ВИДЕНИЕТО СЪС СИЯЙНИЯТ ВЯТЪР НА АРХАНГЕЛ УРИИЛ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
С ръка на сърцето си ще кажа, че виденията в тази последна пророческа книга са най-святото и превъзходно знание, което някога съм получавал от моя Господ. А блаженството от думите Му, че моят прочит на Словото Му е станал ангелски, надвишава всичката ми представа за благословение и духовна удовлетвореност. Веднъж усетил Ветровете на Сион – аз вече мога да видя божествените им потвърждения в Свещеното Писание, тъй щото ако тръгна да отразявам писмено всичко, което Духът ми разкрива, биха се родили четири нови книги за всеки от Архангелите на Христос. И как да не бих забелязал, че с Вятъра на Гавриил слязоха същите ангели, с които Архангелът на Божия Изток порази в дълбоката древност ветрището на Авадон? Не тръгваха ли човеците на изток, когато се спряха в Сенаарската земя и решиха да си строят кула? И не разбърка ли Господ езиците им именно чрез ангелските войнства на Вятъра Си Гавриил? Но защо чрез тях – ще попита някой. Ами именно защото Гаврииловите ангели отново засвидетелстваха божествената си сила да разбъркват езиците, но този път – като чудно знамение върху Христовите Апостоли, за което в “Деяния” е записано:
“И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят…”
(Деяния 2:3-4)
А сега, братко мой, нека да напиша няколко встъпителни думи за Архангел Уриил, който е Северният Вятър на Христос. Вече десет години този Свят Божий вестител дарява духа ми със сияйното си присъствие. Десет години аз усещах и продължавам да усещам могъщия му Вятър чрез който се родиха възможно най-прекрасните и помазани пророчески книги. За това изминало време вярата ми не само се просвети и укрепи, но стана победителна и триумфираща. И Сам Господ ме водеше от Слава в Слава в Святия Си Дух, а стените на Вавилон се пропукаха и рухнаха, ако и високопоставените му да живееха със самочувствието, че няма по-знаещи и просветени от тях. А Истината е, че Господ ме въздигна толкова нагоре във височината Си, щото самите вавилоняни бяха съкрушени и съсипани от разяждаща завист и непоносима съблазън.
Ако ти, мили братко, би имал щастието да отидеш много на север, да речем в Норвегия или Финландия, то със сигурност тамошните жители ще ти покажат едно най-прекрасно природно явление, което няма да видиш на никое друго място. Това явление е “Полярното сияние”, наричано още “Aurora Borealis”. Вечерно време над земния хоризонт се явяват чудни пленяващи вълни, преливащи във всички цветове на дъгата, които ту се издигат нагоре, ту слизат надолу. Причината за това сияние е слънчевият вятър, тоест, потокът от енергийни частици, които идват от лъченията на слънцето и се сблъскват с магнитното поле на нашата планета.
Достатъчно е да приемеш с вярата си, че Господ Исус Христос е нашето духовно Слънце, и тогава няма да имаш никакъв проблем в разбирането какъв е Вятърът на Архангел Уриил. Той е Северното Сияние от Сион, сиреч, Небесната изява на Светлината, свързана с Божията тайнствена премъдрост и Скрита Манна. Именно заради това Архангел Уриил остава ревниво скрит в Свещеното Писание, а знанието за него може да бъде издирено само в Книгата на Енох, която също остава скрита, при все, че Апостол Юда я ползва като източник, когато пише посланието си към Църквата.
Пиша всичко това, защото искам с пределна искреност да отдам Слава на моя Господ и да Му благодаря, че чрез скрития Си Архангел Уриил даде на Църквата Си най-скъпоценните дарове от Кръговете на Маслото и Солта. И едновременно с това да пресека веднъж завинаги роптанията на късогледите книжници, които не виждат по-далеч от буквата, и не стигат по-високо от библейския конкорданс. Нито ще тръгна да им давам обяснения, нито пък някога ще им разкрия “технологията”, с която пиша книгите си, ако и многократно да са ме провокирали с писма на моята електронна поща, та дано те биха се разходили из “кухнята” на Божия Пророчески Дух. Тайнството на Посвещението и усещането на Северния Вятър ще запазя между мен и Исус, защото не е за земни черепки да подбират от Святи думи като Посвещение, Вдъхновение или Изстъпление. И не е за титулувани професори да ме превръщат в експонат на своите теологически изследвания и проучвания.
Дори за най-високите или най-дълбоките неща на моя Господ аз ще продължавам да пиша с Простотата и Чистотата Му, без да обременявам сърцата на християните с гнусна терминология или научни определения.
А сега нека вече да продължа с думите, които Господ ми проговори непосредствено преди видението с Вятъра на Архангел Уриил. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Както съвършено вярно сподели по-напред думите си, Уриил десет години те дарява с Вятъра Си и ти усещаш духом сияйното му присъствие. Като Архангел на Моята височина, сиреч, на Севера Ми, той наистина стои най-високо спрямо останалите Архангели. В това отношение главната му роля е свързана най-вече с Освещението, Просвещението и Скритата Манна. Затова последните два Кръга от Моето Присъствие – на Маслото и Солта – винаги са свързани с Уриил, чието име се превежда като “Божия Светлина”. Помисли тогава и Ми кажи:
Има ли място в Свещеното Писание, където Архангел Уриил да е оставил ясни белези на своето присъствие? Има ли книга в Библията, която да го легитимира като пратеник на Бога и Отца?”
“О, Исусе! Аз зная, че като име, с което е бил кръстен от Бог Отец, Уриил не може да бъде открит в Свещеното Писание. Същото се отнася и за Рафаил. А в последното видение на предишната книга Сам Отец заяви за тези двама Архангели, че ще бъдат скрити в Писанието, защото те представляват дълбочината и височината Ти, Югът и Северът, които са неизследими. Но аз съм сигурен, че както Рафаил остави своите белези в Библията, така ги е оставил и Уриил. И е въпрос на Божие благоволение тези белези да бъдат разкрити и изявени…”
“Виждаш ли как сам го каза? Защото наистина става дума за Божието благоволение. И за да си стигнал ти до онова духовно пътуване с Мен, при което Аз да ти разкривам четирите Си Вятъра, то значи, че благоволението Ми към теб е нараснало твърде много. А сега Аз нека отново те попитам, а ти Ми отговаряй:
Коя от пророческите книги в Кръга на Маслото стана най-ценна за духа ти – като знание, като видения и като проникване в Моята височина? Не бързай да Ми отговаряш, но размишлявай в Духа Ми върху въпроса, който ти зададох…”
Вече беше на върха на езика ми да кажа, че “Алфата и Омегата” е най-ценната пророческа книга от Кръга на Маслото, когато Господното “Не бързай…” ме възпря от този отговор. А вместо това Святият Дух ми напомни едни думи на моя Господ в Евангелието, които гласят:
“Чухте как Аз ви рекох, отивам си, и пак ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали за гдето отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мене…”
(Йоан 14:28)
И ето, че стихът се гмурна в дълбочините на духа ми, а след това се превърна в златна чаша, в която се събраха виденията от една най-ценна и благословена пророческа книга. А това беше книгата “Елиу – Божият Суверенитет”. И докато още гледах с възторг златната чаша в духа си, Господ протегна ръката Си и я извади, като ми казваше:
“Относно Мен отговорът ти с “Алфата и Омегата” щеше да бъде правилен. Но относно Моя Бог и Отец – ето в тази златна чаша се задържа правилният отговор. Защото няма по-високо призвание за духовния човек от това да познава Божия Суверенитет и дванадесетте тайни, свързани с него. И ако всяка една тайна е била твоето въздигане все по-нагоре във височината с Вятъра на Архангел Уриил, то няма ли последната, дванадесета тайна да е най-високо?”
“Така е, Исусе!” – отговорих с вълнение аз. А Той отново ме попита, настоявайки за отговор:
“А каква беше дванадесетата тайна на Божия Суверенитет, Стефане? С какво беше свързана самата тайна?”
“Ах, скъпоценен мой Господи! Тази тайна беше свързана с Божието Величие! И в нея Ти даде на слугата Си да разбере Съвършените изяви на това Величие…”
“А коя беше най-съвършената изява, с която ти завърши цялата книга за тайните на Божия Суверенитет?”
“О, Господи! Това беше златозарното сияние от Север, за което Елиу изрече думите си:
“И сега човеците не могат да погледнат на светлината, когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил, та е дошло златозарно сияние от север; а как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!…”
(Йов 37:21-22)
“Виждаш ли откъде идва златозарното сияние, слуго Мой? Виждаш ли и Вятърът, който е очистил Небето, за да яви самото сияние?”
“Виждам, Господи! И сега слугата Ти признава, че Си Сърцеведецът, Който вижда в дълбочините на сърцето ми така, както аз сам не мога да видя. Архангел Уриил по най-чудесен начин е показал Вятъра Си в моя живот, както и Тебе като златозарно сияние! А сега си спомням и думите на Бог Отец в последното видение от предишната книга, където Той заяви за Уриил, казвайки:
“Високият Север ще бъде посоката му, за да бъде като златозарно сияние отгоре!”
Исус се усмихна сърдечно на думите ми. А след това продължи да ми говори, казвайки:
“Искаш ли да те въведа във видението, което не съм давал на никой друг Мой слуга на земята, освен на този, който написа “Книгата Йов”, макар и никой, освен твоят Господ, да не знае кой е той?”
“О, Исусе! За мен би било велика привилегия да стана свидетел на видения от живота на Йов, при все, че ти вече Си ме вдъхновявал на два пъти с тази най-свята книга. Първият път – когато написах книгата за “Изящното дело на Бога”, и вторият път – когато написах книгата за “Елиу – Божият Суверенитет”…”
“Така е, слуго Мой! Но ако тогава беше на пътя, който те води във височината Ми, сега вече си на върха на самата височина. Затова последвай твоя Господ, Който отново ще те въздигне до Светилището на Бога и Отца, за да станеш свидетел на виденията, с които ще ти разкрия Вятъра на Архангела Ми Уриил…”
И този път Исус ме прегърна, като ме въздигна със силните Си ръце в Духа, тъй щото аз отново се намерих с Него пред Божието Светилище. А там Той ми проговори, като казваше:
“Слушай Свещената заповед, която Отец Ми ще изрече от Своето Светилище и наблюдавай какво ще се случи след нея…”
След думите на Исус вратите на Светилището се разтвориха, а отсред пространството Му проехтя Гласът на Бог Отец, Който казваше:
“Явете се пред Престола Ми, Архангели на Вятъра Ми Христос! И нека заедно с вас да се яви и низвергнатият Сатана, на когото напомням, че заповедта Ми не търпи никакви възражения!”
Миг след думите на Отца пред Светилището долетяха Архангелите на Господ, а малко след това и извиканият от тъмнината дявол. Застанали в очакване, те дочуха повторния Глас на Всемогъщия, Който кратко каза:
“Възлезте в Присъствието Ми!”
Така петимата влязоха бавно през вратите на Божието Светилище, а Исус посочи към тях, като ми казваше:
“Нека влезем и ние, слуго Мой! Защото сега ти се намираш в спомен от Святата Памет на Всевишния, за да видиш всичко, което се е случило някога…”
С вълнение, което нямам думи да опиша, Аз пристъпих след моя Господ и влязох с Него в Божието Светилище, където очите ми съзряха величествен бял Престол, на който бе седнал Бог Отец, а пред Него бяха коленичили и свили крилата си четиримата Архангели и Сатана, според както следва:
Най-отдясно беше Гавриил, до него бе застанал Уриил, до Уриил се намираше Рафаил, а най-отляво беше Михаил. А до самия Михаил стоеше и Сатана, видимо раздразнен от близостта си с Архангела на Божия Гняв. Докато още ги гледах, Бог Отец погледна към Сатана, като го попита с могъщ и гръмлив Глас:
“От где идеш?” [ (Йов 1:7)]
А дяволът, като изгледа с презрение Ветровете на Христос, едвам успя да изсъска, казвайки:
“От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея…”
(Йов 1:7)
В следващия миг Отец протегна ръката Си към Сатана, а в нея се яви видение с праведния Йов и дома му. Така Всемогъщият отново попита дявола с гръмливия Си Глас, казвайки:
“Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?”
(Йов 1:8)
А Сатана, като протегна плахо костеливата си ръка към видението в Отеческата шепа, отговори на Отца, като Му казваше:
“Дали без причина се бои Йов от Бога? Не Си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил Си делата на ръцете му, и имотът му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице…”
(Йов 1:9-11)
В отговор на сатанинския аргумент Всемогъщият просто изсипа самото видение в костеливата десница на дявола, като му казваше:
“Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка…”
(Йов 1:12)
А сега, Сатано, възлез от Присъствието Ми, защото разговорът Ми с тебе приключи!”
Изтегляйки се със задни крачки, приведен доземи, Сатана възлезе от Божието Светилище, а Отец проговори на Исусовите Архангели, като им казваше:
“Реших в Сърцето Си, че непременно ще въздигна слугата Си Йов! И както го направих чрез тебе, Гаврииле, най-големият от жителите на Изток, така чрез тебе, Урииле, ще го направя най-просветеният от жителите на Север. Именно затова предизвиках Сатана и ветрищата му – защото знам, че въпреки страшната си скръб и чрезмерно угнетение, Йов ще Ми остане Верен в сърцето си и безукорен в устните си. А на нужното време Аз, Урииле, ще ти дам точния знак да подействаш като Вятър в живота на Йов…”
Тайният разговор на Отец вече изумяваше сърцето ми, когато Господ докосна рамената ми, казвайки:
“Не се чуди на думите, които Отец Ми проговори на Гавриил и Уриил, но ела сега след Мен, за да видиш как дяволът употреби четирите си ветрища против Божиите благословения в живота на Йов…”
Като в сън аз прелетях с Господ в спомена от Паметта на Отца, когато застанахме точно над праведния Йов и дома му, а видението беше точно копие на онова, което Отец показа на дявола. И ето, че встрани от видението се явиха четири тъмни вихрушки, които бяха ветрищата на Сатана. Първата вихрушка нападна праведния Йов с банда разбойници от племето на савците, които откраднаха воловете и ослиците на Божия праведник, а слугите му избиха с острото на ножа. А тогава Исус ме попита:
“Можеш ли да познаеш коя е посоката на първата вихрушка от дявола против благата на Йов? Откъде иде дяволското ветрище?”
“О, Исусе! Това е южното ветрище на Сатана! Вихрушката е от юг!”
“От юг ли каза? А как ти хрумна, че е от юг?” – засмя се Исус. А аз Му отговорих, казвайки:
“Хрумна ми, Господи, защото библейският текст говори, че Йововите ослици и волове са откраднати от савците. А савците живеят именно на юг. Това ни доказва и Савската царица, наричана от Теб и южна…”
“Точно така е, Стефане! Вярно Ми отговори, при все, че Аз те провокирах! Но ти продължи да гледаш видението, за да забележиш и втората дяволска вихрушка…”
Отново гледах с вълнение, когато видях как мълния от небето порази овцете и овчарите като ги погълна. И преди да ме беше попитал Господ, извиках:
“Исусе! Това беше северната вихрушка на дявола, защото мълнията дойде от поднебесната, за да погуби именно овчарите и овцете, както правят това религиозните демони и до днес…”
Господ кимна с глава в потвърждение на думите ми, а аз вече виждах третото ветрище, в което три чети халдейци се спуснаха върху Йововите камили, за да ги отвлекат, а слугите на Божия праведник отново бяха убити с острото на ножа, тъй щото проговорих на Исус, казвайки Му:
“Исусе, без всякакво съмнение тези халдейци дойдоха с източното ветрище на дявола. Веднъж – заради камилите, които са характерни за Изтока, и вторият път – заради халдейците, за които Отец казва чрез пророка Си Авакум, че са “оня лют и нетърпелив народ, който преминава през широчината на света…” (Авакум 1:6)
“Божията Мъдрост изпълва устните ти, слуго Мой. Ти наистина позна три от ветрищата на дявола. А за четвъртото непременно остава да е западното – най-злото, най-жестокото, и възможно най-гибелното. Защото ако предишните три удряха праведния Йов с разграбване на благата му и убиване на слугите му, западното ветрище събори дома му и изби децата му. И ако Аз допускам да разшириш толкова много видението за Архангел Уриил с този цялостен поглед върху живота на Йов – то е, за да разберат Моите чеда, че цената за Северният Вятър се плаща много трудно и само малцина успяват да се въздигнат в Господната височина. Защото пътят до Уриил преминава през смърт. Не смърт в зловещия и първосигнален смисъл на думата, но умирането на човешките амбиции и желания, което води до възцаряване на божественото естество. Защото, без всякакво съмнение, няма да се намери човек на земята, който да откаже да изживее един живот, пълен със земно благоденствие и лично щастие. Но когато всичко това трябва да умре като плащане на цена за един по превъзходен път, а човекът иска да си остане живичък, то тогава дяволът получава личните си клеветнически козове против живота му. А Вятърът на Уриил изисква дори още стесняване на примката – дотам, че да пострадате по плът, както пострада праведният Йов след второто явяване на Сатана пред Божието Присъствие, когато Отец Ми допусна изпитанието му.
Как мислиш тогава, Стефане? Защо в стиха от Книгата Йов е писано:
“Тогава Господ отговори на Йова из бурята…”
(Йов 38:1)
От коя буря Отец говореше на слугата Си?”
“О, Господи! Без всякакво съмнение Отец проговори на Йов отсред Северния Вятър на Архангел Уриил! А колкото до това, че самият Вятър е станал буря, то това е бил могъщият отпор на Божия Север против северното ветрище на Сатана, което обича да напада човеците с гордост, превъзнасяне и себеправедност. И самите обвинения на тримата Йовови събеседници бяха именно такива, че Йов държи повече на праведността си, отколкото на Бога, според както е записано:
“И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Йова, защото беше праведен пред своите си очи…”
(Йов 32:1)
“А продължи ли Йов да бъде праведен в очите си, след като Архангел Уриил му изпрати посветения си слуга Елиу, за да го обърне от Изток на Север? Продължи ли Йов да уповава на собствената си праведност, след като Отец Ми го заслепи със сияйната Си Мъдрост отсред бурята?”
“Не, скъпоценен мой Учителю! Йов не продължи да бъде праведен в собствените си очи, но се смири пред Бога, понеже Смирението винаги предшества Славата. И първите му думи в отговор на Отца бяха тия:
“Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Турям ръката си на устата си. Веднъж съм говорил, и не ща да отговарям вече, Дори дваж, но няма да повторя…”
(Йов 40:4-5)
А вторите думи на Йов към Всевишния, в най-високото на Северната буря, бяха тия:
“Зная, че всичко можеш, и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано. Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, за неща пречудни за мене, които не съм познавал. Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; ще Те попитам, и Ти ми изявявай. Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; затова отричам се от думите си, и се кая в пръст и пепел…”
(Йов 42:2-6)
И тук, Исусе, аз вярвам, че Сатана беше съкрушен от бурята Господна, а праведният Йов вече беше платил скъпата цена, за да бъде приятел на Архангел Уриил, въздигнат високо в познаването на Божията тайнствена премъдрост…”
Господ се усмихна и ме прегърна. А след това със съкровен Глас ми проговори, като казваше:
“Никой не придобива лесно Солта Господна, за да бъде един от жертвените юнци на Моя Бог и Отец, пълен със Скрита Манна! Никой лесно не би преминал от Изтока към Севера, защото цената за това преминаване е Смирението на Човешкия Син, Който смири Себе Си до смърт на Кръст, приемайки образ на слуга, а Отец чрез страдания Го усъвършенства и приведе в Славата Си. А ти виж сега как Славният Уриил въздига Йов с Вятъра Си във височината на Севера, защото така преди години въздигна и теб…”
С трепетни вълни от неизразимо благоговение и почуда аз погледнах към Архангел Уриил, който се спускаше с Вятъра в крилата си върху праведния Йов, държейки златна чаша, пълна със Скрита Манна. Така той възля чашата в сърцето на Йов, а след това го прегърна с ръце през гърдите, като го въздигаше нагоре. А там, пред очите на праведника, се явяваха скъпоценните видения от Скритата Манна, свързани с Веемота и Левиатана, с кошутите и дивите осли, с коня и орела, както и с всичките тайни на Божия Суверенитет. И само за миг във видението очите ми се срещнаха с тези на Уриил. А той ми се усмихна и поклати с благородство главата си в знак на съгласие с всичките помисли на душата ми, която в този момент го обичаше толкова пламенно, колкото и Исус. И вълните от Скрита Манна се разлюляха в духа ми, защото усетиха Вятъра от крилата на сияйния Архангел, могъщ да влиза в съкровищницата на Божията тайнствена премъдрост и да пълни ръцете си с най-скъпоценните дарове от Хълма Сион. Това ме накара да коленича пред моя Господ и да Му кажа:
“Пресветли мой Господи! Всичко в живота ми си е струвало заради превъзходната радост, че сега зърнах Твоя сияен Архангел и преживях Славата му и Вятъра Му. Гледайки на златозарното сияние на Небето, готово да приеме от Уриил духът на праведния Йов с лъчите си, аз зная, че това Сияние Си Ти, Исусе. И за Тебе Елиу изговори прекрасните си думи, които гласят:
“И сега човеците не могат да погледнат на светлината, когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил, та е дошло златозарно сияние от север; а как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!…”
(Йов 37:21-22)
В отговор на думите ми Господ проговори, като ми казваше:
“Десет години Уриил те въздигаше с Вятъра си по пътеките на Божията тайнствена премъдрост! И ти ги извървя, слуго Мой, като ги превърна в Съвършени Дарове за Моята Невяста! Никой, който не се е намерил като победител над Вавилон, няма да разбере пътя ти, нито ще види блясъка на последните седемдесет книги, които написа в Кръга на Солта. Никой, който не е преминал след Кръста Господен, няма да усети присъствието на Божия Север, защото още не може да изплати цената за широчината на Изтока.
Нека с тези Мои думи видението с Вятъра на Архангел Уриил да приключи, за да те заведа при последния от Архангелите Си – могъщият Михаил, Мечът на Божия Гняв, Архангелът на Божието Въздаяние!
Аз, Вятърът на Сион, все още говоря и не млъквам!”