Духът на този свят не дишам
и мразя древната змия.
Живея с вяра, някак скришом,
и верен в Пътя си вървя.
От всяка загуба – печеля.
С горчив пелин съм се опил.
Избирам камък за постеля –
на Яков страшния Ветил.
По стари друми и пътеки
следя пророци и царе.
И виждам вярата у всеки,
готов за Бога да умре.
От пергамента на равина
до паднал воин в тежка бран –
събирам цялата картина
на този смисъл изживян.
Така у мене оцелява
Небесният и светъл Път –
живота си да дам за Слава,
която ще съзра отвъд.
А тук – честит или излишен –
със моя Бог ще устоя,
щом Злото в този свят не дишам
и мразя древната змия.
Стефан Главчев
(Птицата в теб)
Много точни и откровенни думи си намерил, отново брат Стефане, за да изразиш мислите на сърцето си. Радвам се като ги споделяш с нас.