СЪГЛАСНИ В ИМЕТО НА ИСУС – III ГЛАВА_1

1. ИСТИНАТА, КАТО ОСНОВА ЗА СЪГЛАСИЕ

Когато повярваме в Исус, ние попадаме между много други като нас. Това са наши братя и сестри, които Господ Бог е спасил, новородил и благословил. Има една опитност, която преживява всеки повярвал в Исус и тя е първоначалното впечатление от Любовта и братолюбието, изявени в Църквата. Няма по-чудесно смущение за повярвалия от съприкосновението му с Божията Любов, изявена от християните. Естествени са и първите въпроси, които възникват в повярвалото сърце:
“Защо тези хора са така различни? Защо са така мили и сърдечни? Защо са така жертвоготовни?”
А отговорът е именно в Божието Слово:
“Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие…” (1 Петрово 1:22)
Нашите братя и сестри са станали причастни на Истината, като са й се покорили. Как става това? За да бъдем в Истината ни е нужен някой, който да ни води до нейното дълбоко познаване. Този някой е нашият църковен водач, нашият пастир, избран, помазан и благословен от Бога за тази длъжност. Този пастир трябва да е отдаден така на Господ, щото от сърцето му да говори Христос, за да бъдем наистина водени от Бога. А щом Бог ни е довел в църковното благодатно състояние, Той иска да пораснем чрез Духа Му, като се изпълваме със Светлината, която Исус ще ни даде от амвона. Затова ние трябва да постигнем едно истинско сърдечно съгласие с нашия пастир и с отворен умове да приемаме Словото от неговата проповед. Така нашата основа за съгласие с ближните става Истината, тоест, Божието Слово, което е Христовият поглед за всичко и върху всичко. Нека запомним:
Когато с пълно съгласие слушаме пастиря и се молим на Бога за неговото помазание, мъдрост и сила, то тогава расте и се увеличава нашата вяра! Понеже:
“…вярването идва от слушане, а слушането от Христовото Слово…” (Римляни 10:17)
Ние трябва да гледаме на ходенето на църковни събрания, като на велико тържество за сърцата и умовете ни. Там не ние служим на Бога, но Бог служи на нас, като ни изпълва със Светлината и Мъдростта Си. Онова, което ще направи събранието велико и тържествено, е нашето безрезервно съгласие с пастиря. Понякога се случва в Господните събрания да няма радост и тържествен дух. Причината за това биха могли да бъдат завист и кариеристични амбиции спрямо пастира, религиозни политики и коментари за този или онзи, както и разклащане на самият пастир от светски или религиозен дух. Тогава в това събрание няма да се танцува, но ще се воюва. Святият Дух на Бог ще излива изобличителни, а не тържествени проповеди, проповеди на изцеление, а не на растеж. А ако пастирят не иска да говори от Духа, то тогава подобно събрание е на път да изгуби не просто съгласието между отделните си членове, но съгласието със Самия Господ Исус Христос. Но ако пастирят ни стои в Духа, то нека в Духа да стоим и ние! Искаме ли духовно здраве, то нека бъдем в здраво съгласие с Божият помазаник! Защото ако Бог е съгласен с него, то и ние ставаме съгласни с Бога!
Друго направление на Истината, като основа за съгласие, е нейното ежедневно упражняване помежду ни. Как да разбираме това? Отговорът е, че когато сме съгласни в Името на Исус, то сме съгласни и с делата на Исус. Ако Исус нарече Себе Си “Пътят, Истината и Животът”, то и ние сме съгласни с Този Път, с Тази Истина и с Този Живот. Нека сърдечните ни молитви всякога да бъдат обърнати за благоуспяването на ближните в тези три Небесни реалности. Тогава Божията категоричност ще подпечатва с мир и благодат делата на християнското съгласие. Затова нека никога не забравяме, че Истината е огромна спояваща Сила между християните.

Leave a Reply