VIII. ТРАГЕДИЯТА НА ВАЛТАСАР

Следиш ли мисълта на Господ, скъпи ми читателю? Разбираш ли дълбоките намерения на Святия Дух чрез тази книга? Става ли ти ясно, че Божието Слово е съвършено свързано и неделимо и само по Волята на Отца ние бихме имали мъдрост да разберем писаното?
Досега Бог ми е давал много откровения и видения против Вавилон, но смея да твърдя, че никога сърцето ми не се е къпало в такава Благодат и Помазание, както в Духа на тази книга. Сега искам да видиш колко пълна и невъзвратима е трагедията на Валтасар. Сега искам да видиш, че днес е денят и сега е часът да напуснеш царския му палат, защото съдбата на този Валтасар ще споделят мнозина, а аз не искам ти да си от тях. Защото онази тщеславна девица, която си лежеше гола на постелката, изгуби точното време на своето покаяние и възвръщане. Тя умуваше. Тя се чудеше. Тя се опитваше доктринално да определи Божиите слуги, пророците и понеже не пасваха на доктрините й, затова и не стана на точното време. Ставането й беше по-късно, тогава, когато се сбъдна писаното:
“Аз станах да отворя на възлюбения си; и от ръцете ми капеше смирна и от пръстите ми плавка смирна върху дръжките на ключалката. Отворих на възлюбения си, но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе…” (Песен на песните 5:5-6)
Ако има стихове от Библията, които аз не бих желал да сполетят никого, то те са именно тези, както и другите, за които сега ще говоря. И така, Валтасар вече беше прочел надписа. Така и днешните закоравени наемници и слуги на Вавилон са прочели не едно и две изобличения, но въпреки това не са се покаяли и отвърнали сърцата си от греха. И тези съвременни Валтасаровци преживяват трагедия, понеже са изгубили чистия разум на Духа и са останали само с комерсиализма и мярката на алчността и користолюбието. Ето върху кои стихове Исус направи внимателно сърцето ми. Той ми каза:
“Забележи състоянието на Валтасар, защото то е пълна духовна картина на състоянието на днешните слуги на Вавилон. Прочети в библейския разказ какво бе писано за ефекта от надписа върху самия цар…”
Така аз отворих библията си на “Книгата на пророк Даниил” и прочетох там следното:
“В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха, срещу светилника, по мазилката на стената на царския палат; и царят видя тая част от ръката, която пишеше. Тогава изгледът на лицето на царя се измени и мислите му го смущаваха, така щото ставите на кръста му се разхлабиха, и колената му се удряха едно о друго…” (Даниил 5:5-6)
Едва прочел стиховете Исус започна да ми говори, като казваше:
“Виж сега, че Валтасар преживява четири етапа на своята трагедия и духовно разрушаване:
Първи етап: Изгледът на царя се изменя.
Втори етап: Мислите му го смущават.
Трети етап: Ставите на кръста се разслабват.
Четвърти етап: Колената се удрят едно в друго.
Както сам виждаш, в първия етап изгледът на царя се изменя. Това абсолютно доказва, че той повече не стои в Моя Образ, защото е излязъл от Моите планове и е влязъл в плановете на духа на Антихрист. А за плановете на лъжепророка е писано, че извърши…
“…знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра и които се покланяха на неговия образ…” (Откровение 19:20)
Когато изгледът на един цар се изменя, то значи, че такъв вече е приел да служи на друг Исус, друг дух и друго благовестие. Виж сега и втория етап: Смущение в мислите. Защо е това смущение в мислите?”
“Господи, когато някой е тръгнал да проповядва земното, просперитета, и мерзостта, докарваща запустение, то такъв е на път да бъде много смутен, понеже сам дори не може да си обясни защо проповядва лъжа, която иска другите около него да приемат за истина. И понеже вече не може да се освободи от връзките, с които е бил вързан от дявола, поради многото си компромиси, то и затова в смущението си такива царе крещят, плюят и говорят зло, без дори да могат да си обяснят защо са станали проводници на такава злоба…”
“За всяко обяснение е нужно да имаш Духа на Истината, понеже Той упътва на всяка истина. Но какво да кажеш за тези духовни потомци на Валтасар, след като третият етап на трагедията им е такъв, че ставите на кръста им се разслабват? Какво са ставите? И не казва ли Апостолското послание, че Моето Слово пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка?”
“Господи, ставите в пълна степен отговарят на съвестта, понеже са кости, а костите дават опора на тялото така, както съвестта – на духовния човек. Но когато тази съвест е прегоряла, поради похулената Истина, то тогава и ставите на кръста се разслабват. Такива, като Валтасар, в пълна степен са забравили силата на Апостолския призив:
“Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си…” (Ефесяни 6:14)
Ето защо този Валтасар просто е изгубил водителството на Истината и съвестта му е прегоряла…”
“А може ли някой, който е с прегоряла съвест, да преживее покаяние?”
“Не, Господи! Такъв е обречен, понеже самото покаяние е умиването на съвестта с чиста вода, а не можеш да умиеш нещо, което си прегорил и изгубил…”
“Виж тогава и самото знамение на четвъртия етап. Защото то е най-страшното за Валтасар. Понеже какво ще рече колената ти да се удрят едно в друго?”
Този последен въпрос на Исус беше много дълбок и аз не можех да отговоря. Тогава казах на Господа:
“Господи, трудно ми е да разбера това. Първоначалното впечатление говори за симптоми на слабост в краката, но едва ли това е верният отговор…”
“Не, Стефане! Не това е верният отговор. Верният отговор ще разбереш, като ти покажа видението със самия Валтасар…”
Така Господ ми даде видение с цар Валтасар. Виждах как този цар си гледаше надписа на стената с тъжно лице, но не правеше нищо, за да се покае. В един момент видях, че се опита да падне на колене, но докато краката му се сгъваха самите колена се удариха едно в друго и царят пак се изправи. И така – няколко пъти. А тогава паднаха люспи от очите ми.
Затова казах на Господ:
“Господи, когато някой иска да се покае, то такъв коленичи и проси милост, като признава греха си. Но ако не се смята за грешен, то тогава не желае да коленичи пред Теб, но гордостта на сърцето му прави колената да се ударят едно в друго и така да си остане прав в собствените си очи…”
“Ето така, момчето Ми, ти става ясен най-жестокият проблем на днешните пастири. Те имат крепост на непогрешимост. Те си мислят, че стоят. А когато си мислиш, че стоиш, тогава в духа ти дяволът вече е създал лукава съвест. Тази лукава съвест отговаря на нозе, които не могат да коленичат. И ако все пак опитат, то колената се удрят едно в друго, тоест, самата мисъл за покаяние рикошира в гордостта и така човек не коленичи, а си остава прав в собствените си очи. И това не е нищо друго, освен Божие проклятие върху всички, които се поклониха на дявола и целунаха нозете му. Когато си целунал нозете на лукавия, тогава придобиваш нозете му. А тези нозе и до днес не са се покаяли, нито са коленичили, понеже и до това последно време Луцифер се има за прав в собствените си очи. И негови ще бъдат всички, които се имат за прави в очите си и така презират всяка мисъл за покаяние и всяко слово с изобличение…”
Казаното от Исус за кой ли път ме убеди, че Неговият ум е възможно най-голямото съкровище, с което можем да напълним сърцата си. Затова паднах в нозете Му и Му казах:
“Господи, никога не ме лишавай от коленичещи нозе. Нека дори тогава, когато Словото Ти в нищо не ме изобличава, да остана с възможност да коленича. Защото кой знае помислите на сърцето ми по-добре от Теб? И кой друг да е Съвършеният Сърцеведец, освен Отец?”
“Няма друг!” – ми каза Господ и допълни: “Нека Словото Ми в тази книга прибави благоразумие на всяка ревност и ревност на всяко благоразумие, защото времето е кратко. Толкова кратко, колкото да прочетеш надписа по стените на царския палат и до свършека да изчистиш цялото си сърце и всичките си помисли. А сега нека вече ти покажа и самият надпис и неговото значение за последната Ми Църква…”