Днес ме блъска стихия,
утре – някакъв трус,
но със вяра се крия
в Канарата Исус.
Само Тя ми остана
моя броня и щит –
лъч надежда да хвана
с Кръв Христова умит.

Нося верен товара,
който Бог ми е дал.
В свят на мръсна поквара
да съм смут и скандал.
И е трудно, и тежко,
щом творя Светлина.
Битието човешко
е с дебела стена.

Няма как да пробия
в дом, от Злото зает,
ни с Духа на Илия,
ни със стих на поет.
Само скръб ме опива
като чаша с пелин
от една съпротива
на жесток властелин.

В твърде дребното сито –
много малко зрънца…
Свято Божие жито,
чисти верни сърца.
Пълни земни хамбари
с победени от мрак –
земни, ровещи твари
без посока и знак.

И разделя ни пропаст,
и разсича ни Меч.
Няма как да похлопа
пътник, твърде далеч…
Аз оставам си горе
на самотния връх,
със прелялата горест,
със горчивия дъх….

Стефан Главчев
(Тленен остатък)