6. ВИДЕНИЕТО С ЕЗАВЕЛ – ЧЕРВЕЯТ НА ЧАРОДЕЙСТВОТО И БЛУДСТВОТО

Братко мой! Верни ми приятелю!
Само Господ и верните около мен са свидетели на каква омраза и на какво отмъщение ме подложи дяволът след написването на виденията с червея Корей. То не бяха болезнени стрели и стягане на сърцето! То не беше пищене в ушите и блъскане в гърба! Но на всичките отмъщения на дявола, аз бих отговорил само с един въпрос към ненавистните му духове:
“Е, и какво от това?”
Така или иначе, било с гонение и вятър или със спокойствие и радост, тази книга ще бъде написана. И не просто написана, но и напечатана и раздадена даром на всичките Божии чеда. Защото е Силен Оня, Който ме е призовал и Който е допуснал да пострадам за Него. А Той отново работеше със Святия Си Дух в сърцето ми. И във всичките ми помисли отново се появиха отношенията между Гиезий и Елисей. И това не можеше да бъде случайно, след като на прицела на пророческите видения беше духът на Езавел.
Как мислиш, братко мой? Много ли са Небесните знамения от древността, които да вдъхновяват сърцето ти? Не са ли само Енох и Илия Святите мъже, които Бог Отец прибра при Себе Си, без самите те да видят тление? И ако за Енох Писанието е по-пестеливо, то какво ще кажеш за пророк Илия? Не падна ли неговият кожух върху слугата му Елисей? И не взе ли Елисей Илиевия кожух, та да го облече върху себе си? А за един такъв кожух не си ли заслужава да посветиш целия си живот?
Каква по-добра привилегия за Гиезий!
Какво по-прекрасно Божие благоволение!
Но ето, че Гиезий от древността не е разсъждавал в Този Дух. И когато е дошъл денят на Неемановото изцеление и часът на изкушението, този Гиезий се е разклатил като есенно листо, блъскано от вятъра. А тогава седем червея на сатанинската мерзост са влезли в сърцето му. Всеки с прицела и лукавството си. И този Гиезий, вместо да гледа на кожуха на Илия, станал величие от Отца и върху Елисея, е започнал да гледа на натоварените с користи мъски, с които Нееман е дошъл да се отблагодари за изцелението си.
Всъщност, ако най-много в разсъжденията си тук наблягам на кожуха на пророк Илия, то е, понеже духът на Езавел получи възмездие при потока Кисон именно от пророк Илия. Каква по-голяма възможност за този дух, та да отмъсти за поражението си именно на наследника на пророк Илия? Или още по-точно – на слугата му…
Но сега нека отново да се върна при видението с хълма Гевал. Защото Господ Исус отново говореше на сърцето ми, като казваше:
“Виж сега четвъртата върволица от поклонници! Защото ако предишните три търсеха да влязат в тялото на Гиезий, тази не търси тялото, а дрехата, с която той е покрит…”
Погледнах с вълнение към четвъртата върволица, която Исус ми посочваше. И тогава видях, че всичките поклонници в нея бяха голи. Това ме накара погнусен да извърна главата си към Господа и да Го попитам:
“Какво ми даваш да видя, Исусе? Та ето, че всичките поклонници в тази четвърта върволица са голи. А това е срамно и твърде противно за гледане…”
В отговор Спасителят ми проговори, като казваше:
“Когато някой няма Дрехата на Моята Святост, то такъв ходи гол и се вижда срамотата му. Но ти сега погледни, че причината на тези човеци да са голи е тази, че те са съблекли светлия и чист висон на Благовестието, понеже са привлечени от измамната коприна, с която е облечено тялото на Гиезий. И от самата коприна излизат измамни лъчи, които дърпат цялата върволица на хълма Гевал…”
Отново се обърнах във видението, когато забелязах всичко, което ми говореше Исус. Защото от Неемановата копринена дреха наистина излизаха измамни лъчи. И тези лъчи, като се стрелваха надолу по хълма Гевал, докосваха половите органи на човеците и ги правеха прекомерно да се възбуждат. Тоя път погнусата ми стана още по-голяма. И тогава отново казах на моя Господ:
“Ах, Исусе! Какво даваш да гледа слугата Ти?”
А Господ отново ми проговори, като казваше:
“Аз не ти давам да видиш нищо повече от онова, което трябва да видиш. Защото всички поклонници от тази върволица, са пленени от духа на Езавел. От този дух, за който предупредих в Откровението, че учи людете да блудстват и ядат идоложертвено. Виж тогава отново лъчите от копринената дреха на Гиезий. И знай от твоя Господ, че те са чародействата на Езавел. А колкото до самата коприна, то тя е теологията, с която Езавел мами човеците, като ги учи да се облекат с човешко образование, а не с делата на Божията Любов и Божията Святост. А така те непременно извършват духовно блудство, понеже се сношават с всичките демони на сатанинската мерзост и заблуда. Но Аз сега непременно ще заповядам на Езавел да излезе отсред дрехата на Гиезий, та всички Божии чеда да я видят и да се погнусят от нея…”
След тези Свои думи Исус се приближи до дрехата на Гиезий. И като простря Меча Си против измамно блестящите й гънки, извика с гневен Глас:
“Излез отсред дрехата си, червею Езавел! Изпълзи отсред мерзостта си, чародейке!”
Гласът на Господ премина като силен вятър по дрехата на Гиезий, но Езавел все още не излизаше. Напротив – голите й поклонници започнаха да молитстват усърдно, сякаш искаха да спрат Господния вятър и нищо да не смущава покоя на чародейката. Но тогава Исус натисна с острото на Меча Си самата дреха на Гиезия, тъй щото тя се прояде, а изпод изгореното се надигна непоносимо зловоние. И ето, че за втори път Исус извика, като казваше:
“Излез, червею Езавел и не възбуждай Гнева Ми преди времето му. Понеже Кисон ще ти се стори драскотина пред онова, което ще сторя с тебе на хълма Гевал!”
Този път духът на Езавел се показа изпод изгореното място на дрехата. И като започна артистично да премига с изрисуваните си очи, каза с треперещо гласче на Исус:
“О, Небесен Господарю! Защо Си дошъл на нашия хълм, след като имаш Своя Собствен Гаризин? Защо Си дошъл да смущаваш моите голи, след като имаш Твоите, които са облечени с Тебе?”
В отговор Исус докосна с острието на Меча Си самия грим на Езавел, като й казваше:
“Изяви на пророка Ми как облада древния Гиезий, та толкова успешно днес да обладаваш последните му потомци!”
С голяма неохота и с ужас в изрисуваните си очи, Езавел докосна с ръце сърцето си. А тогава от сърцето й излезе видение. И в това видение аз отново виждах оня миг, когато Нееман казваше на пророк Елисей:
“Ако не то нека се даде, моля, на слугата ти товар за две мъски от тая пръст…” (4 Царе 5:17) 
Докато сириецът изговаряше думите си, отсред един кат бляскави дрехи, сложени на една от мъските му, изскочи духът на Езавел. И като хвана изречените думи от Неемана, заби ги като острие в сърцето на Гиезия. А след това, забивайки острието все по-навътре, Езавел прошепна на Гиезий, като му казваше:
“Погледни се само на какво си заприличал! Какъвто е господарят ти Елисей, такъв си станал и ти! Колкото прах и тръни е събрал неговият кожух, толкова прах и тръни тегнат и по твоите дрипи! Гледай на даровете на Нееман, Гиезийе! Гледай чудния кат дрехи, каквито никога не си носил! Нима ще откажеш да ги получиш, само защото Елисей се е вмирисал в този кожух и не иска да облече нещо меко и ефирно? Нима тази бляскава коприна не те впечатлява? Не искаш ли най-сетне човеците да те забележат? Или предпочиташ да бъдеш дрипав и невзрачен?”
Острието на Езавел вече пронизваше най-дълбокото в сърцето на Гиезий. И той, като прокара пръсти по кръпките на собствената си дреха, тихо си рече:
“Ето, господарят ми се посвени, та не взе от ръката на тоя сириец Нееман това, което донесе; но в името на живия Господ, аз ще се завтека подир него и ще взема нещо от него…” (4 Царе 5:20) 
В този миг Исус с гневен Глас заповяда на Езавел да прекрати видението си. И като се обърна към мен и ме погледна с твърде ревниви очи, започна да ми говори, като казваше:
“Колко от братята и сестрите Ми помнят грубата Дреха на Моето слугуване? Колко от Божиите чеда помнят кожените дрехи на Кръстителя? И най-вече – колко помнят думите на Човешкия Син, речени за Божия пророк в Евангелието:
“Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана. Но какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци…” (Лука 7:24-25) 
А кои в оня ден живяха в царските дворци? Кои бяха като змии и ехидни в двореца на Ирод? Не бяха ли Иродиада и дъщеря й? Техните меки копринени дрехи ли да пожелавате? И в техните ли царски стаи да живеете?
Ето, тези които днес искат меки дрехи и царски дворци, идват голи на този хълм Гевал. И Езавел, чародейката на Сатана и същинският червей на блудството, бързо ги обладава. За да стоят голи и без Моето Свято присъствие в ден, когато всичките Божии чеда още повече се обличат в светлия Висон на благовестието, вършейки Моя Пример с Моя Дух!
С какво ще се облечете, чеда Мои? Дали с кожуха на Илия, за да устоите във времето на най-страшното чародеяние или с копринената дреха на една измамна теология, силна да мами, да гримира и да бъде идоложертвено?
Ето, казвам ви, че при всичкото си посичане от Меча на Господ, Езавел продължава да бъде силна, властна и бясна. Силна – да чародейства и привлича всичките плътски човеци, за да молитстват с нея! Властна – да им предложи слово, лишено от Святия Дух и натъпкано с човешки брътвежи, гибелни ереси и бесовски учения! Бясна – да развращава с блудство, докато дойде времето на пълното й поразяване!
Никой от голите й поклонници на този хълм няма да се откаже от нея. Понеже са възбудени от нейното сладострастие! Никой от облечените с измамната й коприна няма да се откаже от нейните подаръци и поощрения! Понеже с червея Езавел Сатана прави най-примамливата реклама и най-успешното привличане на човеците към хълма Гевал. Затова запомнете думите Ми:
Червеят Езавел изработва коприната на Сатана, нужна да се покрие с блясък всичкото зловоние и мерзост на запустението!
И ако някой остане под измамната дреха на Гиезий на хълма Гевал, то такъв жив е умрял и измамата му няма да го напусне довека. Но непременно ще бъде червеят му, който не умира, всред огъня, който не угасва! Аз, Ужасът на Езавел и Вятърът против дрехата й, пророкувах тези думи с устата Си!”