2. ВИДЕНИЕТО С НЕБЕСНИЯ ПЕЧАТ ВЪВ ВОДАТА, ХЛЯБА И ВИНОТО НА СВЯТИЯ ДУХ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Само Бог може да потвърди на сърцето ти колко сълзи, въздишки и прекомерна скръб ми е струвало призванието да работя за възрастяването на Божия Младенец до ясно очертан Христос. Аз имах чудната привилегия да преживея една преумножена Благодат в живота си, назначена именно за могъщ духовен растеж на повярвалите в Сина на Отца. И вече знам, че имам даденото от Небето право да заявя думите на Апостол Павел като свидетелство на живота ми. Тези думи, в които той заявява:
“Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, – не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене…” (1 Коринтяни 15:10)
Няма да намериш много хора на този свят, които да посветят живота си на една Свята кауза, и свидетелствата им да бъдат толкова мощно и категорично подпечатани от Бога. И аз не пиша това, за да се хваля или украсявам ореола си с привременна слава, понеже Господ е, Който един ден ще отсъди за делото на слугата Си. Но ако го пиша – то е, за да насърча Божият верен остатък, който непременно трябва да извърви останалата си част от пътя към Исус. Защото в изминалото време Господ доволно много се приближи до нас и ни направи съучастници на твърде великите Си обещания за идещите векове на Обновлението. Но има една граница, която Исус няма да премине, защото тя вече не касае Неговия Кръст, а нашия. Има едно последно усилие, което Небесният Цар няма да направи, защото то не е Неговото, но нашето. Има едни думи, които ние трябва да превърнем в последно усилие за нашето запечатване в Святия Дух, и тези Христови думи гласят:
“А от дните на Йоана Кръстителя и до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват…” (Матея 11:12) 
Сам се убеждаваш, че думите ми не са голословни, но потвърдени от Господа. Ние трябва да се насилим, за да грабнем Царството. Защото с каквато мярка мерим на Царството, с такава и то ще ни отмери. Ако ние го грабнем, и то ще ни грабне. Но ако ние не го грабнем, нито пък то ще ни грабне. Искам завинаги да положиш тези думи в сърцето си, защото пред тях се открива съдбата, с която Божият Младенец Емануил се превръща в ясно очертания Христос.
Как мислиш, братко мой? Какъв ще да е бил духовният растеж на нашия Пример Исус, за да ни показва Словото, че на дванадесет години Той вече пребъдваше в Храма на Отца Си и учеше старейшините на всичките словеса на Божията тайнствена премъдрост? Не се ли е хранил Емануил със сгъстено мляко и мед, точно така, както за Него беше пророкувал пророк Исайя? И не затова ли Исус беше преизобилен към всички нас в първите Кръгове на Божието Свято Присъствие, които са Водата и Хляба? Не е ли чудесно Господ да те води в Живото Си Евангелие и да ти разкрива цялата премъдрост, изречена от устните Му?
Нека ти кажа, че първите осем години от пророческото ми призвание и изпълване със Святия Дух бяха именно това – един здрав духовен растеж, на който свидетелстват близо осемдесет написани книги. Книги, в които Исус стана толкова реален, пълнокръвен и жив, щото не е възможно да пиеш Водата Му и да ядеш Хляба Му, без да се усетиш пораснал и утвърден. Четири години аз пребъдвах във Водите на Святия Дух, и още четири – в Хляба Му. Влязох във Водите с книгата “Исус е в теб” и приключих този период с “Откровения от Книгата на Живота”, “Духовните империи на Злото” и “Седем стъпки към Исус”. Четири години слугата Господен пребъдваше в Кръга на Хляба, който започна с “Изгони търговците от Храма” и приключи с “Гласът на Възлюбения”, “Полетът на Гълъбицата” и “Песента на възкачванията”. И тогава пред сърцето ми се появи Кръстът Исус Христов. Този Кръст, от който ме призоваваше “Викът на Кръвта” – книга, благодатно измолена и получена още във времето на Хляба. Така видях, че Кръстът е не просто граница, но врата, през която Господ те призовава в едно друго изживяване на Присъствието Му – изживяване не за Младенец, а за младеж, който е пораснал, за да превърне в смисъл на вярата си стиховете на Апостола от “Посланието към Галатяните”:
“Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене…” (Галатяни 2:20) 
Когато си съразпнат с Господ на Неговия Кръст, тогава пред сърцето ти оживяват “Портите на Живота и смъртта”. И ако Неговата Кръв ти дава Живот, страхът от Кръста Му се превръща в отстъпление, равносилно на духовна смърт.
Можех ли да предполагам, че бе дошло времето на първото съдбоносно отсяване, когато от Божия Пророчески Дух отстъпиха мнозина предатели? Можех ли да предполагам, че неумрелият и вкоренен егоизъм ще отвърне стотици човеци от нас, които не са готови да се насилят, за да грабнат Царството?
Разбира се, че ми беше трудно това предположение, понеже аз изцяло живеех на вяра. Нямах на бюрото си списък с предстоящите книги за написване, нито знаех докъде ще се простре Господното водителство в живота ми. Просто това беше мигът в слугуването ми, когато вкусът на Хляба се смени с вкус на Вино и аз трябваше изцяло да се закрепя в надеждата за блаженството, което единствено дава сила да устоиш на Христовия Кръст. И не просто да устоиш, но ясно да различиш Виното на Исус от виното на великата блудница. Ясно да различиш “Светлините на Сион” от светлините на някоя банка. Ясно да различиш гнусните дела на Вавилон от “Изящното дело на Бога”. Ясно да различиш Духът на Святостта от “Червеят, който не умира, и огънят, който не угасва”. Ясно да различиш “Мъдростта, която е отгоре” от всяка друга земна, животинска и бесовска мъдрост, за да имаш Силата “Да оцелееш над ледовете”. Ясно да различиш Божието Светилище от “Свърталището на мерзостта”. Така непременно слугата Господен намери “Пътят до Лоното на Авраам” и достигна до Молитвата на Исус “Отче наш, Който Си на небесата”, а след това и до Божиите Печати, които разкри на Църквата с Дух на мъдрост и на откровение. От третия печат в “Двете монети на Самарянина” през петия печат в “Гладни за повече гонение” и до “Шестия печат на Откровението”, където Църквата стана Луна, обагрена с Христовата Кръв, а всеки от свидетелите на Исус – като злострадалец в козиняво вретище.
Но забелязаха ли духовния ми път човеците, които бяха заети да търкат дежурните си столове в църковните събрания? Проумяха ли, че не за себе си, но за тях слугата Господен беше написал всичките свидетелства на личното си водителство от Исус? И ако към първите осем години във Водата и Хляба Господ прибави още цели две години във Виното, то не стана ли тъмницата ми десетгодишна, за да се изпълни стихът от “Откровението”, който казва:
“Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота…” (Откровение 2:10) 
Можех ли да предполагам, че някъде там – след Кръста на Голгота и злостраданието от страшното гонение – ще се яви един същински и чуден период на непознат, но твърде Славен Кръг на Божието Присъствие, който е Кръгът на Маслото? Разбира се, че не! Понеже аз никога не свалих превръзката от очите си, за да доразвивам виденията си по човешки, нито да правя планове и сметки, каквито не подобават на безполезен слуга. Аз просто се доверих на моя Господ, Който Единствен е Алфа и Омега, Начало и Край, Първи и Последен.
Но точно тук е време да спра с изброяването на първите три Кръга на Святия Дух, и да запитам всеки, който прочита съдържанието на тази пророческа книга:
Знаеш ли, братко мой, каква ще е съдбата на човеците, които не се покоряват на Божието благовестие, нито жадуват за Водата и Виното на Божията Правда, нито пък гладуват за Хляба Христос? Знаеш ли какво ще се случи в последните години до свършека на стария свят и до мига на нашето Грабване при Исус? Нима мислиш, че Милост, която е назначена да докарва до Покаяние, би се проточила до безкрайност, та да чака тези, които никога няма и пръста си да мръднат, за да се насилят и грабнат Царството? Знаеш ли какво ще се случи с онова поколение, което напълно попада под съвършено точните стихове от “Посланието към Евреите”, където е записано:
“Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците…” (Евреи 10:26-27) 
Какво значи това, че Господ ще призовава с пророка Си всички църкви, за да се оставят от водите на Ефрат, а църковната търговия ще процъфтява всред ония, които измамно си мислят, че “реки от жива вода” са потекли от сърцата им? Какво значи това, че Господ ще призовава с пророка Си всички църкви да се откажат от фарисейския квас, способен да закваси цялото тесто, а пастирите ще се правят на приятно разсеяни, без да виждат плесента и червеите на лъжепророка в хляба, с който хранят паствата си? Какво значи това, че Господ ще призовава с пророка Си всички църкви да се откажат от виното на великата блудница, а мнозина връзкари, кариеристи и религиозни царе ще вършат пияни и безумни всичките гнусни дела, които подобават на блудница, а не на чиста девица, приготвена да застане до Христос пред Божия Свят Олтар?
Не виждаш ли тук, мили мой приятелю, как са похулени три Присъствия на Святия Дух?
Веднъж това на Водата – поради умноженото беззаконие, което се олицетворява от водите на Ефрат, способни да закорявяват сърцата, тъй щото никога да не стигнат до Покаяние!
Веднъж това на Хляба – поради плесента и червеите на лъжепророка, които докараха всичкия светски дух в църквата, като научиха вярващите да любят не Духа на Отца, но духа на света!
Веднъж това на Виното – поради тоталната гордост и превъзнасяне, на която сами се предадоха всичките църковни лидери, които дяволът обогати заради поклоните им пред тъмната му мантия!
Вода, Хляб и Вино – които трябваше да послужат на Младенеца Емануил, за да достигне до ясно очертания Христос – бяха стъпкани и презрени от църквите като нещо нечисто, като бръщолевене на празнодумец, достоен за всичката църковна апатия, омраза и похулване.
Вода, Хляб и Вино – които трябваше да бъдат съвършеното ни запечатване в Святия Дух, бяха стъпкани с дивото безумие на грухтящи шопари, които не искаха да напуснат тинята си, и с режисирания лай на жалки псета, които заложиха на бълвоча си.
Вода, Хляб и Вино – в едни бързо отминаващи години до свършека, бяха тотално отречени, само защото слугата Господен нямаше над себе си белег от никаква човешка или религиозна власт, и не прие да се покорява на човешко препоръчване, нито на църковни договори с цената на омърсено благочестие.
А каква ще е сетнината на тези, които похулиха първите три Кръга на Божия Свят Дух? Не знаят ли безумците, че Святият Дух дойде на света през Раните и Кръвта на Исус, и пак от тези Рани и Кръв ще Си тръгне от света? И ако пророческото слово е водело и подготвяло всички ни за личната ни Голгота, то как ще усетим заминаването на Духа от този свят, ако не сме били съразпнати с нашия Господ? А как да бихме били съразпнати, ако Младенецът Емануил не е пораснал до ясно очертания Христос? И как да би пораснал, ако не пие Божията Вода, не яде Божия Хляб и не пие Божието Вино?
На безумци ли да говоря в тази последна пророческа книга или на духовни човеци, които трябва да си дадат сметка за цената, която трябва да платят, за да участват в Грабването? На слепци ли да свидетелствам за Печата на Святия Дух, или на дълбоко посветените, които имаха и остават с непоколебим дух за Бога? На закоравени железа ли да свидетелствам за Печата на Святия Дух, след като такива вече са счели за празно нещо правдивите думи на Христовия Апостол, отнасящи се именно за тях:
“Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние? а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му…” (Римляни 2:4-6)
Не разбирате ли, че краят на всичко вече идва и Съдията стои пред вратите на сърцата ни? Не проумявате ли, че ако не се насилите да грабнете Царството, нито пък то ще ви грабне?
“Но какво ще рече да се насиля, братко мой? Как да разбирам думите на Исус?” – ще попита някой. Ето какво значи насилването:
Да се покориш на Словото, което Бог е потвърдил с Печата Си, за да извървиш пътя от река Йордан до Кръста на Голгота, сиреч, от Водата до Виното на Святия Дух. Защото Сватбата на Младоженеца и Невястата не е в този свят, и няма да се случи в никоя представителна зала на великия църковен Вавилон. Сватбата е оттатък Кръста! В Кръговете на Възкресението и Христовото Възнасяне, след Галилея и Портите на Небесния Ерусалим, при Реката на Живота, и в събора на първородните, при Съвета на Светиите, и сред Празниците на Небесния Ерусалим! И какво още да кажа или напиша в тази глава, освен да ти предам думите, които Господ проговори на сърцето ми, миг преди да ми разкрие разтърсващото видение с първите три Кръга на Божието Свято Присъствие. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Аз вече съм показвал това видение на сърцето ти, когато написа пророческата книга “Ето, Младоженецът иде!”, макар там откровенията да не бяха с прицела, който касае запечатването ви със Святия Дух. Затова нека Моите братя и сестри съвършено да внимават в думите Ми, защото за последен път ще изявя и ще предупредя всички ви що ще рече да се насилите и грабнете Царството.
Ето, Стефане! Виж сега как Небесният Ми Отец ще простре Книгата на Живота с имената на записаните в нея. Защото този път Той ще я простре към земята към последните поколения, за да видите всички какво ще се случи до Мига на Грабването. А ти гледай и запиши всичко за свидетелство на Моята Църква…”
След последните думи на Исус пред очите ми се яви видение. И ето, че аз виждах моят Господ, разпнат на Голготския Кръст. От Раните Му излизаха лъчи от Божия Светлина, които тръгваха през пътя на земното Му Битие и стигаха чак до непорочното Му Зачатие и Рождението Му в градеца Витлеем. А тогава там, при Кръста, но откъм Небесната Му Слава, се снишиха Святите Ръце на Отец, държащи разтворена Книгата на Живота. И Сам Отец възгласи на Святия Си Дух, като Му казваше:
“Святи Душе! Започни да събираш с лъчите на Присъствията Си запечатаните оттатък Кръста, тъй щото Младенецът Емануил да възрасти и да се приготви за Славата на Разпнатия и Възкръсналия Христос. И колкото по-умножено е беззаконието оттатък Кръста, толкова по-преумножена нека бъде и Благостта и Милостта Ми над повярвалите. За да не изгубим нито един от записаните в Книгата, и всички да възрастят до Зрелостта на Сина Ми!”
В отговор на Отеческите думи лъчите от Кръста многократно се усилиха, тъй щото Водата, Хляба и Виното светеха с цялата Съвършена Чистота на Исусовия Пример и Слово. А след това, в съгласие с повелението на Отца, лъчите на Духа започнаха да се събират към Кръста, правейки имената на записаните в Книгата все по-дълбоки и релефни. И когато лъчите на Духа напуснеха определено място на земята, то мигновено се превземаше от тъмните сили на дяволското нечестие. А всички безумни и бунтовни човеци, непокорни на Божия Призив, биваха погълнати – първом от водите на Ефрат, след това от плесента и червеите в хляба на лъжепророка и накрая от виното на великата блудница. Но лъчите на Духа все повече и повече се приближаваха до Разпнатия Исус и Раните Му, докато дойде миг, когато Духът изцяло беше свил Присъствията Си до Тялото на Божия Жертвен Агнец. И тогава, подобно на първото видение, дадено ми от Исус, Отец допря Книгата на Живота до Разпнатото Тяло на Сина Си, тъй щото имената на записаните мигновено просветляха и се съединиха с Духа Исус Христов. А Отец извиси Гласа Си, като казваше на Духа:
“Святи Душе! Събрахме запечатаните в Книгата на Живота, които станаха Един Дух с Духа Исус Христов! Затвори Вратата на Вечното Спасение при Пътя, и възвиси запечатаните в Крилата Си, за да посрещне Небесният Сион поколението на тези, които се насилиха да грабнат Царството! Защото те са най-скъпоценния Плод на Сина Ми, роден във времената на най-умноженото беззаконие! Потомците на Яков и Йосиф, за които е приготвена Вечна Слава за вечни векове!”
Докато още гледах благоговеещ и възхитен, Духът, уподобен на Бял Гълъб, въздигна разтворената Книга на Живота, като лявата й корица изпълни лявото Му крило, а дясната корица – дясното Му крило. И тогава ненадейно Исус ме докосна във височините на Духа, като ми казваше:
“Виждаш ли слуго Мой, какво се случи с тези, които се насилиха да грабнат Царството?
Те наистина показаха, че любят Печата на Святия Дух повече от всичко друго на света! И като се покориха на лъчите на Духа, събраха се в Раните при Кръста Ми, за да се съразпнат с Мене, и наистина да бъдат Един Дух с Господа на Славата! А колкото повече Духът свиваше лъчите Си към Раните Ми на Кръста, толкова по-святи и безкомпромисни ставаха Моите Люде, не отстъпвайки нито на йота, та да се огънат от водите на умноженото беззаконие, от хляба на лъжепророка, и от виното на великата блудница!
Те наистина повярваха, покориха и посветиха сърцата си, за да участват в Сватбената Вечеря на Божия Агнец, понеже не обичаха живота си дотолкова, че да избягат от смъртта на Кръста. А в това посвещение ти наистина си блажен и твърде скъпоценен в очите Ми, понеже даде свидетелствата за Водата, Хляба и Виното на твоя Господ. И не просто ги даде, но Ме последва ревностно в Кръговете на Маслото и Солта.
И сега какво повече да кажа на Моите, освен с божествена ревност да ги призова да останат запечатани в Святия Дух и да следват лъчите на Духа, които все повече ще се събират в Раните на Разпнатия, за да се явят пред Отца Ми всички, които Той е предузнал и предопределил да бъдат съобразни с Образа на Сина Му! Слушайте Гласа Ми, люде Господни! Последвайте Ме и в следващото видение, коeто ще дам на пророка Си! Защото именно в него вие всякога ще бъдете на Един Дух с вашия Господ!
Аз, Господ на Небесния Печат, все още говоря и не млъквам!”