НАДЕЖДАТА НА СИРОМАХА

Надежда има в сиромаха и с нея той е най-честит - дори да курка от стомаха, духът му с Вярата е сит. Дори в кесията му скромна едно петаче да дрънчи - съглеждат го с Любов огромна отгоре Святите очи. Богатият в сандъци трупа, а пък душата му - с леке, но там, на гробищата, …

Нататък НАДЕЖДАТА НА СИРОМАХА

НА МОЯТА СТЪЛБА ДАРЕН!

Всеки своята стълба си има. И аз моята също избрах. За света тя остана незрима като шепи на клет сиромах. Стъпала изкачих, а цената бе висока и страшна дори - да науча сърце в стръмнината как за своя Отец да гори. Смърт погубваше мислите тленни и ги хвърли далече встрани. Взе ми Господ очите надменни …

Нататък НА МОЯТА СТЪЛБА ДАРЕН!

ТЕЧЕ В ДУХА МИ, ОЩЕ БЛИКА…

Когато чашите са пълни защо ли изворът шурти? Навярно скръб ще го погълне и самота ще го гнети. В сърцата вече място няма за капка или две поне. Малцина Благодат голяма приемат днес на колене. Къде дареното изтича не знае изворът прелял. Роден е той, за да обича, и себе си да жертва цял. И …

Нататък ТЕЧЕ В ДУХА МИ, ОЩЕ БЛИКА…