ВТОРА РЕШЕТКА: СУЕТАТА

“Окото не се напълня с гледане. Нито се напълня ухото със слушане…” (Еклесиаст 1:8)

Суетата е понятие, свързано с безстойностните неща, които владеят човека. Най-ярък техен изразител е влечението към материалността, която ни заобикаля и която улавяме с плътските си сетива. Твърде голяма е суетата на света, в който живеем. Тя ежедневно разпалва страстите и амбициите на повечето хора. Някои навреме успяват да потушат пожеланията си за суетни неща, но други остават пленници на суетата през целия си живот. Една от първите заповеди на Бога пред човешкия род беше следната:
“…напълнете земята и обладайте я…” (Битие 1:28)
Човечеството наистина напълни земята. Но стана така, че не толкова човеците обладаха земята, колкото земята облада човеците! Човекът бе хванат в капаните на сетивата, които развиха в него всевъзможни страсти и влечения. Умът застана в конфликт със сърцето като реши да го напълни с дребни материални радости и удоволствия. Но да пълним сърцето със суета е все едно да наливаме в шише без дъно.
Сърцето не може да бъде наситено със суетни неща!
Върху каква истина почива този извод?
Нека ви помогна да я разберете. Когато чуят думата “сърце” повечето хора си представят онзи мускул в гръдния кош на тялото, който пулсира и движи кръвта. Да! Това е сърцето на плътта. Но, освен него, има едно друго сърце, скрито дълбоко в духа, за което Соломон казва:
“Повече от всичко друго, що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота…” (Притчи 4:23)
От Словото Божие знаем, че духът е този, който животвори тялото. Сърцето, за което размишлявам, е най-дълбоката същност на човешкия дух, тоест, мястото, където извират мислите и откъдето волята определя думите и делата ни! Аз вече казах, че сърцето не може да се напълни със суета. Защо? Отговорът е:
Защото духовното в нас копнее за духовно, а плътското – за плътско!
Ако стомахът копнее за топла храна, очите – за красива гледка, ушите – за хубава музика, обонянието – за приятен аромат и езикът – за приятен вкус, то сърцето копнее само и единствено за Истината. Нека си спомним четиридесет дневният пост на Исус. Тогава плътта на Исус копнееше с огромна сила за храната си и дяволът се възползва от това, за да изкуси Божия Син. Но как му отговори Исус:
“Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста…” (Матея 4:4)
Винаги съм се прекланял пред тези благодатни думи на Исус, защото зная, че се са спасителният отговор за проблемите пред моето сърце. Когато човек се опита да запълни духовния глад в себе си с плътски наслади, той влиза в един порочен дяволски кръг, тъй като винаги чувства ненаситност. Без да разбира, че духовната му същност не желае повече суета, грешникът с ново настървение започва отново да пълни шишето без дъно… Затова в тази глава ще разгледам суетата, като демонична решетка върху човека и неговото битие.
Каква е същината на суетата?
Това отново е лъжата, като смъртоносна мрежа за човешката душа. Суетата предлага на човека едно нереално битие. Битие на вещи и обекти, които се срастват с човешкото мислене и стават неразделна част от него. Характерен белег на суетата е бързо течащото време. Когато човек е впрегнат с юздите на суетното мислене, той започва да използва всеки час и минута, за да угоди на страстите си. Така, без да разбира, суетният човек попада под унищожително гонение. Ставайки роб на вещи, мода, хобита и други подобни, човекът пропуска да изживее живота си и вместо това го прахосва.
Има едно особено определение за суетата, записано в Библията, над което внимателно трябва да разсъждаваме, за да направим проницателен духовния си поглед. За да го разберете ще си послужа с един простичък пример:
“Вечер е. Здрачава се. Слънцето е залязло. Постепенно мракът се спуска над града. Тъмно е. Денят си е отишъл. Умората тегне над очите ни и ни приспива. Време е за сън. Ние затваряме очите си и… сънят вече е дошъл…”
А сега да видим нещата в духовен план:
Дяволът не обича духовната проницателност. Той воюва с всички, които имат будни сърца и умове и искат да живеят в Истината. Дяволът мрази хората с отворени очи. А светът винаги е бил като една вечер, в която мракът е едноличен господар. Светските съблазни и удоволствия се опитват да приспят бдителността и съвестта на всеки човек. Затова пред сърцата и душите ни има два изхода:
Първият: Да отблъснем внушенията на лукавия и да потърсим в живота си Святи духовни стойности, с които да пазим сърцата и умовете си далеч от суетата.
Вторият: Да направим компромис с Истината и да обикнем света и неговите съблазни, тоест, да заспим.
Така разбираме, че сънят е най-точният духовен символ на суетата. Ако целият ни живот премине в сън, то наистина сме станали достойни за съжаление. Както знаем, всеки човек изпитва една и съща опитност след сън, а именно – мигновението и мимолетността на съня. Сякаш преди малко сме легнали, а ето – минала е цялата нощ.
На какво се дължи това мигновение?
Най-вече на фактът, че когато спим, изключваме съзнанието си. Така времето, което е преминало, не сме усетили в естествената му продължителност, а някак си като миг. Нарочно ви водя в тези опитности, за да извадим нужните поуки за суетата. Защото суетният живот изключва разумната преценка на човека, прави го глупав и безумен, и само след миг той е пред прага на смъртта, без да знае защо е живял.
Животът е сън! Познато ли ви е това определение?
Лично аз предпочитам да го изживея наяве, а вие? Ако проспим живота си ще имаме ли щастието да познаваме Исус? Да извършим ние за Него, а и Той за нас чудесни дела?
Божият помазаник Давид ясно разбра, че суетата е сън и побърза да се освободи от нея, изразявайки копнежа си по Бога с думите:
“А аз ще видя лицето Ти в правда; когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти…” (Псалом 17:15)
Бог иска да ни насити с Любовта Си и Светлината Си. Той знае колко коварна е суетата и как измамно привлича хората. Затова благословеният с мъдрост от Него Соломон, записа едно от най-точните изобличения на суетата, за да бъдат предпазени от нея всички бъдещи поколения. Нека и аз го прочета:
“Минах край нивата на ленивия и край лозето на нехайния човек, и всичко бе обрасло с тръни, коприва беше покрила повърхността му, и каменната му ограда беше съборена. Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, видях и взех поука. Още малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън, – и сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец и немотията – като въоръжен мъж…” (Притчи 24:30-34)
Ето такива са почвите в сърцата на суетните човеци – обрасли с тръни и коприва, със съборени духовни устои. Още малко суета… и дяволът непременно ще се яви като крадец, откраднал целия човешки живот, и като въоръжен мъж, дошъл да докара под конвой душата към приживе търсеното обиталище…
О, колко жесток и невъзвратим ще бъде мигът за онази душа, която, непознала Исус, излезе от тялото и демонът я сграбчи с хищни нокти! Бог не иска това за нас. Затова Словото ни предупреждава:
“…гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…” (Матея 6:21)
Тази е причината Божият Дух днес да издига Гласа Си по площадите и залите, по улиците и в къщите, и изобщо навсякъде, където служителите на Евангелието жънат човешки души:
“Събуди се, събуди се, облечи силата си, Сионе…” (Исайя 52:1)
А в “Посланието на Апостол Павел към Римляните” повелята за борба със суетата е изречена така:
“И това вършете, като знаете времето, че часът вече е настанал да се събудите от сън, защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото когато изпървом повярвахте. Нощта премина, а денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината…” (Римляни 13:11-12)
Този стих ни убеждава, че сънят, тоест, суетата, е дело на тъмнината! Ние трябва да прегърнем в сърцата си Истината, за да притежаваме оръжието на Светлината, с което да поразим духовните си противници. Затова приемете моето насърчение:
Нека отчетът ни пред Господ Исус Христос да не бъде отчет за дълъг сън и пропиляни напразно години, но отчет за пожънати човешки души с благовестието на Мира и Любовта! Сънят е лъжа, нереално битие, за което човек заплаща с цената на едничкия си живот.
Вярвам, ще се съгласим в едно – че никой не може да строи върху лъжлива основа! Всяка сграда, построена върху лъжа, рухва!
Така стигам до Христовите думи, свързани със суетата, които трябва да светят като сигнална лампа за всички, ценящи дара на земното си съществуване и шанса си за успешен живот:
“И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо…” (Матея 7:26-27)
Това Христово предупреждение говори, символизирайки човешката личност с две понятия: Къща и пясък! Животът на човека е преди всичко дом, семейство, къща. Исус казва, че неразумният строи къщата си, тоест, живота си, върху твърде съмнителна основа, оприличена като пясък.
А какво е пясъкът? Не показват ли хилядите му зрънца, че това са упования на човешка душа, разпиляна на дребно? В хиляди страсти и лъжовни влечения – в хобита и моди, радио и телевизия, спорт и политика, реклами и конкурси, вестници и списания, рекорди и колекции, барове и кръчми, кина и театри, в партита и юбилеи, концерти и спектакли…
Може би ще ме попитате:
“А не е ли голяма крайност отказът от абсолютно всичкия пясък? На Луната ли тогава да живеем?”
Тези въпроси наистина са поставени съвсем точно. Затова нека и разсъжденията ми бъдат точен отговор на тях. Исус никъде не е говорил за пълен отказ от пясъка! Господ Бог не обича фанатизма и се гнуси от него! Когато строим къща, то винаги ще има нужда от пясък за спойката между тухлите. Но виждате ли къде е пясъкът? Между тухлите! Какво ни подсеща този факт? Именно това, че Исус предупреждава да не би пясъкът да стане основа на къщата, тоест, да не превръщаме суетата в бог! Да не прилепяме сърцата си, нито да пристрастяваме умовете си към нещата без вечна стойност! Направим ли пълен отказ от пясъка, то скоро ще се намерим затворени в килията на някой манастир, вързани от религиозни чувства. Но нека помислим, че ние винаги ще имаме нужди в този свят – от дрехи и храна, от транспорт и телефон, от електричество и часовник. Просто – животът ни е свързан с тези неизбежни спътници, но е нужно правилното отношение към тях. Нужно е да живеем Христовата препоръка:
“И тъй, не се безпокойте и не думайте: Какво ще ядем? Или: Какво ще пием? Или: Какво ще облечем? (защото всичко това търсят езичниците) понеже Небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото Царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави…” (Матея 6:31-33)
Да превърнем Божието Царство в основа на къщата си и Божията Правда в основа на живота си! – това е Христовата повеля. И ако ние й се покорим, ще направим така, че Небесният Отец ще се погрижи за нужния пясък, когато градим къщата си върху основата на Истината! Това не е друго, но обучаване на ума в познаване на приоритетите на вечното и тленното, за да е истински благословен животът ни.
Чрез суетата дяволът не само би ни излъгал и заробил със съмнителни житейски стойности. Нещо повече – той би откраднал целия ни живот, би откраднал единствения отрязък време, даден ни под слънцето, независимо дали той ще е петдесет или сто години, защото:
“Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, не отиват ли те всички на едно място…” (Еклесиаст 6:6)
Да! Всички те отиват, за да попълнят духовните сметки на лукавия. Така е истината за суетата! И в очите на Господ един ден праведност и Истина струва повече от хиляда години суета и лъжа. Затова има нещо тъжно и обречено около онези хора, които не могат да уловят красотата на утрото и мъдростта на залеза, величието на светкавицата и волността на водопада, всички тези истински свидетели на безграничната Божия Сила и мощ:
“Понеже от създанието на това, което е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото човеците остават без извинение…” (Римляни 1:20)
И тези, останали без извинение хора, са склонни да крещят от възторг пред неразпечатаното видео или лъскав автомобил, пред златния “Ролекс” или диамантеното колие и за тяхното получаване на драго сърце биха дали година-две от живота си. И в този случай суетата им е по-скъпа от Господ, Който умря за греховете им. Знайте обаче, че никой не може да изкупи душата си със суета пред Исус Христос. Нито пък да Му каже:
“Исусе! Гледай! Това е “Мерцедес”, последен модел с всички екстри, а това тук е банковата ми сметка. Вземи ги! Твои са! А сега ме измъкни от това ужасно място!”
Исус, нито повече, нито по-малко, ще бъде Верен на думите Си, с които е предупредил всяко човешко поколение:
“…гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…” (Матея 6:21)
“Зли и нечестиви човече!” – ще отговори Вечният Съдия:
“Аз спасявам и събирам при Себе Си Моите хора, които са искали и получавали от Мене и които приживе са вървели по Моите пътища. Но ето – този “Мерцедес” и тази банкова сметка не са от Небето и твоето име не е записано в Моята Книга на Живота. Някой друг ти ги е дал и сърцето ти е в неговата, а не в Моята ръка…”
Моля се на Бога никой, от четящите тази книга, да не бъде сполетян от съдбата на подобен човек. Затова нека отхвърлим “спасителния пояс” на суетата, защото той непременно ще ни заведе в дълбините, а не във висините. Нека наша позиция в суетния и измамлив свят да бъде светлото проникновение на псалома, в който Божият човек извиква:
“Защо да се боя във време на бедствие когато ме обкръжи беззаконието до петите? От ония, които уповават на имота си, и се хвалят с голямото си богатство. Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, нито да даде на Бога откуп за него, (защото толкова е скъп откупът за душата им, щото всеки трябва да се оставя от това, (суетно мислене) та да живее вечно и да не види изтление…” (Псалом 49:5-9)
Откупът, който Господ Исус даде за Спасението на човешката душа, е несъвместим с жалките човешки страсти. Христовата Кръв е неизмеримо по-стойностна от царуващата светска суета!
“Понеже какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?” (Матея 16:26)
Този въпрос на Исус трябва да свети в умовете ни винаги, когато сме склонни да направим компромис с Истината. Не е ли страшно в края на земния си път да разберем, че сме били лъгани? Че сме се оставили в ръцете на дявола, като жалки кукли, играли блудкави пиеси в театъра на абсурда? Не разбирате ли, че демоните на Сатана имат една генерална задача в тези времена? Задача – да живеят вместо човека в неговите дух, душа и тяло. Именно суетата е капанът, който им служи за постигане на намеренията им. Да позволим на някой друг да изживее живота ни, и, удовлетворявайки желанията си, да прахоса годините ни – това предлага светът, усмихнат от витрините и рекламите, от сапунените мехури на сатанинския просперитет!
“Е, това вече е пресилено! Тоя автор си въобразява!” – ще подшушне демон на някой от вероятните ми читатели. Но нека не аз, не моите човешки доводи, а силата на Истината да сложи завършек на тази важна тема. Цар Соломон е оставил интересно определение за суетата:
“Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятър…” (Еклесиаст 1:14)
От този стих разбираме, че суета са делата, които се вършат под слънцето! Докато вършим делата си под Слънцето, ние ще бъдем суетни. За плътския ум този стих е много печален. “Всички сме под Слънцето, следователно – всички сме суетни…” – ще кажат мнозина. Ако мислим по този калъп, ние винаги ще бъдем под Слънцето. Но ако мислим с ума на Исус Христос, ще разберем, че именно Той е Слънцето, Което Бог изпрати на света. А ние, повярвали в това Слънце, имаме обещанията Му:
“Тогава праведните ще блеснат като слънцето в Царството на Отца си. Който има уши (да слуша) нека слуша…” (Матея 13:43)
Някои човеци просто нямат уши да слушат. Защото ако имаха, щяха да проумеят и да разберат, че Божията Воля за всички е да бъдат не под Слънцето, но във Слънцето. Да бъдат горе – при Него, тоест, да мислят за горното, а не за земното. В противен случай заприличват на онези, на които Исус каза:
“Вие сте от тия, които са долу, (под Мене) Аз съм от ония, които са горе (в Божието Царство). Вие сте от този свят, (на суета и измама) а Аз не съм от този свят. По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това (Слънце), което казвам, в греховете си (и в суетата си) ще умрете…” (Йоан 8:23-24)
Разбирате ли сега защо Соломон казва, че всичките дела под Слънцето Исус са суета? Отговорът е:
Защото Бог не благоволи в тях, но ги поставя под проклятие.
А в стиха на Соломон се продължава с думите, че това е и “гонене на вятър”. Но какво значи да гоним вятъра? Някой може да вижда в това безплодността на човешките усилия и ще бъде прав. Но аз искам да вникнем по-дълбоко в думите на този стих. Да гоним вятъра – това значи, че искаме да го стигнем, че сме пожелали да го стигнем, така, както някой гони автобуса, за да се качи в него. Тук не става дума за изпъждане или изгонване, защото тогава думата “гонене” би се подменила с “гонение”. Смисълът, който Соломон влага в думите си, е да разберем, че става дума за копнеж по вятъра, за желание да го настигнем и общуваме с него. Суетният човек копнее по вятъра и търчи подир него.
Нека разкрия какво имам предвид. Когато човек е суетен, той живее под зависимости. Неговите плътски страсти зачеват и раждат грехове, с които е изпълнител не на Божията, а на сатанинската воля. А за Сатана, чиято воля изпълняват суетните човеци, е записано в “Посланието на Апостол Павел към Ефесяните”:
“Князът на въздушната власт, …духа, който сега действа в синовете на непокорството, между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите…” (Ефесяни 2:2-3)
“Въздушната власт”, на която Сатана е княз, в своето естествено проявление е “вятър”. Именно това е вятърът, за който говори Соломон. Вятър, по който суетните човеци копнеят и подир който търчат обсебените, търсейки нови мотиви за угаждане на плътта си.
След всичко това, което разгледах и прочетох, вярвам, че сте се събудили, защото будилникът на Божието Слово е отворил очите ви, за да съзрете Пътя, на Който струи Небесна Светлина. Вие разбрахте, че суетата съвсем не е безобидна, каквато на пръв поглед я внушава светът. Затова бъдете далеч от нея! Прегърнете надеждата в Името на Исус, защото днес има едно Истинско място за човека, добър и светъл Дом за човешката душа, обиталище, за което в псалома е казано:
“Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляда други дни; предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог, отколкото да живея в шатрите на нечестието…” (Псалом 84:10)