понеже Аз съм, Който имам власт над Времето. Но ако някой няма власт над Времето, то Времето има власт над него. Помисли тогава и Ми кажи:
Как би помнил Създателя в дните на младостта си, след като рано или късно старостта ще почука на вратата на живота ти? Няма ли в един момент да бъде невъзможно да помниш Създателя си, просто защото си напуснал дните на младостта си?”
“О, Исусе! Бих Ти повторил думите на псалома, които сърцето ми твърде много обича:
“Боже, Ти Си ме научил от младостта ми; и досега съм разгласявал Твоите чудесни дела. Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, докато не разглася силата Ти на идещия род, Твоята мощ на всичките бъдещи поколения…” (Псалом 71:17-18) 
Но аз наистина не зная как да изпълня божественото наставление на Божията Мъдрост, та всякога да Те помня в дните на младостта си. Просто защото, искам или не, ще остарея…”
След последните ми думи Исус ми даде знак с ръката Си, за да се приближа до Трона Му. А когато застанах пред Него, Той простря ръката Си и погали главата ми, като ми казваше:
“Не, момчето Ми! Ти няма да остарееш! Тялото ти може да остарее, и белите коси да прошарят главата ти, но тук вътре, в сърцето си, ти ще продължаваш да помниш Създателя си в дните на младостта си. И сега, като гледаш Моя Образ, кажи Ми:
На колко години е твоят Господ?”
Погледнах Исусовото Лице, а от Образа Му ме гледаха очите на Мъж в Съвършената зрелост на Живота Си. Това ме накара с трепет да Му кажа:
“Господи мой! Ти имаш Вечен Живот и числото на годините Ти е неизследимо. Но аз зная, че откакто прие Образ на Човешки Син, Ти се роди като Младенец, стана Младеж и накрая се превърна в Мъж, Който в Изгледа Си и в Младостта на Тялото Си остана завинаги на тридесет и три години…”
Господ отново се усмихна на отговора ми, а след това ме попита, казвайки:
“А как ти разбираш тези тридесет и три години на твоя Спасител? Защо не останах завинаги на двадесет или четиридесет, на петдесет или дори сто, но останах именно на тридесет и три? Понеже, ако Ми отговориш на този въпрос, ти наистина ще изпълниш наставлението на Божията Мъдрост да помниш Създателя си в дните на младостта си…”
“О, Исусе! Твърде Свято и съкровено е това число от тридесет и три години. И сега сърцето ми подсказва, че то съдържа в себе си предела на Съвършеното познание за Тебе…”
“Това, че числото тридесет и три е твърде Свято и съкровено, ти правилно го рече. Но Аз сега искам наистина да разбереш всичката Святост и съкровеност на тези тридесет и три години на Моя Живот. Затова нека да заведа сърцето ти при ковачницата на Отеческата Мъдрост. Защото там ще ти говоря в Дух на Мъдрост и Съвършено откровение…”
След тези Свои думи Господ се изправи от Трона Си и тръгна напред, а аз Го последвах. Така ние излязохме от Залата на Божиите Времена и Съдби и съвсем скоро очите ми видяха огнената ковачница на Отеческата Мъдрост. А когато се приближихме твърде много до нея, Господ започна да ми говори, като казваше:
“Ако някой би искал да знае къде се подготвят великите дела, които въвеждат в бъдещия век, то на такъв дай думите Ми, че Мъдростта на Отца е тази, която приготвя съдовете на Божията Святост и могъщество. И понеже Славата на Отца Ми наистина пребъдва от век на век, то виж сега знамението, което ще сторя пред очите ти…”
След тези Свои думи Господ пристъпи в самия Огън на ковачницата. И като простря ръцете Си, извади от нея огнена чаша, от която пръскаха искри. А тогава Той отново ми каза:
“Всичко, което се роди в Огъня на Отца Ми, има своя съдба. Съдба за Небето или съдба за земята. Съдба за Светлината или съдба за мрака. А ти непременно трябва да видиш докъде се простират съдбите на Небето и откъде започват съдбите на земята.
Ето, виж огнената златна чаша в ръцете Ми! Тя е едно сърце, създадено от Твореца, което един ден ще се върне и застане пред Твореца, за да отговаря за делата си. Но преди да се върне, непременно ще преживее съдбите на Небето или съдбите на земята. И понеже, било Небесни или земни, съдбите се заповядват от Отца Ми, то виж как тази огнена златна чаша ще започне да се променя във Времето, което й е отредено като избор. Защото това е Времето от един век…”
След последните думи на моя Господ от самата Отеческа ковачница излязоха водите на Святия Дух, които образуваха духовен пролом, слизащ към земята. А Исус, като държеше огнената златна чаша с едната Си ръка, протегна другата към мен, като ми казваше:
“Нека двамата с теб да влезем в този духовен пролом. За да видиш с очите си какво ще се случи с огнената златна чаша, която държа в ръката Си…”
Така аз и Господ влязохме в духовния пролом. А Той, сочейки надолу към земята, отново ми проговори, казвайки:
“Гледай надолу и Ми кажи какво забелязваш…”
Погледнах надолу и ето, че очите ми видяха как самият пролом видимо се променяше. В началото той беше светъл, в средата – дрезгав, а в самия си край – мрачен. Затова отговорих на Исус, като Му казах:
“Господи мой! Виждам как това Време от един век има три различни състояния. Първата третина е светла и до нея стигат водите на Святия Дух, втората третина е в дрезгавина, а третата – потънала в абсолютен мрак…”
След моите думи Господ посочи надолу, като ми казваше:
“Сега ние ще слезем през годините на този век. А ти нито за миг не преставай да гледаш огнената златна чаша в ръката Ми…”
Така двамата с Исус вече слизахме през годините на самия век, а аз съсредоточено наблюдавах златната чаша в ръката на Спасителя. И ето, че тя все повече и повече пламтеше, а искрите й, подобно на свещ с бенгалски огън, разпръскваха всичкото си великолепие и красота в Светлината на пролома. Но ето, че настъпи миг да се спрем. И Господ ми проговори, като казваше:
“Внимавай Стефане! И проумей всичките Ми думи. Защото сега сме на първата от трите граници във Времето на този век. Кажи Ми тогава как изглежда златната чаша в ръцете Ми?”
“О, Исусе! Тя блести ослепително и хвърля искрите си встрани. Бих казал, че чашата изглежда чудесно…”
“А на колко години е станала тази чаша, за да изглежда наистина чудесно?”
Въпросът на Исус беше първият от жадуваните отговори за сърцето ми. Ето защо Му казах:
“Господи мой! Чашата е станала на тридесет и три години, понеже това е едната третина от стоте години на века. Тя е в самата си зрелост и на Съвършеното място в Божието Време…”
Слушайки думите ми, Господ утвърдително поклати главата Си, като ми казваше:
“Точно така е, момчето Ми. И ти, за свидетелство на цялата Ми Църква, запиши думите Ми, с които казвам на всички ви:
Първите тридесет и три години, като избор пред сърцата ви, са годините на Човешкия Син. Това са годините, в които Святият Дух първом ви ражда като младенци, после ви храни и облича като дечица. За да ви изгради като младежи и накрая да ви превърне в бащи…”
Думите на Исус бяха твърде познати на сърцето ми. Ето защо с огромно вълнение Го запитах, казвайки:
“Господи мой! Тези ли години е имал предвид Апостол Йоан, та да запише в посланието си:
“Пиша вам, дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име. Пиша вам, бащи, защото познавате Този, Който е отначало. Пиша вам, младежи, защото победихте лукавия. Писах вам, дечица, защото познавате Отца. Писах вам, бащи, защото познавате Този, Който е отначало. Писах вам, младежи, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас; и победихте лукавия…” (I Йоаново 2:12-14) 
“Точно така е, момчето Ми! И нека всичките Ми братя и сестри да знаят, че тук е пределът и самата граница на Моя Живот, сиреч, дните на Младостта, в които вие трябва да помните Създателя си. Всяко излизане от този духовен предел и напускане на тази граница, е излизане от Младостта на Човешкия Син. А всяко излизане от тази Младост, е поставянето на златната чаша под властта на друг дух, друг Исус и друго благовестие. Затова ти продължи да гледаш златната чаша в ръката Ми, понеже сега ще напуснем годините на Младостта, за да слезем надолу, в следващите години на този век…”
Отново гледах на златната чаша в ръцете на Исус, когато Господ хвана здраво сърцето ми, за да слезем още по-надолу. И ето, че пламтящите искри от чашата намаляха твърде бързо, докато напълно изчезнаха. А самото злато, от което беше направена чашата, започна да потъмнява и да се видоизменя. Така дойде миг, когато по самата чаша се появиха пукнатини, които се врязваха в нея като от някакъв невидим бръснач. Това ме накара да извикам към Исус и да Му кажа:
“Ах, Господи мой! Какво стана с тази златна чаша в ръката Ти? Та ето, искрите й изчезнаха и по нея се врязаха дълбоки пукнатини. А и самото злато сякаш вече не е злато. Понеже потъмнява след всяка изминала година…”
Слушайки думите ми Господ се спря. А след това с твърде сериозен Глас вече ми казваше:
“Защо още се чудиш? И защо не забележиш, че тази чаша вече не е във властта на Божията Светлина, та да я озарява Младостта на Човешкия Син, но е преминала във властта на дрезгавината. Нима не помниш думите на Божия пророк относно тази дрезгавина?”
“Помня ги, Исусе! Защото Исайя каза съвсем точно в пророчеството за река Ефрат, която е учението на Антихрист:
“Сърцето ми се разколебава, трепет ме ужаси; дрезгавината, която пожелах, се обърна на страшилище за мене…” (Исайя 21:4) 
“Виж тогава пукнатините по тази чаша и Ми кажи къде още би ги видял?”
“О, Господи мой! Та тези пукнатини твърде много напомнят и на дълбоките бръчки, които оставя старостта върху човешките лица…”
“А да иска ли твоят Господ на Сватбата Си невяста с бръчки? Да иска ли да се венчае с одъртяла и безумна старица, по чието лице са останали белезите и петната на всяко осквернение от дявола?”
“Не, Исусе! Ти ще се венчаеш за прекрасна и светла девица, чието лице блести като Слънцето в Силата Си. Ти ще се венчаеш за тази, която има в сърцето си границата и предела на Твоята Младост…”
“Виж мястото, на което сега се намираш. И дай свидетелството на всичките Ми братя и сестри, че когато излезете от Младостта на Човешкия Син, вие сте обречени да остареете духовно и да се сбръчкате от властта на религиозния дух, който е духът на Вавилон. Нека разумните, които търсят Лицето Ми и слушат Гласа на устните Ми, непременно знаят, че всяка бръчка по лицата на вавилонските старици, е като една фалшива доктрина. И всяко петно – като едно съгласие с умноженото беззаконие. И ето такава е възрастта от тридесет и четири до шестдесет и шест години. Защото това е възрастта на душевните страсти и съблазни! Възрастта на тези, които нямат непоколебим дух за Господа, но имат колебливи души за дявола! А които се колебаят, те се блъскат и завличат от всеки вятър на учение, по човешката заблуда и по всичките измамливи хитрости на лукавия.
А сега, както можеш да предполагаш, има и трета възраст. И ако във втората възраст човешкото сърце има път за възвръщане нагоре, който отговаря на Покаянието, то в третата възраст такъв път няма. Затова отново гледай на чашата в ръката Ми. Понеже ще слезем в абсолютната власт на тъмнината и мрака…”
Отново гледах светлата ръка на Исус, когато забелязах как потъмнялата чаша стана още по-тъмна. Нещо повече – тя вече се превръщаше на черно желязо. А самото желязо, като ръждяса, започна да се пука и рони в ръката на Господа. Това ме накара повторно да извикам към Него:
“Ах, Спасителю мой! Спри да слизаш надолу, понеже докато слезем, чашата в ръката Ти ще се превърне в шепа ръжда…”
В отговор на викането ми Господ спря. И като обърна дланта на ръката Си, изсипа развалините на чашата в мрака на самия духовен пролом. А след това започна да ми говори с твърде сериозен Глас, като ми казваше:
“Тази е най-страшната възраст, която показвам пред очите ти. Тази е възрастта, с която мнозина ще участват в дните на Злото, което скоро ще залее земята. И именно за тази ръждясала желязна чаша в ръката Ми Апостолът Ми Яков предупреди нейните притежатели, като каза:
“Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идат върху вас. Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци. Златото ви и среброто ви ръждясаха, и ръждата им ще свидетелства против вас, и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни. Ето, заплатата за работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите. Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане. Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи…” (Яков 5:1-6]
И ето, за сетен път устата Господни се отварят. За да изрекат онова, което никак не сте разбрали, нито проумели:
Третата духовна възраст е възрастта на абсолютното духовно помрачение и разрушение! Това е възрастта на погибелта! Възраст на самата бездна, от която ще изпълзи звярът, за да обладае и прибере своите си!  Това е възраст, за която са запазени най-мрачните дълбочини на рова. Това е възраст, когато дяволът ражда образа и числото на своя син в сърцата на всичките богоотстъпници.
В коя от трите възрасти ще се намериш ти, Църкво Моя?
Дали ще бъдеш огнена и златна чаша, която пръска искрите на Вечното Спасение и Небесна Благодат?
Устата Господни ти казват: Амин! Да бъде!
Дали ще бъдеш потъмняла и напукана чаша, чийто отвор гледа надолу, а дъното й – нагоре?
Устата Господни ти казват: Да не бъде!
Дали ще бъдеш ръждясала чаша, която се разрушава от семето на всичкото блудство, което е вършила с дявола?
Устата Господни ти казват:
Да не бъде! Да не бъде! Да не бъде!
Ето, за сетен път изпращам пророка Си до всичкото Божие домочадие! За да свидетелства с Моите думи! За да ви покаже, че трябва непременно да помните Създателя си в дните на Младостта си, преди да дойдат дните на Злото. Без значение дали сте млади или стари, на двадесет или на седемдесет години, вие имате Младостта Ми, когато пребъдвате в Святия Дух на Човешкия Син!
Не напускайте предела Ми, люде Мои!
Не напускайте Святата граница от тридесет и три!
Помнете Създателя си в дните на Младостта Му, за да бъдете млади, както Той е млад! За да бъдете Съвършени и Святи, както Той е Съвършен и Свят!”
След тези Свои думи Господ ме въздигна нагоре, а Светлината на Духа отново ни обгърна. И Той, като се усмихна, посочи сърцето ми, като ми казваше:
“Добри и верни Ми слуго! Тази чаша няма никога да остарее, колкото и да я блъска дяволът! Защото не времето има власт над Духа Ми в сърцето ти, но Духът Ми има власт над времето!
Смири се, възлюбен от Отца Ми! И чакай Гласа Ми, защото ще те заведа оттатък Времената и Съдбите на Святия Дух! Там, където ще се явят всичките дни на Злото, заповядани за възмездие над всичките нечестиви!
Аз, Алфата и Омегата, изрекох с устата Си това!”