3. КОЙ СИ ТИ, ДУХ НА ЕЗАВЕЛ? Мраморната зала, в която стъпваха нозете ми, поразяваше със своите мащаби. Огромни колони държаха прозрачен покрив, направен от особен кристал, в който светлината се пречупваше така, щото от всеки прозорец блестеше дъга, а всички дъги заедно образуваха обща голяма дъга, сияеща над съдебните заседатели. На специална платформа беше …
