1. ВИДЕНИЕТО С НЕБЕСНИЯ ПЕЧАТ В КНИГАТА НА ЖИВОТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
В няколко видения през годините моят Господ ми даваше да надзърна в Книгата на Живота и да видя записаното в нейните страници. И при всяко следващо видение сърцето ми ставаше все по-просветено относно тази най-желателна сетнина за духовния човек. А думите на Исус в “Евангелието на Лука” да се радваме най-много, че имената ни са записани на небесата, ставаха все по-живи и благодатни за сърцето ми. Аз няма да ти спестя великия залог на Божието Спасение, който се открива в записването на нашите имена в Книгата на Живота. Защото то е потвърждение за личното ни запечатване в Святия Дух.
През целия си живот ние се сблъскваме с твърде много печати, които олицетворяват една или друга власт. От печата в личните ни карти, заменили старите зелени паспорти, до печатите в договор за работа, шофьорска книжка или медицинско свидетелство. Искаме или не – ние трябва да се съобразим с властта на Кесаря, сиреч, на светските управници. И докато всички имаме плътски очи, за да забележим земните печати на битието си, само малцина имат отворени и просветени очи, за да забележат духовните печати в живота си. А последните печати, за разлика от земните, не са привременни, но вечни. И ето тук идва най-голямото предизвикателство пред вярата в сърцата ни. Защото с нея ще приемем или отхвърлим печатите на една или друга духовна сила. Вярата е, с която ще изповядаме принадлежност към един или друг дух, към едно или друго свидетелство, към една или друга религия, едно или друго учение, един или друг господар. А господарите затова управляват и царуват, понеже обвързват властта и господаруването си с печати.
В последните двадесет години от живота ми аз предадох сърцето си на Господ Исус Христос от Сион, за да върша Неговата Воля и да изявявам Неговия Свят Дух. А заедно с предаването на сърцето си, получих и скъпоценното запечатване в Духа Му, с което Той ме потвърди на Божиите чеда като Негов слуга и пророк. Друг е въпросът дали християните се съгласиха, че печатът ми е Верен и Истинен. Защото шестнадесет години след написването на първата си книга, аз все така оставам с клеймо на измамник и шарлатанин за всички църкви, надлежно попаднали в регистрите на Кесаря. Лидерите на тези църкви никога не ме одобриха и приеха, нито ме препоръчаха с Божията Благодат на собствените си паства, тъй щото конфликтът между служение “Мория” и църквите първоначално имаше размерите на пукнатина, но днес вече е станал дълбока и страшна пропаст.
От едната страна на пропастта говори Един Господ Исус Христос от Сион, могъщ в Дух и Истина, за да потвърждава всичките Си думи и видения, които е дал на пророка Си.
От другата страна на пропастта говори един евтин и лакиран идол, който също има претенциите да се нарича “Исус”, но не като вдъхновител на слуги, жертвени юнци и Голготски страдалци, а като шеф на търговци, кариеристи, шоумени, телевизионери, теолози, директори, професори, магистри, дипломанти, делегати, бизнесмени и банкери.
От едната страна на пропастта пътят се превръща в тясна пътека, която събира в себе си всичките яростни съпротивления на дявола, тъй щото на върха да се възкачи само ясно очертаният Христос от Голгота.
От другата страна на пропастта, пътят се превръща в просторна магистрала, край която празнично светят различни църкви – от малки и невзрачни мотели до високи и престижни небостъргачи.
Аз няма да те питам дали си забелязвал тази съблазнителна магистрала, защото тя умишлено е направена така, че да бъде видима от очите на всички човеци. Но сега непременно ще насоча погледа ти към пътя, който се превръща в стръмна пътека. Защото за изявата на тази пътека слугата Господен положи живота си и плати цена, която мнозина никога няма да разберат, нито ще проумеят. Защото откъм моята страна на пропастта дойдоха човеците, които повярваха Христовото Евангелие, и бяха будни да забележат всичките белези на умноженото беззаконие. Докато от другата страна останаха християни, които решиха, че вече живеят в един много прогресивен и толерантен свят, който демократично е премахнал всяко гонение върху вярата в Бога, за да им останат само широки перспективи за благовестие. Но по-важното, за което ти пиша всички тези разсъждения, е фактът, че и от двете страни на пропастта човеците бяха запечатани в духа, на когото служат, и на когото се уповават. И както Божие и дяволско присъствие не се понасят, нито могат да се съвместяват, така и печатите, сами по себе си се противят един на друг и са напълно несъвместими.
Аз се учудвам докъде е стигнала тоталната наивност и желание за самоизмама в човеците без ясна вяра и духовен прицел, които наляво и надясно тръбят, че човек непременно трябва да ходи на някаква църква, и да бъде приобщен в някоя деноминация, за да бъде спасен от Бога. За тях думата “църква” се е превърнала в своего рода сакрална мантра, тъй щото е станала по-важна от слова като “Господ” и “Бог”. Те не се вълнуват от връзката на човека с Бога, но от принадлежността му към тази или онази църква.
“Ти от коя църква си? Или кой ти е пастир?” – ето тези са въпросите, които вълнуват човеците на широката магистрала. Те искат да им посочиш мотела или престижния небостъргач, за да те познаят. Всъщност – те търсят само потвърждението на печата, с който са били запечатани. “Извади твоя печат и нека да го сравним и видим, че е като нашия, за да те приемем!” – такъв е подтекстът на въпроса от коя църква си или кой ти е пастир. И ако случайно имаш “неблагоразумието” да им кажеш, че си от Небесната Църква на Исус и Сам Господ е Вечният Ти Пастир, то тогава можеш да очакваш от тях категорична реакция на несъгласие.
“А-а-а-а! Не така! Ти трябва да ходиш някъде на църква, за да си сигурен, че си спасен! Има Божия наредба за Спасението и тя изисква човек да се намира в църква, за да спаси душата си!”
“Ами че аз съм в Небесната Църква на Исус и Той е моят Пастир! Храня се с думите Му, пребъдвам при Него с виденията Му, изпълвам се с Духа на Примера Му!” – ще изповядаш ти. Но те пак ще избълват пред лицето ти доктриналната си закваска и ще ти кажат:
“Не, не можеш ти така да си вярваш в Исус! Господ е поставил в църквите апостоли, пророци, благовестители, пастири и учители! Защо ти не се покоряваш на петкратното служение? Защо не посещаваш поне една църква, в която пастирят е църковният лидер, посочен от Бога да води душата ти до Лоното на Отца?”
“Ами ако не виждам в този пастир Присъствието и Печата на Исус?”
ще ги попиташ ти:
“Ако не виждам в такава църква нелицемерно братолюбие? Ако не виждам избраният от Бога да слугува, като най-нисък от всичките човеци, но готов да се превъзнася и първенствува като по-богат и благоденстващ от всичките си овце? Трябва ли и тогава да се покорявам на служение, което считате за петкратно, или на църква, в която липсват Плодовете на Святия Дух? Не се ли търсят и намират Печат с Печат, когато и двата имат потвърждение от Дух и Истина? Да стоя ли тогава в общество, изгубило подпечатването от Святия Дух поради съгласието с умноженото беззаконие на света? Да подпечатва ли Святият и Благодатен Отец с Духа Си сергии на търговци и амвони на лицемери? Не предупреди ли Апостол Павел, че духовният човек изпитва всичко? Не написа ли той да държим на доброто? Не каза ли в посланието си на Солунците, че ще настъпи времето на отстъплението, за да се подготви идването на човека на греха и синът на погибелта? И ако моето сърце се смущава да посещава място, където не усеща Святото Присъствие на Духа, то кой от вас би дръзнал да ме съди, че търся Вярната Невяста в небесните места, а не долу по земните? Не прати ли Сам Отец заблуда да действа именно в земните места, за да бъдат осъдени всички, които не обичат Истината, а имат благоволение към неправдата?”
Ще издържат ли на думите ти магистралните християни, които сами в ужилените си съвести знаят, че лидерът им по благосъстояние се нарежда до най-преуспелите езичници-бизнесмени? Ще видят ли те в костюмирания си религиозен водач онзи, разпнат на Кръста жертвен юнец, чрез който Бог да им дава Пример в Освещение и Святост? Ще видят ли в ухиленото му лице, лепнато на афиши и плакати, образ на слуга, смирен до смърт на Кръст? Ще разпознаят ли в доволното му “Алелуя” Гласът на Духа или навременно ще се досетят, че това е оригването на един тлъст шопар, който за много години е осигурил нечестивото си плюскане и пируване?
Но ето затова ти казвам, братко мой, че Божият Печат не се понася с дяволския. И ако някой иска да ги съгласи или събере на едно място, то такъв отдавна е умрял от скритите беззакония на сърцето си. Защото адът, който в това последно време е отворил огнената си паст, поглъща най-много виновни за грях против Божия Печат, за хула против Святия Дух, и най-вече – за ужасното изкривяване на Святия Образ на Божия Син до образ на кариерист, наемник, диктатор, насилник и печалбар. А беззаконията на тези последни нечестивци, разменили Божия Печат за съблазняващото подпечатване от дявола, са по-страшни и ужасни от най-проклетите грехове на най-пропадналия езичник, окултист или друговерец. Защото езичникът, окултистът и друговерецът, бидейки далечни от Святия Дух, са пробождали собствените си души и сърца с остриетата на светската, религиозна или окултна измама. Но какво ще се случи с оня, който е имал Божия Емануил, а Го е пробол в сърцето си? Какво ще се случи с онзи беззаконен проповедник, който отваря пред амвона библията си със златни ъгълчета, за да я чете с духа на дявола, силен да бълва плътски тълкувания, обърнати в гибелни ереси и най-отявлени бесовски учения? Не е ли предупредил Исус в самия край на Откровението, казвайки:
“Аз свидетелствам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга, и, ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тая книга…” (Откровение 22:18-19) 
Колко ли ще са станали притурянията и отнеманията от Свещеното Писание, за да живееш в свят, в който най-разделена и противоречива е християнската религия? Или как може Бог да е Един и Спасението Му едно, а кандидатите за Сватбата на Сина Му да са пъстри като наредени сергии на Вавилонски бит-пазар?
Тук – католици, там – православни!
Тук – протестанти, там – адвентисти!
Тук – петдесятни, там – евангелисти!
Тук – баптисти, там – методисти!
Тук – конгрешани, там – лютерани!
Тук – сциентолози, там – мормони!
Тук – мунисти, там – всякакви други “исти”!…
Докога и докъде ще продължи това безумие по широката магистрала на християнската религия? Не знаят ли безумците, че Истината има само Един Дух, докато лъжата – много религиозно-демонични превъплъщения? И ако тези гореизброени деноминации и секти едни с други не се понасят, но всички охотно произнасят Името Исус, то няма ли това Име да е изгубило най-важното си, а именно – Печатът на Святия Дух?
Аз нямам намерение да плаша никого, но Господ ми е заповядал да отрезвя всички. Защото не мога да пристъпя до Божието Светилище в Сион без да усетя скръбта и болката на моя Господ Исус Христос, Който един ден ще повтори на всички религиозни думите Си в “Евангелието от Матея”:
“От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи? Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън. И тъй, от плодовете им ще ги познаете. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие…” (Матея 7:16-23) 
Търсиш ли плодове, братко мой, отсред тези, които считаш за настойници на Божията Благодат? Защото ако те нямат плодове, от Бога се отсичат и в огъня се хвърлят. И да стоиш ли тогава до сухи дървета, пламнали от огъня на всяко беззаконие, та и ти да пламнеш с тях?
“Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?” – колко тотално и напразно изговаряне на Божието Име “от мнозина”, както ни предупреждава Исус. И всичко това защо?
Виж отговора отдолу, колкото и страшен да ти се вижда той:
За да бъдат измамени плътските християни, тъй щото да похулят Небесния Печат на Святия Дух, докато се запечатват в измамите на умноженото беззаконие!
А като помислиш, че за Съвършен и Свят Бог не е възможно да сбърка Печата на Духа Си, нито да допусне каквото и да било нечестие отвътре Стените на Небесния Си Град, то трябва да ти стане ясно, че днешният най-съдбоносен залог не е в това да бъдеш благонадежден за църквата, която посещаваш, но да бъдеш благонадежден за Святия Дух, в Когото се запечатваш!
Защото не земна църква или тленен наместник, но Божия Син е пролял Кръвта Си за безсмъртните ни души, и не пред земна църква или тленен наместник, но пред Бог ние държим изпит по Святост и Любов. Каквото и повече да кажа, думите ми бързат да се въздигнат в Святото Присъствие на моя Господ, Който откликна на молитвите ми и възвиси духа ми при Себе Си. Ето думите, които Исус ми проговори, миг преди да ме посвети във видението с Небесния Печат в Книгата на Живота:
“Слуго Мой! Виждам, че пряко силата си и във върха на всичкото си утеснение поради Словото на Божия Пророчески Дух, ти пак се застъпваш за всичките Божии чеда, които просветих чрез слугуването ти. И не би могло да бъде другояче, защото до времето на възлизането ти от тъмницата дяволът ще подложи всички на преса от ярост, угнетение, коварство и отвратителни човешки предателства.
Аз скърбях заедно с твоята скръб, когато беше похулен и опозорен в писмото, което получи. Аз страдах с твоето страдание, когато трябваше да преглътнеш горчивината на мисълта, че пътят нагоре е белязан от много човешки отстъпления и измами. И пак Аз ходатайствах с молитвата на сърцето ти пред Моя Бог и Отец, за да закрепи и утвърди рода на Елиаким, и потомците на Яков и Йосиф. И сега какво друго да ти кажа, освен да те утеша, че Божиите Избрани няма да отстъпят назад, нито ще се поклатят от ветрищата на дявола. Защото те вече имат пълното и чудесно екипиране от Святия Дух, за да позволят на каквото и да било съмнение или гонение да ги отмести от призванието им. Да, Стефане! Попрището си свършил и вярата си опазил! А тази последна пророческа книга, която измолваш от Мен с молитвата на сърцето си, е само още едно могъщо потвърждение за всичките Ми братя и сестри, че си пророкът на Сион, който изяви пълнотата на Божието Сърце. И както написа в редовете по-горе – всички трябва да останете запечатани в Святия Дух, и да не Го наскърбявате, но съвършено да Го възрадвате и удовлетворите с мислите, думите и делата на ръцете си. А в тази книга Аз ще дам на Моите братя и сестри да видят как Небесният Печат на Духа преминава през петте Кръга на Божието Свято Присъствие, за да остане най-славен и дълбок пред самия Престол на Благодатта, към който сте призовани вие. А всичко това се случва – днес и сега в Книгата на Живота, където са записани имената ви. Тъй щото всяко име е потвърдено от Печата и самото то се явява като запечатано в Святия Дух. И за да бъде свидетелството ти още по-благодатно и убедително, Аз ще покажа на Църквата Ми, как записах името ти в Книгата на Живота, и какво ти костваше на теб, като Господен слуга и свидетел, за да достигнеш до самия Престол на Благодатта, и до Славата да бъдеш жертвен юнец пред Божия Свят Олтар.
А сега Ме последвай, слуго Мой! Защото непременно ще отидем пред Престола, за да ти дам видението, което трябва да запомнят всички, които се наричат с Името Ми…”
След последните Си думи Господ ме прегърна и възвиси в Святия Дух, тъй щото аз наистина се намерих с Него пред Престола на Благодатта, където видях разтворената Книга на Живота. И ето, че Исус пристъпи към самата Книга и я докосна с ръка, като ми казваше:
“Приближи се, Стефане! И виж как името ти е записано в Книгата…”
С вълнение, което не мога да опиша, аз пристъпих при моя Господ, като погледнах към разтворената страница на Божията Святост. А Той, като прокара показалеца Си по ефирния гланц на Книгата, вече ми казваше:
“Нали знаеш от предишните видения, които ти давах, че Господ с диамантения Си писец записва имената на Своите свидетели в Собствената Си Книга? Това иде да ти покаже, че имената не просто се написват, но се вдълбават с Печата на Духа!
А сега виж твоето име, слуго Мой. И не просто името, но Печатът, който тежи върху него…”
С вълнение погледнах към Исусовия показалец, който посочваше името ми, а след това срещнах очите на Господ, които ме подканяха да докосна писаното с ръка и да усетя Печатът на Святия Дух. Така аз вече протягах ръката си и докосвах плахо името си с върха на показалеца си, когато усетих, че пръста ми докосва Вода. Това ме сепна, тъй щото за миг дръпнах назад ръката си. Но Господ се разсмя, като ми казваше:
“Защо дръпна ръката си? Не я дърпай, но докосни категорично името си! И тогава непременно ще усетиш Печата на Духа в цялата му пълнота…”
Насърчен от благодатните думи на Исус, аз дръзновено протегнах ръката си и пак докоснах името си с показалец. Така отново усетих Вода върху името си, но продължих внимателно да натискам с пръста си. И ето, че Водата се смени с Хляб, а Хлябът с Вино. И когато още повече натиснах върху името си, вече имах чувството, че пръстът ми преминава в друга страница от Книгата на Живота, при все, че сърцето ми съзираше точно тази, върху която Исус беше написал името ми. А тогава духовно усетих, че Печатът стана Маслен, а след това и Огнен, понеже разпали цялото ми същество. И щом понечих да извадя показалеца си, върху пръста ми беше останала Сол като Огън, и Огън, като Сол. А Исус, като хвана с двете Си ръце ръката ми, и я загърна в шепата Си, с твърде съкровен Глас ми проговори, като казваше:
“Сега духът ти стана свидетел на цялата дълбочина на Небесния Печат на Святия Дух, който тежи върху името ти, с което си записан от Царя в Книгата на Живота.
А какво усети ти, слуго Мой? Какви бяха белезите на Небесния Печат, с който си записан в Божията Книга?”
“О, Исусе! При първоначалното докосване усетих Водата на Духа, а при повторното докосване показалецът ми сякаш потъна в Печата над името ми. И тогава усетих как Водата се смени от Хляб, Хлябът от Вино, Виното от Масло, а Маслото от Огън. И самият Печат на Духа потвърди Огънят като Сол, и Солта като Огън върху върха на показалеца ми. А дълбочината на Печата вече беше такава, щото си мислех, че пръстът ми вече е преминал на друга страница от Книгата…”
“Да, Стефане! Много дълбок е Печатът на Святия Дух! И за да разбереш наистина колко е дълбок, гледай на знамението, което ще извърша пред очите ти. Защото Аз, Господ Исус, съм Словото на Отца, изявено чрез Святия Дух. И когато Това Слово на Отца постави Книгата на Живота пред Сърцето Си, то тогава написаните имена ясно показват доколко дълбоко са пристъпили в Божието Присъствие…”
В следващия момент, изненадващо за мен, Господ съблече мантията Си. И като взе разтворената Книга на Живота, приближаваше я към гърдите Си. И колкото повече Исус приближаваше Книгата, толкова повече моето име и останалите написани имена започнаха релефно да изпъкват в страницата – някак не отвън-навътре, но отвътре-навън. Така дойде миг, когато от написаните имена излязоха струи Вода и побързаха да се свържат с Водата в Духа Исус Христов. След това привличането между имената и гърдите на Исус стана още по-силно. Понеже Хляб излезе от имената, уподобен в лъчи на Освещение, като се свърза с Хляба в Духа Исус Христов. И веднага след Хляба – капки Кръв, уподобени на Вино излязоха от имената, като се свързаха със Сърцето Исус Христово, и с Неговата проляна при Завета Кръв. А когато и това знамение свърши, Книгата на Живота вече беше досами ребрата на моя Господ. И при самото докосване на страниците с Духа Исус Христов от имената излезе Масло, което съвършено се съедини с Маслото в Духа Исус Христов. А миг след Маслото имената пламнаха и преминаха от Книгата в дълбочините на Духа Исус Христов, съвършено съединени с Огъня на пламенната Му Любов… В този Свят и пречуден миг имената, Печатът и Духът Исус Христов бяха едно в едно и все во все. А тогава Господ отново ми проговори, като казваше:
“Ето, слуго Мой! Този е начинът за твоя Господ да разбере колко дълбок е Печатът на Святия Дух върху имената на записаните в Книгата на Живота. И ти сам видя, че колкото повече Господ приближаваше написаните към Собствения Си Дух, толкова по-могъщи ставаха потвържденията на Печата Господен. Защото Водите на Духа се събраха с Водите на Сина, Хлябът на Духа с Хляба на Сина, Виното на Духа с Кръвта на Сина, Маслото на Духа с Маслото на Сина! И най-вече – Огънят на Духа с Любовта на Сина, на която свидетелстват всичките Му жертвени юнци, станали Сол за Бога. Но ти сега Ми кажи:
При кое от знаменията на Печата Синът вече беше допрял страниците от Книгата на Живота до Сърцето Си?”
“О, скъпоценни мой Спасителю! Това стана след третото знамение на Печата, свързано с Виното на Духа и Твоята Кръв. Тогава Книгата на Живота се съедини със Сърцето Ти, тъй щото Божият Печат стана Маслен, а след това и Огнен…”
“А това, слуго Мой, не иде ли да ти покаже, че точно в този миг написаните в Книгата на Живота стават Един Дух с Господа? Не ви ли написа Павел знаменателните думи, с които очакваше именно това свидетелство на Божия Печат в сърцето си:
“Защото зная, че това ще излезе за моето спасение чрез вашата молитва и даването на мене Духа Исус Христов, според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но, че, както всякога, така и сега, ще възвелича Христа в тялото си с пълно дръзновение, било чрез живот, или чрез смърт…” (Филипяни 1:19-20)
Разбират ли Моите, че в първите три свидетелства на Печата все още Кръстът ви разделя от Духа Исус Христов, понеже не сте се съразпнали с Мене? Но ето, че след Кръста Книгата на Живота е съвършено съединена с Духа Исус Христов – за да бъдете от този момент в Печата, пълен с Маслото и Огъня на Святия?
А да казвам ли на всички ви, че ще дойде ден, час, минута и миг от минутата, когато ще настъпи Грабването на Моята Невяста? Знаете ли тогава кои ще бъдат грабнатите?
Ето, казвам ви, че това ще бъдат людете, чиито имена са в Духа Исус Христов! Людете, които са се съразпнали с Господ на Неговия Кръст, за да умрат в Неговата Смърт, и да възкръснат в Неговия Живот!
Сега разбирате ли защо не дадох покой на пророка Си цели шестнадесет години? Сега проумявате ли защо не спрях да го привличам и да му говоря, докато изцяло го утвърдя в Маслото и Солта Господна?
Именно защото така го утвърдих, за да бъде на Един Дух с Господа!
А достигнахте ли всички да бъдете на Един Дух с Мене? Платихте ли всички цената, тъй щото Печатът на Святия Дух категорично да потвърждава имената ви в Книгата на Живота?
Ето, Аз сега ще явя на пророка Си как Печатът на Духа, с който имената ви се запечатват в Книгата на Живота, преминава през петте Кръга на Божието Свято Присъствие. Блажени човеците, които поревнуват за Духа Исус Христов, тъй както и Аз ви ревнувам с божествена ревност, за да ви въздигна като Моя Невяста! Защото те ще се нарекат запечатани в Святия Дух, които никой и никога няма да разпечати, нито ще отлъчи от Любовта на Отца и Сина!
Аз, Господ на Небесния Печат, все още говоря и не млъквам!”