На този свят докрай отричан и от неверните оплют, живея Господ да обичам сред всичкия безбожен студ. Да имам Неговите рани. Да ходя в Неговия Път. Да счупя светските забрани от угнетителния съд. А щом усещам съпротива и вой от вятъра студен, остава любовта ми жива, и лумнал пламъкът у мен. Премъдър съдник е съдбата, …
