(Молитва на Верните)
Като ято, от Зло непревзето,
или крепост в усилните дни,
до последния Миг под Небето
съхрани ни Христе, съхрани!
В този свят, потъмнял и безбожен,
още нека Любов ни крепи.
Само с нея следовникът може
всяка болка докрай да търпи.
В битието гъмжи от причини,
но Причината Ти Си една,
щом от чашата скръб загорчи ни
пак от нас да блести Светлина.
В тиха прошка и лека забрава,
в светла песен и чудна мечта,
да Те виждаме в Божия Слава
като най-съкровена Врата.
Щом нагоре Духът Ти ни вдига
и сме Твоите Живи Слова –
тази Вяра напълно ни стига…
Ти във нея Си всичко това!
И Светилникът Свят на Завета,
и Небесният бляскав Олтар –
Ти Си нашата радост пресвета
и от Бога лъчистият Дар…
Коленичим пред Тебе, и ето –
в нас Давидова Арфа звъни!
До последния Миг под Небето
съхрани ни, Христе, съхрани!
Стефан Главчев
(Коленича пред Тебе)
Един от най- прекрасните бисерни лъчи от Светлината на Мория! Благодаря Ти,Небесни Татко за Светлината,която ни дари и даряваш чрез Верния Си и предан слуга!💖💖💖
Каква наслада да чета това стихотворение, Стефане.Сладко като мед, като мед със мляко,небесна сладост и небесна благост.Как едно стихотворение прибавя на душите ни, неземна сладост и неземна благост.А-а-х,а как ли го чустващ ти Стефане,да бълбука или извира , не знам кое е по-точно , от сърцето ти,тази Божия сладост и благост.Воистина си за облажаване.
„Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. Аз и Отец едно сме…“ (Йоан 10:27-30)