Мили приятели на служение Мория! Няма да ви питам дали вече усещате колко сериозен е станал пожарът от коронавирусната пандемия, но искам да знаете, че той скоро няма да утихне. И аз, както всички нормални хора, бих искал тази пандемия да я нямаше и светът да е с една идея по-сигурно и спокойно място. Но е факт, че пандемията я има, допусната е от Бога, и ще продължи да я има, докато Всевишният не реши да я прекрати. И понеже Господ ми внуши да размишлявам за думата „пожар“, то аз Му се покорих и посветих времето си за необходимия размисъл. А тогава пред сърцето ми се появи една суха степ с изсъхнали от жегата треви, в които не беше останала никаква зеленина и свежест. И Святият Дух ме накара да гледам на тревите, като на човеци, които се оглеждат в истинските пророчески думи:
„Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се: Що да провъзглася? – Всяка твар е трева, и всичката й слава като полския цвят; тревата съхне, цветът вехне; защото дишането Господно духа върху него; наистина людете са трева! Тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане до века…“ (Исаия 40:6-8)
А докато още гледах изсъхналите треви, една мълния от Небето блесна и тресна върху тях, тъй щото те се запалиха и Огънят бързо започна да се предава от тревичка на тревичка, като запалваше все по-голямо пространство. А тогава Духът ме попита с думите:
„Какво се случи с тревите в тази степ, Стефане?“
„О, Святи Душе! Тревите пламнаха от мълнията, която ги удари с електрическия си заряд!“
„Но защо тревите пламнаха?“ – попита ме отново Духът. А тогава аз Му отговорих, казвайки:
„Тревите пламнаха, защото бяха много сухи. Те нямаха влага, с която да дадат отпор на Огъня, който ги запали!“
И този мой отговор не удовлетвори Духа, тъй че Той за трети път ме попита:
„А защо тревите бяха много сухи?“
Докато слушах третия въпрос пламналата от пожара степ се промени пред очите ми. И аз вече виждах не треви, но милиони човеци, които живееха с удоволствие живота на греха и бунта против Бога. Така в сърцата им се настаняваха зли духове и започваха да оскверняват съвестите им и да ги пресушават А тези милиони хора заприличваха на сухи тревички, неспособни да се съпротивляват на пресушителите си. Те не искаха да се съобразяват с Волята на Небесния Отец, нито имаха сърца да Го чуят и души да Му се покоряват. Затова със скръб отговорих на Утешителя, като Му казах:
„О, Святи Душе! Животът на греха и бунтът на плътта е превърнал тези човеци в обиталища на зли духове. И понеже злите духове идват от безводните места, влизат в сърцата им и ги пресушават. Така беззаконието всред тях се умножава и става твърде тежко, както при древните жители на Содом…“
„Съвсем вярно си забелязал сухите треви, слуго Господен!“ – ми каза Духът и продължи:
„Но ти сега виж, че е пламнал пожар от Божий Гняв, който подпалва тревите и съвсем скоро цялата степ пред очите ти ще гори със страшна сила. И докато гледаш пожара долу, погледни и към Небето горе! Защото Мъздовъздателят изпитва целия човешки род, и очите Му търсят да видят има ли кой да погледне към Него!“
С вълнение погледнах към Небето, когато видях свъсените от Гняв очи на Всемогъщия. А когато и те ме погледнаха, нозете ми се подкосиха в скръб, и очите ми се напълниха със сълзи. Защото аз не исках да виждам моя Отец разгневен, но благ и милостив. Но в мига, когато по лицето ми се търкулиха първите сълзи, подобни сълзи се търкулиха и от очите на Отца. И Святият Дух ги донесе върху мен, подобни на Дъжд. А след това Той отново ме попита:
„Какво е нужно на тази суха степ с пламнали треви, за да бъде спрян пожарът, който може да я унищожи?“
„Дъжд е нужен, Господи!“ – извиках аз и продължих:
„Дъжд като този, който преди малко дари с Благост и Милост сърцето ми!“
„А как извика ти този Дъжд, Стефане? Не отговори ли Отец на твоите сълзи със Своите сълзи?“
„Да, Утешителю мой! И така аз получих утеха от Него, чрез Теб! Защото сърцето ми се наскърби от болката, с която този грешен свят прекомерно наскърбява Небесния Отец!“
„Погледни тогава към пламналите треви и ги виж отново през стиховете от Пророк Исайя. Виж не просто Огъня на Гнева, който вече ги поглъща, но очите им…“
Едновременно с думите на Духа изсъхналата степ се преобрази пред мен, и аз отново виждах пламналите от Огъня на Гнева грешници. И като бях приближен от Святия да гледам очите им – видях в тях страх и тревога, бунт и ропот, злоба и омраза, лъст и похот, гордост и презрение, но нито една капчица от разкаяние, нито една сълза от съжаление, нито един и най-малък знак или белег, че ще се разплачат и поискат обръщане към Бога.
„Сухи ли са очите им, слуго Господен?“ – попита ме Духът.
„Да, Святи Душе! Очите им са сухи! В тях има всичко друго от падението на плътта, но не и сълзи от съкрушаването на духа!“
В този миг Гласът на Утешителя стана твърде сериозен. И Той ми проговори, като казваше:
„Тези пламнали грешници с каквато мярка се отнасят към Бога, с такава ще им се отмери! И докато остават сухи техните очи, ще останат сухи и Божиите очи! Защото само сълзите от земята долу извикват сълзите от Небето горе! Само плачът и скръбта по Бога долу отключват Божия Дъжд отгоре! А ти предай на Званите, Избраните и Верните на Исус, че Огън, запален от Бога, може да бъде потушен само с Дъжд, пратен от Бога! Затова днешната страшна трагедия на нечестивия свят е трагедията на сухите очи! Трагедията на сърца, които не съжаляват, че са бунтовни и зли, и на души, които са закоравени до смърт в измамата на греха!“
Е, приятели мои! Вижте отново пламналия свят и си дайте сметка, че той гори, защото няма Дъжд, който да угаси Огъня! А Дъждът не идва, защото малцината слуги Господни, които днес проповядват Покаяние, са отдавна стъпкани с всичкото човешко неверие и презрение! И може би това е последната трагедия от умноженото беззаконие. Трагедията на сухите треви с още по-сухите очи!