4. ПРИЗИВЪТ КЪМ ГЕДЕОН

(МАНТИЯТА, КАТО НЕИЗМЕНИМО БОЖИЕ ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ)

Животът на Гедеон е един от чудесните примери в Библията, които показват с каква Ревност и Сила Бог призова човек към могъщо видение, към обличането с мантия на велик воин, които ще спаси народа си от потисниците му.
Бог има много принципи на Волята Си, но един от тях като че ли най-много трябва да ни вълнува. Апостол Павел ни го е дал в своето “Послание към Римляните”, където казва:
“Защото даровете и призванията от Бога са неотменими…” (Римляни 11:29)
Вярвам, че след като видим какво се случи в живота на Гедеон, ще имаме една по-здрава увереност в Апостолските думи. За да обърнем сърцата си и протегнем ръце към онова, което завинаги ни принадлежи и никой не може да ни отнеме – Небесните мантии от Всемогъщия Бог.
В онези дни, когато Израил пъшкаше под робството на мадиамците, Божия поглед се спря върху Гедеон, върху уплашения и примирен човек, “който чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците” (Съдии 6:11) Този смутен, изнервен и отчаян човек бе посетен от Ангел Господен и чу думи които прие с насмешка и горчива ирония:
“И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри. А Гедеон му рече: О, господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? И къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни разказваха, като думаха: Не изведе ли ни Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предал в ръката на мадиамците…” (Съдии 6:12-13) 
На пръв поглед реакцията на Гедеон е напълно обяснима. Каква сила и храброст може да има във факта, че трепериш и си криеш житото от неприятелите в съд за приготвяне на вино?
Никаква, разбира се!
Но такъв отговор само би подсказал колко плътски е погледът ни. Защото, съгласете се, за да забележи Бог някого, то този някой Му е направил впечатление. Така Гедеон беше направил впечатление на Бога. А впечатлението беше това, че въпреки тежкото си състояние Гедеон не се отказваше да чука жито, макар и в съд за приготвяне на вино. Всякаква представа на този факт ще бъде непълна, ако сведем нещата то типично плътско тълкуване. Но я погледнете духовното. Бог е Дух и Него Го впечатляват не плътските, но духовните действия на хората. Защото това жито, което Гедеон чукаше в лина, със сигурност е било Божието Слово, а самият лин като място за приготвяне на вино – сърцето на този израилтянин.
Оттук ще изведа и първото правило от Божия принцип за призванието:
Бог призовава човека тогава, когато Словото Му се намира в сърцето му!
Гедеон чукаше жито в лина, тоест, разсъждаваше върху Словото на Бога, за да го скрие от мадиамците дълбоко в сърцето си. Помислете върху това, че ако някога Израил беше нападан от десетки племена, то е, защото те търсеха начин духовно да асимилират и погълнат Божия народ, така щото израилтяните да приемат техните идоли и богове, техните традиции и вяра. Но ето, че Гедеон не искаше да отстъпи от вярата на бащите си. Сърцето му беше пълно със Словото на Бога. Вижте само, че в отговора на Гедеон към Ангела Господен вече се усеща как този израилтянин скърби по някогашната Божия Слава и величие. А ако го прави – то това е сигурен сигнал, че е бил вдъхновен от свитъците, които е чел и върху които е разсъждавал. В миг, когато целият Израил е обхванат от тежка депресия, човек като Гедеон търси причините за състоянието на Божия народ не в мадиамците, а по-скоро в това – държи ли Израил Божието Слово или върху всички е дошъл укорът от духовната апатия и безразличие.
Моля ви да разберете това!
Защото всяко поглъщане от дявола е сигурен сигнал за отстъпление от Словото на Бога. Но когато някой отново тръгне да се допита до Словото, да “чука жито в лина”, то непременно Бог ще му отговори.
А сега помислете върху думите, изречени от Ангела Господен:
“Господ е с тебе, мъжо силни и храбри!”
Не е възможно ние да сме със Словото на Бога и това същото Слово да не е с нас. Макар и в онзи момент Гедеон да не е сигурен, че е силен и храбър, Бог го нарече така. Защо? Именно защото Бог не гледаше и не определяше моментното състояние на Гедеон, но неговото бъдеще като прослава на Господното Име. Това е второто правило от Божия принцип за призванието:
Бог вижда в нас не онова, което сме, а това, което ще бъдем!
Всяко видение от Бога, дошло в живота ни, е силно видение и всеки призив от Всевишния е силен призив. Няма маловажни християни и маловажни видения. Бог ще ни насърчи, за да видим с очите на вярата не просто максимума, но чудото, на което сме способни. Това става ясно със следващия стих от “Книгата Съдии”. След като изслуша обясненията на Гедеон Бог не се смути и не му каза:
“Извинявай, Гедеоне! Аз нещо съм сбъркал в преценката за тебе! Ти наистина си голям нещастник!”
Не! Нямаше подобно нещо в Божия отговор. Едни други думи каза Бог:
“И Господ погледна към него и му каза: Иди с тая твоя сила и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?” (Съдии 6:14) 
Тези Божии думи са много силни. Те показват как Бог гледа на нас. А именно – Бог гледа на нас така, както ние гледаме на Него! Имаше сила в Гедеоновото сърце. Имаше сила в този израилтянин, който не искаше да се примири с робството на народа си. Защото, ако решим в сърцата си, че отговорът на всяка победа е в Божието Слово, то непременно гледаме на Бога и очакваме от Него всяка победа и избавление. Божиите думи недвусмислено показват, че ако Бог е положил мантия върху духа ни, то самата тя дава основание за Божията категоричност.
Искам да знаете две неща:
Първото:
За да ни даде Бог видение, то Той ни е дал и Сила да го изпълним. Видението е нещо, което ще направим, а не нещо, което ще се опитваме да правим. Опитите са на територията на ума, но виденията – на територията на Бога. Гедеон щеше да освободи Израил, а не просто да се опита.
Второто:
За да изпълним видението си трябва да извикаме Божията ревност върху нас, тоест, да уповаваме на Словото Му и с поведението си да покажем, че сме разбрали Кой стои като Сила в нашето видение.
Как да разбираме това?
Ами нека си представим, че реакцията на Гедеон при посещението на Ангела Господен беше друга, например:
“Точно така, господине! Винаги съм знаел, че съм много силен и храбър човек и се чудих как досега Господ не е забелязал качествата ми? Защо толкова време Той премълча, без да ми се обади? И аз и Той прекрасно разбираме, че друг като мене няма! Вече беше крайно време да ми се обади…”
Такава позиция в Гедеон щеше да е не просто неразумна, но проява на високоумна гордост и себелюбие. Ето защо смирението в отговора на Гедеон бе не по-малко скъпоценно от заложбите, които той притежаваше дълбоко в себе си. Така извеждам и третото правило от Божия принцип за призванието:
Заложбите от Бог се реализират единствено чрез смирение!
Смирението е необходимият респект от Бога в сърцето и ума, за да се изпълним наистина с Неговата Сила!
Ние не можем да направим нищо, ако в нас не живее Божият Дух. Но ако живее, вече не ние, но Духът върши великите неща. И ако ги върши Духът, то не нашето “аз”, но Бог приема величието и Славата.
Какво остава тогава за нашето “аз”?
Именно това, че не е нищо повече от определението, което Божието Слово му е дало:
“Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите, също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! И ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има…” (1 Коринтяни 1:26-28)
Чудно ли и тогава, че Гедеон реагира така на Божия призив? Чудно ли е, че говори за себе си, казвайки:
“О, Господи, с какво ще освободя аз Израиля? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом…” (Съдии 6:15) 
Слабостта в отговорите на Гедеон можем да търсим във факта на светската уязвимост върху ума му, неспособен да размисли, че Бог е по-силен от света, и вярата по-силна от обстоятелствата. Но превъзходството на Гедеон беше в неговото смирение, защото той признаваше човешката си слабост и невъзможност да победи мадиамците, така щото отваряше врата за Божията ревност в живота му.
(”Не те ли изпратих Аз?”)
Нека запомним:
Човешката слабост се превръща в смирение, когато човек вярва, приема и се покорява на Божията Сила!
Гедеон извърши точно това. Но видението, което Бог му беше дал, бе твърде силно и отговорно и умът на Гедеон се нуждаеше от нещо повече от увереност.
Кое беше това нещо повече от увереност?
Именно това, че Бог даде на Гедеон нужното одързостяване на ума му!
Гедеон получи чудесно потвърждение. Свръхестествена сигурност, че онова, което ще направи, си струва и е белязано с печата на абсолютната победа. Гедеон искаше Рема от Бога, тоест, някакъв факт или проявление, с които Бог да му покаже, че именно Той стои зад призива към него.
Понякога умът може да създаде изкуствена визия, фалшиво видение. Той приема Словото, сиреч Логоса на Бог, но не винаги писаното съвпада с Божията Воля. Бог има не просто изречено и записано Слово. Бог има точна активност на Словото Си, която отговаря на Неговото намерение за конкретното време, начин и път на Божия изява. Ето защо Ремата от Бога е “обратна връзка” от Небето, горещ сигнал и непосредствена Божия проява, даваща не просто убеждение в правотата на Словото, но свидетелство за неговата навременна и актуална изява. Вярата в Логоса на Бога кара човек да извика:
“Господи, дай, според както Си записал!”
А Ремата от Бога означава, че Бог казва:
“Вземи!”
Ето така Бог послуша Гедеон на няколко пъти. Първият път Ангел Господен докосна с жезъла си приноса на Гедеон и огън пояде месото и пресните питки, а вторият път едно руно вълна беше мокро една сутрин при суха поляна и сухо една сутрин при мокра поляна. Така Бог насърчи ума на Гедеон. А преди самия старт на битката дойде още една подкрепа от Господ, Който беше дал пророческо съновидение на един от войниците в стана на мадиамците. Подслушал изповедта на това съновидение Гедеон придоби още по-голяма дързост и смелост. Той вече бе видял спечелената битка против мадиамците.
Рема от Бога е четвъртото правило от Божия принцип за призванието!
Когато Бог ни призове за някаква работа, Той винаги ще извърши нещо чудесно за нас, някакъв факт, който да остане завинаги в сърцата ни, както горящата къпина остана завинаги в сърцето на Моисей. Това не винаги е необходимо, защото изпитанието на самата вяра също е част от Божия призив, но понякога е нужно умът да се насърчи по особен начин, по-директен от убеждението, а именно – чрез чудесни проявления на Бог в материалния свят, свързани с нашето очакване. Знайте, че не ние ще казваме на Бог дали да ни дава Рема, а Той ще реши дали да го направи. Защото е писано да не изпитваме Господа.
А сега отново се връщам на Гедеон. Убеждаваме се, че след такива Господни проявления умът на Гедеон много се одързости и Духът Господен, слязъл над него, свободно можеше да явява Волята Си. Така преминавам към разглеждането на нещо съществено. Става дума за общението ни с онези човеци, които Бог е призовал за проводници на нашето служение.
Аз не вярвам в самотните видения и знам, че когато Бог помаже човек за някое дело, Той го свързва и с останалите нужни хора, с неговите подвижници и съзаклятници. Ако не съберем около себе си точните хора, рискуваме да забавим изпълнението на Божия план в живота си. Гедеон беше помазан да бъде избавител на Израиля, но той не можеше и нямаше да извърши това избавление сам. Нужни бяха самоотвержени бойци, които той да ръководи и чрез общите им усилия и Господната ръка да победят мадиамците. И ето, че Гедеон започна събирането на Господната войска. Събраните бяха много. Библията казва, че това бяха тридесет и две хиляди човека. Едно солидно количество мъже, което сигурно удовлетворяваше сърцето на Божия избраник. Бог обаче имаше съвършено различен поглед върху войската на Гедеон. Затова и му каза следното:
“Людете, които са с тебе, са твърде много, за да предам мадиамците в ръката им, да не би да се възгордее Израил против Мене и да каже: Моята ръка ме избави…” (Съдии 7:12) 
Не само голямото число на войската беше причина за Господната реакция, но и голямото различие в сърдечните мотиви на отделните бойци. Затова Господ заповяда на Гедеон да пресее хората:
“Сега, прочее, иди та прогласи на всеослушание пред людете тия думи: Който се страхува и трепери нека се върне и си отиде от галаадската гора. И върнаха се от людете двадесет и две хиляди души…” (Съдии 7:3) 
Този стих е много поучителен. Той показва, че никога броят на хората, застанали зад нашето служение, не може да бъде повод за самочувствие, ако не са преминали през Господния тест. От тридесет и две хиляди само десет хиляди бяха смелите и самоотвержените, които да се включат в битката. Но и това число се оказа твърде голямо. И в него Бог не намираше удовлетворение. Неговото Слово отново изпитваше Израилевата войска и Божият критерий отново щеше да пресява войниците. А какъв беше този критерий? За него в “Псалмите” е записано:
“Никой цар не се избавя чрез многочислена войска, силен мъж не се отървава чрез голямо юначество. Безполезен е конят за избавление и чрез голямата си сила не може да избави никого. Ето, окото на Господа е върху ония, които Му се боят, върху ония, които се надяват на Неговата милост, за да избави от смърт душата им…” (Псалом 33:16-19)
Господният поглед щеше да бъде само върху ония, които се боят от Него и които се надяват на Божията милост. Така, че Бог отново каза на Гедеон:
“Людете пак са много; заведи ги при водата, и там ще ти ги пресея; и за когото ти кажа: Тоя да отиде с тебе, той нека отиде с тебе; а за когото ти кажа: Тоя да не отиде с тебе, той нека не отиде. И той заведе людете при водата; и Господ каза на Гедеона: Всеки, който полочи с езика си от водата, както лочи куче, него да поставиш отделно, така и всеки, който се наведе на коленете си, за да пие…” (Съдии 7:4-5) 
Ако имаме видение и призив от Исус Христос, то нека вложим в сърцата си, като най-важен принцип за пресяване на сподвижниците си, този, който Бог показа на Гедеон. От десет хиляди човека едва триста бяха одобрени от Господа. И това бяха онези, които полочиха от водата, без да коленичат.
“Как е възможно това?” – бихте попитали вие. Това е възможно, след като влезем достатъчно дълбоко в реката, така че нивото на водата да е до устните ни и тогава просто да пием…
Именно тогава ще бъдем одобрени от Бога.
Затова нека запомним:
Онези, които коленичат, за да пият вода, са религиозни, тоест, преди да влязат в общение с Божия Дух, вече са коленичили пред някакви обстоятелства, пред човешки авторитети или световни политики. А онзи, който лочи вода без да коленичи, е влязъл в дълбокото на водата, така че тя е стигнала до нивото на устните му!
Спомнете си, че аз вече разгледах в темата за Исус Навин колко е важно да размишляваме над Божието Слово, да бъдем в дълбочините на Бога, а не в плитчините. Едва тогава Словото ще бъде в устните ни и ние ще го проповядваме по Божията Воля. Ние трябва да общуваме с Бога без коленичене пред дявола и света, човека и обстоятелствата. С тези триста човека, одобрени от Господа, Гедеон разби мадиамците. С онези петдесет или сто човека в нашето служение, издържали Господния тест, ние можем да превземем цялата нация за Славата на Господ Исус Христос.
Ето, че стигам до въпроса как Гедеон и войската му разбиха Мадиам. Отговор ние получихме още в разсъжденията за Исус Навин. Както срещу Ерихон, така и срещу мадиамците Божиите войни използват тръбите. Нека прочета какво заповяда Гедеон на своите триста момчета:
“Когато засвиря с тръбата аз и всичките, които са с мене, тогава да засвирите и вие с тръбите от всяка страна на целия стан и да извикате: За Господа и за Гедеона!…” (Съдии 7:18) 
Забележете тук нещо много важно. Тристата войници ще се бият не само за Господ, но и за Гедеон. Към какви мисли ни навежда този факт? Не иска ли той да ни покаже, че хората, които ще съберем около нас, трябва твърдо и безрезервно да вярват в нашето видение, което е и тяхно? Хората, които имат видение за църква или някакво друго служение, трябва да съберат хора, които да застанат зад същото видение и да му се покорят. Ако има сблъсък на видения и цели, които се конфронтират, а не се допълват, то просто не сме събрали около нас нужните хора. Не казвам, че човеците с различно от нашето видение са ни неприятели.
Не!
Но ако искаме да успеем и да имаме добър успех трябва като Гедеон да съберем около себе си онези, които ще се бият “за Господ и за нашето видение”. Бог дава победата само там, където има съгласие в един поглед и прицел. Църква, в която се конфронтират видения, говори само за едно:
Пастирят не е пресял хората си през Господния тест!
По-добре е зад гърба си да имаме двама, които да повярват в нашето помазание и богоизбиране, отколкото хиляда други, които се впечатляват от всеки срещнат. Има християни, които посещават една църква, после втора, трета, четвърта. Те не искат да застанат зад ничие видение, нито пък имат свое такова, но затова пък считат себе си призвани към много по-велики дела.
“Това тук не е моето призвание!” – казват те.
“Времето ми още не е дошло!” – допълват с тежест други. Но и едните и другите не разбират, че времето не е дошло за тях, просто защото те не са дошли във времето си. Едно дърво не може да помоли Стопанина си да събере плодовете му, когато все още по клоните му няма дори листа. Онзи, който е призован от Бога, знае, че времето започва от мига на самия призив. Гедеон не каза на Бога:
“Господи, изчакай малко! Не виждаш ли, че времето ми не е дошло!”
Той се покори на Божия призив, защото знаеше, че Бог идва в точното време на точното място при точния човек.
Нека сега да ви покажа как протече битката. Послушали заповедта на Гедеон войниците засвириха с тръбите. Тогава се случи нещо особено, от което ще извлечем познание за битките с дявола. Ето какво стана:
“Защото, като засвириха с тристата тръби, Господ обърна сабята на всеки против ближния му в целия стан; и войската избяга…” (Съдии 7:22)
Тръбите свиреха, а мадиамците започнаха сами да се избиват помежду си. На какво се дължеше това? Отговорът е: На факта, че сигналът на тръбите беше уязвил мадиамците. Имаше паника всред войската. От този факт можем да изведем едно наистина сериозно познание. Лъжата има особено уязвимо място и то е склонността й да се конфронтира сама със себе си. Истината винаги има едно лице, а лъжата – много превъплъщения. И ето тези превъплъщения не са съгласни помежду си. Така и днес, когато тръбите на благовестието за Исус разтърсват земята, остриетата на лъжата застават едно срещу друго, за да се избиват взаимно. Исус казва в тази насока:
“И ако Сатана е въстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят…” (Марк 3:26) 
Краят на Сатана наистина е дошъл, защото не от вчера той застава против себе си и ще продължи да го прави до самото пришествие на Исус.
Ето ви пример:
Неверието, което е крепостна стена на царството му, той атакува със стотици бесовски учения, със секти, ислямски фундаментализъм, окултни внушения и всякакви гибелни ереси. От една страна атеизмът отрича наличието на духовни реалности и така служи на волята на дявола. От друга страна – демоничните учения изискват вяра в различни богове и така атакуват атеизма. Колкото повече ние благовестяваме Небесното Царство, толкова повече сабите на една лъжа ще се обръщат против друга. Това е дълбока истина и е нужно съвършеното й изучаване и осмисляне. Цялата световна история говори за нейната актуалност, но особено много – последните сто години.
Помислете с кого се сблъска богопротивният фашизъм?
Всички знаем – с богопротивния комунизъм!
Така Господ обърна сабите на една лъжа против друга, за да съхрани човечеството. Но това се случи, защото от началото на този век Христовата Църква преживя като цяло твърде мощно съживление и много Божии хора започнаха да надуват тръбите. Видим ефект в света като че ли нямаше, но я вижте ефекта в духовния свят… Ефектът на тръбата можем да открием и в поведението на Апостол Павел в един критичен за него момент:
“А когато Павел позна, че едната част (едната сабя на лъжата – б.а) са садукеи, а другата (сабя на лъжата – б.а.) фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите. И когато рече това, възникна разпра (сабите се насочиха една против друга – б.а.) между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели (Сатана се раздели сам против себе си – б.а.) Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете. (но не признават Исус като Божий Син – б.а.) И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисеите станаха, та се препираха…” (Деяния 23:6-9) 
Виждаме как сабята на фарисеите се обърна срещу садукеите, тоест, религиозният дух нападна атеистичния, но това стана, защото Павел засвири с тръбата. Този Христов Апостол прекрасно е познавал силата на Божието оръжие и начина, по който Бог действа, докато то свири. Тръбата е велико оръжие, а Истината в нея – смърт за дявола. Истината изпепелява храната на лукавия и той остава гладен. А когато останат гладни повече демони, то настъпва своеобразен духовен канибализъм и те започват да се самоизяждат. Говорейки за тях, Давид молеше Бога именно за това:
“Нека се връщат вечер, нека вият като кучета, и нека обикалят града; нека се скитат за храна; и ако не се настанят (в човешките сърца – б.а.) нека прекарат нощта ненаситени…” (Псалом 59:14-15) 
От всичко, изложено дотук, разбираме, че ако се покоряваме на принципите за призвание от Бога, ще сме винаги победители в духовните битки.
Мантията е не само власт и авторитет!
Тя е духовно познание, което респектира!
Тя е задължение за онзи, който я облича, защото мантия без тръба не съществува в очите на Господ. Тристата мъже и Гедеон облякоха доспехите на вярата, но победата им дойде, когато засвириха с тръбите.
Знайте, че ако има нещо, което дяволът да счита за най-голям кошмар и ужас, това е звукът на тръбата. Звук, който го парализира, паникьосва, обезсилва, връзва и плаши.
Бъдете тръбачи на Христовото благовестие!
Намерете се в стиха от псалома, който казва:
“Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите; те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице. В Твоето име се радват всеки ден, и с правдата Ти се въздигат; защото Ти си славата на силата им…” (Псалом 89:15-16) 
Нека приемем тези чудесни принципи за призвание от Бога и започнем да работим здраво за тяхното постигане. Това несъмнено ще ни отведе в победоносен живот за Господ Исус Христос, защото:
“…даровете и призванията от Бога са неотменими…” (Римляни 11:29)
Бог да ви благослови! Амин и Амин!