(отзвук от една церемония)

Светът, до ада претъркулен,
докосва вечния си дом,
и в своя образ богохулен
смъртта прилича на Содом.

Пълзи в смърдящата клоака
и в мъртвите души вони,
а те присъдите си чакат
подобно Лотови жени.

Какво Спасителят да стори,
когато пламналата пръст
въздига тъмните коптори,
предадени на грях и лъст?

В Завет ли Свят да ги обрича,
и в Светлина да ги държи,
щом страшна яма ги привлича
и страст оловна им тежи?

Не ще ги Правдата пожали,
и Меч не ще ги опрости,
че огън адът щом разпали –
дошъл е да опропасти.

Когато смисъл, зов, идея
внезапно случат на погром –
в дъха ужасен на злодея
смъртта прилича на Содом.

Стефан Главчев
(Възходът на падението)