Блажена душата, която пои
дървото, за Бог плодовито.
Тя никога капки любов не брои,
но винаги дава ги скрито.

Блажена душата, която гори
от Огъня, който не гасне,
че щом на Небето докрай се дари
до принос велик ще порасне.

Блажена душата, която търпи
и отговор Богу възлага.
В постелката нощем с утеха ще спи
без никакво зло да я стяга.

Блажена душата, която прости
и няма въже към длъжника.
Сияйна за своя Отец ще блести
и извор от нея ще блика.

Блажена душата, която с блага
в души си остави следите…
Във скръбното сиво ще бъде дъга
и в мрака – звезда сред звездите.

Блажена душата, която в Завет
нагоре спасена отлита.
Ще има награда, по-сладка от мед,
и Вечност безкрайно честита.

Блажена душата… О, истински зов!
Дано в този свят те открия!
Че който те има е вече готов
на Господ да бъде Светия!

Стефан Главчев
(Бакърена паничка)