3. ОГЪНЯТ, КОЙТО ИЗПЕПЕЛЯВА

(ЛЮБОВТА, КОЯТО ВОЮВА ЗА СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ)

Едва ли има човек, който да не знае трите цифри: 160. Това е номерът на телефона, с който уведомяваме за възникването на пожар. И докато за човеците има някаква надежда, че службата, занимаваща се с гасене на пожари, ще успее да потуши огнената стихия, то за дявола такава надежда няма. Той е обречен на изпепеляване, а царството му – не само да изгори, но никога да не се възстанови. Първият, усетил изпепеляващата сила на Божия Огън над себе си, е падналият херувим Луцифер. Фактът на това можем да прочетем в “Книгата на пророк Езекиил”, където е записано:
“Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих огън изсред тебе, който те изяде, и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат…” (Езекиил 28:18) 
Както всички духовни същества, така и Луцифер бе създаден от Бога, за да бъде съвършен. По своя духовен статут той беше много високо в Божиите очи. Беше създаден с помазание да засенява и да утвърждава Славата на Божието величие и мощ. Но Луцифер омърси светилищата си и превърна помазанието си в търговия и гнусна пресметливост. Така от син на зората и огъня (както се превежда името “Луцифер”) херувимът стана Божий противник, тоест, Сатана. Плод на неговата пресметливост бе и човешкото грехопадение. Чрез изкушението към Адам и Ева херувимът за сетен път оскверни смисъла на своето съществуване. Затова Бог извади Любовта Си изсред него, като го лиши от Святост и го обърна на пепел по земята. А заедно с него обърна на пепел и всички онези ангели, (наричани днес “демони”) които не опазиха своето достойнство, но подкрепиха бунта на засеняващия херувим. Така съдбата на Сатана и една трета от Небесните ангели беше да напуснат обиталищата на Всевишния Бог.
Тази съдба бе действие на Божия Огън и позиция на Божията Любов! Бог, Който с Любовта Си милееше за човеците, които създаде, Бог, Който с Любовта Си милееше за цялото Господно Войнство от началства, власти и сили, Бог, Който с Любовта Си искаше да съхрани и запази всичко Свято, като Дело на ръцете Си, …с Тази Любов Бог отстрани нечестието от пределите Си и промисли Спасение и Изкупление за човешкия род.
Демоните никога няма да забравят Силата, която ги изхвърли от Небето. Тя ще преследва като кошмар всичките дни на съществуването им. Апостол Яков много точно определя състоянието на падналите ангели:
“Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят…” (Яков 2:19) 
Христовата Любов е опасно нещо за бесовете. Нейното присъствие държи демоничната ярост на почетно разстояние и е съвършена защита за всеки християнин. Любовта е Съвършенството, дадено ни от Бога. Няма по-голяма сила от нея. В тази глава искам да разгледам Христовата Любов под друг ъгъл. Ъгъл, който ще ни покаже какви са нейните отношения със силите на тъмнината. В един от псалмите си Давид заявява:
“Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе? Със съвършена омраза ги мразя, за неприятели ги имам…” (Псалом 139:21-22) 
Виждате ли, че Давид говори за “съвършена омраза”?
Мнозина смятат, че омраза не може да ни обзема под никакъв предлог, но ето, че онзи, за който се казва, че бе “мъж по Сърцето на Бога”, говори за съвършена омраза. Казано по друг начин – Давид подсказва, че:
Съвършената любов към Бога е Съвършена омраза към дявола!
Бих добавил – ефективна и поразяваща омраза спрямо дявола. Искам да знаете, че дълбоко в нас Светият Дух изгражда едно друго проявление на Огъня, а именно – любов към Бога. Когато се научим да обичаме Бога ние ще горим по нов начин, който ще е унищожителен за бесовете. Тогава нашата любов ще поразява и изпепелява царството на Сатана.
Първият въпрос, на който ще дам отговор, е:
Кои са белезите на съвършената любов към Бога?
Изследвайки този въпрос аз забелязах три главни белега:
Първи белег: Вдъхновение
Втори белег: Всеизгаряне
Трети белег: Ревност
Постигайки тези три белега ние ще имаме в себе си истинска любов към Исус и ще бъдем в готовност да излезем на битка с началствата и властите на Сатана. Запомнете:
Тайната на успешния християнски живот се крие в любовта към Бога!
Мнозина стигат само до там, щото да искат любов от Бога, да бъдат обичани и опазени от злото, да бъдат винаги обекти на бащинска грижа и внимание. Но Любовта е взаимно понятие. Огънят изисква себеотдаване, за да е наистина полезен и силен. Както дървото отдава от себе си всичко, което е за горене и от неговото отдаване се ражда топлина и светлина, така и християнинът трябва да отдаде на Божията Любов всичко от себе си, да се покаже съпричастен към желанието на тази Любов, дошла към него. Аз ще размишлявам поотделно за всеки от трите белега, за да осветим умовете си и да се научим да обичаме Бог.
Нека започна с първия белег.

А) ВДЪХНОВЕНИЕТО ИЛИ ЛЮБОВТА КЪМ БОЖИЕТО СЛОВО

Случвало се е да общувам с различни хора. В разговорите си в всички тях съм искал да направя по-достъпно Спасението, което ни дава Господ Исус Христос. И когато съм се позовавал на някой цитат или известна случка от Библията е ставало така, че събеседниците ми са отговаряли по схемата:
“Знам това! Не съм неграмотен! И аз също съм чел Библията…”
След подобна декларация, готови на всякакъв спор, събеседниците ми са изпитвали задоволство, че под един или друг начин оправдават стария си начин на живот. Много пъти изпитвах смущение от подобни отговори.
Защо реагират така на благовестието? Какво ги тласка към подобни реакции? Един ден Бог ми каза:
“Стефане, запомни, че не прочитът, а вдъхновението от Библията е свидетелство, че онзи, който общува с нея, е започнал да Ме обича!”
Ние четем много литература. Очите ни се плъзгат по вестници, по един или друг роман, по един или друг учебник. Но малцина са нещата, които ще ни завладеят истински.
Божието Слово е Божие Откровение към човешкия род!
Когато отворим Библията и започнем да я четем Бог идва при нас и ни казва:
“Ето, това съм Аз! Такива са Моите пътища и съдби! Такива са Моите правила и закони! Такива са Моите изисквания към твоята душа! Такова е Спасението, което ти предлагам!”
Да се вдъхновиш от Библията значи да я превърнеш в притегателен център за твоето сърце, в желателно място, където да пребъдваш, като размишляваш над вечните й истини! Вдъхновението е първият сигнал в сърцата ни, че дълбоко в нас се е родило едно чудесно отношение към нашия Творец. В азбучния псалом е казано:
“Твоето слово е добре пречистено, затова слугата Ти го обича…” (Псалом 119:140)
Първият сигнал от нашата любов към Бог е любовта към Словото Му. Да обичаме Библията, това значи да бъдем вдъхновени от нея и да я поставим като абсолютен авторитет на нашия живот. Но в какво се крие тайната на вдъхновението? Как се стига до вдъхновение? Отговорът е:
Вдъхновението е плод от реализацията на духовен закон, законът на потвърдената Истина!
Думите на Исус ще ни дадат още по-ясна представа за това:
“А когато дойде Утешителят, Когато Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене…” (Йоан 15:26) 
Когато четем Библията без предубеждение, тоест, с настройката, че има нещо по-важно от човешкото ни мнение и това е Божият поглед върху реалностите, тогава притежаваме готовност за вдъхновение. А самото вдъхновение е фактът, че Духът на Истината потвърждава в сърцата ни онова, което сме прочели и приели от Библията!
Резултатът е силно пламнал огън от благоговение, преклонение и искрена любов към Небесния Отец.
Има някои дяволски съпротивления срещу вдъхновението, които искам да изоблича. Мнозина сядат и отварят страниците на Свещеното Писание с желанието да го изследват. Четат го така, както биха чели учебник по история или философия. Накрая затварят последната страница и казват:
“Това е моето мнение!”
Тази нагласа е дълбоко погрешна и обречена в самото си начало. С такава нагласа са чели Библията и Маркс, и Енгелс, и Ленин, но и тримата са се извратили в мъдруванията си, за да бъдат сега в едно незавидно и печално място. Ние можем да изследваме комара и мравката, въздуха или химическите елементи, тоест, всичко, над което Господ ни е поставил в положение на владетели. Но Той не ни е поставил като владетели над Неговата Същност. Обратно – Неговата Същност владее над нас, дори това да не харесва на някои. Съдбата на всичко съществуващо е в Божията ръка. От това следва, че не ние ще изследваме Бог, но Бог ще изследва нас! Не ние имаме човешки приоритети върху Истината, но Истината има Божии приоритети върху нас! Лудост е да затвориш Бог в рамките на собственото си мислене и да кажеш:
“Господи, Ти Си това и това!”
Твоето изследване няма да заинтригува неизследимия Творец, но само още повече ще те отдалечи от пределите на Истината. Давид, обръщайки се към Бога, казва:
“Изследвай ме, Господи, и изпитвай ме, опитай вътрешностите ми и сърцето ми…” (Псалом 26:2) 
Ако си зададем въпроса: Как Бог ще отговори на молитвата на Давид, тоест, как ще го изследва и опита сърцето му и духовните му начала, то отговорът ще намерим в “Послание към Евреите”, където е записано:
“Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето…” (Евреи 4:12)
Хората, живеещи с нечисти помисли, никога няма да искат Божието Слово да ги изследва. Хората, обичащи греха си, никога няма да бъдат вдъхновени от Библията. Спомнете си думите на Исус:
“И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки човек, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога…” (Йоан 3:19-21) 
Да отиваш към Светлината с желание Бог да те очисти и освети, тоест, да признаеш дълбоко в себе си, че си грешник, имащ нужда от Божието Спасение – такъв мотив ще те направи изобилно вдъхновен от Библията. Нямаш ли подобен мотив, ти по-скоро стоиш в тъмнината и ако и да прочетеш Библията сто пъти, пак Бог няма да ти се открие в нея.
Нека в края на тези размишления да обобщя факторите за постигане на вдъхновение:
Първо: Отказ от собствено мнение или заучени клишета от света.
Второ: Дълбоко сърдечно желание не ние да изследваме Библията, а Библията да изследва нас, за да прегори лъжите и заблудите, битували в сърцата ни и умовете ни!
Трето: Непоклатимо убеждение, че четейки Словото позволяваме на Святия Дух да ни говори и общува с нас!
А сега да премина към втория белег.

Б) ВСЕИЗГАРЯНЕТО ИЛИ ЛЮБОВТА КЪМ СВЯТИЯ ДУХ

Някога в Стария Завет израилтяните правеха жертвоприношения към Бога, с цел омилостивяване на греховете им. Жертваха се агнета и юници, които се заколваха, а след това се изгаряха. Докато дойде мигът, в който Исус Христос Сам стана Жертвен Агнец за Спасението на цялото човечество. От този миг жертвите и всеизгарянията станаха духовни. Един друг Огън щеше да гори не агнета и юници, но сърцата и умовете на вярващите. Един друг жертвен принос щеше да се извършва пред Лицето на Всевишния.
Жертви на Правда и принос на дълбока Любов!
На много места в Евангелията Исус ни говори за тези жертви, за да подчертае колко отговорна е любовта към Всевишния Бог. Нека прочетем какво казва Господ:
“Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери…” (Матея 10:39) 
Да изгубиш живота си заради Исус – това значи да го пожертваш за Божието Царство!
Вече казах, че старовременните жертваха агнета и юници пред Божия олтар. Онова, което трябва да знаем, е, че животните които се жертваха бяха без недостатък:
“Ако пък приносът му за всеизгаряне е от стадата, от овците или от козите, нека принесе мъжко без недостатък…” (Левит 1:10) 
Когато ние искаме да се пожертваме за Исус Христос, трябва да бъдем без недостатъци, тоест, без грехове. Ето в това се крие разликата между Огънят, който изгаря старото ни естество, тоест, Божията Любов към нас, и Огънят, който ни прави жертвоготовни, тоест, нашата любов към Бог. Правя тези размишления, за да бъде ясно, че докато не осветим и пречистим умовете и сърцата си ние няма да сме готови за никакво пожертвувание! Любовта към Бога изисква святост в мислите и делата!
Аз отново ще се върна на притчата, която положих за основа на тази голяма тема. В нея хората казаха на човека, че в него има много неща, които трябва да изгорят, за да останат онези, които горят, но не изгарят. Затова запомнете:
Жертвоготовността за Исус и Божието Царство е Огън, който винаги ни гори, но не изгаря!
Ето затова Исус говори, че трябва да изгубим живота си, за да го намерим. Във всеки човек грехът се опитва да търси позиции и власт. И става така, че на мнозина животът се превръща в един постоянен грях. Хората толкова силно обичат греха, щото си мислят, че с неговата загуба губят живота си. Но този стар и грешен живот е противник на Бога. Едва когато Божията Любов прегори властта на греха идва новия живот. Живот, отдаден на Исус Христос и пълен с истинска Любов към Духа на Живия Бог!
Нека видим какво представлява всеизгарянето, тоест, жертвоготовната любов към Святия Дух. За целта ще разгледам едно жертвоприношение от Стария Завет:
“И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги пренесе за всеизгаряния на олтара; и Господ помириса сладко благоухание…” (Битие 8:20-21) 
Така, както димът от обикновен огън се издига към небето, така и от нашата любов към Святия Дух се издига ухание към обиталищата на Небесния Отец. В стиха от “Битие” е казано, че за Бог това беше сладко благоухание, тоест, нещо, което Той харесва и в което се удоволства.
Защо е сладко нашето благоухание пред Бога? Какво извършва то?
Отговорът ще намерим във “Второто послание към Коринтяните”, където Апостол Павел казва:
“Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват. На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите сме животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?” (2 Коринтяни 2:15-16)
Неслучайно Апостолът пита кой е способен на това дело.
А отговорът е следният:
Способен е само онзи, който е жертвоготовен! Способен е онзи, в когото гори любов към Святия Дух! Способен е онзи, който издига благоуханието на своята обич към Възкръсналия Спасител!
От думите на Апостол Павел разбираме и нещо друго. Той говори, че Христовото благоухание докарва на едни – смърт, а на други – Живот. Но кой друг може да бъде смъртно поразен от любовта ни към Бога, освен дяволът? Нашата жертвоготовност е наистина смърт за дявола! Лично за себе си съм разбрал, че едно дело може да бъде успешно, само, ако двигателят за неговото извършване е Любовта. Принудата, насилието и задължителността за изпълнението на едно или друго дело са лостове от религиозната власт на Сатана. Докато в любовта към Бог има огледално състояние, което показва, че колкото повече обичаме Бог, толкова повече мразим дявола! Самата любов към Бога вече е позиция против дявола. Ето защо благоуханието на тази Любов ще бъде пожар за нечестието. Бог е видял непобедимата Си войска именно по този начин. Люде, пълни с Божия огън. Хора, призвани от великия стих на Божието Слово:
“Идат люде много и силни, подобни на които не е имало от века, нито подир тях ще има до годините на много поколения. Огън пояжда пред тях и пламък опаля подир тях…” (Йоил 2:2-3) 
Когато ние започнем да изпепеляваме заблудата и бесовете, които я обслужват, тогава не просто извършваме съдба над тъмнината, но най-вече ставаме съдбоносни за нашите ближни, защото там, където няма дявол, има Божия Благодат и Спасение.
Святият Дух върши много чудесни неща в нас, но за най-превъзходно аз считам готовността ни за всеизгаряне, тоест, бликналото в нас желание да бъдем съгласни с Божията Воля, да осветим душите и сърцата си за храм на Христовата Любов. Ето такава е истинската Любов към Бог.

В) РЕВНОСТТА ИЛИ ЛЮБОВТА КЪМ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС

Не е лесно да се обясни ревността. Тя е състояние, в което не можеш да различиш кое в теб е по-силно – Любовта към Исус или Любовта към ближните. Никой, разбира се, не може да раздели Любовта по този начин, защото обичайки ближните, човек обича Бога и обичайки Бог, човек обича ближните си. Все пак искам да надзърнем в тази тема, понеже в нея е скрито едно особено тайнство. Тайнството да пребъдваш в Любовта. Днес Църквата се намира във времена, белязани от пророческите думи на Спасителя, Който казва:
“Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои докрай, той ще бъде спасен…” (Матея 24:12-13) 
Огънят е започнал да охладнява и това е факт. Много църкви губят силата на Христовия пламък, за да се превърнат в своеобразни центрове за бизнес и просвета. Много църкви търсят удобни светски модели и клишета за да “влязат в крак” със съвременността. Дипломи и членски карти, конференции и конгреси са на път да опорочат смисъла на Божието Спасение. В Живота на Исус има един забележителен пример, когато в сърцето на Божия Син лумна ревността по чистото и Святото Божие дело.
Ето този пример:
“И като наближаваше пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим. И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари; и направи бич от върви и изпъди всички тях от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им; и на тия, които продаваха гълъбите, рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия. Учениците Му си спомниха, че е писано: “Ревността за Твоя дом ще ме изяде…” (Йоан 2:13-17) 
Днес, когато подкупни духовници се опитват да превърнат вярата в търговия, е нужно повече от всякога да помним този пример от Живота на Господ Исус Христос. Ние трябва да поревнуваме за съвършена чистота в богослуженията, защото в противен случай огнището може да изгасне и пътят на Истината да се похули. За да разберем как се разпалва ревността трябва да видим кои са причините тя да угасва. За мен съществуват две основни причини, пагубни за ревността към Бога:
Първата: Компромиси със света
Втората: Отказ от поемане на отговорност, тоест, апатия и безразличие
Нека видим отблизо първата причина. Какво представлява компромисът със света? Преди всичко – отстъпление от Божието призвание. Църквата има една неотклонна повеля и тя е да доведе целия свят под съдбите на Всевишния Бог. Подобно на нея и светът има своя повеля:
Да доведе цялата Църква под религиозната власт на дявола!
Това показва, че победите на Църквата няма да станат със скръстени ръце, но с битки срещу духовните сили на нечестието, със събаряне на крепостите в умовете на хората, с конфронтация против заблудите и греховността, с молитвена дързост и постоянство. Много хора се хлъзват опасно, представяйки си вярата в Исус като своеобразен комфорт. Този комфорт прилича на това да седнеш пред телевизора и да наблюдаваш директен репортаж от театър на военни действия. Седиш и наблюдаваш как нашите се бият с враговете. Седиш и стискаш палци нашите да победят. И когато нашите побеждават се чувстваш комфортно. “Ние победихме! – казваш ти – “Враговете са по-слаби от нас!” Една от първите прояви на компромис със света е “стискането на палци”. На Бог не са Му нужни зрители, седнали в комфортните си кресла, а войни. И едва ли тези, които се чувстват комфортно в Църквата, са разбрали, че са пленници на особено опасна категория демони. Демони, които нашепват, че всичко е наред, когато нищо или много неща не са наред.
Демони, които превръщат вярващия в самодоволен консуматор!
Виждате ли, когато Исус отиде в Ерусалим при Господния Храм, там имаше много хора. Една огромна сбирщина от търговци, среброменители, простолюдие. Минавайки всяка сутрин покрай тях първосвещениците дори не забелязваха мерзостта, която беше покварила Святото място. А защо не я забелязваха? Много просто – защото се чувстваха комфортно! За тях гледката бе част от пейзажа, част от ежедневието, нещо напълно нормално и естествено. Тези хора отдавна бяха Божии слуги, но зрители, завладени от демоните на комфорта. И колко ли от тях са преживяли дълбок сърдечен смут и изобличение в мига на Христовия гняв, роден от огнена ревност? Беше станало така, че не Ерусалимският храм доведе света под съдбата на Бога, но светът беше довел израилтяните под съдбата на дявола.
Не можем да стоим с наведени глави, когато светското подражателство тържествува от амвона! В Божието Слово има остри въпроси, пълни с изобличителен огън:
“О, ти, който се наричаш Якововия дом, смалил ли се е Духът Господен? Такива ли са делата му?” (Михей 2:7) 
За компромисите със света Апостол Яков изрече тежки думи:
“Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?” (Яков 4:4-5)
Виждате ли, Бог ревнува за духовното в нас, а не за плътското. И ако Той има такава ревност за сърцата ни, то не трябва ли и нашите сърца да имат същата ревност за Бога? Много от нещата, които ще ни предложи светът, на пръв поглед ще изглеждат безобидни, но в самата си същност ще бъдат извори на голяма съблазън. Аз няма да се спирам на съблазните в Църквата. Нека всеки от нас се огледа около себе си и изпита в Божието Слово онова, което наблюдават очите му. И ако огнището се е превърнало в купчина сгурия – да го запали отново с огъня на ревността.
Една от най-лукавите схеми на поведение, която може да предложи светът, почива върху лъжливата пословица:
“И вълкът сит, и агнето – цяло!”
Казано по друг начин – това е мирен договор със света. Светът няма да атакува Църквата, но и тя няма да му пречи. Все едно Бог и Сатана са си стиснали ръцете и са казали:
“С враждата дотук! От днес ставаме партньори!”
Не е трудно да открием църкви, които са станали партньори със света. Партньорството изисква толерантност. А каква по-голяма толерантност за света от тази – да бъде рекламодател на съгласната с него църква? Пуснете телевизора си и проверете коя църква има мирен договор със света! Веднага ще я забележите! Но дали вълкът и сит, а агнето – цяло? Моля ви да запомните, че вълкът е сит само тогава, когато е изял агнето, а агнето е живо само тогава, когато е в кошарата на Пастиря, Който Живота Си дава за овцете! Нужно е съвършено благочестие, за да отстояваме любовта си към Исус. Нужна е огнена ревност, за да бъде Божията Любов изляна върху нас. Белегът, по който ще познаем, че стоим твърдо в Господ Исус Христос, ни казва сам Той в “Евангелието на Йоан”:
“Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази…” (Йоан 15:18-19)
Не може да се чувстваш комфортно, когато си обект на омраза, но дълбоко в себе си ще имаш нещо по-желателно от комфорта, а именно:
Мир с Бога! Ревност за Божиите неща! Твърдост и Сила за устояване!
А сега да се спра на втората причина, пагубна за ревността. Бягството от отговорност е своеобразно дезертиране от Църквата. Мотивът, който беглецът използва, е плитък, но за съжаление все още твърде ефикасен. Ето какво казва той:
“Кой съм аз, че ще поемам такъв товар на плещите си? Има много по-достойни от мене! За тази работа си има предузнати и предопределени…”
Този тип мислене е причина много църкви да са хилави, без пробивна мощ в Духа. Начинът подобно мислене да бъде унищожено, ще открием в “Първото послание към Коринтяните” където Апостол Павел казва:
“…вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните…” (1 Коринтяни 1:26-27) 
И знаете ли какво се получава? “Глупавото нещо” на света казва:
“Аз съм глупаво и не е моя работа да поемам кръста на мъдрите!”
“Немощното нещо” на света казва:
“Аз съм немощно и не е моя работа да поемам кръста на силните!”
Никога не хвърляйте укор против Божията Благодат!
Не се ли покорите на Божия Глас, вие ще станете много по-глупави и немощни, отколкото сте всъщност. Такава е целта на дявола! Така той държи в шах призваните от Господа! Време е да му напомним стиха на Апостол Павел и да извършим Божията Воля, според Божия план.
А ето и друг тип мислене, който е своеобразен “хит” в църквите:
“Исус победи смъртта и взе победата! Аз не мога да притуря нищо към това! Нали всички демони са победени от Исус? Защо тогава искате от мене неща, които вече са направени?”
Исус победи смъртта и дявола, но ти успя ли? Ако ти не можеш да притуриш нищо към Христовата победа, то защо не позволяваш на тази победа да притури към теб? Ако всички неща са направени, то защо все още милиарди хора по света живеят в грях и тъмнина?
“Но – ще каже някой – и аз в началото бях много запален по Божиите дела, но това са младежки импулси, а сега – като понатрупах опит и годинки в Църквата, съм малко по-умерен и вече не се паля толкова…”
Угодна ли ще е една такава изповед пред Бога?
Не казва ли Исус нещо друго:
“Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, загдето Си утаил това от мъдрите и разумните, а Си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно…” (Матея 11:25-26) 
Независимо дали си на десет или петдесет години ти можеш да бъдеш от угодните младенци на Бога, от пълните с огнена младежка ревност, които знаят как да воюват с дявола и как да разпалват Божията Любов.
Ревност и апатия са два крайни духовни антипода!
Говорейки за младенците Исус иска да ни провокира да бъдем винаги млади по дух, млади по дързост, млади по сила. Млади, а не грохнали старци, изгубили живеца на ревността.
Аз зная, че последното време в Църквата принадлежи на ревностните християни. Време е да се събудят тези, за които в Словото е писано:
“Из устата на младенците и сучещите укрепил си сила поради противниците Си, за да накараш да млъкне врагът и отмъстителят…” (Псалом 8:2)
Апатията и безразличието, тоест, белезите на безотговорността, са най-страшните врагове на Христовата Църква. Те я лишават от пребъдване в Огъня, от пълнотата на Божията Любов. Липсата на ревност не може да се оправдае с никакви разумни аргументи. Поставете се на мястото на Огъня и помислете как бихте се чувствали, ако поради небрежност, мързел и липса на отговорност престанат да ви подават дърва. Словото казва:
“Дето няма дърва огънят изгасва…” (Притчи 26:20) 
На двора има цели купчини, но оня, от когото зависи донасянето им, или е разсеян, или е заспал. Как бихте понесли това? Няма ли да ви боли, че някой пренебрегва основното ви желание – да горите и пак да горите?
Ревността е пълноценната реализация на Божия Огън чрез нашето служение към Исус Христос! Ревността е Любовта към Исус Христос, Чиято Воля е винаги и навсякъде да горим и спасяваме!
Докато на този свят има тъмнина и зло, докато милиарди човешки души погиват от властта на лукавия, докато не бъде изтребен и последния дух на Сатана, Бог ще гори и търси хора, които да носят Пламъка Му в света. Говорейки за ненаситните неща, Массовия цар Агур ясно посочва сред тях и огънят:
“Три неща има, които са ненаситни, – дори четири, които не казват: Стига! – Адът и неплодната утроба, земята, която не се насища с вода и огънят, който не казва: Стига…” (Притчи 30:15-16) 
Наше дълбоко призвание е да се вслушаме в този стих. Да разберем колко важно е огънят да предвари ада, за да отидат човешките души във Вечното Спасение. Сърдечният ни мотив по постигането на всичко това се нарича ревност за Господа.