ДВАНАДЕСЕТА БЕСЕДА: КОГАТО ПЪТУВАМЕ КЪМ СЪРЦАТА СИ
Днес Бог е заповядал в Духа нещо много важно, нещо ново. Ако широко отворим сърцата си за Святия Дух, ще чуем Неговия Глас и Той ще ни каже:
“Времето е близо. Исус идва много скоро и Аз искам вие, Христови войни, да подготвите Църквата за нейното Грабване. Вие трябва да укрепите душите и сърцата на вярващите с познание за Грабването на Църквата от Исус, защото ще засвири тръба и Неговите братя и сестри трябва непременно да я чуят…”
Как да чуем тръбата?
Как да се намерим подготвени за Грабването на Църквата?
Това са най-кардиналните въпроси пред Църквата и с тази беседа аз ще направя опит да им отговоря.
През вековете – от възкресението на Христос и до днес – милиони хора са тръгвали по стеснения път към Вечността и в края на живота си са влизали през Небесната Врата в Лоното на Авраам. Те са, които първи ще възкръснат, тоест, които Небесният Отец ще облече с нетленни тела. Тяхното възкресение е сигурно, защото те са на сигурно място. Но ние, които сме на земята, в тази смъртна плът, в тлението, пред силите на тъмнината, тоест, всички ние, които живеем в света, трябва добре да се подготвим за Грабването. Преди да разберем в какво се състои нашата подготовка, е нужно да знаем, че:
Грабването и Пришествието са две различни неща!
Грабването е преди Пришествието!
През изминалите векове Църквата е била обект на всякакви ветрове на човешки поучения, заквасени със страха от дявола. Днес една най-жестока ерес се стреми да събори духовните устои на християнина. И това е гибелната заблуда, че Църквата трябва да преживее среща с човека-Антихрист, да преживее смъртоносно изтребление и чак след това да настъпи Грабването. Чудно, ако наистина Грабването ще е след явлението на Антихриста, то ще има ли Исус кого да грабва?
Но виждате ли, Бог е верен на Словото Си, а не на човешкия страх от дявола. А в Божието Слово е записано съвсем точно отношението на Всевишния към праведните:
“Праведният загива и никой не взима това присърце, и благочестивите се отнемат от земята, без да размисли някой, че праведният се отнема преди да дойде злото…” (Исайя 57:1)
Ако Бог е обещал, че праведните се отнемат преди да е дошло злото, то как някои твърдят, че първо трябва да дойде Злото и след това Бог да се намеси? Такива хора просто не са познали Духа на Божието Слово, но са се разклатили като изсъхнали листа от вятъра на духа на Антихриста.
Преди всичко – моля ви да разберете, че човекът-Антихрист не идва, за да е против Христовата Църква, но за да прибере при себе си онези, които са били против Христовата Църква. Защото, както Словото ни учи, антихристите започват да се появяват още във времето на Ранната Христова Църква. На кого служеха те тогава? Не на същия ли човек-Антихрист, който ще се яви в скончанието на времената?
Разбира се, че на него!
Защо тогава мнозина ограничават активността на човека-Антихрист само в някакъв период на Голяма Скръб, след като през целия период от възкресение Христово до сега, той винаги е действал и неговият дух – духът на Антихриста – всякога е покварявал онези, които му се поддадат?
Човек наистина трябва да отвори сърцето си за пълнотата на Святия Дух, за да започне да разделя духовните понятия. Исус говори, че в навечерието на Пришествието ще се случат някои неща. Ето какви:
“Тогава двама ще бъдат на полето; единият се взема а другият се оставя. Две жени ще мелят на мелницата; едната се взема, а другата се оставя…” (Матея 24:40-41)
Кажете ми – кой се взема и къде се взема? Кой се оставя и къде се оставя? Не показват ли тези Христови думи, че първо е жътвата на Бога, а след това – жътвата на дявола? Днес все още продължава жътвата на Бога и нейната кулминация ще бъде Грабването. Но после?
После идва жътвата на дявола с неговото най-голямо знамение – явлението на човека-Антихрист.
За онези, които мечтаят за среща с човека-Антихрист, има само едно обяснение:
Те не желаят да участват в жетвата на Бога и всячески търсят жетвата на дявола!
А той наистина ще дойде. Но тежко на онези, които ще останат за неговата жетва. Те просто не са внимавали. Те никога не са напълнили с Дух и Истина верните Христови думи:
“Но внимавайте на себе си да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син…” (Лука 21:34-36)
Молим ли се ние да сполучим да избегнем всичко, които предстои да стане? Молим ли се ние да участваме в сполучливото избягване на времената на Антихриста? Защото, ако се молим, то непременно Святият Дух ще ни постави под духовния спектър на Филаделфийската църква, на която Исус даде обещанието, че ще бъде онази църква, която ще участва в Грабването и няма да бъде застигната от жетвата на човека-Антихрист. Нека сега да прочетем какво обеща Исус на тази църква:
“Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята…” (Откровение 3:10)
Забележете, че явлението на Антихриста иде на земята, за да изпита ония, които живеят по земята, тоест, това е изпитание за хората, които са обърнати към земното, които всякога са стояли в земните места, а не в Небесните с Исус Христос. Ето затова Исус ще опази всички, които ходят с Него в Небесни места. Той ще ги опази не просто от самото изпитаниe, а от времето на изпитанието, както казва стихът. Изпитанието е едно нещо. Времето на изпитанието – друго нещо. Изпитанието е явлението на човека-Антихрист. Времето на изпитанието – Голямата Скръб през това явление. Исус е обещал да ни опази от времето на изпитанието и ние имаме повод да се радваме и веселим за Божията вярност. Когато дяволът слезе в плът като човек-Антихрист, той ще бъде много разярен, защото му остава много малко време и Пришествието вече е наближило. Но вижте коментарът на Божието Слово:
“Затова веселете се небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време…” (Откровение 12:12)
Виждате ли, че горкото, тоест, Голямата Скръб, е за онези, които живеят на земята. Но Исус не иска вие да живеете на земята, защото тогава ще се разминете с Грабването. Исус иска да живеете с Него в Небесните места, в областта на Святия Дух, в областта на Славата, където Божията Любов и мир пулсират в невероятна пълнота. Но за да намерим тази област е нужно да направим нещо, подсказано в заглавието на тази беседа, а именно:
Да пътуваме към сърцата си!
Какво значи да пътуваме към сърцата си? Нека започна с това, че днес един вик кънти в духовния свят, една заповед търси покорството на сърцата ни. Тази заповед няма отлагане. Тя не търпи непокорство. Тя е съдбоносна. Нека я прочетем:
“Бягайте отсред Вавилон, та отървете всеки живота си; да не погинете в беззаконието му; защото е време за въздаяние от Господа, Който ще му даде отплата. В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят; от виното му пиеха народите, затова народите избезумяха…” (Еремия 51:6-7)
Бог ще порази Вавилон – царството на Сатана – както и всички, които се намерят в него. Ето защо днес е време на бягство от Вавилон. Време – когато трябва та отидем на правилното място, за да отървем живота си. Ние сме длъжни да издигнем гласа си по улиците и площадите и хората да знаят участта на сатанинското царство, защото това е предупреждение за последното време! В тази връзка искам да ви разкрия още един от замислите на Сатана. За него е естествено да мрази Божието Слово, понеже то е определило участта му и края му. Замисълът на падналия херувим почива върху опита му да представя много от Божиите пророчества за частични, тоест, за такива, които се отнасят за древните исторически градове, а не за духовните такива. Ето защо ушите ви днес ще чуят и очите ви е възможно да прочетат купища теологически боклуци, “доказващи”, че Божиите пророчества в Стария Завет против Вавилон били изпълнени дословно, според както са били изречени. Какво трябва да бъде нашето отношение към подобни твърдения? Ето какво:
Библията е Словото на Живия Бог!
Това Слово е вечно! То пребъдва и не остарява!
Фактът, че Бог е говорил против земни градове и те са били сполетени от Неговия гняв и записаното Му Слово в никакъв случай не ни дава правото да обявим Божието Слово за история.
Защо?
Естествено защото противниците на Божията Воля не са от плът и кръв. Те са духовни. А духовните сили на Злото, за разлика от човешките поколения, преминават през вековете и днес те са абсолютно същите, както и някога.
Е, помислете тогава! Не е ли видял Бог усилията на противниците Си, както някога, така и днес? И нужно ли Му е на Всевишния да актуализира Словото Си от век на век или от хилядолетия на хилядолетие? Не е ли Той Алфата и Омегата, Началото и Краят?
Ако наистина Бог е именно това, то нека Му признаем правото да има далечен, всевиждащ пророчески поглед. Нека Му признаем правото, когато пророкува против Вавилон чрез старозаветните Си пророци, да има един по-далечен прицел на Своето Слово. Прицел против духовните усилия на духовните царе и князе на Сатана, а не против човеци, отдавна превърнали се в прах и покрити от забрава. Ако някой не осъзнае Божия прицел, който е прицел от Началото до самия Край, то такъв няма да бъде утвърден в Божието Слово, защото, превръщайки Божието Слово в история, хвърля укор върху Пророческия Дух на Всемогъщия.
Запомнете:
Библията не е учебник по история, но е Словото на Живия Бог!
И ако Бог живее вечно, то и Словото Му живее вечно!
Сам Исус говори за Стария Завет и най-вече за пророците, като казва:
“Да не мислите, че съм дошъл да разруша Закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от Закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне…” (Матея 5:17-18)
Исус не каза, че видите ли, Стария Завет и пророците са били изпълнени напълно, но че докато премине Небето и земята, Словото Божие постоянно ще се изпълнява. Защото е Истина, че Божиите пророци говориха за идването на Исус в плът и това се изпълни. Но е Истина също, че целия Стар Завет говори за един и същ Ден Господен, който ще настъпи и когато ще бъде въздадено на всички сили на тъмнината и Злото. Духовни недорасляци твърдят, че мисията на Христос приключи с Възкресението Му от мъртвите. Напротив – именно от този велик миг тя започна пълноценно да действа и да се развива. Все още предстои Спасение за много хора. Все още предстоят битки с демоните на Сатана. Все още предстои да се яви човекът-Антихрист. Все още предстои да се яви Денят Господен. И едва когато преминат Небето и земята, когато сегашното състояние на този свят се прекрати, то тогава можем да кажем, че Бог е изпълнил Словото Си. Затова и Апостол Петър ни насърчава към едно постоянно общение с Божието Слово, казвайки:
“Ето, възлюбени, пиша ви това второ послание; и в двете събуждам чрез напомняне вашия чист разум, за да помните думите, изговорени по-напред от светите пророци…” (2 Петрово 3:1-2)
Помни се нещо, не за да ни изпитват в библейското училище и да ни поставят оценки, но в действителност се помнят нещата, които остават актуални за дълго време. И за да млъкнат устата на лукавия, то нека направим съпоставка между думите за Вавилон, които вече цитирах от “Книгата на пророк Еремия”, с тези, които Апостол Йоан е записал в пророческата книга за свършека на света – Откровението:
“След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просветли от неговата слава. Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; защото всичките народи пиеха от виното на нейното разпалено блудстване; и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош. И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й и до ни споделяте язвите й…” (Откровение 18:1-4)
Виждаме, че двете пророчества – в “Еремия 51:6-7” и в “Откровение 18:1-4” – са еднакви по своята същност и духовен прицел. Затова, знаейки за възмездието, което Бог е отредил на сатанинското царство, нека внимаваме да бъдем далеч от гнева Господен, и близо – в самата ръка Господна, в Святия Божий Дух. Виждате, че Бог съветва людете Си да излязат от властта на Вавилон. Той не би правил подобен съвет, ако не беше видял, че мнозина наистина са под властта на религиозния дух на дявола. Такива просто ще се разминат с Грабването и ще станат посрещачи на човека-Антихрист.
След всичко, казано дотук, ни предстои да навлезем в същината на тази беседа:
Къде трябва да се намираме в самия миг на Грабването? Къде трябва да бъдем, за да чуем гласа на Божия Архангел и сигнала на Божията Тръба?
Мястото ни Бог е показал чрез един стих от “Книгата на пророк Исайя”:
“Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, догдето премине гневът…” (Исайя 26:20)
Ето го мястото! Ето къде трябва да бъдем, миг, преди гневът Господен да отвори света за изявата на човека-Антихрист и идещите с тази изява и язви върху блудницата Вавилон. В по-нататъшните разсъждения аз ще се опитам максимално добре да ви покажа пътя до скришните ви стаи, както и начинът за затваряне на вратата.
Всички знаем, че за да общуваме с Небесния Отец ние трябва да Му се молим и да искаме от Него потребното ни в Името на Исус. Но за да бъде ефективна нашата молитва, за да бъде достатъчно силна нашата вяра, която усвоява Божиите благословения, е нужно да се подчиним на един много важен принцип, едно условие, дадено ни от Исус. Без спазването на това условие всичките ни думи към Бог ще бъдат напразни.
Ето и самото условие:
“А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който вижда в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве…” (Матея 6:6)
Това е същата стаичка, за която Бог ни говори и чрез пророк Исайя. Стаичката, в която трябва да влезем в мига на Грабването. Виждаме, че дори когато се молим трябва да затваряме вратата й, за да изпълним условието на Исус. Това е тайна стаичка! Място, където Бог очаква да влезем, защото Той е там – вътре в нея. Нашата вяра е тази, която Му е отворила вратата, за да влезе Той и да направи Свое обиталище у нас.
Тази стаичка е нашето духовно сърце!
Вярата ни в Бога е пътуване към духовното сърце и пътят към него е стеснен и труден. Когато сме повярвали и отворили на Исус, лъчите на Всевишния са дошли в сърцата ни. Но Бог иска Неговите лъчи да стигнат до ума ни, до цялата ни душа, за да бъде тя осветена за Него. Между сърцето и ума има разлики, които трябва да разберем. Сърцето е извор, център, главен щаб на нашия дух. От него се изливат животворящите духовни потоци към нашето тяло. За това сърце Соломон предупреждава с думите:
“Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота…” (Притчи 4:23)
Докато умът е нещо друго. Той се проявява в душата ни и като такъв е зависим от плътското ни естество. Има дейности на сърцето, задвижвани непосредствено от Бога, които умът е безсилен да извърши. Те не му принадлежат. Не са ли една благородна провокация към нас думите на Исус:
“И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?” (Матея 6:27)
Гриженето е съзнателна дейност, покорена на ума. Дейност, която не може да притури на растежа ни. Но е факт, че в една част от живота ни ние растем и някой управлява този процес. Този някой е духът ни, който пряко се подчинява на Волята на Небесния Отец. Още един пример би ни убедил в точността на тези размишления: Когато една жена е бременна, тя няма съзнателна информация за това, което става в утробата й. Тя знае, че ще става майка, но не знае как се формира плода в утробата й. Въпреки това плодът нараства и майчиният дух като съвършен инженер създава и развива малкото телце. Майчиното сърце е независимо от майчиния ум. То не е длъжно да му се отчита, но слуша Волята на Бога, според както е писано:
“Както не знаеш как се движи духът, нито как се образуват костите в утробата на непразната, така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко…” (Еклесиаст 11:5)
Святият Дух, Който Всевишният излива в сърцата ни, търси всички възможни пътища към нашия ум, към съзнанието ни. Онова, което прави безпрепятствено покоряването на ума ни от Бога, е общението с Неговото Слово. Това общение ще ни даде познанието, че:
Пътят на Бог в нашата личност е винаги отвътре навън, тоест, от сърцето към душата и плътта!
Това, несъмнено, дава и другото познание. Познанието, че:
Пътят на дявола е винаги отвън навътре, тоест, от плътта и сетивата към ума, а оттам и генералната цел на лукавия – духовното ни сърце!
Именно от тези две познания става ясен един най-важен духовен принцип. Принципът, че за да влезе Бог или дявол в човешката личност, трябва да му бъде отворено. Както Бог, така и дяволът търси в човека отворена врата, за да влезе. Бог влиза през отворената врата на сърцето, а дяволът – през отворената врата на плътската похот.
Това ни дава знанието, че:
Плътта е врата на греха!
Ето затова Исус иска, щом влезем в скришната си стаичка, тоест, в сърцето си, да си затворим вратата на плътта и така да попречим на диктата и контрола на плътта върху сърцето. Когато влезем в скришната си стаичка ние покоряваме нашата воля, изразена от плътския ни ум, на Волята на Духа, Който живее в сърцето ни.
Разбирате ли това?
Плътта осъществява контрол върху сърцето чрез плътския ум, който изпълнява волята и позивите на тялото и робува на видимото и сетивното. Ако ние не си затворим вратата и не спрем достъпа на ума до сърцето, то молитвата ни ще бъде плътска, тоест, думите ще са родени от плътски желания. Но ако си затворим вратата, тогава думите ни ще бъдат отражение на Божиите лъчи, които напират от сърцето ни. Тогава и молитвата ни ще бъде усърдна, тоест, родена от Святия Дух, Който живее в сърцето. Разберем ли това духовно правило, то и всичките ни молитви ще бъдат чути от Небесния Отец и потвърдени от Неговата Сила. Ние трябва да отблъскваме внушенията на дявола, защото чрез тях се ражда грехът. А грехът винаги се стреми към сърцето, защото от него се дава позволение, импулс към свободната ни воля, която ни тласка към добро или зло.
Мислите, потвърдени от сърцето, се наричат убеждения, а онези, които сърцето не е потвърдило – колебания. Когато искаме да извършим нещо по Бога и за Бога, трябва да имаме потвърждение от сърцето си, сиреч, убеждение за това, което правим. Ако нямаме такова убеждение можем да бъдем сигурни в едно:
Демон е застанал между ума и сърцето!
Демон държи юздите на свободната ни воля и се стреми да ни обърка!
Появят ли се в нас думи, които се клатушкат между твърдото “Да” и твърдото “Не”, например:
“Да ходя ли сега, да не ходя ли? Хм, може би ще отида, но… знам ли? Добре де… ще отида, но всъщност… не знам… Не, няма да отида, но… ще си помисля…”
Внимание! Това клатушкане е опасно! В него няма твърдо убеждение, няма съгласие от сърцето. Затова Исус предупреждава:
“Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия…” (Матея 5:37)
Неслучайно толкова много разширих тази тема, защото, за да влезем в скришната стаичка ни е нужно потвърждение от Бога, тоест:
Едно непоклатимо убеждение, че сме усвоили Божията Сила!
Убеждението е първият сигнал от Святия Дух, че сме способни да тръгнем към вътрешната стаичка.
Какво обаче трябва да прибавим на това убеждение?
Има едно състояние, което, ако трябва образно да се обясни, би изглеждало така:
Ние не само сме усвоили Божията Сила, но сме се покорили на нейното движение и по този начин сме придобили духовна скорост и бързина!
Божието Слово определя тази скорост като дръзновение. Има разлика между това да бъдеш убеден и да бъдеш дръзновен. Тази разлика става ясна със следващия извод, който гласи:
Не просто убеждение, че Бог се движи в нас, но дръзновение, че ние се движим в Бога! Защото, като Един Всепроникващ Дух, Бог има Своя периферия, но и Свой Престол и Тронна зала. Неговото желание обаче не е да сме в периферията, но да сме изпълнители на Апостолската заръка:
“Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта…” (Евреи 4:16)
Когато дяволът види, че нашето дръзновение става опасно за него, той ще насочи съпротивителни сили към сърцата ни, за да ни спре.
Дяволският удар, насочен против нашето дръзновение се нарича “съмнение”!
Ако само за миг се усъмним в Божията Сила и мощ, то и само за миг ще бъдем вързани от духовния си противник. Някога Апостол Петър видя Исус да ходи по вълните и се одързости дотолкова, че пожела същото. Но когато слезе във водата, дяволът насочи против сърцето му страх от обстоятелства:
“Но като виждаше вятъра силен, уплаши се, и, като потъваше, извика, казвайки: Господи, избави ме! И Исус веднага простря ръка, хвана го и му рече: Маловерецо, защо се усъмни…” (Матея 14:30-31)]
Нека молим Бог да потвърждава в сърцата ни всяко наше намерение и дело с твърдо убеждение и велико дръзновение. И, ако нямаме такова, да не предприемаме осъществяването на намерението си. Така ще опазим себе си от грях, а твърдото убеждение, което носим в сърцата си, ще засили нашата вяра, защото за нея Словото Божие казва:
“А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждение за неща, които не се виждат…” (Евреи 11:1)
Запомнете едно от най-благодатните духовни упражнения, които Бог иска да вършите всеки ден:
Ако ние започнем да имаме убеждение, относно нещата, които вършим като ги виждаме, то нека бъдем сигурни:
Това убеждение ще прерасне за неща, които не виждаме!
Ето така Бог иска да упражняваме душата си, за да я подготвим за невидимия път. Спомнете си как Исус се обърна към Никодим и му каза:
“Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните…” (Йоан 3:12)
Начинът да приближаваме умът си към сърцето се нарича покоряване от вяра. И ако ние вършим земните си неща с вяра, то ще пораснем за вярата в небесните неща. Когато Святият Дух изпълва личността ни, Той разкъсва смъртните и греховни връзки на нашия дух и приближава ума ни до сърцето, където е Неговото обиталище. Святият Дух иска да се доверим на Него, на Неговите мисли и намерения за живота ни. Когато ние ги направим наши намерения и мисли, тогава сме влезли във вътрешната си стаичка и сме си затворили вратата.
Тогава се раждат непоклатимите сигурност и убеждение, че ако ей сега Исус заповяда Грабването на Църквата, ние ще разперим криле към Него, като гълъби в радост и мир!
Във всеки човешки дух Бог е вложил копнеж по Небето. Във всеки от нас живее по една птица, която иска да полети към високото. Но онова, което пречи на птицата, са решетките, кафеза, връзките на смъртното ни естество. А да бъдеш готов за Грабването – това значи да осигуриш безпрепятствен полет на своя дух, тоест, да позволиш на Бог да строши решетките ти и укрепи крилата на надеждата ти в Исус Христос. Бог е източник на Мъдрост и Светлина. Това, което прави Той, е, че пълни сърцата ни с тях. Ние просто трябва да насочим ума си с молитва в посока към нашите сърца и да усвоим Небесните богатства, защото именно това казва Словото Му:
“Сърцето на мъдрия вразумява устата му и притуря знание в устните му…” (Притчи 16:23)
Мъдростта и знанието са Божии богатства и Бог, когато вярваме в Исус, обитава в сърцето ни и се грижи тези богатства да бъдат в изобилие. Неговото Слово е послание към нашите души. В смъртните ни тела душите са като в пещера, където е мрачно, но някъде там, в пещерата, има врата, има излаз, зад който свети духовната Светлина на Отец. Това е вратата на нашето духовно сърце. В Словото Си Исус ни казва, че всеки, който вярва в Него, прилича на разумен човек, построил къщата си на канара, на вяра в Неговото Име. Ако построим духовния си дом върху Канарата, то със сигурност сме близо до сърцето си и там пребъдва Бог!
Затова Святият Дух кани всички човеци:
“Напуснете градовете, заселете се на канарата, и бъдете като гълъбица, която се загнездява по страните на входа на пещерата…” (Еремия 48:28)
В мига на Грабването Святият Дух ще отвори вратата на тази пещера и онези, които имат нужните крила, ще излетят навън, за да посрещнат Господа във въздуха. Вярвам, че посланието на тази беседа ще докосне умовете и сърцата ви и ще ви помогне добре да осъзнаете духовното си положение спрямо Христос.
Затова моят призив към всички християни е един:
За да бъдем изобилно благословени и блажени във всичките си дела, за да бъдем духовни в общението си с Бога и най-вече – за да бъдем на сигурното място при Грабването от Исус, то нека да държим постоянно отворена сърдечната си врата за присъствието на Святия Дух и постоянно затворена плътската врата на греха и тъмнината!
Осъзнавайки силата на този велик принцип на духовно общение, ще печелим всички битки със Сатана, пълни със Силата и Славата на Божия Син Исус Христос. Амин и Амин!