4. ВИДЕНИЕТО С ДВАТА ГВОЗДЕЯ ОТ ПЕРГАМЕНТА НА ПРОРОК ИСАЙЯ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Сърцето ми се изпълва с блаженство, и духът ми с неизразима радост при мисълта, че Духът на тази пророческа книга ще се превърне в Ключ на Давид, и Сам Господ ще даде на Верните Си най-скъпоценния от Небесните Си дарове. И аз вярвам, че е дошло времето всички заедно да заблестим като скъпоценни камъни на Царството.
Бяха години в живота ми, когато едно съмнение се опитваше да ме огъне и да вкара малодушие в сърцето ми. То беше свързано със слабостта на помислите ми, че съм просто човек. Че ще дойде ден и час, когато изворът ми ще пресъхне и силата ми ще намалее. Че ще дойдат дни и години на живота ми, когато просто ще бъда забравен, въпреки доброто, благоугодното и Съвършеното, което съм дал на Църквата през годините на младостта си. А сега вече разбирам, че всичките ми опасения са били напразни и нищожни. Защото има нещо в живота на Божия слуга, което няма да пресъхне – и това е Божията Вярност. Защото има нещо в сърцето на Божия слуга, което винаги ще търси неизявеното – за да го изяви, и неотключеното – за да го отключи. И това е Ключът на Давид.
Заради този Ключ са си стрували и ще продължат да си струват всичките ми угнетения, гонения и яростни сатанински отмъщения. Защото болката ще си остане вътре в мен, но Словото на Божия Пророчески Дух ще действа мощно навсякъде по земята.
Заради този Ключ си е струвало всичкото ми иждивяване, усърдие и безсъние, както и всичките удари на сърцето ми, с които съм искал да пребъдвам в слугуване и пожертвувание пред моя Господ. Защото вътре в мен Исус е предавал всичко на смърт, за да може от Божието Светилище да се излеят потоци от Живот. И при все, че душата ми вика пред Бога за почивка и освежаване, поради огъня на всеизгарянето, пак духът ми пее и тържествува в дълбочините си, че Господ не ме послуша, но ми се довери, като знаеше, че ще издържа всеки товар за Небесното Царство.
Да, братко мой! Става дума именно за товар!
За онова Божие Спасение, за което някой трябва да се превърне в Божий юнец, докато Божията Десница се простира, за да издирва и завързва сърцата с Небесните въжета от Хълма Сион. Защото за рода на Елиаким, и за Съвършеното Божие намерение, свързано с въздигнатите от ГосподА, пророк Исайя е записал и това:
“И ще го закрепя като гвоздей на твърдо място; и той ще бъде славен престол на бащиния си дом; и на него ще окачат всичката слава на бащиния му дом, – чадата и внуците, всичките малки съдове, от съдове като чаши до всичките съдове като мехове…” (Исаия 22:23-24)
Можеш ли да си представиш това?
Един гвоздей, закрепен на Канарата, опънат от връзките на Божията Слава! И благодарение на здравото му закрепяване става възможно чедата и внуците да се възкачат на Господния Хълм. И всичките съдове – от малките чаши до големите мехове – могат спокойно и сигурно да се доверят, че гвоздеят ще ги издържи, докато се изкачват по височините на богопознанието и Святостта.
Аз наистина поревнувах да бъда този гвоздей, закрепен на твърдо място, и платих през годините цената, за да има Светлина и Благодат в Господния Храм, както и Свята надежда за Спасение на Божиите чеда. И при все, че само малцина пожелаха да се вържат със Святите връзки, дадени ми от Господа, пак това не е причина, та да имам малодушие или отчаяние в сърцето си. Защото Хълмът Сион не е за всички, и Небесният Ерусалим няма претенциите да бъде свърталище на всякакви духове, души и сбъркани учения. И най-вече – защото самото Исаево пророчество за Елиаким има двоен прицел, ревниво покрит от Божията тайнствена Премъдрост. Разкриването на този двоен прицел ще бъде задача на последното видение от тази Свята пророческа книга. Затова нека сега да ти предам думите, които Господ проговори на сърцето ми, миг преди да ми разкрие и самото видение в дома на слугата Му Исайя. Ето какво ми каза Исус:
“Слуго Мой! Ти извърши съвършено повеленията на Господаря си, и смири душата си, докато Аз отварях врати за Святото Си Дело. И сега напълно ти подобава, за да ти кажа:
Влез в Радостта на Господаря си!
Но преди още да си влязъл в Моята Радост и духът ти да се възрадва от наградата, която ти се дава, Аз искам да ти дам едно последно видение. Защото с него всеки от рода на Елиаким ще разбере мястото си в Божия Свят Дух, както и смисъла да употребява Ключа на Давид. Защото Отец Ми е твърде Свят и прецизен в съдбите Си, за да допусне каквато и да било изненада от враговете Си. Понеже, ето, Аз ти явих рода на Елиаким, и ти дадох Ключа на Давид – нещо, което не съм правил с други Мои слуги от времето на Ранната Ми Църква!
Но тщеславните църкви няма никак да се съгласят с Истината от думите Ми. Тъкмо обратното – те всички вкупом ще извикат:
“Защо този пророк от Хълма Мория така се възвишава над Божиите паства? Не говори ли Бог колкото на него, толкова и на нас? Ако той е Авраамов потомък – не сме ли и ние чеда на Авраам? Ако той е Давидов помазаник – не сме ли и ние Давидови помазаници? Ако той е гвоздей, закован на Канарата, не сме ли и ние гвоздеи, заковани на Канарата? И ако той е от рода на Елиаким – колко повече ние сме от същия род? С тази разлика, че той е в конфликт с всичките църкви и вярващи, докато ние сме с тях в чудесно разбирателство!”
И точно тук Царят на Сион ще каже на всички тях:
“Не роптайте и не се чудете! Защото Мъдростта непременно се оправдава от делата си! И колкото църкви има на земята – толкова и претенции ще има, че всички слушат Гласа Ми, вярват в Завета Ми, и се управляват от Духа Ми! Но Аз сега ще направя да влезе в ушите ви нещо ново. И като въведа пророка Си в дома на Исайя, ще му дам да прочете свещения свитък с пророчеството за рода на Елиаким, тъй щото прочитът ще доведе нечестивите до пълно избезумяване, а Верните на Бога – до съвършена утеха!
А ти, слуго Господен, сега Ме последвай!”
Слез тези Свои думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй щото духът ми се извиси с Него до Небесния Ерусалим. Така аз отново вървях с Исуса по улиците на Града, когато стигнахме до дома на Пророк Исайя. Вече бях влизал в този дом от предишни видения, така че отдалеч го познах. И ето, че когато вече бяхме в стаята на Божия Пророк, Господ взе един от свитъците и го разгърна пред очите ми, като ми казваше:
“Гледай и чети, слуго Господен! И нека Ключът на Давид в сърцето ти точно сега да ти яви покритото от Божията тайнствена Премъдрост!”
Погледнах към пергаментовия свитък, когато думите на пророчеството пламнаха от Божия Огън. И самите думи, написани от Исайя, гласяха:
“В оня ден ще извикаш слугата си Елиакима Хелкиевия син, и като го облека с твоето облекло и го стегна с твоя пояс ще предам властта ти в неговата ръка, и той ще бъде един баща на ерусалимските жители и на Юдовия дом. И ще положа на рамото му ключа на Давидовия дом; той ще отваря, и никой няма да затваря, и ще затваря и никой няма да отваря; и ще го закрепя като гвоздей на твърдо място; и той ще бъде славен престол на бащиния си дом; и на него ще окачат всичката слава на бащиния му дом, – чадата и внуците, всичките малки съдове, от съдове като чаши до всичките съдове като мехове. В оня ден, казва Господ на Силите, закрепеният на твърдо място гвоздей ще отслабва, и ще се счупи, и ще падне, и товарът, който висеше на него, ще се срине; защото Господ е изговорил това…” (Исаия 22:20-25) 
Последните думи от Божието пророчество бяха твърде изненадващи. Те сякаш напълно зачеркваха целия род на Елиаким. И това ме накара да попитам моя Господ:
“Как да разбирам този внезапен край на пророчеството, Исусе? Защо след всичко славно и чудесно, което Отец е изговорил за Елиаким, следва край, в който закрепеният гвоздей отслабва, чупи се и пада, а товарът му има съдбата да се срине?”
В отговор Исус ми проговори, като казваше:
“Не си ли узнал, че Мъдростта на Отца Ми е двояка в проницателността си, за да доведе нечестивите до пълно избезумяване? Но ти сега проумей, че самото пророчество е с двоен прицел, и касае две различни поколения.
Първото поколение, което е родът на Елиаким, непременно ще бъде гвоздеят, закован на твърдо място, на което ще се окачи всичката Божия Слава! Но освен поколението на Небето, което е родът на Елиаким, има още едно поколение на земята, което е родът на Антихрист! И двете поколения проповядват, че са Исус Христови, но едното от тях непременно е фалшиво, и именно за него е краят на пророчеството. А и на двете поколения непременно свидетелстват гвоздеи. И ти, слуго Господен, като вземеш сега от сърцето си Ключа на Давид, докосни с него стиховете, свързани с гвоздея на Елиаким, за да видиш скритото на самия гвоздей…”
Послушал Господ, аз взех от сърцето си Ключа на Давид, като докоснах с него пламналите стихове, които гласяха:
“…и ще го закрепя като гвоздей на твърдо място; и той ще бъде славен престол на бащиния си дом; и на него ще окачат всичката слава на бащиния му дом, – чадата и внуците, всичките малки съдове, от съдове като чаши до всичките съдове като мехове…”
А когато го сторих, отсред самите стихове се яви Кръстът на Голгота. И виждайки себе си, съразпнат с Божия Син, аз се чух да казвам:
“Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене…” (Галатяни 2:20) 
А тогава Исус с пламенен от вълнение Глас ми проговори, казвайки:
“Ето го гвоздеят на Елиаким – да съразпнеш себе си с Господа!
Тогава непременно си закрепен на Канарата! И не ти, но Аз, Който живея в тебе, съм силен да удържа товара от чедата и внуците, и на всичките съдове – от малките чаши до големите мехове! Но Моят Отец, като е видял Началото и Краят, не е спрял само с пророчество за гвоздея на Елиаким. Но е продължил със следващото пророчество, което е свързано с гвоздея на Антихрист и касае изключително отстъпилите от Завета Ми църкви. Затова ти, слуго Господен, докосни сега и следващите пламнали думи с ключа на Давид, и виж скритото, което ще се открие от втория гвоздей…”
С огромно вълнение преместих Ключа на Давид върху следващите пламнали думи, които гласяха:
“В оня ден, казва Господ на Силите, закрепеният на твърдо място гвоздей ще отслабва, и ще се счупи, и ще падне, и товарът, който висеше на него, ще се срине; защото Господ е изговорил това…”
А когато Ключът докосна стиховете, отсред тях отново се появи Голготският Кръст и разпнатия на него Исус. И ето, че една безумна блудница, застанала пред Него, сладострастно размахваше гвоздей и многократно пробождаше нозете и ръцете на Господ, като се омайваше от удоволствие при вида на проляната Му Кръв. И Небесна присъда излизаше със Светлина от раните Господни против блудницата, като заявяваше за нея:
“Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват…” (Евреи 6:4-6)
И докато аз гледах, а болка беше сграбчила гърлото ми, Господ протегна ръката Си към пророчеството на Исайя, тъй щото в шепата Му паднаха двата гвоздея. И Той, като остави пергамента встрани от Себе Си, хвана гвоздея на Елиаким в десницата Си, и гвоздея на Антихрист в левицата Си. А след това с твърде силен и ревностен Глас възвести, казвайки:
“Аз съм Канарата на Божието Спасение! И тези два гвоздея в Мене бяха забити!
Закрепения в Мене гвоздей на Елиаким непременно ще въздигне и утвърди рода на Елиаким – в Духа и Силата на Авраам, и в Духа и Силата на Давид! Този гвоздей ще удържи Спасението на Божиите люде, и няма да се огъне, нито да се пречупи! Защото Силата му е Христос, Който живее в съразпнатите с Него!
Закрепения в Мене гвоздей на Антихрист непременно ще се счупи и падне! И целият му тщеславен товар ще се срине! И като се срине – ще напълни огнените челюсти на ада! Защото беззаконието му е в образа на звяра, който се поругава с Образа на Сина! А осъждението му е в надписа на Пилат, и в измамата на великата блудница да си вярва, че е царица и не е вдовица!
Днес и сега Коренът и Потомъкът Давидов ви призовава да си дадете сметка на кой от двата гвоздея сте възложили упованието си, и сте благословили с доверието на сърцата си!
Днес и сега Коренът и Потомъкът Давидов ви призовава на Свято пожертвувание и слугуване – за да бъдете като Авраам на Хълма Мория, и като Давидови Маслини в Двора Господен!
Днес и сега Ключът на Давид все още отваря Вратата към Сърцето на Сина, и Вратата към Сърцето на Отца! И тези Врати няма никой никога да затвори за рода на Елиаким!
Днес и сега Ключът на Давид вече затваря Вратите на Спасението и Грабването пред великата блудница! И тези Врати няма никой никога да отключи за рода на Антихрист!
Блажени и Святи човеците, които повярват на виденията в тази най-благословена пророческа книга! Те непременно ще бъдат родът на въздигнатите, родът на Елиаким!
Проклети и отхвърлени довека човеците, които похулят Моята Вяра и Вярата на Отца Ми! Те непременно ще допълнят мярката на бащите си!
Аз, Коренът и Потомъкът Давидов, дадох тези видения на пророка Си! Аз, Светлата Утринна Звезда, явих Зората Си за последния Божий род на земята – родът на Елиаким!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”