3. “АЗ СЪМ КОРЕНЪТ И ПОТОМЪКЪТ ДАВИДОВ, СВЕТЛАТА УТРИННА ЗВЕЗДА…”

ВИДЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕТО НА БОЖИИТЕ СИНОВЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Знаеш ли колко много са лъчите на Слънцето? Знаеш ли, че когато всеки от нас вдигне погледа си към Небесното светило, ще изпита радост, че улавя в зениците си цял сноп от лъчи?
През изминалите години, слизащ от Небето с Божия Пророчески Дух, Исус даде на сърцето ми хиляди лъчи. И аз, взрян в светлината им, политах след моя Господ с вярата на птица. А в самото блаженство да бъда осветяван от Божията Светлина, аз всякога стигах до една простичка истина, която ми е достатъчна, за да бъда щастлив. И тази истина е в това, че само с един от слънчевите Си лъчи Исус може завинаги да те възвиси до Себе Си. Не са нужни много книги, нито много откровения и видения. Не! Нужно е да уловиш само един от лъчите на Слънцето, за да се извисиш и останеш при Него.
“Защо тогава написа толкова много книги?” – ще ме попиташ ти.
И аз ще ти отговоря така:
Всяко сърце очаква своя си лъч!
И Бог затова е излял многоразличната Си Благодат – за да намери път към всеки от нас. И понеже Исус е Слънцето и Той е, Който свети над нас, то и затова в Благостта и Милостта Си Господ говори и все още призовава. Докато е “днес”! Докато е миг преди мига!
Аз зная, че тази пророческа книга няма да остави безразлично нито едно сърце. Едни ще я отхвърлят с греха си, а други ще я приемат с правдата си. Трети – ще измият сърцата си в чистите сълзи на покаянието и ще умоляват Исус денем и нощем, та да им даде да пострадат за Него. За да се удостоят в онази преславна радост, която следва след Неговите страдания. Но на всички човеци днес казвам и съвестта ми свидетелства вътре в мене:
Не желая награди от тоя свят! Той не е моят свят! Той е само мястото, където се е родила телесната ми хижа! Той е горнилото на скръбта, пещта за среброто и киселината за златото! И златото и среброто не му принадлежат, понеже не са негови, а Божии!
Но ще дойде миг на изтление! Миг, когато духът ми ще се върне при Бога, Който го е дал. Тогава, застанал пред Него, аз няма да поискам нищо друго, освен това, по което сърцето ми е копняло цял живот.
Аз ще поискам Наградата, която е Плодът на утробата!
Искам да разбереш това, братко мой! Защото вън от Него всичко е пусто. Вън от Него няма Живот. Вън от Него всяко нещо е обречено да запустее и да погине в развалата си.
Той е Всичко за всички ни!
Той е Смисълът на Вярата!
Той е Вярата на Смисъла!
И днес, когато сърцето ми отново е посетено от Него, аз зная, че Божиите чеда ще получат здравина и крепкост, Сила и твърдост, кураж и решителност, за да издържат до самия край! Защото когато гледаш на слънчевия лъч, то не ти е нужна толкова голяма мъдрост, щото да знаеш, че прицелът ти е Слънцето. И ето такава е простотата и чистотата, която дължим на Царя. Простота и чистота, с които Апостол Павел заяви:
“Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, – като забравям задното и се простирам към предното, впускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса. И тъй, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако мислите вие нещо другояче, Бог ще ви открие и него…”  (Филипяни 3:13-15)
Ето за каква Награда говореше Павел! И ето къде бяха всичките копнежи на сърцето му. Аз съм твърде много развълнуван от докосването на моя Господ и сега сълзите браздят по лицето ми. Защото при всичкото ми ходене с Него, пак не успях да разбера каква е тази любов, с която Той ни е възлюбил. Господ отново беше до мен. И като се усмихна и погали лицето ми, започна да ми говори, казвайки:
“Знаеш ли, че сега на небесата има празник? Знаеш ли, че ангелите и Светиите се радват, понеже Господ слиза от Сион като Награда за Своите? И ти непременно ще проумееш и разбереш дълбокото, което Аз ще открия на сърцето ти. Защото Отец Ми те е посочил и е заповядал да изявиш Небесното възкачване на всички, които са Звани, Избрани и Верни. Затова сега Ме последвай в Святото видение, което ще дам на сърцето ти…”
След тези думи на Исус духът ми полетя след Него в Небесните селения на Святия Дух, тъй че пред очите ми се разкри една твърде прекрасна и възвишена гледка. Самият Божий Град беше изпълнен с неизброими множества от човешки души. Всички те бяха облечени в бели дрехи и лицата им светеха от Божия Дух. А над самите множества, в подножието на Отеческия Хълм бе застанал силен ангел, който държеше в ръцете си златна тръба. И ето, че ангелът въздигна тръбата пред лицето си и засвири с нея и цялото Небе прокънтя от звука й. Така се отвори самата Тронна Зала на Всемогъщия. А огнените лъчи на Божията Святост се плиснаха като вълни, тъй че покриха с Огън целия град. И аз, като не знаех какво да кажа, се обърнах към Господ, за да Го попитам какво е това, което виждат очите ми. А Исус ми отговори, като каза:
“След страданието и утеснението на всичките Божии чеда, дошли от земята, идва миг на пълна радост. Идва миг, когато всеки от Моите ще знае защо е претърпявал на всичкото зло и защо са били всичките му въздишки и сълзи. Защото, ето, Огънят на Отца Ми излезе от Светилището Му и с него Той избърса всяка сълза от лицата на людете Си. А там, където сълзите изсъхват, идва радостта, която не пресъхва…”
Господ ми говореше, а Небесните множества вече се изпълваха с онова щастие и радост, които е невъзможно да се опишат или обяснят. И аз, гледайки на прекрасната гледка, вече не знаех какво да съзерцавам и накъде да обърна погледа си. Защото Божият ангел все така свиреше с тръбата си, а Огънят на Отца продължаваше да се разплисква на вълни из целия Небесен град. Затова отново попитах Исус:
“Господи мой! Как да разбирам това видение? Защото, ето, там на Отеческия Хълм ангелът свири с тръбата си, а вратите на Светилището се отварят широко…”
В отговор на въпроса ми Исус вдигна ръката Си. И като направи с нея кръг, сякаш искаше да ми посочи цялото Небе, продължи да ми говори, като казваше:
“Някога Апостолът Ми Павел записа в посланието си за всички вас, като каза:
“Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас. Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове. Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада…” (Римляни 8:18-21)
И ето, че ти сега виждаш именно славната свобода на Божиите чеда. Но истински превъзходното и святото, което предстои да видиш, е именно откриването на тия множества като Божии синове. Защото това откриване е чакало цялото създание през всичките векове и хилядолетия. И ти чуй сега как от Божието Светилище ще извикат великите в Небесното Царство. Защото на тях Отец е дал да прогласят самото откриване, в едно с тръбата на седмия ангел…”
След тия думи на Исус от самото Божие Светилище се издигнаха гласове, които прокънтяха по цялото Небе с един вик и с едно слово:
“Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове…” [ (Откровение 11:15)]
А тогава Исус ме погледна, като каза:
“Аз сега ще отида при великите, за да видиш цялата Сила и Святост на това видение, а ти върви след Мен, за да видиш всичко!”
Така Исус тръгна сред самите множества, а Святостта Му заслепяваше и покоряваше всички около Него и пред Него. Но ето, че Господ вече влизаше в Светилището, а тогава очите ми отново видяха великите в Небесното Царство. Техният брой беше двадесет и четирима и те седяха на златни престоли пред Лицето на Бога и Отца. Видели влизането на Божия Син, те паднаха на коленете си пред самите златни престоли, като казваха на Исус:
“Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който си, и Който си бил, загдето си взел голямата Си сила и царуваш. Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си пророците и на светиите и на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята…” (Откровение 11:17-18)
А Господ, като докосваше беловласите Си служители, премина покрай тях и се приближи до самия Огън на Отца. И ето, че Огънят се раздвижи, а ръцете на Отец извадиха пред Исус самия ковчег на Завета. И Сам Отец каза на Сина Си:
“Изпълни Завета Си, Сине Мой! Дай Наградата, според както я обещахме на всичките Мои чеда…”
А тогава Исус отвори Ковчега на Завета и аз видях, че в лявата Му ръка се появи искряща Небесна звезда, а в дясната Му ръка – разлистено клонче с плодове. И ето, че Господ се обърна към двадесет и четирите старци. И като вдигна звездата и клончето над главата Си, извика:
“Аз съм Коренът и Потомъкът Давидов, Светлата Утринна Звезда!”
А след това, излизайки от Светилището, Исус застана пред неизброимите множества, които се развълнуваха от изгледа Му, тъй че Го прославяха и благославяха твърде много гласове. Но ето, че в един миг множествата се умълчаха и всички впериха погледите си в ръцете на Господ, които все така стояха издигнати със звездата и клончето над главата Му. А Исус, като простря напред лявата Си ръка, държаща звездата, извика със силен глас:
“Който приемаше Моите пророци в името на пророци, наградата на пророците ще получи! Пристъпете вие, които внимавахте на пророческото слово, като на светило, което свети в тъмно място! Защото светилото донесе зората на живота ви. Божията Зорница изгря в сърцата ви! Бъдете Мои свещеници – отсега и довека! Защото на вас Отец Ми благоволи да подари новото Небе!”
Така Исус духна с Дъха Си върху самата звезда и в следващия миг тя влизаше завинаги в сърцата на ония, които бяха покорени от пророческото благовестие. Но ето, че Исус простря напред и разлистеното клонче с плодовете, като казваше на множествата:
“Който приемаше Моите праведници в името на праведници, награда на праведници ще получи!
Пристъпете вие, които опазихте сърцата си чисти и всякога се бояхте от Бога и съдбите Му. Защото според чистотата на сърцата си раждахте плодовете на Правдата. И на вас Отец Ми благоволи да подари новата земя. За да бъдете рода на благословените! Вие и потомството ви!”
Така Исус отново духна с Дъха Си върху разлистеното клонче с плодовете. И в тоя миг то вече влизаше в сърцата на всичките Божии праведници. И една радост и любов, Благодат и щастие изпълниха и едните, и другите. А Господ, велик в Святостта Си, се приближи към мене, като ми казваше:
“Аз съм Коренът и Потомъкът Давидов, Светлата Утринна Звезда! Коренът затова е корен, защото има нужда от земята си. За да се закрепи в нея и така да роди растенията на Божията Правда. Потомъкът затова е потомък – за да ражда потомството на благословените от Отца Ми.
Аз съм Коренът и Потомъкът, като Награда за ония, на които Отец Ми дава новата земя. Те ще се насадят в нея и ще раждат своите прекрасни плодове, които ще донасят в Небето.
Аз съм Светлата Утринна Звезда! Една звезда затова е звезда, защото има нужда от Небето си. За да стои на него и да бъде пътеводния пример и копнеж на всяко сърце!
Аз съм Светлата Утринна Звезда, като награда за ония, които приеха пророците Ми в името на пророци. И като пострадаха за Мене – възвеличиха Името Ми! И като се съразпнаха с Мене – намериха Славата Ми! За да Ми бъдат свещеници – отсега и довека!
Иди и кажи на всички Мои, че тия са двете награди в Небесното Царство! И времето за изпълнението на тия думи и на това пророчество ще стане твърде скоро. За да се изпълнят думите на великите в Небесното Царство:
“Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който си, и Който си бил, загдето си взел голямата Си сила и царуваш. Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си пророците и на светиите и на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята…” (Откровение 11:17-18) 
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”