Душата ми не е витрина,
ни вярата ми – експонат.
Дошъл съм, но ще си замина,
в мига, от Бога предузнат.

И стига ми, ако в съдбата
на неколцина извор бях.
Че те ми пиха от водата
и аз раздадох се за тях.

Не вярвам в евтините думи,
а само в светлите дела.
Разтягат скверните локуми,
но те са вятър и мъгла.

Веднъж фалшивото препатил,
не ще го вкуся, да гнети…
Свещена дума е „приятел“,
доказана до смърт почти.

Така, в живота, двама-трима
са повече от милион.
И хубаво е да ги има,
когато дойде лош сезон.

Че с тях сърцето оцелява
сред преспи с тежки ледове,
щом всеки е роден да дава,
когато Бог го призове.

Такъв е прочитът навярно
на писаното, вътре в мен –
сърце, което благодарно
тупти по пътя си стеснен.

Не искам наплив от мнозина
в графата „някакъв познат“.
Душата ми не е витрина,
ни вярата ми – експонат.

(Търсач на бисери)
Стефан Главчев