ЕЛОИ, ЕЛОИ!

Възрастта ми към свършека бяга. Всеки ден като камък тежи. Моисеева бяла тояга моят дух за опора държи. Само с нея отдръпвах вълните на огромното светско море, та в свещения смисъл на дните ревността ми за Бог да не спре. Който люби света, ме отрича, и задрасква от своя копнеж. Той по пътя си весело …

Нататък ЕЛОИ, ЕЛОИ!