Когато чужда скръб в живота не виждат хорските очи, напусто шумоли банкнота или монетата дрънчи. На леден бог душите свити се кланят в пещерния студ и станали на сталактити изобщо не усещат смут. Претръпват нерви. Болка няма в закоравените гърди, а всичко меко чак до камък готово е да се втвърди. И става битието зима, …
