Не се опих от светска слава.
От чужда почит не отнех.
И нека тихо ме смирява
привидният ми неуспех.

Владетел с ролята на пешка
не би събудил земетръс.
Смъртта с короната си тежка
прилича на износен кръст.

В двубой с вопиеща съблазън
получих рани не една,
и бях в мишена набелязан
от пръстоземни племена.

Растях във Корена, когато
мнозина търсеха си връх,
и всичко искрено и Свято
раздадох със перо и дъх.

Едно дърво не търси корист
от куп протегнати ръце.
Приема Святата си орис
да бъде с даващо сърце.

Дарих Духа и Светлината,
които сам от Господ взех,
и скръбен заплатих цената
с привидния ми неуспех.

Но пак след болка и тревога
душата ми трепти в покой.
Успех да бих желал не мога,
но нека в мен успява Той.

Дори привидно неуспешен
смирих се в бурния си дух,
защото Бог е безпогрешен,
а аз – отчасти сляп и глух.

И тази немощ до забрава
дано Небето ми прости!
Расти, Исусе, в чудна Слава!
Царувай и навред блести!

Стефан Главчев
(Тленен остатък)