Душата ми към залеза отива
с последните угасващи лъчи
и иска й се в песни да прелива,
но вече от умората мълчи.
Преминала преломните години,
събра си куп тъжовни теглила.
И нямаше в съдбата й градини,
но бариери с вятър и мъгла.
До капчица Заветът я изстиска
и в нея плодовете си роди.
Дълбокият й извор се разплиска,
събрал слова, подобни на звезди.
Сега е уморена. И не чака
венеца си от лаврови листа,
но гледа с мъдрост светла и двояка
отлитащия лъх на младостта.
Завършеният кръг е неизбежен.
Животът е предречен кръговрат.
И всичките започнали вървежи
до точка на пристигане ще спрат.
Душата ми към залеза отива.
Живя… Горя… От дар се сътвори.
И в изгрева дано да е щастлива,
когато Бог утеха й дари…
Стефан Главчев
(Тленен остатък)
Скъпи братко,душата ми отива към залеза,но всяко слово от теб е благ дар за нея.Благодаря на Бог за тебе!
И при мен е така , чакаме и вярваме че иде , Господ наш иде ! Обичам те приятелю ! 🤝🕊️❤️
“ Душата ми към залеза отива с последните угасващи лъчи…“
Обърнали гръб на всичко в този свят да следваме до самия Миг прицелната точка,която ни призова- Господ на Святостта и Спасението,Комуто да бъде Вечна Слава! Блажен си,слуго на Живия Бог,защото Делото,за което отдаде живота си ще се помни за през цялата Вечност!♥️♥️♥️
“Душата ми към залеза отива
с последните угасващи лъчи…”
и аз се присъединявам братко към думите и благодарностите на братята и сестрите.
Чакаме всеки ден с търпение и въздишки…
Бъди благословен, благодаря ти от сърце. ❤️