2. ИЗЧАДИЯТА НА ЗМЕЯ

(Пророческо видение за другия дух в отстъпилите църкви)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Още в самото начало на пророческите видения, свързани с изчадията на змея, звяра и лъжепророка, аз горещо те моля да се изпълниш със Святия Дух и без Неговото присъствие да не пристъпваш към четене на тази книга. Защото както по плът ние сме заобиколени от въздух, от който няма къде да избягаме, така и по дух човеците биват заобиколени или от Святия Дух, или от духа на света, който лежи в лукавия. Казвам ти всичко това, понеже съпротивата на дявола против изявата на тези пророчески видения беше най-яростната и най-ожесточената, която съм имал през живота си. С болезнени стрели против тялото ми, с болки в костите ми, с впиващи се в слепоочията ми тръни и с непрестанна болка в очите ми – по всякакъв начин дяволът се опитваше да спре написването на виденията по-долу. И ако някой мисли, че ще може да ги прочете така, както да изпие една чаша вода, то такъв нека вземе на предвид, че тия пророчески видения са Божий Меч против потомството на дявола. А има ли баща, който да не иска да опази чедата си? Така и дяволът иска да опази изчадията си и да ги държи скрити в собствената си измама, която ги е родила. Но Бог има друго мнение по въпроса. И ето затова Господ Исус отново беше до мен с присъствието Си, като ми казваше:
“Зная колко ти е тежко. И виждам целия духовен натиск, на който Сатана подложи сърцето ти, душата ти и плътта ти. Но сега ти казвам, че не би могло да бъде другояче. Понеже дяволът е княз на въздушната власт. И не на друго място, но именно във въздушната му власт ще се явят неговите вируси и бактерии.
Как мислиш, Стефане? Какво си представяш ти, когато чуеш за вируси и бактерии?”
“О, Исусе! Ако трябва да Ти отговоря по плът, то бих казал, че това са онези страшни и микроскопични организми, които винаги си търсят среда, където да живеят като паразити. А за жалост тази среда е човешкото тяло. И веднъж влезли в тялото, вирусите и бактериите ни разболяват. Тъй щото отпосле ние губим едно от най-ценните си благословения – благословението на здравето…”
“Точно така е, момчето Ми. С вирусите и бактериите се атакува здравето на тялото. Но какво е здравето?”
“О, Исусе! Ти ни учиш, че духът е, който дава живот. Ето защо здравето е свидетелство, че нищо не възпира живота, даван от духа. Но ако някъде нещо е започнало да възпира този живот, то тогава здравето е отстъпило на болестта…”
“Правилно Ми отговори. Но ти сега помисли колко ли ще са страшни онези вируси и бактерии, които атакуват не твоето тяло, но Моето? И ако за твоето тяло ти би намерил начин за лечение, то какъв е начинът да се излекува Моето? Най-малкото – къде се прицелват вирусите и бактериите?”
“О, Исусе! Вирусите най-често атакуват нашето дишане. Те влизат чрез въздуха и разболяват гърлото и белите дробове. Докато бактериите атакуват нашето хранене и най-често разболяват храносмилателната ни система…”
“Виж тогава видението, което ти давам. Защото в него първо ще видиш атаката на вирусите, а след това атаката на бактериите…”
След последните думи на Господ пред очите ми се появи видение. И ето, че аз вече виждах пред себе си същата онази димна пелена, от която се вдигнаха милиони сажди. А тия сажди, които в случая бяха вируси, започнаха да нападат човеците около себе си. Така, следвайки водителството на Исус, аз се приближих до един определен човек, който вече беше станал прицел на дяволските вируси. Отворил устните си, той по всякакъв начин показваше, че иска да диша от въздуха на дявола. И това не остана незабелязано от вирусите, тъй щото неколцина изсред тях се събраха и влязоха през устните му. А така те стигнаха до белите му дробове, като побързаха да се залепят по бронхите му. И ето, че човекът мигновено реагира. Но за ужас на очите ми той реагира с огромно задоволство. Понеже пое отново въздух и с шумен глас изкашля:
“О, алелуя! Не ме ли е направил господ по-извисен от другите? Не съм ли аз най-помазания сред служителите му? Кой друг е като мен, а?”
Отново погледнах към белите дробове на човека, когато забелязах как с всяка изминала секунда те се възпаляваха все повече и повече. И самите вируси, като се множаха с удивителна бързина, скоро започнаха да запушват всички дихателни каналчета, откъдето той би могъл да диша. А това ме накара да попитам моя Господ:
“О, Исусе! Какво сториха вирусите с белите дробове на този човек? И защо той толкова категорично започна да се гордее и превъзнася в кашлицата си?”
В отговор Исус ми проговори, казвайки:
“Преди всичко, знай, че всеки от вирусите на Сатана е нечестива помисъл. А целта на нечестивите помисли е именно тая:
Да направят човека неизцелимо покварен и нечестив довека!
И както ти сам забеляза, вирусите атакуват белите дробове, за да затруднят дишането на тялото. А в това отношение целта на дявола е така пресметната, щото никой от поразените с вирусите му никога вече да не може да вдиша от присъствието на Святия Дух, нито дори да се води от собствената си съвест. Впрочем, отиди сега до този човек и се опитай да му вдъхнеш от Святия Дух, Който изпълва духа ти…”
С дълбоко безпокойство приех заръката на Исус и се приближих до поразения от вируси човек, като му казвах:
“Човече, Господ ме прати до теб. За да ти кажа, че Той се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. Ето затова те моля:
Бъди разумен и не мисли за себе си, че си нещо голямо, но отдай всичката слава на Бога. Защото Неговото благовестие и Неговата Правда ни учат ние да се смаляваме, за да се въздига Той. Ние да се смиряваме, за да се извисява Той…”
Думите излязоха от устните ми като светъл въздух, който потърси да влезе през устните на поразения. Но ето, че точно тогава вирусите в белите му дробове се надигнаха, като раздразниха бронхите му. И човекът, като се разкашля твърде страшно, отказваше да приеме Святия Дух в гърдите си. Нещо повече – в самата кашлица с просълзени от напрежение очи той извика:
“К’ъв си ти бе? Кой ти е казал да говориш с такъв дух на божий помазаник? Ти извършил ли си поне едно от великите ми дела? И направил ли си нещо за божията слава, а?”
В този миг разбрах, че Духът няма никакъв начин да стигне до сърцето на поразения с вирусите. Понеже самото вдишване на Божието изобличение предизвикваше у него задавяща кашлица и роптание, но не и смирение и покаяние. Затова, като се обърнах към Исус, попитах Го:
“Какво повече да сторя от онова, което сторих, Господи? Та Ти Сам виждаш, че вирусите в белите дробове на тоя човек му пречат да приеме Святия Дух…”
В отговор на думите ми Исус се просълзи от скръб. А след това започна да ми говори, като казваше:
“Поразените с вируси са първото от поколенията на змея. Поколението на гордостта и превъзнасянето. Поколението, което се управлява от княза на въздушната власт и е от най-непокорните на Божия Свят Дух. И ако ти видя нещата в това видение като частични, сиреч, отнесени само до един човек, то се опитай да си представиш какво се случва когато човеците-вируси нападнат Моето Тяло. Не идва ли тогава страшна и поразяваща съблазън, която прави не просто един или двама човеци, но цели църкви да не зачитат присъствието на Святия Дух?
Ето, казвам ти, че ако съм нарекъл последните дни на земята “време на умножено беззаконие”, то е поради факта, че никой вирус не съществува сам за себе си и сам поради себе си.
Не! Целта на вируса е да се размножи и преумножи и така да извърши очакването на тоя, който го е изпратил. А какво друго да са вирусите освен помисли от сърцето на нечестивия Сатана, които търсят да се оплодят в сърцата на нечестивите му изчадия? И ако никой не иска да порази вирусите, нито да изгони присъствието им от църквите, то тогава църквите се превръщат в едни болни тела, лишени от Святия Дух и поразени от всички възможни вирусни болести. В такива църкви вече управляват човеците-вируси над общата вярваща болест. И белегът, по който всички ще ги познаете, е тоя:
Вярващите дишат духа на света и духа на всичко, що е в света! Те обичат думите на света, моделите на света, съблазните на света и примерите на света!
А това – да дишаш от княза на въздушната власт – ще рече вече да си се предал на вирусите му. И това – да си се предал на вирусите му – ще рече да си станал неизлечимо болен от болестите, които поразяват дишането.
Разбираш ли това, момчето Ми? И разбират ли Моите, че по Дух дишането отговаря на духовното общение? Понеже човек вдишва дух от оня, на когото се прекланя и комуто се покорява. За да издиша отпосле същия дух към оня, на когото се прекланя и комуто се покорява. Ето в това отношение човеците-вируси са личните съблазнители на Сатана. Те носят в сърцата си неговите надигнати очи, неговата гордост и неговото превъзнасяне…”
Братко мой! Исус ми говореше, а аз – все така гледайки на поразения от вирусите човек, си спомних едно стихче от здравна агитация против грип, което гласеше:
“Устата не прикрил – и с грип го заразил!”
Помисли тогава колко са днес църковните величия, които не просто не прикриват устата си, но кашлят усърдно от амвоните си, а в слюнките им летят хиляди вируси на Сатана? И ако ти още се чудиш как заразяват тези вируси, то приеми, че едно напразно “Амин” на съблазнителната кашлица вече е направило вирусът да влезе и в теб… Затова те моля:
Сложи ръка на устата си, когато към сърцето ти летят слюнките на съблазънта. И като извърнеш очи, потърси онези места на здравословно общение със Святия Дух. Там, където човеците дишат смирение, покаяние и благоговение, а не гордост и превъзнасяне.
А сега нека да те върна на видението от моя Господ. Защото Той отново ми проговори, като казваше:
“Ако вирусите, които ти дадох да видиш, са толкова страшни, то какви ли ще да са бактериите? И ако вирусите поразяват белите дробове и дишането, то как ли поразяват бактериите?”
“О, Исусе! Бактериите поразяват корема…”
“А какво е коремът по дух? И можеш ли да си спомниш думите на оня Божий слуга, който възкликна:
“Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска. Ето коремът ми е като вино неотворено, близо е да се разпукне като нови мехове. Ще проговоря, за да ми стане по-леко; ще отворя устните си и ще отговоря…” (Йов 32:18-20)
“О, Господи мой! По дух коремът отговаря на нашата утроба, сиреч, на мястото където блика Живата Вода и се ражда Виното на Твоето учение…”
“А иска ли Сатана да гледа как земята се изпълва с човеци, които имат кореми като мехове за новото Вино на Човешкия Син? Иска ли той да гледа утроби, които се пълнят с Жива Вода и раждат Младенеца?”
“О, Исусе! Тая гледка би била ужас за очите му. И той би сторил всичко по силата си, за да порази подобни кореми, станали мехове и утроби…”
“Гледай тогава отново на видението. Защото сега ще видиш втората атака на змея, която е чрез бактериите…”
След думите на Господ пред очите ми отново се появи видението. И тогава видях други сажди от димната пелена, които не бяха вируси, но бактерии. За разлика от вирусите, тия бактерии побързаха да накацат върху хлябове и изпечени меса, щедро разпръснати от дявола из долината. И ето, че Спасителят насочи погледа ми към един определен човек, който вече беше съблазнен от хляб и печено месо в нозете му. Така, видял храната за корема си, човекът мигновено простря ръцете си към нея, като възкликна от щастие:
“Благословен да е господ, който се грижи за мене. Я какъв вкусен хляб и какво печено месо е приготвил той за глада ми…”
След тия думи човекът вдигна хляба и месото, като започна да ги поглъща. А тогава и бактериите влязоха в тялото му. И като се намериха в корема му, започнаха да се размножават и отделят газове, които доведоха човека до оригване. А той, като се оригна, рече с огромна наслада:
“Винаги съм знаел, че ето такова е същинското благовестие. Господ да ти приготвя трапеза след трапеза, трапеза след трапеза, трапеза след трапеза. А в тая долина има толкова много трапези, че докато ги обходя и удостоя с присъствието си, то току виж и пришествието настъпило.
О, алелуя, господи! Давай ми всякога да ям тия твои трапези…”
Ето, че човекът не се задоволи само с единия хляб и месото, но тръгна из долината, за да яде и останалите. А през това време бактериите в корема му се размножаваха все повече и повече, тъй щото го доведоха до разстройство. Но въпреки разстройството, човекът продължаваше да яде и яде. Така той стигна до жалкото положение да клекне, да свали гащите си и да се облекчава докато продължаваше да яде. И тогава разбрах, че всяко следващо погълнато ястие от устата му вече щеше да се превръща в разстройство. А самото разстройство, като разнасяше непоносимо зловоние, отново го накара да извика:
“Алелуя! Винаги съм търсил такова служение! Служение – да ям и да пия, а господ да свидетелства за мене…”
Извърнал главата си, аз повече не исках да гледам на гнусотията, която вършеше човека, заразен с бактериите. Но ето, че Господ бръкна в мантията Си и извади отсред нея бял и дъхав Хляб, както и мех с Вино. А след това с твърд и настоятелен Глас ми заповяда, казвайки:
“Иди и настигни тоя човек в долината. И като не обръщаш внимание на зловонието, гнусотата и летящите наоколо мухи, дай му да вкуси Моя Хляб и да пие от Моето Вино. Така непременно ще разбереш дали той люби Господната Трапеза…”
С огромно нежелание взех Хляба и Виното от Исус, понеже никак не исках да ходя до човека. Но погледът на Спасителя беше твърде повелителен, за да Му откажа. Така аз се завтекох към човека в долината. И когато го настигнах, казах му:
“Човече, Господ Исус ме изпрати до тебе. И като ми даде Хляба и Виното Си, заръча ми да ти ги дам. Понеже, като гледам, си започнал да се обхождаш като враг на Христовия Кръст и твой бог е станал коремът…”
В отговор човекът побърза да скочи и да вдигне гащите си, понеже отново се облекчаваше от разстройството си. А като видя Хляба и Виното в ръцете ми, той извика:
“Едва ли ти си тоя, който е изпратен да ми става изобличител и наставник във вярата. Но дай, дай тоя Хляб и това Вино, за да ги опитам. А след това ще ти кажа какво мисля за тях…”
Ето че човекът взе Хляба и Виното. И като вкуси парченце от Хляба и отпи глътка от Виното, погали корема си, като казваше:
“Сега ще те разбера на какъв дух си…”
Усетили, че към корема на човека идват Хляб и Вино от Завета на Христос бактериите мигновено реагираха. И като свиха стомаха му на топка, разтърсиха го в конвулсии, тъй щото човекът повърна Хляба и Виното. И като ги стъпка с омърсените си от собственото му разстройство крака, с ужас извика:
“А бе ти да ме отровиш ли искаш? Какъв е тоя Хляб, в който не виждам благословение, но огнено наказание? Какво е това вино, от което не усещам радост и опиянение, но скръб, болка и гонение? Махай се, махай се! Такива като тебе са съблазън и препънка на благовестието…”
Така, гледащ ме с всичкото си възможно отвращение, човекът размаха ръце всред мухите и изпражненията си, като казваше:
“Малко ли благословения съм получил от моя господ, за да зачитам твоите? Малко ли свидетелства съм дал на човеците, за да се храня от чужди свидетелства? Махай се, махай се…”
Извърнах главата си. И като държах ръка на устата и носа си поради погнусата, аз побързах да се отдалеча от човека и да отида при моя Господ. Така, давайки Му Хляба и Виното, аз Му казах:
“О, Исусе! За трети път в живота ми Ти ми даваш видение с домашните на Веелзевула. И за трети път аз почувствах с цялото си сърце, че няма по-голяма погнуса от погнусата на техните изпражнения и от зловонието на техните дела…”
В отговор на думите ми Господ протегна ръката Си и ме погали, тъй щото в ноздрите ми се разнесе прекрасно ухание от Сионски цветя и аромати. А след това Исус ми проговори, като казваше:
“Разбираш ли сега какво са бактериите?”
“Да, Исусе! Разбирам, че бактериите са нечестивите помисли на Сатана, с които той превръща Твоето благовестие за духа и сърцето в земно благовестие за ядене и пиене. Тъй щото не е никак чудно защо Апостолът Ти Павел е плакал и записал в посланието си:
“Защото мнозина, за които много пъти съм ви казал, а сега и с плач ви казвам, се обхождат като врагове на Христовия кръст; чиято сетнина е погибел, чийто бог е коремът, и чието хвалене е в това, което е срамотно, които дават ума си на земните неща…” (Филипяни 3:18-19)
И аз изповядвам пред Тебе, Исусе, че от многото гнусотии, които вършат нечестивите, никога не съм виждал по-гнусни дела от тия, които вършеше оня поклонник на Веелзевула. Защото бактериите в корема му превръщаха на разстройство всичкото му земно благовестие. И той, като се облекчаваше клекнал над гнусотиите си, продължаваше да яде от храната с бактериите на дявола…”
В отговор на думите ми Господ каза:
“Ето така, момчето Ми, в това последно време човеци-бактерии са плъзнали из всички църкви. Те са тия, за които Апостолът Ми Юда написа в посланието си:
“Защото са се вмъкнали някои човеци, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане, нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и се отричат от единствения Владетел и Господ наш Исус Христос…” (Юда 1:4)
Не се ли отрече така похотливецът от Хляба и Виното Ми? Не повърна ли той храната за сърцето и духа, понеже помислите на нечестивия всячески го нудят да търси храна за корема си?
Но ето, предупреждавам всички ви:
Човеците-бактерии са второто поколение на змея.
Поколение на похотливите. Поколение, което в пълна степен олицетворява домашните на Веелзевул. Поколение, което влиза в църквите, за да доведе мнозина до разстройство. А самото разстройство да докара мухите, които са демони-осквернители.
Лъжеблаговестието на човеците-бактерии е лъжеблаговестието на гуляите, разкошествата и пиршествата! Това лъжеблаговестие е силно именно поради бактериите, които превръщат човеците от угодници на Бога в угодници на дебелото черво. А от такова дебело черво могат да излязат само гнусотии. Запомнете това!”
Братко мой! Моля те да запомниш, че човек се превръща в онова, с което се храни. И ако ти искаш да стоиш далеч от бактериите на лукавия, то започни да се храниш с Хляба Исус и да пиеш Кръвта Му, за да имаш Вечен Живот.
Защото Хлябът Исус преминава през Огъня на всяко страдание.
За да бъде потвърден като роден отгоре!
Защото Виното на Исус преминава през пресата и натиска на всяко угнетение и гонение.
За да бъде потвърдено като Кръвта на Сина!
Когато не искаш Хлябът на страданието и Виното на гонението, то тогава сърцето ти ще потърси онази дяволска съблазън, която е пълна с бактерии. Аз казвам: Да не бъде! Да не бъде!