Мили приятели! Измина една тежка, тревожна и белязана със скръб година, с която още повече се приближихме до свършека на стария свят и до края на дяволското умножено беззаконие. Всеки от нас по един или друг начин ще остави в спомените си събитията, белязали последните 365 дни. И дано в тях да е имало за вас мигове на радост и щастие, на успехи и постижения, на сбъднати мечти и реализирани намерения. Нямам навик да пиша новогодишни послания, та да заблестя с някаква оригиналност, нито робувам на утвърдения поздравленчески етикет. Защото поздравите в края на всяка стара година са като буквално изкопирани от миналогодишните, тъй че новото е само смяната на четвъртата цифра. Но тук и сега искам да напиша моя поздрав към всички вас, като се надявам Господ да го направи съдбоносен в пълния му духовен заряд.
Бъдете човеци с Бъдеще, а не хора с Минало!
Бъдещето е не просто утрешният ден или следващата година! Бъдещето е мигът на Вечността, където ни чака Бог, за да ни подари едно ново Небе и една нова Земя, в които ще царуват Любов, Правда и Вечен Живот!
Миналото е не просто вчерашния ден или изминалата година! Миналото е затворената от Твореца врата към Бъдещето, която ще попречи на Злото и неговите осъдени поколения да преминат в обновения от Бога свят на Светлина и Благодат!
Днес Бъдещето и Миналото са в най-страшната и жестока битка за човешките души! Духът на бъдещите добрини застава против духа на отиващото си злотворство! А от нас, човеците, зависи кой от двата духа ще приютим в сърцата си. Духът на Бъдещето ще иска да ни покори и възхити с думите на нашия Господ и Спасител:
„Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…“ (Матея 6:19-21)
Забелязвате ли Господното обещание? Където е съкровището ни там ЩЕ бъде и сърцето ни! Това е обещание за Бъдещето, послание в бъдещо време! Не в следващото „утре“ от седмицата, или в следващата седмица, нито в следващия месец или следващата година след тази. Това е обещание за Бъдещия Свят, в който Исус ни е призовал да събираме съкровищата си!
Но ние нека видим и как духът на Миналото мами и съблазнява пленниците си. Защото той използва един и същи почерк от хилядолетия, втръснал до погнуса и омерзение. Защото показва на съблазнените всичките царства на този свят, като им казва с ехидно-подкупващ глас:
„Ще ви дам всичките богатства и слава на тези царства, ако паднете и ми се поклоните!“
И ето така, с един поклон пред княза на света, нечестивите човеци избират Миналото. А това Минало е страшно най-вече със сянката, която започва да хвърля върху живота на сатанинския поклонник. Сянка, от която той никога повече няма да се отърве, но която ще го преследва, докато погълне душата му и го отведе в дълбините на мрачния пъкъл.
Разбирате ли сега, приятели, защо ви пожелавам да бъдете човеци с Бъдеще, а не хора с Минало?
Именно защото образът на този стар свят преминава, колкото и огромен да изглежда днес пред очите ни! Този прогнил от сатанизъм свят е като корабът „Титаник“ – шумно рекламиран, че е непотопяем, сигурен, луксозен, вечен… На неговите първокласни палуби един куп бизнесмени и мениджъри, търговци и контета, лордове и принцеси, авантюристи и аристократи мъкнат тежките си куфари с дяволски користи, пият изискани коктейли в луксозни барове, пушат пури и обсъждат валутни курсове и борсови индекси. Стоят си в кораба на Миналото и нехаят за страшната си сетнина, защото са били излъгани, че поклоните им имат Бъдеще. А в същото време, с класи по-долу от тях, в търбуха на кораба въздишат робите на системата, които хвърлят с лопати горивото на прогреса в пещите на алчния капитализъм, за да се въртят великанските перки на непотопяемия сатанизъм. Но някои от робите са погледнали нагоре и са видели един свят от Бъдещето, обещан им от Небесния Творец и Спасителя Христос. Те са хванали белите въжета от Небесна Светлина и здраво са се вързали с тях в очакване на неизбежния леден айсберг, който категорично ще раздели Миналото от Бъдещето.
А какво ще последва след сблъсъка с айсберга? Именно това, че Бъдещето и Миналото ще започнат да се отдалечават едно от друго. Бъдещето ще се издигне нагоре с всички човеци, които са приели с вяра обещанието на Святия и Истинен Господ, защото те приживе и с цялата сила на сърцата си са събирали съкровища на Небето, където молец и ръжда не ги изяжда, и където крадци не ги подкопават и крадат.
Какво обаче ще стане с Миналото? Ами то ще започне да потъва надолу, без да може да задържи краха и опустошението си, защото под него действа ужасно неумолима духовна гравитация, която изисква пленниците си, защото те са заложили пред духа на Миналото не само вярата си, но и душите си! Изобщо, моля ви да ме разберете, мили приятели, че дяволът няма да потъне сам в мрака на Миналото си, но ще издърпа при себе си всички, които са обичали неговия прогнил и нечестив свят. Връзките между него и поклонниците му в Миналото ще са връзки на железни стружки с мощен магнит. Нито една от стружките няма да се освободи от магнетизма на лукавия, защото приживе не е променила духовната си същност, а е останала закоравена към Божия Глас.
Нека да завърша към моите приятели от Бъдещето с нещо прекрасно, което видях преди време в един документален филм за пътуване до края на видимата Вселена. Камерата на наблюдателя беше поставена сякаш в долната част на космическия двигател, за да се вижда отдалечаването на планетата Земя и промяната в зрителната перспектива. Така тази огромна Земя, на която живеем (или този свят на Миналото, за който говорих по-горе) започна да се смалява, докато стана точица и се изгуби в нищожността си. А след това цялата Слънчева Система се сви и също изчезна. А погледът на зрителя вече улавяше един от ръкавите на Млечния Път. А когато и Млечният Път се смали и стана колкото точица – тогава се разкри Бъдещето… Една необятна, неизследима, необхватна и чудна Вселена, която Бог е сътворил за човеците, които обичат Примера, Делото, Словото, Образа и Духа на Неговия Възлюбен Син! Една прекрасна Вселена, която Отец ще подари на Христос и Църквата!
Ние сме само на един кратък отрязък време от това Бъдеще, приятели! Моля ви! Превърнете седмиците, месеците и годините до това Бъдеще в една постоянна и дързостна инвестиция на добрини към Божиите творения, човеците! Показвайте Милост на съкрушените и Благост на отпадналите! Не спирайте да обичате ближните си с Любовта на Добрия Самарянин! И най-вече – не преставайте да благодарите на Бога и да прославяте най-живителното и прекрасно име от Бъдещето! Името Исус!!!
Амин и Амин!

Стефан Главчев