Отдавна този свят ми втръсна
с безумство, злоба и разврат,
и иска ми се да възкръсна
в Мига на чудния обрат.
Да падне всичката умора,
подобно камък от гърди,
а горе някъде – в простора
духът ми да се възроди.
Горчилката да ме напусне
в едно със всичката печал,
а после с благодарни устни
да взема Вечния си дял.
В Река Небесна да се зърна,
където старецът е млад,
и моя Господ да прегърна
в Мига на чудния обрат.
Със чудото на чудесата,
високо горе извисен,
далече от смъртта с косата,
да бъда в Него възкресен.
Цената скръбна е, безспорно,
и Кръстът Му е космодрум.
Живот да бих живял повторно –
Голгота ще е в моя ум.
И пак Исус ще ми е прицел
в Завета Истинен и Свят,
преди да литна като птица
в Мига на чудния обрат.
(Птицата в теб)
Стефан Главчев
„Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие. А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната биде смъртта победоносно“…“ (1 Коринтяни 15:51-54)
Благодаря ти, мили братко, че споделяш с нас тези дълбоки и искрени твои мисли и чувства. Че ни даряваш с тези слова. И на мен отдавна този свят ми втръсна с лъжи, коварство и разврат. И тежка умора ме е налегнала, но когато прочета твоите думи, в мен отново се пробужда надежда, че не съм сама във всичко, което преживявам.
Благодаря ти от сърце.