Научих се да губя без остатък
и сложих Кръст на земните мечти.
Животът ми пред Вечното е кратък –
искра да лумне, зов да затрепти.

Денят на Бог хиляда е години,
а моят път към Него – близо час.
В минутите съдбата ще премине.
В секундите отивам си и аз.

И няма смисъл време страст да гълта,
защото тя не ще се наяде,
или крадец в духа ми да нахълта
и близката ми Вечност да краде.

Научих се да губя. И не страда
сърцето ми от видимия срив.
Получа ли от Вечния пощада,
то значи ненапразно бил съм жив.

Износил ощетените години,
погребвам ги под Кръста си без жал,
защото песъчинките ми сини
Духът отгоре в жертва е събрал.

Стефан Главчев
(Тленен остатък)