5. ВИДЕНИЕТО С РЕКА ЕФРАТ ИЛИ ЗА ВРЕМЕТО НА МЕРЗОСТТА И ЗАПУСТЕНИЕТО

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
След една ужасна седмица на сатанински атаки, аз отново заставам пред белия лист, за да опиша втората от реките на Сатана, която е наречена Ефрат. Едва ли има смисъл да ти споделям на какви аргументи е способен дяволът, когато иска да изрази яростното си несъгласие, че Божият слуга ще разкрие времето на собствената му река. Болката в десния ми крак се засили още повече – до твърде болезнено стягане на жили и мускули, тъй щото да не мога да го държа изправен, нито да стъпвам нормално на него. Нещо повече – отишъл все пак на лекар, за да разбера какво става с крака ми, не получих еднозначен отговор. Нито дали е тромбофлебит, нито дали е някакво друго възпаление на вътрешни органи. Затова пък моментално се яви еднозначният отговор на дявола:
Трябва да влезеш в болница!
Това е единственият начин да оправиш крака си!
Ха сега де! Исус ме чака в Духа при разклонената Река на Времето, а провокации и обстоятелства ми диктуват да влизам в болница!
Какво да направя?
Естествено, че ще оставя дявола да търси болница за собствените си поражения, а аз ще уповавам на моя Господ и Бог, и на силата на Неговото Слово, че Кръвта Му е силна да изцели и възстанови тялото ми. Всяко друго решение в този миг щеше да бъде моето огъване и отстъпление пред аргументите на дявола.
И така, братко мой! Какво притесни Сатана до ужас, тъй щото той моментално започна да ме обстрелва с огнените си стрели? Какво го изкара от равновесие, тъй щото бесният и проклетият да потвърди библейската максима, че е “лишен от разум, но велик да насилства”?
Истината е, че с Божия Пророчески Дух е започнало началото на края му, понеже Господ вече изявява и изобличава времената му. И след като Божиите чеда ясно видяха какво представлява реката Тигър, то е време да се запознаят и с реката Ефрат. Нека обаче преди да ти разкрия видението със самата река, да поговоря малко за една много важна черта от природата на дявола. Защото тази черта е неговата изменчивост. Ти сам би се досетил, че ако естествените змии обичат да сменят кожата си, то и Сатана ще върши същото. Ти също би прибавил, че ако естествените змии вървят на зиг-заг, то и Божият противник ще върши същото. А сега просто имай вярата да си представиш една дълга река от грехопадението до Второто Пришествие на Господ Исус Христос. Виж я как криволичи през годините и преминава през вековете на човешкия род. И не просто я виж, но имай вярата да си я представиш като туловище на дълъг змей, на Левиатан, който прави люспите му да блестят измамно и да привличат всичкото любопитство, безумие и лековерие на човеците. Неслучайно те водя в такава дълбочина на разсъжденията си, понеже наистина искам сърцето ти да е готово да приеме видението от моя Господ. Ти сам видя колко ясно и конкретно Господ ни показа реките Си Фисон и Гион. При тях няма сътресения, нито каквито и да било екзотични промени, понеже Бог и до днес остава без изменение или сянка от промяна.
Той е същият – вчера, днес и завинаги!
Фисон, който течеше по Евилатската земя в древността, а във водите му се откриваха злато, бделий и ониксов камък, тече и до днес в същото си русло и има същите си белези. Гион, който тече по цялата Хуска земя, за да намира грешните и да ги спасява с Благодатта на Христос, и до днес тече в Хуската земя и няма да напусне коритото си до свършека на света.
Друг е обаче въпросът с Тигър и Ефрат. Защото Тигър е прорязан на черни ивици – от началото до края си. А Ефрат е река-змия, която криволичи и се видоизменя през столетията и хилядолетията, за да изявява по този начин характера и природата на падналия от Небето херувим, а и на всички демони и бесове, които станаха част от духовното му тяло. Каквото и повече да кажа – думите ми бързат към видението от моя Господ, което ще разкрия на сърцето ти. Ето думите, които Исус ми проговори при разклонената Река на Времето:
“Слуго Мой! Преди две години дяволът те постави в осъдителния си списък и заповяда да бъдеш ликвидиран на всяка цена. Тогава той просто възбуди Ревността Господна, тъй щото с теб слязох в тъмните му покои и изпепелих змийските свитъци на беззаконието му. А днес изглежда, че лукавият е забравил стореното от Мене, и затова Аз с всичката Си Небесна строгост и пламенен Гняв ще му кажа:
Враже Господен! Измамили са те демоничните ти съветници, та си решил, че ще успееш против слугата Господен, като хвърлиш стрелите на огнения си ужас против тялото му и живота му.
Но няма ли Аз да забележа това, смазано нищожество? Няма ли да ти въздам, че посягаш на Зеницата Господна и на пророка на Сион? Няма ли да счупя зъбите на тигъра ти Авадон, и да поразя люспите на гнусотата ти, с които се опитваш да порежеш Моя слуга и приятел?
Дотам ли стигна, лукаво чудовище, което не можеш да опазиш реките си от пълното им пресъхване, че като не поклати пророка ми по дух, сега се опитваш да го ужасиш по плът? Забрави ли, че Камъкът от Сион пръсна жлъчката ти с остротата на Стените Си? Изветря ли от сърцето ти мисълта, че Аз съм Ужасът сред покоите ти, и пълното съкрушаване на лукавството ти? И не ти ли докладваха ненавистните ти духове, че Всемогъщият с Гръма на устните Си разруши крепостите им?
Против кого тогава си тръгнал и изплезил двуостър език, та да мислиш, че ще успееш в начинанието си? Или кого си тръгнал да убиваш с огнените си стрели, като напълно си забравил, че края на всеки живот се предвижда и заповядва от Отец Ми? Не си ли ти твърде много уплашен, че ще те съкруша и изоблича пред цялата Ми Църква, като покажа собствената ти река Ефрат, в чиито води си бълвал отровата си, и по чиито брегове е смърдяла гнусотата ти?
Ето, враже Господен! Меч простирам против демоничното ти туловище! И с Дъха на устните Си строго те смъмрям да затвориш змийската си паст – да не би да те разпоря и посека, преди да е изтекло времето ти!”
След тези огнени и Святи думи, Господ здраво ме прегърна с ръцете Си, като ми казваше:
“Ти напълно ще се възстановиш, и няма да остане дори лъх от дяволската атака против живота ти. И сега непременно ще Ме последваш до голямата река Ефрат, защото в нея Сатана е изявил върховното си лукавство против Бога през цялото време на човешкия род…”
Докато Исус още ми говореше, ние полетяхме над разклонената Река на Времето, като стигнахме до реката Ефрат. И тогава Исус протегна напред десницата Си, като ми казваше:
“Ето я голямата река Ефрат, слуго Мой! Ето второто от времената, дадени на дявола! И ти, като помниш, че Тигър разпростря духовното си влияние изцяло на изток, кажи Ми какво според теб ще бъде духовното влияние на Ефрат?”
В думите на Господ имаше мъдрост, която усетих дълбоко в сърцето си. Ето защо Му отговорих, казвайки:
“Исусе! Помнейки думите на дявола от Евангелието, където той каза, че цялата земя му е предадена, и той я дава комуто ще, то си мисля, че Сатана непременно ще покрие света с двете си реки. И ако с реката Тигър той изяви духовното си влияние във Времето на Изток, то с реката Ефрат лукавият ще покрие духовното си влияние във Времето на Запад. Тъй щото на земята непременно ще има две цивилизации. Една източна – покорена на реката Тигър. И една западна – покорена на реката Ефрат…”
“Правилни и мъдри са разсъжденията ти, слуго Мой!” – каза Господ. А след това продължи да ми говори, като казваше:
“Виж сега от съвсем близо реката Ефрат. Защото това е река-змия, която простира туловището си в повече от шест хиляди години – от грехопадението до явлението на човека-Антихрист. И като гледаш на змийското туловище, кажи Ми:
Къде змията ще бъде най-силна и смъртоносна? Дали в началото си при грехопадението, където се явява опашката й, или в края при явлението на Антихриста, където се намира главата й, раздвоеният й език, и челюстите й?”
“О, Исусе! Разбира се, че същинската смъртоносна сила на Ефрат ще бъде в самия край, когато от бездната ще излезе човекът-Антихрист, за да осъществи най-голямото превъзнасяне на тъмнината против Бога и Неговото Свято управление…”
В следващия миг Гласът на Исус стана твърде сериозен. И Той, като ме погледна с острия Си поглед, започна да ми говори, като казваше:
“Когато една змия се е разпростряла по цялото протежение на Времето във вид на смъртоносна река, то непременно е дошъл миг, когато самото тяло на змията се е изпънало в цялата си дължина. Тя не може повече да расте, но пък апетитът й е станал чудовищен. Какво тогава ще стори змията, за да задоволи ненаситността на извратената си мъдрост? Защото в отговора на този Мой въпрос е скрита тайната на реката Ефрат…”
Замислих се над думите на моя Господ, а Скритата Манна твърде мощно подейства в сърцето ми. И тогава Му отговорих, казвайки:
“Исусе! В Святата пророческа книга за “Веригата и Присъдата” Ангелът на Отеческата Правда заяви против извратената мъдрост на дявола, казвайки:
“Горко ти, Сатано! Ти не просто си развратил мъдростта си, но самата ти мъдрост е развратила тебе! Защото, преди да отровиш другите с отровата си, ти сам си отровил сърцето си! Тъй щото отровата ти ще те убива и ти ще ядеш опашката си, без да се наситиш и без да намериш края си! Ужас си бил и не ще те има довека!”
И ето, Исусе! Сега виждам и самата тайна на реката Ефрат. А тя е такава, че от края на времето си, което е в днешните дни, дяволът е започнал да яде опашката си в началото на времето си. А това означава, че онези първи и начални религии, които тогава са били локални, Сатана непременно ще превърне в последни религии, които ще бъдат тотални. Тъй щото наистина змията е захапала опашката си…”
Господ се усмихна удовлетворен от думите ми. А след това отново ми проговори, като казваше:
“Виж, слуго Мой, кои са първите локални дяволски религии в началото на Ефрат, за да разбере Църквата Ми кои ще бъдат последните тотални дяволски религии в края на реката…”
В едно с думите Си Господ започна да ме снишава над Ефрат, за да гледам дългото тяло на духовната змия. И ето, че самите люспи на сатанинското чудовище започнаха да изявяват и религиите си, тъй щото казах на Исуса:
“Спасителю мой! Виждам по туловището на змията люспите на халдейския и асирийския дух в земите на древна Вавилония и Месопотамия. Явно е, че това са древните вавилоняни и асирийци…”
“Точно така е! Това наистина са древните Вавилон и Асирия, които са били локални, сиреч, местни. И именно с духовното влияние на тези древни религии Ефрат започна битката си против Гион. И като помислиш, че в древността Отец даваше Времето на Гион само на пророците и помазаниците Си всред Израил, то можеш ли да забележиш кой беше противникът на Отца, дошъл именно от Вавилон и Асирия…”
“О, Господи мой! Това бяха демоните Мардук, наричан още Ваал, и Астарта, наричана “небесна царица”, които мамеха израилевите царе, за да им правят религиозни капища и места за поклонение! Това бяха Хамос и Молох, които изискваха гнусни жертвоприношения! Това бяха всички древни религиозни демони, чиито основни стълпотворения бяха в древния Вавилон и древната Асирия…”
Исус утвърдително кимна на отговора ми, а след това отново каза:
“Битката между древния Ефрат и древния Гион наистина беше страшна! Толкова страшна, щото сянката на демоничните религии многократно надвисваше над Израил, и много царе изцапаха управленията си в поклон пред гнусотиите на дявола. Но както реката тече и не остава на едно място, така и Ефрат щеше да стигне до онзи миг от времената на земята, когато Господ щеше да стане Човешкият Син и да се яви сред Израил. А какво се случи тогава, слуго Мой? Или кои бяха духовете на Сатана, които застанаха против Реката на Благодатта и Вечното Спасение?”
Думите на Господ ме накараха ревниво да Му отговоря:
“О, Исусе! Това бяха духовете, които превърнаха Учението Ти в религия!”
Чул думите ми, Господ направи да преминем през цялото протежение на Ефрат, тъй щото стигнахме до Неговото Време на земята. И тогава видях, че люспите на змията бяха станали като чудовищни израстъци по тялото й. Три духа се изявяваха мощно от самите израстъци и те не можеха да бъдат сбъркани. Но преди още да бях отворил уста, за да проговоря на Исус, Той ме изпревари, като казваше:
“Виждаш ли първия чудовищен израстък върху тялото на змията? Ето, казвам ти, че това е духът на Рим, завладял света с всичките си римски богове и божества. Тук са люспите на Юпитер и Юнона, Марс и Минерва, Вулкан и Нептун, Янус и Фебруус.
А колко от вас имат мъдрост, та да разсъдят, че ако змията има такъв чудовищен израстък, то той ще остави белези във времето на света? Не наричате ли всички първия месец от годината “януари”? А не е ли двуликият римски бог Янус негов кръстник? Как може демон, който римляните наричат бог на слънцето и светлината, и на началото и края, да стане кръстник на тридесет и един дни от времето? Не наричате ли всички втория месец от годината “февруари”? А не е ли негов кръстник римският бог на смъртта Фебруус, сиреч, “очистител”? Как може дух, който убива и мами, да стане кръстник на цял месец от човешкото битие? Не наричате ли всички третият месец от годината “март”? А не е ли римският бог Марс негов кръстник? Как може демон, който е бог на войната, човеците да свързват с идването на пролетта? И какво още да кажа за юни, юли и август? Не е ли юни посветен на римската богиня Юнона? Не е ли юли посветен на римския император Юлий? Не е ли Август посветен на Октавиан, като самата му титла “август” ще рече “възвеличен от боговете”? Богове ли го възвеличиха или духът на Рим, който е самият дух на Корей? Чудно ли ви е тогава, че Апостолът Ми Павел, просветен от Мене относно тези демонични богове, написа в посланието си:
“Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове; а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални учения, на които изново желаете да робувате? Вие пазите дните, месеците, времената и годините. Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви…” (Галатяни 4:8-11) 
Кой е този, който ще отдава слава на един или друг месец, посветен на демоничен бог, а няма никак да пребъдва в Деня Господен, Който съм Аз? Или кой е безумецът, който ще посвети един ден на едно религиозно име, а друг ден на друго религиозно име, а няма никак да се утвърди в Името, което е над всяко друго име, и в Образа, който го прави равен сред Светиите?
Но ти, слуго Мой, виж сега и вторият чудовищен израстък върху змията. Защото това е гръцкият дух, който не по-малко от римския е завладявал света с боговете и божествата си. Защото тук са люспите на Зевс и Хера, Хадес и Арес, Аполон и Дионисий, Хефест и Посейдон. Тези гръцки демонични богове също оставиха духовния си печат в древността, като напълно се обединиха с римските, за да покоряват света на духовното си влияние.
Забележи и третия, най-чудовищен от израстъците на змията. Защото това е израстъкът на закоравеният Юдаизъм, чийто закоравител е духът на Дан, духът на самия дявол и Сатана, който така закорави Израил, щото последният не позна Времето, в което беше посетен, но осъди Човешкия Син и Го разпна на кръст.
Римският, гръцкият и Дановият дух, слуго Мой!
Тези трите са, с които река Ефрат продължи да тече във времето си. Тези трите са, с които беше сътворен надписът на Пилат, за да има днес човечеството една най-последна и властна религия, каквато е християнската.
Римският дух прогласи официално Християнството за своя религия, и така от него се появи Римокатолицизмът. Много от езическите му богове се прекръстиха на покровители, за да продължат да упражняват религиозния си контрол върху човеците. Богинята Диана в Ефеското си капище се покри с ореола на “Светата Дева”. Същият този римски дух превърна последните тщеславни църкви в свърталища на мерзостта, където властта, богатството и религиозната кариера станаха демонична троица на църковните лидери.
Гръцкият дух заложи на новоизмислени идоли, които нарече икони, и на старите демонични богове, които прекръсти и нарече светии и покровители, тъй щото тяхното честване и обожествяване изпълни целият календар на Православието. Така Гръмовержецът Зевс се превърна в “Свети пророк Илия Гръмовержец”. Богът на виното и веселията Дионисий стана “Свети Трифон Зарезан”. Сексуалният бог Ерос прие да го наричат “Свети Валентин”. А богът на морето Посейдон се прекръсти на “Свети Николай”. И ако тръгна да изброявам всички, то няма да остане демоничен бог, който да не беше преназначен от дявола, като религиозен покровител. Същият този гръцки дух наложи в последните тщеславни църкви грима на Езавел и силата на демоничното чародейство, мамейки човеците да уповават на теология, херменевтика и есхатология, а не на Святия Дух на мъдростта и на откровението.
Накрая закоравеният от духа на Дан Юдаизъм, обвини Божият Син в измама и шарлатанство, и отказа да плува в благодатните води на Гион, като изцяло прие да плюе отрова с езика на змията. Така той многократно похули Божия Син в талмудическите си писания, и отказа да приеме Святата Небесна Истина, че езичниците са сънаследници на Божието обещание за Спасение и Вечен Живот, уподобявайки ги на животни и наричайки ги “гои” в лъжеученията си. Същият този дух утвърди в края на времената тъмни масонски ложи по целия свят, които работят за новия световен ред и явлението на човека-Антихрист.
И от онзи миг на времето си, та и до днес, Ефрат наистина стана най-пълноводната и страшна река на дявола. Тя премина през вековете, утвърждавайки едно човешко-демонично съгласие, като остави тоталните си белези върху целия свят. Старовременната змия наистина захапа опашката си, за да възроди и наложи на света древните си религии. И ако римският, гръцкият и Дановият дух въздигнаха един последен Вавилон, то с вливането на Тигър в Ефрат, (което се случва днес и сега), дяволът вече въздига и последната Асирия – като царство на човека-Антихрист, което очаква излизането на звяра от бездната. Защото Тигър е силен да прелее в Ефрат всичката заблуда на теософията, която мами човеците, че световните религии имат един и същ божествен произход. И поколението Ню-Ейдж, станало представител на сливането между Тигър и Ефрат, е готово да яхне последните вълни на демоничния разврат на света, с които ще се реализира и явлението на звяра от бездната.
Змеят, звярът и лъжепророкът – с подкрепата от ангела на бездната – вече са готови да превърнат света в едно последно Червено Море, готово да издави земните жители с червеното ястие на последния Едом, който е човекът-Антихрист. И само водените от Фисон и Гион, които пеят Песента на Божия Слуга Моисей, ще бъдат въздигнати при Мене, миг преди свършека на стария свят – за да видят от Небесната Слава на Господа как се сбъдва писаното:
“Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които идат от изток…” (Откровение 16:12) 
Искаш ли, Църкво Моя, да преминеш през приготвения за царете път, които идват с Изгрева на Слънцето Христос, за да възвестят Милениума на Фисон и Гион?
Тогава непременно виж видението с двете морета на човешките съдби, което ще покажа на пророка Си. Защото има съдби във Времето – както за Правдата, така и за нечестието!
Аз, Новоначалието и Безкраят, все още говоря и не млъквам!”