5. ВИДЕНИЕТО С ТРЕТИЯ ГОСПОДЕН ЛЪЧ И ЮЖНИТЕ ПОРТИ НА НЕБЕСНИЯ ЕРУСАЛИМ

“Третият лъч от Мисията Ми е с образа на орел, и чрез него се влиза през южните Порти на Небесния Ерусалим. Портите на Симеон, Исахар и Завулон, които са Послушанието, Наградата и Живеенето. С тези Порти Аз давам проглеждане на слепите!”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Ако потърсим най-съвършеният смисъл, който има светлината, то без всякакво съмнение той ще е свързан със зрението. Защото когато сме зрящи, ние улавяме вярното отражение на действителността около нас – с всичките й цветове и нюанси, с височината и дълбочината, с близкото и далечното, с тъмното и светлото. Зрението ни помага да бъдем сигурни в заобикалящата ни среда, да знаем къде стъпваме, да виждаме посоката на пътя си, да възприемаме лицата на хората, с които общуваме. С две думи – зрението и светлината са неразривно свързани. И ако за физическите измерения нещата опират до здрави очи, които да възприемат видимия спектър на материалното, то за духовните измерения нещата стават много по-дълбоки. Сам Господ е казал на всички ни в Евангелието точните Си думи:
“Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!” (Матея 6:22-23) 
Виждаш ли, братко мой, че Спасителят те предупреждава за една възможна опасност, при която “светлината в тебе е тъмнина”? И за да усили достатъчно предупреждението Си, Исус завършва с въпроса:
“То колко ли голяма ще е тъмнината?”
Аз не смятам да те убеждавам в съдбоносната сила на Господното предупреждение, просто защото съм сигурен, че животът е дал на всички ни достатъчно много доказателства за онези, в чиито сърца “светлината е тъмнина”. Нещо повече – Апостол Павел е доразвил въпроса на Спасителя в отговор, който гласи:
“А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тия, които търсят причина против мене, та относно това, с което те се хвалят, да се намерят също такива, каквито сме и ние. Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли. И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел; тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им…” (2 Коринтяни 11:12-15)
И ако отново се върнем на въпроса на Исус:
“…то колко ли голяма ще е тъмнината?…”
…ще последва вярното обяснение, в съгласие с Павловите думи:
“Тъмнината ще е толкова голяма, колкото голяма лъжа дяволът е представил за Истина, за да бъде повярвана и приета, като изговорена уж от Бога или Неговите пратеници!”
Още във втората глава на тази пророческа книга аз вече писах за сблъсъка между Божието и сатанинското засеняване, тъй щото се надявам никой да не се препъне в разбирането, което получава. Понеже ако Сатана се преправя на светъл ангел, то той има точно поставени намерения и цели, които да постигне с измамата си. А от близо две хиляди години дяволът има една върховна цел, и едно главно намерение – да осуети Спасението с Вяра в Господ Исус Христос, като заблуждава християните с гибелни ереси и бесовски учения, целящи отстъпление от Новия Завет и пропускане на благодатните обещания да станем съучастници на божественото естество на Спасителя, с което да наследим добрините на бъдещите векове. За онзи, който от години се просвещава със Словото на Божия Пророчески Дух, няма да е никакъв проблем да разбере това, за което пиша. Защото Сам Отец е потвърдил пророка Си като Зеница Господна, на която е дал да вижда онова, което е невидимо за плътските очи, и недостижимо за плътския ум. И самият факт, че аз споделям с Църквата видения, давани ми от Исус, е категоричното доказателство, че става дума за нещо видяно и преживяно по духовен начин.
Когато християнинът разгърне страниците на една книга, имаща претенции да бъде пророческа, той има два избора пред сърцето си:
Първият избор: Да повярва, че това, което ще прочете, е вдъхновено от Святия Дух, и е дадено от Бога – за насърчение, поправление, и поучение в Небесната Правда!
Вторият избор: Да отхвърли написаното съдържание на книгата, като го обяви за неистинско, за гибелна ерес или бесовско учение, и по този начин да определи автора за лъжец, шарлатанин и пратеник на дявола.
Нека предупредя обаче, че тези избори не са безобидни, като например избора дали да си купиш от магазина банани или портокали. Защото каквото и да би избрал от магазина, то не обвързва сърцето ти в духовна позиция, и касае само стомаха или тялото. Но когато избираш с вярата в сърцето си дали едно послание е от Бога, или от дявола, ти вече упражняваш позиция на духовно разпознаване и самоопределяне. Ако в тази позиция би нарекъл дявола “дявол” и Господа “Господ”, то Светлината в теб наистина ще е Светлина, защото ти е дала вярно разпознаване на духовете. Но ако си неблагоразумен да наречеш Господа “дявол”, то тогава самата тъмнина те е измамила да приемеш дявола за “Господ”.
Фарисеите в древен Израил имаха точно този жесток проблем с разпознаването, което напълно ги доказваше като слепци. Те сочеха Божият Син и казваха за Него:
“Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула…”  (Матея 12:24) 
Или пък това:
“Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?” (Йоан 8:48)
Или пък възможно най-гнусното:
“Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога…” (Йоан 8:41)
Във всички тези изречени злословия фарисеите извършиха онова най-страшно беззаконие, за което Господ предупреди:
“Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости. И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят, нито в бъдещия. Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото…” (Матея 12:31-33)
Можеха ли слепците да знаят за какво Дърво и какъв Плод им говори Спасителят? Можеха ли изобщо да приемат лъчите на божествената Му Мисия, когато се имаха за зрящи в собствените си очи? А кой ги лъжеше, че са зрящи! Не беше ли именно тъмнината, която ги мамеше, че е Светлина? И не затова ли Исус им отговори подобаващо:
“Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава…” (Йоан 9:41) 
Какво стана двадесет века по-късно след онези първи гнусни слепци? Не ги ли надминаха последните дяволски поколения в слепотата си? Не станаха ли последните четиридесет години времето на най-масовото отстъпление от Божията Благодат и най-страшното похулване на Святия Дух? И ако първите се имаха за зрящи, понеже ходеха по пазарите и разширяваха филактериите си, за да изглеждат много духовни, то последните не смениха ли пазарите с библейски академии и институти, а филактериите – с дипломи и титли, офиси и зали, речници и конкорданси? Не превърна ли дяволът религиозния кариеризъм в най-голямата люпилня за лешояди? Не бяха ли потъпкани Простотата и Чистотата, която дължим на Христос, с купища от доктрини, версии, течения, възгледи, школи и идеологии? И ако в последните четиринадесет години Словото на Божия Пророчески Дух влезе в жесток сблъсък с теологията на блудницата Вавилон, то за какво помрачаване и дяволска измама трябва да говорим? Призна ли някой от слепците, че е сляп, или реши да си остане в ямата, където е паднал със сляпото си паство? Призна ли някой от лешоядите плешивостта си, и отрече ли се от зловонието, на което е станал говорител? Скъса ли поне един теолог дипломата си, и отказа ли се поне един кариерист от поста си, та да се утеша в сърцето си, че Бог ми е посочил праведник, който е превърнал в Дух и Живот писаното от Апостол Павел:
“Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия…” (Филипяни 3:7-8)
Нищо подобно, братко мой! Придобилите придобивките си никога няма да ги счетат като загуба за Христос, но със зъби и нокти ще драпат, за да си ги запазят, и ако е възможно – още повече да си ги увеличат. Защото днес е времето на придобивките! И Сатана ще става толкова по-щедър, колкото по-малко време му остава до затвора в бездната. И слепите не само, че няма да искат да прогледнат, но още повече ще се привържат към лещите на сатанинското лукавство, чрез които този свят им се струва рай. Без значение, че Господ употреби младостта на един от слугите Си, за да ги доведе до покаяние – те ще стъпчат пророческите свидетелства, за да придобият усмивката на лукавия. Без значение, че Божията Гетсимания на един пророк стана като река от отрова и угнетение – слепите ще крещят “Алелуя” и “Амин” по конференциите си, сигурни, че лъскавият гост от Америка ги залива с колурий, на който струята е като от пожарникарски шланг. Без значение, че Голготата на един жертвен юнец се превърна в Благодатен Дар за Званите, Избраните и Верните – слепите тълпи ще стъпчат Дара, като бесни пълчища от разгонени псета, готови всякога да ближат бълвоча от свинете на Легион.
Но слугата Господен, като знае от Христа, че днешното време е като дните на Ноя, нито ще трепне да се уплаши, нито ще се усъмни, та да отстъпи от Хълма Мория. Защото който е посочен от Бога и Отца – той ще прогледне. И на когото Отец покаже Благост и Милост – нему ще покаже Завета Си. Останалите ще си останат статистика и отдавна пресметнати загуби. Без значение дали това на някого ще се стори жестоко и несправедливо. Понеже жестокостта ще бъде наследство на жестоките. И несправедливостта – сетнина на несправедливите. И нека думите ми, свързани със слепците, да приключат точно тук.
Братко мой! Сърцето ми е твърде много развълнувано, понеже сега предстои да ти разкрия видението с онези южни Порти на Небесния Ерусалим, където се намира и Портата, с която Господ беляза и запечата цялото ми служение за Небето. Портата на Исахар, свързана с Наградата в Божието Царство. Но нека всичко следва пророческия разказ според сбъдването на нещата. Защото преди да ме възкачи в Небесния Ерусалим, Господ отново проговори на духа ми, като ми казваше:
“Слуго Мой! Виждам вълнението, което те изпълва, и знам, че то е съвсем навременно. Защото съдбата ти наистина е свързана най-много с третия от божествените Ми лъчи, служещ за прогледване на слепите. И Аз с пълно право мога да те нарека “орел Господен”, защото съм те благословил с онова, което отличава орела от всички останали птици. А какво го отличава, Стефане?”
“Господи мой! Две неща отличават орела от всички останали птици. И това са могъщите крила и възможно най-острото зрение…”
“Точно така е! Именно крилата и зрението превръщат орела в летящия цар на Небето. И той е силен да лети на височини, немислими за останалите птици, както и да постига далечен прицел на погледа си, който другите птици не могат да постигнат. Кажи Ми тогава: Кои бяха височините, които твоят Господ даде на духа ти?”
“О, скъпоценни мой Учителю! Ти ме въздигаше със Себе Си, и ми даваше да виждам всички удивителни тайни и откровения, свързани с Твоето Небесно Царство. Слугата Ти получи скъпоценна привилегия да явява на Божието домочадие лъчите на Твоята тайнствена премъдрост. А това завинаги ме прави длъжник на Благостта и Милостта Ти…”
“И ти се издължаваш, слуго Мой!” – усмихна се Исус, и продължи:
“А имаха ли останалите човеци твоите крила и поглед, за да направят с Мене своя духовен полет в Небето, та да се убедят, че всичко, което ти говоря, е Дух и Истина?”
“О, Господи мой! Ти Сам даваш мярката Благодат на всекиго според каквато е Волята Ти! Но аз знам, че не е възможно всеки да има крилата, които Ти Си дал на мен. По-скоро Ти даряваш Твоите със Собствената Си Вяра, за да вярват думите Ти и духом да Те следват в самите видения. За да им вмениш отпосле Правдата, че с Вяра стават съучастници на цялото духовно богатство, което би дал на пророка Си…”
“Абсолютно вярно Ми отговори, Стефане! Защото твоят отговор е именно прочит на Моето обещание в Евангелието:
“Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи…” (Матея 10:41) 
И като знаят Моите, че Наградата е свързана именно с южната Порта на Исахар, то имат ли някакъв проблем да Ме следват?”
“Не, Исусе! Твоите Верни нямат никакъв проблем! Проблемът е в другите, които нямат Вярата Ти, за да Те приемат във виденията, които ми даваш…”
Тук Господ изостри погледа Си, който стана твърде ревнив. А след това отново ме попита:
“Ще речеш ли, че има неправда у Бога, понеже на едни Той е дал да Го вярват, и така да станат зрящи за Небесното Царство, а други е оставил слепи, за да вървят след слепци и така да паднат в ямата?”
“Не, Господи! Да не бъде аз да изрека подобно нещо! Понеже Ти Сам каза в Евангелието, че идваш за съдба на земята. За да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят. Ако някой се е считал за сляп, както беше Вартимей, то той скоро да би Ти извикал:
“Исусе, сине Давидов, смили се за мене!” (Марк 10:47) 
Но ако друг е закоравявал сърцето си в надменната гордост на фарисеите, за да Ти каже:
“Да не сме и ние слепи?” (Йоан 9:40) 
То тогава и отговорът Ти към такъв ще бъде според безумието му:
“Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава…” (Йоан 9:41) 
Тъй щото неправдата не е у Тебе, а в онези, които въпреки, че са слепи, се имат за зрящи…”
Господ поклати утвърдително Главата Си, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“А не са ли днес твърде много слепите, които се имат за зрящи? Не са ли цяло поколение, родено от лъжеблаговестие, от грима на Езавел, от воя на вълка Корей, от ръждата на Мамона? И ако един искрено повярвал християнин реши да потърси Образа Ми във водачите и първенците на безпътните множества, то ще Ме намери ли? Ще бъде ли едно към едно Образът Ми от Евангелието с образа на религиозния кариерист? Ще бъде ли едно към едно Примерът Ми в Евангелието с примера на съблазнителите? Ще бъде ли едно към едно Делото Ми в Евангелието с развалените дела на блудницата?”
“Не, Исусе! Разликата ще е от Небето до земята!”
“Разбират ли тогава Моите защо на техният Господ ще Му е нужен орел със силни крила и остро зрение?
Не затова ли – да яви Първообраза, който вече е бил стъпкан, похулен и низвергнат в отстъпилите от Завета църкви? Не затова ли – да яви Първопримерът, който поколенията на Вавилон счетоха за старомоден и невалиден? Не затова ли – да яви Първоделото, за което Апостолите Ми положиха живота си? Не направих ли всичко това с Моята преизобилна Благодат в сърцето ти, с която дадох на Църквата Ми пет Святи Кръга от Божии Присъствия – та дано всички биха прогледнали, за да Ме намерят?
А защо, пророко Господен, дори и след тази Благодат, църквите в България продължиха да те хулят, очернят и опозоряват?”
От думите на Исус в сърцето ми се надигна скръб. Но аз, като я преглътнах, тихо Му отговорих, казвайки:
“Господи мой! Те се съблазниха от самата мисъл, че трябва да признаят, че са слепи! А подобно признание е божествен изпит за Послушание, сиреч, дали биха Те послушали и приели за Верен и Истинен от пророческите книги. А самото Послушание е първата от южните Порти на Небесния Ти Град. С подобно Послушание църквите щяха да признаят, че им говори пророк Господен, с когото не бива поругаване или похулване, защото така се поругава и хули Онзи, Който го е пратил. Но самите църковни лидери се препънаха в Твоя божествен изпит, понеже бяха горди и надменни, сиреч, зрящи и праведни само в собствените си очи. Повечето от тях, завършили теологически институти и академии, няма как да плюят на авторитета и дипломите си, и то пред собствените си паства…”
Тук Господ докосна с ръка гърба ми, като ми придаваше утеха. А след това отново ми проговори, казвайки:
“Всичко е точно така, както Ми го каза. Но Аз ще допълня още към думите ти, че всички онези, които не Ме послушаха, останаха като ослепени от Агнеца насилници на пътя към Дамаск. И пред тях остават само две възможности:
Първата: Да си останат вълци спрямо Стадото Ми, закоравени и горди в сърцата си, докато Божият яростен Гняв ги погуби на времето им, и определи дела им в огнения пъкъл, където ще бъде плач и скърцане със зъби!
Втората: Да намерят изходния път в Послушанието, за да паднат змийските люспи от очите им. И като вършат дела, достойни за покаяние, да се върнат към първата си Любов, сиреч към Пастиреначалника, Който им заповяда да бъдат Верни овчари на Стадото Му! Който от тях намери Послушанието на Симеон, ще получи Наградата на Исахар, а който получи Наградата на Исахар, ще се утвърди в Живеенето на Завулон! И за всичко това Аз сега ще ти дам видението с южните Порти на Небесния Ерусалим. За да види цялата Ми Църква що ще рече подвизаването на Господния орел…”
След последните Си думи Господ ме прегърна с Десницата Си, а с Левицата докосна Сърцето Си, тъй щото от гърдите Му просия бисерен лъч, който се превърна в слънчева пътека. Така двамата с Него полетяхме през самата пътека, докато се намерихме пред южните Порти на Небесния Ерусалим. А там Исус отново ме постави издалеч, за да обгръщам видението с погледа си. И като се приближи напред, вдигна двете Си ръце, като извика:
“Божии ангели на южните Порти! Възлезте пред Небесния Цар и явете за пророка на Сион бисерната Светлина на всемогъщото засеняване от Бога и Отца, което събира Послушанието, Наградата и Живеенето в образа на орел! За да има Моята Църква Господното потвърждение как Аз давам проглеждане на слепите!”
След думите на Исус Божиите ангели възлязоха, всеки пред Портата си. И ето, че ангелът от Портата на Симеон пристъпи напред, като разпери крилата си. А тогава бисерни лъчи просияха от тях, и сред лъчите се яви малко врабче, което все още не се превръщаше в Божий орел. Но самото Божие Послушание от лъчите обгърна с мека Светлина крилата на птичето, тъй щото те бързо растяха и се уголемяваха с всяка изминала секунда, а врабчето преживяваше преображение, което чудно го превръщаше в могъщ орел. Докато гледах възхитен, Господ ми проговори, като казваше:
“Гледай, слуго Мой! И нека заедно с тебе да гледат всички врабчета, които искат велики съдби за Царството. Понеже никой не се ражда като орел в Святия Дух, но Послушанието към Бога и Отца го превръща в могъща Небесна птица. Виждаш ли как Светлината обгърна крилата на врабчето? Ето това отговаря на писаното, че:
“…вярването е от слушане, а слушането от Христовото слово…” (Римляни 10:17)
И нека всеки от Моите разбира “слушането” като Послушание, а не просто като слухова способност да чува с ушите си. Защото тези, които слушат с ушите си, стигат само до чуване. Но онези, които слушат със сърцата си, и биват изпълнители, стигат до Послушание. И ето това е начинът да станете орли, както стана слугата Ми Стефан! Не ви е нужно нищо друго, освен да слушате Словото Ми и да бъдете покорни изпълнители на писаното. Така несъмнено ще придобиете Моята Вяра, а тя ще възрасти духовните ви крила, за да пребъдвате с Мене в Небесните места…”
Докато Господ изговаряше думите Си, ангелът на Исахар направи крачка напред към Него. И като се усмихна на сърцето ми, разтвори крилата си. А тогава отсред тях възлязоха бисерни лъчи, в които виждах Венец от Маслина, сплетен от клонки с узрели по тях маслини. И самият Венец премина по лъчите на видението върху орела, като се разплете по протежението на разперените му крила. Така Божията Награда започна да се изсипва отсред маслинените клонки като Свято Помазание, което изпълваше самите орлови пера, тъй щото те просияха с блясъка на злато. А моят Господ с развълнуван Глас ми проговори, казвайки:
“Виждаш ли как Венецът на Наградата се разплете върху крилата на орела, като възля върху тях Божието Свято Миро? Ето, казвам ти, и нека цялата Ми Църква запомни думите Ми, че именно орловото помазание е колурият, с който се помазват очите, за да проглеждат слепите. Всеки път, когато Аз давах видение на пророка Си, за да го запише на книга, едно орлово перо, гъсто напоено с Божието Свято Миро, се спускаше върху едно незрящо сърце, за да го направи да прогледне! И всеки път, когато едно сърце проглеждаше в Светлината Ми, за да Ме вярва и последва, един маслинен лист с клонката си се приготвяше в Царството, като Награда за оня, който приема пророк в името на пророк! А какво повече да искате от Небето, освен да приемете с Вяра помазването си от Божието Свято Миро чрез перата на орела? Или как да бих ви описал Наградата в Сион, когато ръцете Ми копнеят да увенчаят всяка глава, и да прославят всеки, който Ме люби? Ето, и в този миг, когато Ме приемате и четете думите Ми, пак галя очите ви с орловите пера на слугата Ми!”
Слушах с безкрайно благоговение думите на Исус. Помазанието Му протичаше през мен като огнена река и очите ми жадно поглъщаха Святото видение. А там към Господ пристъпи и третият ангел – ангелът на Завулон. И когато разпери крилата си пред Исуса, отсред тях възлязоха бисерни лъчи, в които се яви могъща и висока Канара. И тази Канара като се съедини във видението с орела, яви му мястото, където той всякога щеше да пребъдва в Святия Дух. И Божието Живеене просветля с призив отсред Канарата, тъй щото орелът размаха славно крилата си, а след това ги сви, като кацна на върха на Канарата, защото знаеше, че там е обиталището му. И Гласът Господен отново яви думи на сърцето ми:
“Гледай слуго Мой, и проумей що ще рече Божието Живеене отсред Портата на Завулон. Защото на Моята Църква се обещах, че гдето съм Аз, там ще бъдат и Верните Ми!
Аз съм високата Канара на Божието Спасение в Святия Дух!
Мои са орлите, които обитават върховете Ми! И Волята на Отец Ми за всички вас е да се въздигнете далече по-горе от мерзостта на погиващия свят, като пребъдвате на Канарата с Вяра!
Елате, люде Мои! Бъди Ми орлица, Славна Моя Църкво!
Раздвижете крилата си в Святия Дух, вие Божии войни!
Защото на орлите съм дал да бъдат най-славните победители над змея, звяра и лъжепророка! И на поколението на Симеон, Исахар и Завулон – да бъдат Божието въздаяние над зловонния труп на Антихриста! Гдето е трупът, там ще се съберат орлите! И гдето са орлите – там ще се сбъдне изреченото от Енох, седмия от Адама, който позна Господната Година:
“Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него…” (Юда 1:14-15)
Искате ли съдба на орли – станете зрящи, като приемете пророк в името на пророк, за да се сбъдне и наградата на пророка!
Аз, Дървото на Живота и Господната Година за сърцата ви, все още говоря и не млъквам! Блажени сърцата, които Ме виждат с Вяра!”