1. ПРЕУМНОЖЕНАТА СКРЪБ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз не зная дали ти разбираш в пълнота какво ще рече да работиш за награда, която Отец ще ти даде чак горе в небесата. Но тук и сега искам да ти кажа, че измежду многото изпитания върху вярата на Божиите чеда – това с Наградата е най-голямото. Зная, че ще ме попиташ:
Защо това изпитание е най-голямото?
И аз ще ти отговоря така:
Огледай се и виж всичките човеци на този свят. Огледай се и проумей що ще рекат думите на Апостол Павел, че мнозина тичат на игрището, а само един получава Наградата. И този един получава наградата не по време на тичането, а едва след като финишира първи.
Какво остава тогава за другите? Не се ли съблазняват мнозина, че тая обещана Награда е твърде далечна, при положение, че човеците от тоя свят получават всякакви други награди и са твърде щастливи от това? Не отпадат ли много сърца по причина на това, че настояват пред Бога да слезе на нивото на дявола и да им даде награди в тоя живот, а Всевишният никак не зачита думите им? Понеже за мнозина пътят на Спасението изглежда именно така – богатство, слава и лек живот долу, а след това богатство, слава и лек живот горе. Но къде отиват тогава думите на Спасителя, с които Той се обеща на Своите, че едва когато претърпят на всичкото злострадание ще получат голямата Награда на небесата? И ако няма страдание и гонение, ако я няма скръбта по раждането на Плода, то за каква Награда може да става дума?… Пълен с твърде голямо вълнение и трепет аз вече се издигах с моя Господ в небесните места. И ето, че пред сърцето ми отново се яви видение от Едемската градина, каквото бях получил за разбирането на Съня на Възлюбения. А тогава Исус ми каза:
“Това, което сега ще видиш, ти трябва да предадеш на Моята Църква. Защото всички вие трябва да познавате Божиите изначални тайни, в които е скрито цялото Спасение и Вечен Живот. Затова гледай сега на справедливия гняв на Отца Ми и чуй думите, които Той ще каже на Адам и Ева…”
След последните Си думи Исус тръгна напред в градината, а аз Го последвах. И ето, че очите ми вече съзираха Адам и Ева, които стояха с наведени глави, като искаха да прикрият голотата си. А над тях, като тежък и градоносен облак се бе явил Бог Отец. И със самото говорене на Отца из мрачния облак се изпразваха светкавици и мълнии върху първите човеци, тъй че в Гнева на Всемогъщия аз вече разпознах думите Му, с които Той говореше на Ева, като й казваше:
“Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чеда; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее…” (Битие 3:16)
В следващия миг Отец в Гнева Си се обърна към Адам като му казваше:
“Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш…” (Битие 3:17-19)
Никога не бях и предполагал, че мъката в Божието Сърце е толкова огромна и непоносима. Защото Отец говореше от мрачния облак в Гнева Си, но в следващия миг Собствените Му сълзи вече капеха върху главите на първите човеци. Тогава се обърнах към Исус и тихо Го попитах:
“Защо ми даде това видение, Господи? Понеже то донесе твърде голяма скръб на сърцето ми, като гледах колко страда Божието Сърце…”
А тогава Исус ми отговори, казвайки:
“Ако ти родиш чеда по своя си образ и подобие, като им вдъхнеш дъх от дъха си и дух от духа си, то как ще преживееш смъртта им? Или как ще преживееш мъката да видиш как децата ти са изгубили образа ти? Но сега виж дълбокото и утаеното в това видение. Защото, поглеждайки на Ева, Отец запечата съдбата й с едни думи. Какви бяха тези думи?”
“Исусе! Отец се обеща, че ще преумножи скръбта на Ева в бременността й, тъй че тя да ражда чедата си със скръб…”
“А защо Отец Ми заповяда такова тежко бреме за Ева? И защо Той й обеща не просто скръб, но преумножена скръб? Не можеше ли, въпреки гнева Си, да се смили над нея и да не допуска в съдбата й подобна скръб? Къде е причината за скръбта? И можеше ли тая скръб да не дойде при майката на всичките живи?”
“Господи мой! Отец, Ти и Святият Дух създадохте едни съвършени творения, които имаха Образа и Подобието на Бога. Но при самото грехопадение грехът влезе в Адам и Ева. И аз мисля, че именно този грях ще преумножава скръбта при раждането на чедата. Защото грехът е, който носи смърт, а раждането е, което носи Живот. И при тая битка между смъртта и Живота скръбта непременно ще се преумножи. Тъй че оная, която ражда, да ражда с болка и да преминава през огромно утеснение…”
Исус ме погледна с оня поглед, с който разбрах, че думите ми са Го удовлетворили. А след това продължи да ми говори, като казваше:
“Ако раждането по плът щеше да бъде придружено с преумножена скръб, то какво ще Ми кажеш за раждането по Дух? И ако грехът влезе в Адам и Ева, то само в тях ли остана той? Не каза ли Отец Ми на Адам, че земята ще е проклета поради това, че е послушал гласа на жена си, която послуша гласа на змията? И ако тая земя започна да ражда тръни и бодили, то помисли си – не бяха ли пророчески думите на твоя Отец? Не каза ли Той на дявола, че вечно ще лази като змия и ще яде пръст през всичките дни на живота си? Как тогава щяха да се раждат чедата по Дух? Нямаше ли онези, които имат Силата на Бога да раждат, да срещнат съпротивата на мрака и злото?”
“Да, Исусе! Ти Сам знаеш, че това е така…”
В отговор на думите ми Исус вдигна ръката Си и посочи нагоре, като ми каза:
“Нека сега да те заведа в Божието Светилище. За да видиш отново Книгата на Живота и онова, което е записано в нея за Божието раждане…”
След тия думи на моя Господ видението с Едемската градина се прекрати и пред очите ми отново се яви Божието Светилище, пълно със Славата и Святостта на Отца. И ето, че Исус пристъпи напред в Светилището, като казваше на Отца:
“Отче Мой и Боже Мой! По Твоята Съвършена Воля сега доведох слугата Ти. За да му дадеш да пие от Твоята Тайнствена Премъдрост. Моля Те, Отче! Яви на слугата Си онова, което е записано в Книгата на Живота. За да свидетелства за Нас на земята…”
След думите на Господ аз паднах на нозете си, а към сърцето ми дойде Гласът на Отца, Който ми казваше:
“Сине човешки! Аз отново те призовах към Себе Си. За да ти дам от дълбочините на Сърцето Си. И да видиш онова, което днес виждат очите на твоя Небесен Баща. Защото, ето, още малко, и пред очите Ми ще се явят люде високи и гладки, за които съм заповядал отначало. И те, като се възкачат на Моя Свят Хълм, ще Ми дадат онези дарове, за които Сърцето Ми всякога е копняло. И всеки от тия Мои люде, ще е висок отец, като Авраам в силата си, и ще е майка на живите, като Ева в скръбта си. Тъй че Аз с ръцете Си ще ги прегърна и в Святостта Си ще ги въздигна. Защото са раждали във време на убиване и са давали Живота Ми във времената на умножено беззаконие. А там, гдето се е умножавало беззаконието, преумножила се е и скръбта за ония, които дават Живот. И ти, сине човешки, гледай сега на онова Святото, което Моят Син ще разкрие пред очите ти…”
След думите на Отец аз вече виждах как Исус протяга ръцете Си и взима Книгата на Живота. И в мига, когато Исусовите ръце разтвориха кориците на самата Книга, Господ се обърна към мен, като ми каза:
“Ела сега и пристъпи към Божията Книга! За да видиш кои са думите на Божието Раждане…”
С вълнение пристъпих към моя Господ и се наведох до Него. А тогава очите ми видяха онези библейски стихове, които гласяха:
“Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чеда; и на Мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и Той ще те владее…” (Битие 3:16) 
Едва прочел Божиите стихове, аз побързах да кажа на Исус:
“Господи, това са думите, които Отец изговори на първата жена в гнева Си…”
А Исус, като вдигна показалеца Си, ми отговори:
“Не, Стефане! Това са думите на Вечния Живот, които твоят Отец изговаря на последната Ева в Благостта Си. И ти виж как завършват самите думи…”
“Исусе! Отец е обещал, че тая последна Ева ще бъде подчинена във всяко желание на Мъжа Си и Той ще я владее…”
“Виж тогава какво е желанието на Последния Адам за Неговата Последна Ева. И нека сърцето ти проумее как Аз владея над Църквата…”
След тия Свои думи Исус хвана с ръце Книгата на Живота и влезе в самия Огън на Божието Светилище. А тогава стана знамение. Защото Книгата на Живота пламна от Божия Огън и от нея излязоха лъчи от Светлина. И в самата Светлина се яви ново видение. Аз виждах прекрасна светла жена, покрита от блестящ висон, която беше непразна и плачеше в болките си. Протегнала белите си ръце, тя държеше утробата си, а очите й се пълнеха с едри бисерни сълзи. И ето, че Исус се възправи пред нея. И като подложи шепите Си, събираше сълзите й. А след това се наведе над утробата й и изля сълзите й върху неродения плод. А тогава настъпи ново знамение. Защото моят Господ прегърна жената и видимо се съедини с нея, а Тялото Му се скри в жената и повече не се виждаше. Не знаейки какво да кажа, стоях останал без дъх от самото видение. А до мен отново дойде Гласът на Отец, Който ми казваше:
“Приближи се до последната Ева, сине човешки! И иди с духа си там, където е сега твоят Господ…”
Послушал Гласа на Отца аз се приближих до светлата жена пред Светилището. И ето, че из самата й утроба излязоха лъчи, които грабнаха цялото ми същество и духът ми се гмурна в Живота на последната Ева. Една безкрайна нежност и топлина погълна цялото ми сърце, тъй че води от Живот започнаха да ме преизпълват и разтварят в най-чудното от всички Божии тайнства. А вътре в духа ми започнаха да извират Божии словеса, пълни с Живот и говорещи за Живот. В тоя миг аз знаех, че се раждам в Бога, понеже Младенецът на Вечния Живот стоеше като светъл и прекрасен Образ пред очите ми. Така, докато духът ми се изпълваше от Живота на последната Ева, аз отново усетих ръцете на Господ Исус. И Той, като докосваше очите ми, вече ми казваше:
“Прогледни, Стефане! И не бъди сляп, но зрящ за Божията Тайнствена Премъдрост…”
Тая заповед на Исус беше наистина отварянето на очите ми. Защото аз вече виждах Господ с всичките Му ученици. И Той, като минаваше край тях и докосваше с ръка сърцата им, казваше им думите, които гласяха:
“Затова ли се запитвате помежду си дето рекох: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите? Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост. Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света. И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме…” (Йоан 16:19-22)
А след тия думи към учениците Си Той се приближи към мен, като ми казваше:
“Както видя в Божието Светилище, Аз се съединих с Моята Последна Ева. За да стана една плът с нея. И да се родя като Плод на Вечния Живот в утробата й. Ето затова днес казвам на всичките Си братя и сестри:
Ако вие вярвате в Мен, извори от жива вода ще потекат в утробите ви. И вие, получили зачатието на Духа, ще започнете да Ме носите и раждате в сърцата си. Вие ще скърбите толкова повече, колкото по-голям става Младенецът в утробите ви. И сърцата ви ще се наситят на всичката омраза и презрение от света. Защото вие ще ридаете, а светът ще се весели. Вие ще въздишате, а светът шумно ще ви се присмива. Но колкото по-голям ставам Аз в сърцата ви, толкова повече ще ви владея и вие ще Ми покорявате сърцата си. А когато дойде мигът на радостта ви, тогава непременно ще Ме видите и радостта ви никой няма да отнеме. Защото награда от Отец Ми е в Плода на утробата. И голямата Награда на небесата е пълнолетният Образ на Човешкия Син в сърцата ви. Готови ли сте да родите тоя Образ? Гответе се тогава за преумножена скръб, понеже това е Волята на Отец Ми, Който е на небесата…”
Слушах всички възвишени думи на моя Господ. И докато стоях във видението на Божия Живот, аз разбрах за себе си, че ще нося тоя Плод в сърцето си и ще Го изстрадвам всеки ден.
Всеки ден ще Го храня и напоявам с живите води на Духа. Всеки ден ще предавам живота си в мощната ръка на Бога и Отца. Всеки ден ще плача и въздишам, като един от Последната Ева. Защото Исус няма да забрави риданието ми, нито ще отвърне очите Си от сълзите ми. Но като ги събере в шепите Си, ще ги положи над Младенеца вътре в мене. За да Го съхрани и запази. За да го възрастява и укрепява. За да Му даде онази преславна радост, която е далече по-горе, скрита от очите на света и явна на всички Божии чеда! Амин и Амин!