Хвърчат из космоса комети.
Светът разтърсен ги следи.
А Бог със Словото Си свети
и радва моите гърди.
Помисля ли за Трона Вечен
и горният Ерусалим,
не е в мечтите ми далечен
Възвишеният Хълм любим!
Не гледам с телескопа Хъбъл
към някой бляскав метеор.
Без Вярата – човек е гъба,
а с Вяра – волен като бор…
Едно сърце у мене тупа.
Мечтата ми отвъд трепти.
Не ми е нужна мощна лупа
за вход през Райските врати.
Хвърчат из космоса комети.
И моята душа хвърчи.
А щом Исус за мен Завет е –
Сам Той е моите очи!
И най-дълбоко във сърцето
ми дава чудния Си взор –
да видя Царството, което
сияе в Божия Простор.
Стефан Главчев
(Търсач на бисери)
„…но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата…“
(Евреи 12:22-25)