КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
След последното чудесно водителство, с което Господ Исус се изяви като Алфа и Омега на сърцето ми, аз усетих, че стоя в самия връх на призванието ми като Божий пророк. Това усещане беше не просто въздишка поради огромния ми товар от Бога, но едно чувство на извървян път и свършена работа.
Да ти говоря, че Господ е неизчерпаем Извор, е излишно. Да ти казвам, че в Неговия Свят Дух има съкровища от Мъдрост и Разум, пак рискувам да повторя Личните думи на моя Господ. Но аз действително искам да осъзнаеш, че ако Исус изявява една духовна програма и Път за възвръщане на мнозина, то Неговите думи трябва да се превърнат в Дух и Живот не за един или двама, но за всичкият Божий остатък по земята. Тъй че времето на моето млъкване наистина наближава твърде бързо. Може би ще кажеш, че е много по-добре брат Стефан постоянно да пише книги, а ти постоянно да ги четеш, но не така мисли моят Господ. Защото Той потвърди на духа ми, че наближава времето да спра на мястото си в Духа и да изчакам всички, които трябва да се възкачат на Господния Хълм. Понеже за изминалите години, когато мнозина се клатушкаха и не можеха да се отлепят от суетата на земните злоби и страсти, Господ даде на слугата Си много повече, отколкото може да понесе човешкото сърце. Не за да ме прави духовен великан, достоен за облажаване, но за да бъда в помощ и полза на всички, които искат да слушат Божия Глас. Аз не зная още колко пророчески книги ще напиша, понеже плановете и намеренията принадлежат на Исус, но вътре в сърцето си имам ясното знание и увереност, че много скоро Господ ще промени както съдбата ми, така и прицелът на пророческото служение, в което съм поставен. Това говорят и думите на Небесния Цар към слугите Му в “Евангелието от Матея”:
“Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба…” (Матея 22:8-9)
Кажи ми тогава, братко мой, колко от поканените наистина почетоха Божия слуга като пророк и говорител на Божиите уста? Колко от тях се отказаха от светските си конференции и безконечни празненства, банкети и търговии, за да коленичат пред Божия Олтар и да наведат главите си, когато им говори Пастиреначалникът?
Казвам ти истината и не лъжа, че за десет години на неуморна и постоянна работа за моя Господ и Бог, аз не намерих подкрепа от нито един пастир, от нито един дякон, от нито един презвитер, от нито един проповедник, от нито един евангелизатор. От нито един… И при все, че Господ във Вярността Си ми прибави няколко гонени праведници, които не се отказаха от Името Му, но проповядваха за Него с пълна дързост и плам на малцината около тях, пак това изключение не можа да измести Господното правило, че никой пророк не е на почит в своята родина.
Какво тогава да стори моят Господ и Бог? Да седне и да се окайва, че се поругаха със слугата Му ли? Или да свали ръцете Си и да се откаже от битката Си с Вавилон?
Не, братко мой! Господ още повече ще усили Огъня на Небесната битка, а на слугите Си непременно ще отдаде правото, ако и дълго да се е бавил спрямо тях. Защото Господното бавене е било поради преголямата Му Благост и Милост към отпадналите и погиналите. Но идва миг, когато Сърцеведецът ще отключи сърцата на човеците по кръстопътищата, тъй че мнозина ще се съберат при Него от изток и запад, а чедата на Царството ще бъдат изхвърлени вън.
Защо ще бъдат изхвърлени вън? – ще попиташ ти.
А аз ще ти отговоря така:
Именно защото и те изхвърлиха Господ Исус вън от залите си, вън от сбирките си, вън от конференциите си, и най-вече – вън от сърцата си. За тях останаха странни и непонятни пророческите видения от Небесния Ерусалим и от Извора на Живота. За тях останаха непоносими и дразнещи всичките Исусови думи, които ги призоваваха да оставят търговиите и бизнесите си, за да се явят пред Бога и Отца с чисти сърца и непорочни помисли. И най-вече – за тях остана като болезнен трън самата мисъл:
Как Исус можа да допусне такова нещо – да говори на човек, който нямаше лъскавите дипломи на техните теолози или грандиозните търговски кампании на техните презокеански идоли?
Ето затова цели десет години те се блъскаха в камъка на Пътя, ругаеха го, опозоряваха го, проклинаха го, спъваха се в него, късаха книгите му, но никак не отстъпиха от мерзостта на запустението, която беше станала като царица в сърцата им. А това не може да продължава вечно. Защото, колкото до мен, аз изгубих живота си, за да намеря Него, Исус Христос от Сион. Но колкото до Него, Той непременно ще простре ръцете Си, за да напълни Сватбата Си с човеци, в които няма и петънце от пораженията на Вавилон.
Защо ти говоря за всичко това в началото на тази последна пророческа книга? Именно затова – да се научиш да цениш всяка капчица жива вода, която Господ е изливал в сърцето ти чрез слугата Си. Защото ти наистина трябва да разбереш, че за всичките пророчески книги, които си получил от Хълма “Мория”, се е платила твърде скъпа цена. Не цената на твоите дарения и десятъци, с които отдаваш дължимото на Бога и Отца, но цената на онези сълзи, въздишки и родилни мъки, на които не си бил свидетел, ако и с тях да е напоявана всяка пророческа книга. Понеже и след последната книга за “Алфата и Омегата” дяволът простря хищните си нокти не просто да ме утесни, но да ме потопи в чрезмерна скръб. Защото докато моят верен съработник Стойчо пращаше първите бройки от втората част на прекрасните Божии откровения за Алфата и Омегата, сърцето ми беше ударено с новината за смъртта на родната ми майка, която живее при сестра ми в София.
Сам си представи това! В миг, когато моят Господ се разкриваше на верните Си чеда като Алфата и Омегата, Началото и Краят, аз трябваше да разбера за краят на родната ми майчица. И при все, че между нас стоеше стена от неприемане и неразбиране, (понеже майка ми до самия си край не можа да разбере длъжността и призванието ми в Господа) аз нито за миг не съм престанал да обичам тази, която е дала живот на тялото ми. Представи си дори и това как чувам разплакания глас на сестра ми по телефона, която не иска да повярва, че майка ни вече я няма, а и тя самата, вързана с грижи за трите си деца, не знае как да намери средства, за да й плати погребението. Ето в такава ситуация аз трябваше отново да погледна нагоре към Господ. И като избърша сълзите на очите си, да Го питам:
“Какво да сторя, Боже мой? Сърцето ми е като попарено, умът ми не намира покой, душата ми е разстроена и сълзите напират на очите ми?”
А Исус да ми отговори:
“Закрепи се в Мене! Защото животът и смъртта на всеки човек се определят от Мене! И ако ти мислиш, че Злото в живота ти днес е като прелял поток, пак ти казвам, че имаш само една привременна и лека скръб.
Не това е истинската сила на Злото, момчето Ми! Има една друга сила на Злото, която напира да изскочи от реките на голямата бездна. И именно това Зло и неговата страшна сила твоят Господ е запазил за всичките нечестиви на земята. То ще е горчивата им чаша от дълбокия лин на Божия Гняв. То ще е заслуженото въздаяние за всичкото им нечестие. А ти сега изпрати средствата, които имаш, на сестра си, за да бъде погребана майка ти и не се поддавай на скръб по мъртви, понеже тази скръб ще ти попречи да се вдъхновиш и подготвиш за книгата, която ти давам…”
Както ми говореше Господ, така и постъпих. Изпратих средствата, които имах, на сестра си и побързах да се закрепя в молитва и смирение. И при все, че душата ми крещеше да отида и хвърля шепа пръст на гроба на майка си, Духът в сърцето ми твърдо и неотклонно ми заповядваше:
“Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци. А ти следвай Исус и се покорявай на всичките Му думи…”
Може би по човешки ти би сметнал, че подобна Господна заповед е твърде болезнена или несправедлива, но аз съм сигурен, че Исус наистина знае как да пощади сърцето ми. Понеже Той ми е дал да нося товарът на Божията Скръб и един допълнителен товар от човешка скръб просто би ме смазал. А когато още повече се изпълних със Святия Дух, то тогава Исус отново проговори в сърцето ми, като ми казваше:
“Аз съм Алфата и Омегата, Първият и Последният, Началото и Краят. Ако някой слуша Мене и се покорява на Моите думи, то такъв непременно ще влезе във Времената и Съдбите на Святия Дух. Но ако друг презира думите Ми и закоравява сърцето си за Мене, то такъв непременно ще бъде постигнат от времената и съдбите на дявола.
Затова казвам на всички Мои да Ме последват във виденията, които ще дам на слугата Си. Защото в тези видения сърцата ви ще видят дните на Злото и времето на човека-Антихрист, който скоро ще излезе от бездната, за да събере отстъпилите църкви в едно краткотрайно пиршество на вечната погибел.
Блажени и Святи човеците, които имат вярата отсега да видят какви ще са дните на Злото! Блажени и Святи Божиите чеда, които Божията Мъдрост ще помаже и освети, за да разберат думите й, дадени на Соломон:
“И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на Злото, и стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях…” [ (Еклесиаст 12:1)]
След тези Свои думи Господ отново простря ръката Си и докосна главата ми, а духът ми се възнесе с Него в Небесната Зала на Божиите Времена и Съдби.