На Свята Правда летвата висока
светът със скок не ще я покори.
За него всяка истина е стока,
която се купува със пари.

Голгота той не може да хареса.
До мъст презира Дар и Благодат.
И винаги си търси интереса
в услуга на губителния ад.

Обречен в сетнината си, пирува.
Пожарите подклажда с дива мъст.
И сам не знае колко ще му струва
отровената от змията пръст.

Избира брак под тъмното венчило
на звяр, от който цял е обладан,
и мрази всяко Божие светило,
родено от водите на Йордан.

В безчестие присъдите си трупа.
Не спира на измама да вони.
И слага сам на шията си клупа
от своите извършени злини.

В тестото на лукавия замесен
завинаги обрича се на мрак,
предаден на загниване и плесен
и гнусен, като дъх на амоняк.

В решетките на минало зловещо
ще бъде вързан, съден и проклет.
И с вик от наказание горещо
ще иска капка Милост без ответ.

Това му е трагедията цяла,
поуката за вечни векове:
Реакция да имаш закъсняла,
когато Бог към Правда те зове…

Стефан Главчев
(Възходът на падението)