Трепти божественият смисъл,
обзел сърцето на поет.
Напразно той не би написал
дори един случаен ред.

Свещено дело са словата,
когато Дух от тях трепти,
и мигом слиза Светлината
с лъчи в сърцата да блести.

Стихът се случва като песен,
на дъх изпята, изведнъж,
и над тефтера си надвесен
поетът руква като дъжд.

Пои мечти, лекува рани.
Отнема болка и печал.
Изкусно, с думите подбрани,
той в принос сам се е раздал.

В души дълбоко да прониква
с утеха, с бисерни води.
В очите – от сълзи да бликва
и в памет дълго да бразди.

Такава е съдбата цяла
на дух, орисан от слова –
в една пустиня прегоряла
да ражда стръкове трева,

поток да бъде, да извира,
и всяка жажда да плени.
Това е смисълът на лира,
родена Бог да прозвъни…

Стефан Главчев
(Търсач на бисери)