ВИДЕНИЕТО С ГОСПОДНОТО ПРЕОБРАЖЕНИЕ
(ИЛИ ЗА ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ПРОРОК ИЛИЯ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз вярвам, че няма искрено сърце, повярвало в Господ Исус Христос, което да не се погнуси от царския палат на човешката себеправедност, който Спасителят показа на всички ни в предишното видение. И целта на самата погнуса не е да затулиш с ръка носа си или да сложиш превръзка на очите си, но с цялата си категоричност и отрицание да напуснеш палата на Вавилонското тщеславие, за да се въздигнеш с Господ далече по-горе от долината на Пентаполиса. Защото Той не идва със Святия Си Дух да ни води по улиците на света или по широкия път на християнската религия, но да ни възвиси в едно прекрасно познаване на Личността Му, на Сърцето Му, на божествената Му Воля и Свят характер.
Някога Апостол Петър сподели с всички ни в посланието си, казвайки:
“Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина. И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви…”
(2 Петрово 1:16-19)
Как мислиш, братко мой? Ако Господ беше толкова Верен и Истинен за Своите, че да им яви Преображението Си и да ги въведе в Славата Си, то няма ли Той да прави това на всяко време и място, за да потвърждава колко превъзходно и могъщо е Евангелието? Не станаха ли Яков, Петър и Йоан стълпове на Вярата и Небесни примери за подражание, вдъхновение и следване? И ако аз, като слуга Господен, прилежавам в повереното ми поприще в последните деветнадесет години, откакто пиша книги, помазани и вдъхновени от Святия, то не преживях ли личното си Преображение от Исус, а с мен и тези, до които достигна Словото на Божия Пророчески Дух? И дори да би ми казал някой критик, че все още съм със старото Адамово естество, понеже Мигът на Грабването не е настъпил, то видял ли е той нетленните съкровища, с които съм напълнил и препълнил Небесния си дом през годините, в които давах всичко даром на Господната Невяста? Видял ли е този критик съкровищата на всичките ми братя и сестри, без чиято щедрост и жертвоготовност служение “Мория” не би оцеляло дори една седмица? Проумял ли е този критик, че ако Исус вече десет години съкрушава Вавилонската блудница с видения от Скритата Си Манна, то Делото Му наистина става превъзходно велико? И за Верните, които се напояваха и хранеха с пророческото слово, наистина дойде миг, когато ще се докоснат до върха на божествените откровения. А този връх е скрит във великата тайна на Пророк Илия. И какво повече да сторя аз, освен да продължа с думите на моя Спасител, при Когото оставах с духа си? А Той вече проговаряше на сърцето ми, като казваше:
“Слуго Мой! Много години съм копнял за това Мое идване при теб! Много години ти трябваше да растеш, за да имаш ръста на Моята пълнота, който е нужен за това видение в Моето Свято Преображение! И при все, че Аз многократно те водех с Мен на високата Ми планина, за да дадеш на Църквата Ми не едно и две благодатни видения, то пак това Мое последно водителство ще е върхът на благоволението, което ти имаш от Отца, Сина и Святия Дух! Затова нека преди самото видение Аз да те изпитам с думите Си и Духа Си, а ти сам да се усетиш притеглен от високата Ми планина. И така, Стефане, кажи Ми:
Какво се случи с Мен, когато Аз заведох със Себе Си Яков, Петър и Йоан на високата планина?”
“О, Исусе! Когато Ти заведе Апостолите Си на високата планина, то тогава дрехите Ти станаха бляскави и твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели. И явиха се пророците Моисей и Илия, а Ти се разговаряше с тях. А после от облака на Славата Си Сам Отец възвести за Тебе, казвайки:
“Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте… ”
(Марк 9:7)
“А защо пророците Моисей и Илия се явиха на планината, за да се разговарят с Мен? Каква причина ги беше извикала, та да се срещат със своя Господ и Бог?”
“О, Исусе! В минали години Ти Си ми давал разбирането, че Моисей и Илия са двамата свидетели пред Божия Свят Олтар, двете маслинени клонки пред Светилника! И че с тяхното явяване на планината Сам Отец Те потвърждава на Твоите Апостоли, като Своя Единороден и Възлюбен Син! А също така в книгата за съдебния процес против духа на Корей Ти ми даде разбирането, че в Моисей е Силата, а в Илия – Волята! И събрани в едно – те свидетелстват за Твоя Образ!”
“Вярно е всичко, което Ми каза, слуго Мой! Но пак в отговора ти я няма пълнотата, която очаквам от теб. А ти вече би трябвало да я имаш, защото Аз духовно те подготвях за това последно видение през цялата изминала година. Затова пак ще те попитам, но този път ще променя въпросите Си така:
Ако двамата най-велики пророци на Небето идват на среща със своя Господ на високата планина, то не е ли причината за това строго пророческа? Какво страшно събитие се беше случило в Израил, та да отекне то и в духовния свят и да бъде истинската причина Моисей и Илия да се разговарят с Мен?”
Въпросите на Исус бяха като вдигането на ослепителна завеса пред сърцето ми, тъй щото Скритата Манна нахлу с всичката си сила, а лъчите й ми носеха не просто разбиране, но божествено проникновение. А това ме накара с вълнение да извикам:
“О, Господи мой! Къде е бил умът ми, та да не следва Светлината на думите Ти? Страшното събитие в Израил беше смъртта на Йоан Кръстител, който беше предаден на властта на тъмнината. И дъщерята на Иродиада, подучена от майка си в духа на Езавел, поиска на блюдо главата му, а Ирод я отсече…”
“А не се ли движеше Йоан в Духа и Силата на Илия, Стефане? И завършено ли бе Делото му на земята или остана недовършено?”
“Ах, Господи мой! Съмнението, което Йоан прояви в Тебе, като прати от тъмницата двама от своите ученици да Те питат дали Ти Си Оня, Който има да идва, или друг да очакват, ме кара да мисля, че Делото му остана недовършено…”
Следващият въпрос на Исус беше твърде тежък и Свят. Понеже Той ме попита с думите:
“А как трябваше да завърши Делото на Кръстителя, слуго Мой? Какво не се случи в живота на Йоан, а трябваше да се случи? Понеже именно това, което не се случи, е причината с Пророк Илия да дойде и Пророк Моисей…”
Една дума заблестя в сърцето ми като слънцето в силата си, и аз от вълнение паднах по лице пред моя Господ, като прегърнах нозете Му, казвайки:
“Пасхата, скъпоценен Исусе! Йоан трябваше да въведе Твоите ученици на Празника на Пасхата, както това за Израил направи Пророк Моисей! Понеже чрез Пророк Отец прогласи първата Пасха за Израил, свързана с безквасния хляб и кръвта на жертвения агнец по вратите на израилтяните, и чрез Пророк трябваше да се прогласи и Пасхата за Църквата! Защото именно така Водата щеше да роди Виното!”
В отговор на думите ми Исус се наведе и докосна с ръце главата ми, а след това със съкровен Глас проговори, казвайки:
“Запомни завинаги думите, които Ми изрече, защото не са твои, но на Святия Дух, Който препълва сърцето ти! И с този отговор ти наистина показваш на твоя Господ, че си в ръста и пълнолетието, които подобават на Славата Му! А сега вече Аз ще те въздигна отново на високата планина на Моето Преображение. Защото един Небесен свидетел отдавна копнее да свидетелства на духа ти за великата тайна на неговото служение…”
След тези най-благодатни думи, Господ ме възправи на нозете ми, а след това сърцето ми се въздигна с Него в Духа на Святото и дълбоко видение, което щях да получа. Така, след един кратък миг, аз вече виждах как моят Спасител се преобразява пред смаяните погледи на Яков, Петър и Йоан, а в Облак от Божия Слава към Него се приближаваха пророците Моисей и Илия. За разлика от предишни видения, в които гледах срещата отстрани, този път Господ ме взе със Себе Си до Своите двама свидетели. И като ги прегърна с Божията Любов, Той вече им казваше:
“Мир на тебе, смирен Моисее, Десницо на Божията Сила! Мир и на тебе, нетленен Илие, Левицо на Божията Воля! Зная скръбта ви по Йоан, чиято глава падна в мъченическа смърт, чрез коварствата на Иродиада и дъщеря й! Но Аз ви казвам сега, че Йоановото Дело ще остане паметно, и името му ще се запише сред най-великите в Царството на Отца Ми! А ти, Илие, ще продължиш дългия си път, благовестен ти от ангела Господен, за стомната с Водата, която стои на пояса ти! Защото Водата трябва да се превърне във Вино на Завета Ми, и Покаянието, проповядвано от Йоан, да отвори сърцата човешки за Новорождение в Святия Дух!”
“И ще бъде, Господи Исусе! Защото Пасхата Ти изисква Пророка Си! И безквасният Хляб очаква Кръвта на Агнеца Си!” – отговори Моисей, като се преклони на Спасителя.
“И ще бъде, Господи Исусе! Защото стомната ми бърза да продължи по пътя си, а Водата да намери Виното Ти!” – отговори Илия, който също се преклони на Божия Син. А докато аз още гледах възхитен, Господ ме въведе в самата среща, като казваше на Пророк Илия:
“Въведи слугата Ми във великата тайна на твоето служение, Илие! И като го направиш свидетел на невидимото Евангелие – дай му да види това, което двадесет века стоя утаено от Църквата…”
След тези думи към великия Си Пророк, Господ се обърна към мен, като ми казваше:
“Преди тринадесет години ти говори с Моя Пророк Илия, когато писа видението със съдебния процес против духа на Езавел! Говори сега отново с него, защото Аз го явявам като най-могъщ свидетел и потвърдител на тази Свята пророческа книга, която ти давам за людете Си Елеазар и Итамар! И нека цялата Ми Църква да знае, че те запечатвам като пророка на последното време, който препъна нечестивите в нечестието им, и насърчи благочестивите с примера на своята саможертва. Който те повярва – нека те повярва, защото Аз съм благоволил да те повярва! И който не те повярва – нека не те повярва, защото Аз не съм благоволил да те повярва! А ти сега върви с Илия, защото той вече те очаква…”
Със сърце, преляло от благоговение и неизразимо блаженство, аз погледнах към Илия, който ми подаваше ръка, за да ме въведе в Духа и Силата си. И когато хванах ръката му, сърцето ми се гмурна в бисерна Светлина, каквато не бях преживявал, и видение, каквото никога не бях получавал. А тогава Божият Пророк започна да ми говори, като казваше:
“Помниш ли, слуго Господен, как преди тринадесет години аз ти казах, че трябва много да пострадаш за Исус, нашият Господ и Бог? И не се ли оказа твърде дълъг пътят ти за Небесния Цар?”
“О, Илие!” – отговорих с вълнение аз – “Ако моят път е дълъг, то нека смиря сърцето си пред твоя! Защото ти служиш на Всемогъщия и Свят Бог от времето на Ахаав, та чак до днес! И в твърде славни и още неслучили се събития ще бъдеш главен участник!”
“Да, така е, слуго Господен! Но ти никак недей да мислиш, че твоят път е къс, защото Небето не гледа на пътищата така, както се гледат от земята. И те не се измерват със земно време, та да решиш, че имаш само деветнадесет години подвизаване за Царя на Сион! Не, не, не! Пътищата се измерват със Силата Господна, с която някой би извървял Господната Година! А ако ти я извървя с умножена Благодат, то пътят ти стана по-дълъг, отколкото би могъл да си помислиш или представиш! И ако ангелът Господен каза на мен в пустинята, че пътят ми е много дълъг, то не го каза заради човека Илия, но за духа Илия! И най-вече – заради стомната с Вода, която виждаш вързана на пояса ми! Не изливах ли от нея доволно много в сърцето ти? Не бях ли невидим свидетел на усърдното ти слугуване за Царството? Нима мислиш, че някой би се движил в Духа и Силата на Илия, ако сам Илия не е пратен от Отца, за да му помага? Но ето така, както през годините помагах на теб, така някога помогнах и на Йоан Кръстител! Затова гледай сега на това невидимо Евангелие, защото то остава само във вечните спомени на Отца, Сина и Святия Дух, а за земните жители е утаено…”
След последните думи на Божия Пророк пред очите ми се разкри видение. Аз вече виждах Йоан Кръстител в пустинята, коленичил в сянката на шатъра си и молещ се на Отца за своето призвание и свещенослужение. А там, във видението, към него се яви Илия. И като стана физически видим, докосна кожените дрехи на Йоан, тъй щото Кръстителят се озари от присъствието му и наведе в покорство главата си. А тогава Илия отвърза от пояса си стомната с Вода и я подаваше на Йоан, казвайки му:
“Мир на тебе, Йоане! Днес се сбъдна очакването на поста ти, и възлиянието на молитвата ти! Всемогъщият Си спомни изреченото за тебе от Архангел Гавриил, че ще бъдеш велик пред Него, за да Му приготвиш благоразположен народ. Вземи стомната ми, Йоане, та иди при водите на Йордан, за да проповядваш Покаяние и да кръщаваш с Вода! Иди и направи прави пътеките за Господа, твоя Бог! Защото си роден на този свят да свидетелстваш за Него, и да приготвиш людете за Благодатта, която ще им се излее свише, и за Зората, която ще ги посети отгоре!”
След тези думи на Пророк Илия, Йоан взе стомната с Вода от ръката му. И като се преклони доземи, отговори на Божия Пророк, казвайки:
“Бог да даде доволно Сила на слугата Си, за да не се посрамя в попрището си! И пак Той да погледне милостиво върху сина в старостта на свещеника Захария, който онемя в Светилището, като не повярва думите на Архангел Гавриил! Защото аз не съм достоен да предида пред Него и да вържа дори ремъка на обущата Му!”
В отговор Илия погали гъстите къдрави коси на Кръстителя, като му казваше:
“Дерзай, Йоане, и укрепи се в Господа твоя Бог! Защото могъщо е Делото ти и си велик пред Лицето на Всевишния! Възлей стомната ми в духа си и обръщай с Водата сърцата на бащите към чедата, и сърцата на чедата към бащите!”
След тези думи на Илия видението се прекрати, а Божият Пророк отново започна да ми говори, като казваше:
“Стомната с Вода подейства мощно и помазано в служението на Кръстителя! И мнозина фарисеи идваха при него да се кръстят и да изповядват греховете си. Сам нашият Господ и Спасител дойде и се кръсти от Йоан, за да въздаде Слава на Отца на небесата! Слава за Водата Му, с която е могъщ да очиства сърцата, довеждайки ги до Покаяние! Но, (както Исус ти даде знанието за всичко това), имаше причина Йоан да не издържи целия път. Едно семе на съмнение, проявено от Захария, и преминало в сина му! Едно съвсем човешко залитане, с което Йоан имаше свои ученици, които не станаха Исус Христови последователи!
А ти помниш ли моят живот, записан в Библията, Стефане?
Помниш ли Ветил и Ерихон, където аз също имах пророчески ученици? И благоволи ли в някой от тези ученици Отец Ми или имаше Избора на Вечния Си Суверенитет, когато избра Елисей?”
“О, Илие! Бог Отец не благоволи в учениците ти, но в Собствения Си Избор!”
“А съблазних ли се аз в Избора Му, както днес се съблазняват хиляди по хиляди, като не могат да понасят теб, който си Неговият Избор в края? Възроптах ли пред Всевишния, та да бих Му казал:
“Ах, Отче! Недей така! Защо презираш моите ученици във Ветил и Ерихон, та Си налагаш друг избор? Защо не ме оставяш да дам кожуха си на някои от тези ученици, които учих и посвещавах, а ме пращаш да търся някакъв земеделец, който оре с воловете си?”
Съблазних ли се, слуго Господен?”
“Не, Илие! Ти не се съблазни, понеже беше смирил сърцето си! Дори до пещера, в която чакаше времето на своето възлизане пред Бога!”
“Ето това не успя да превъзмогне Йоан! И лукавият забеляза неговата слабост и страшно я атакува, тъй щото Кръстителят стигна до Иродовата тъмница и мъченическата смърт. А как беше записано това в Евангелието? Помниш ли точните библейски думи?”
“Да, Божий Пророко! Помня ги! Защото точните думи са “предаден на властта”, според както е писано:
“А когато чу Исус, че Йоан бил предаден на властта, оттегли се в Галилея…”
(Матея 4:12)
и още:
“А след като Йоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие…”
(Марк 1:14)
“А коя беше тази “власт”, на която беше предаден Йоан? Не е ли същата “власт”, за която нашият Господ се обърна към главните свещеници и началниците на храмовата стража, казвайки им:
“Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи? Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината…”
(Лука 22:52-53)
Сега разбираш ли защо аз и Пророк Моисей се явихме на Преображението на Исус? Трябваше ли Делото Божие да бъде осуетено, понеже един Пророк е бил мъченически убит?”
“О, да не бъде, Илие!” – извиках аз. А Пророкът, като поглади гъстата си бяла брада и поклати глава, отново продължи да говори, като казваше:
“И нямаше и да бъде, слуго Исус Христов! Защото Сам Отец ме изпрати да отида в тъмницата на Йоан, за да взема стомната си и да продължа Делото, което не може да остане незавършено. И това се случи точно в мига, когато дъщерята на Иродиада поиска главата на Йоан, поднесена на блюдо. Виж и това видение от невидимото Евангелие…”
Докато Пророкът ми говореше, пред очите ми се яви килията на Йоан Кръстител. И ето, че Илия озари самата килия, макар и мъченикът да не усети присъствието му, понеже беше заспал от немощ и изтощение. Така Божият Пророк се наведе над Йоановия дух и взимаше стомната с Водата, като вдигна погледа си към Бога и Отца на висините, казвайки Му:
“Отче Святи! Нека в тайно довърша Делото Ти, защото твърде скъпоценна е пред Теб кръвта на Светиите Ти! Нека Пророкът на Пасхата остане скрит, за да бъде Славно и ненакърнено Делото на Кръстителя Ти, който приготви благоразположен народ за Твоя Единороден Син! И нека Твоите люде, мислейки за Илия, всякога да помнят и виждат Йоан в сърцата си!”
В отговор на Илиевата молитва, от Небето се протегнаха ръцете на Отца. И с Левицата Си Той погали главата на Йоан, а с Десницата главата на Илия, казвайки му:
“Илие, Святи Мой слуго! Ти и Йоан – едно сте, както Аз и Исус едно сме! Иди и довърши Делото Ми, и бъди скритият Пророк на Пасхата! Вземи стомната с Вода, за да я възлееш като Вино за Моя Христос и учениците Му!”
Сълзи премрежиха очите ми, а вълнението разлюля сърцето и духа ми от интимната Святост и обхода между Отец и двамата Му велики пророци. И докато аз още гледах към видението, Илия ме хвана с едната си ръка, а с другата взе стомната с Вода, като ме възнесе нагоре в Святия Дух. Така Пророкът ме въведе в друго видение, където аз виждах как Господ говори с Петър и Йоан, като им казва:
“Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата…”
(Лука 22:8)
А те Го попитаха:
“Где искаш да приготвим?”
(Лука 22:9)
И тогава Исус им отговори:
“Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе, и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си? И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе…”
(Лука 22:10-12)
Докато слушах библейските думи на Христос, аз вече бях прогледнал. И духът ми ликуваше и грееше, защото човекът, носещ стомната, за да се приготви Пасхата на Исус, беше Пророкът, който благодатно говореше на сърцето ми. А това ме накара с вълнение да попитам Божия слуга:
“Ах, Илие! Каква е тази Божия тайнствена премъдрост, която така чудно е подействала в Евангелието? Какъв е този най-благословен прочит на евангелските събития, който докосва сърцето ми както никога досега?”
А Илия ми отговори, казвайки:
“Това са Мъдростта и Разумът на нашият Свят Господ, Който е Първият и Последният, Алфата и Омегата, Началото и Краят!
Отвори си Библията, слуго Господен, и я прочети от първата до последната страница, като търсиш Божий слуга, който да държи стомна с Вода, и няма да намериш друг!
Аз съм Пророкът на Пасхата, истинно потвърден от Святия Дух, и тази е великата тайна на моя живот и служение за Царството! Аз въведох Петър и Йоан на Пасхата Господна, за да довърша великото Дело на Йоан Кръстител! И ти виж това в следващото видение от Духа Господен, за да го запишеш като най-могъщо свидетелство за Църквата…”
В едно с думите на Илия пред сърцето ми се яви и последното видение от Евангелието. Аз вече виждах как Пророк Илия пресреща Петър и Йоан, като ги въвежда в бяла къща. И Духът мигновено ме приближи до Пророка и Апостолите, за да ги следвам от съвсем близо. А когато влязоха в горната стая, постлана и наредена за Пасхата, Илия отвърза стомната с Вода от пояса си, като казваше на Петър и Йоан:
“Верни люде на Божия Син, които устояхте в Неговите изпитни! Знаете кой съм, защото ме видяхте на Преображението на високата планина! И както Исус тогава ви каза, така и аз ви повтарям думите Му:
“Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко. Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях…”
(Матея 17:11-12)
Ето, днес това слово се изпълни в ушите ви и пред сърцата ви! Но вие всякога помнете и другите думи, които ви изрече Христос:
“Никому не съобщавайте за това видение, докле Човешкият син не възкръсне от мъртвите…”
(Матея 17:9)
И никога не забравяйте мъчителната смърт на Йоан Кръстител, защото съвсем скоро и Исус ще пострада от враговете Си!”
В следващия миг Илия постави една празна делва върху пасхалната маса. И като въздигна стомната с Вода към Небето, призова Бог Отец на висините, като Му казваше:
“Всемогъщи и Святи Отче! Извърших Волята Ти и въведох людете на Твоя Син на Празника на Пасхата! Благоволи, Боже мой, в стомната на Пророка Си и подействай могъщо за Кръвта на Твоя Син, която ще се пролее за Спасението на света! Нека Водата на Покаянието се превърне във Вино на Спасението Ти! И нека Твоите люде, тук събрани, да рекат “Амин” на Делото Ти!”
В този миг Петър и Йоан паднаха по лицата си, като извикаха “Амин”. А Илия повтори:
“И нека Твоите люде, тук събрани, да рекат “Амин” на Делото Ти!”
И Апостолите на Исус отново извикаха “Амин”. А Пророкът потрети:
“И нека Твоите люде, тук събрани, да рекат “Амин” на Делото Ти!”
Така, за трети път Исус Христовите извикаха “Амин”. А Илия вече възливаше стомната си в делвата, която се пълнеше с Вино! И когато я напълни догоре, той докосна главите на Петър и Йоан, като им казваше:
“Аз съм скритият, който трябва да остане в скрито, и тайният, който трябва да е таен до времето, когато Сам Отец реши тайното да стане явно! А на вас Той ще даде да бъдете явни и да прославите Името Господно до краищата на земята! Дочакайте Божия Син, Който Сам замеси безквасния Хляб за Пасхата Си! И най-сетне – пребъдвайте в Любовта, с която Сам Исус докрай ви възлюби!”
След тези думи Божият Пророк отново привърза стомната с Вода към пояса си. И като се обърна към мен, хвана ме с ръцете си и се въздигна отсред Апостолите. Така ние отново бяхме пренесени от Святия Дух до високата планина и Преображението на Спасителя. А там Илия с блага усмивка на лицето си проговори на Исус, като Му казваше:
“Господи мой! Слугата Ти Стефан позна и научи кой е Пророкът на Твоята Пасха! И тайното за него стана явно! Благоволи, Исусе, да го утвърдиш като могъщ приносител на моята стомна! И направи го толкова явен за Църквата Си, колкото мен направи скрит през вековете! За да се напълни Святият Ти Хълм с поколенията на изкупените, и да се слави всякога Благодатното Ти Име!”
В отговор на Илиевите думи Господ се развълнува в сърцето Си, тъй щото на очите Му бликнаха сълзи. И Той, прегърнал Илия, му казваше:
“Благословията ти непременно ще се сбъдне, Илие! И думите ти ще бъдат украшение за главата на слугата Ми! Защото той вървя по твоя път, преминавайки през Ветил, Ерихон и Йордан и стигнал до Колесницата на Израил. Пиеше от Водата ти и носеше кожуха ти! А Аз ще отсека с Меча Си главите на враговете му и потокът Кисон никак няма да закъснее, нито Върхът на Кармил ще се забави!”
А след тези думи към Пророк Илия, Господ се обърна към мен, като ми казваше:
“Приятелю Господен! Зеницо на окото Ми! Натоварих духа ти до сетен предел, и ти дадох видението и тайната, която на други от това поколение не беше изявена! Но за могъщо свидетелство на Моята Църква днес Аз й казвам:
Невясто Господна! Възлез на Хълма Мория и бъди потвърдената от Сърцето Ми, която всякога съм благославял в Духа и Силата на Илия!
Днес е мигът преди да дойде Страшният Ден Господен! И ако някой внимава на думите Ми и се обхожда в Мъдрост и Разум с посланията Ми, то той непременно ще разбере, че Аз имам един последен пророк, с когото доведох Вавилон до избезумяване, и дявола до пълно съкрушаване! Делото на слугата Ми не може да бъде развалено или съкрушено, но ще развали и съкруши тези, които дръзват да го развалят и съкрушат! Часът на вечерния принос вече настъпва за пророка Ми, и водите на поруганието му скоро ще бъдат облизани от Огъня на Божия пламенен Гняв!
Горко тогава на всичките извратени и нечестиви поколения, които възлагаха упованието и вярата си на лъжепророците на Легион, защото сетнината им ще бъде в огнения пъкъл!
Блажени Верните, искрените, щедрите и неизменимите, които бяха подкрепа и утеха в жертвата на пророка Ми! Те непременно ще влязат с Младоженеца през Портите на Правдата, а венците на Славата ще блестят вечно на главите им!
Аз, Начинателят и Усъвършителят на Вярата, дадох на людете Си Елеазар и Итамар великата тайна за Пророка на Моята Пасха! Блажени сте, ако поревнувате за стомната на Илия, защото ще я получите! Бъдете Верни и всякога проповядвайте Водата, като я превръщате във Вино! И Духът на Святостта и Благодатта нека могъщо изпълва сърцата ви – отсега и довека!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”