7. ВИДЕНИЕТО С РУИНИТЕ НА ЛАОДИКИЯ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Дано Господ би изпратил от Святия Си Хълм възможно най-много Свои войници в долината на Пентаполиса, които са силни да носят Меча Му и да поразяват началствата и властите на религиозното нечестие. Тогава със сигурност дяволът ще претърпи най-ужасните си загуби и разрушенията в царството му ще бъдат невъобразими. Това в никакъв случай не означава, че днес градовете на Пентаполиса са в цветущо състояние, понеже всички те са в руини. Но едно е Сатана да превръща духовните устои на човеците в развалини, а съвсем друго – Божиите Святи мъже и жени на Вяра да превърнат дяволските крепости в развалини. В единия случай е налице умножено беззаконие, а в другия – възстановено божествено управление на Църквата.
Както се убеждаваш от всички досега изявени видения – Сатана е предал управлението на Пентаполиса на своите най-успешни и властни началници. Онези червеи, които винаги се връщат в опразнената къща, за да бъде състоянието на обсебения по-зло от първоначалното му състояние. (Вж. Матея 12:43-45) А много често тези червеи ползват услугите и на други демонични духове, свързани с тях. Както например духът на Езавел се ползва от духа на Ахаав, или духът на Амалик от духа на Валаам. Да би престанал християнинът да бди и да пази сърцето си, като реши, че тези противници са маловажни, то значи, че самоволно се е оплел в паяжините им, понеже главната мисия на всеки от дяволските червеи е тази:
Да убеди пленниците си, че не съществува!
Но както беше написал един мъдър човек, “дяволът не се натрапва в картината, а се скрива в детайлите”. И ако има причини църквите от Пентаполиса толкова яростно да мразят служение “Мория” и да опозоряват името и делото ми, то главната от тях е тази, че Божият Пророчески Дух порази детайлите на лукавия, тъй щото картината вече изобщо не става за гледане, а камо ли за прехласване. И веднъж вече просветеният от Бога християнин, напуснал мерзостта на запустението, не може нито да бъде излъган, нито да бъде успокояван, че с евтина религиозна козметика неразумните девици ще заприличат досущ на разумни.
Тук – лъскава конференция, там – поредното съживление!
Тук – теологически семинар! Там – пастирско поучение!
Тук – свидетелства, там – общение! Тук – постене, там – моление!
Каквото и да биха правили църквите на Пентаполиса – те всякога ще си останат Пентаполис, запечатани в съдбата на Божиите думи. И изходът не е в това да се реформира мерзостта на запустението, но да се тръгне в изходния път от Бога към Смирна и Филаделфия. И ако аз пиша за всичко това преди последното видение в тази книга, то е, защото за последен път отърсвам прахта на Пентаполиса от нозете си, за да почива на сърцето ми Божият Мир. Понеже – било в страдание или утеха – аз ще издържа злото, което ме връхлита заради пророческите книги, които подарих на Божието домочадие. И Исус няма да допусне да бъда повреден, нито унищожен от злобата на Сатана, понеже е Верен и Истинен да опази приятеля Си, който вършеше неуморно Делото Му в последните осемнадесет години. Но горко, страшно горко за всички онези поклонници на дявола, които мразеха, хулеха, поругаваха, отричаха, опропастяваха и омърсяваха Словото на Божия Пророчески Дух, само и само да кътат едничката си мнаса в кърпата на себеправедността. Аз не искам да съм на тяхното място, когато застанат пред Христовото Съдилище, защото изненадата им ще бъде ужасна, а съкрушаването – невъзможно да се опише с думи. Всеки от тях ще е натрупал толкова спомени на Божии изобличения в сърцето си, щото ще е напълно безсмислено да отваря устата си и да търси доводи или поводи за милост, оправдание и изкупление…
Защо не потърсите тези доводи или поводи днес, религиозни безумци? Защо сте днес толкова спокойни под привременния чадър на дяволското благоволение, когато без всякакво притеснение консумирате пиршеството, което трябва да заглуши гласа на опустошената ви съвест? Толкова ли сте щастливи в Ефес и Пергам, в Тиатир и Сардис? Толкова ли притегателна ще се окаже за вас и Лаодикия? Не е ли Господ Един Бог с Едно Тяло, една Вяра, една Църква и една Свята Надежда за званието на Неговите? Кой измамно успокои Пентаполиса, че е Божий, и неразумните девици, че са Неговата приготвена за Сватбата Невяста? Кой излъга руините, че са живи и скъпоценни камъни, избран род, царско свещенство и Свят народ, когато сред тях червеите цвъкат зловонието си, и мерзостта царува в блудствата им? Ако нямате Христовата Вяра, за да разделите зърно от плява, Небесно от земно, Вечно от преходно, то за каква суета са били всичките ви титли, постове, празници, привилегии и придобивки? Не ви ли се сбъдват със страшна сила стиховете на пророка, които гласят:
“В оня ден Господ Йеова на Силите ви призова на плач и на жалеене, на обръсване главата и на опасване с вретище; но, ето радост и веселие, колене говеда и колене овце, ядене месо и пиене вино! И казват: Да ядем и да пием, защото утре ще умрем. Тогава от Господа на Силите откри се в ушите му туй: Наистина това беззаконие няма да се очисти от вас докле умрете, казва Господ Йеова на Силите…” (Исайя 22:12-14)
Но не за тия, които погиват като руини в Пентаполиса, аз ще довърша тази най-освобождаваща пророческа книга, а за всички останали Звани, Избрани и Верни, които обичат Господ Исус Христос с цялата си душа, с всичкия си ум, и с всичката си сила. Защото духът ми все така оставаше със завързан пояс към Святата Мантия на моя Спасител, а сърцето ми се обливаше с вълни от Истина. И ето, че Той ме прегърна, като се въздигна с мен отсред руините на Сардис, за да ме заведе при руините на Лаодикия. Така ние отново прелетяхме над Пентаполиса, а очите ми вече забелязваха от далеч разрушенията в последният град. Той димеше толкова страшно, щото наподобяваше в състоянието си на библейския Содом, изгорен от Бога с огън и сяра от Небето. И самият лютив дим блъсна ноздрите ми, а Господ покри с дланта на Десницата Си лицето ми, тъй щото аромат от алое и смирна мигновено ме изпълни с покой и неизразима свежест. А аз мислено благодарих на Исус, което Го накара да се усмихне. А накрая ние вече бяхме стигнали до централното място на Лаодикия, където стърчаха две колони, които видимо се различаваха една от друга. И когато стъпих на обгорената земя, Господ посочи с ръка към пределите на Лаодикия, като ме питаше:
“Слуго Мой! Какво ти можеш да Ми кажеш за този град от Пентаполиса?”
“О, Исусе!” – отговорих аз:
“Този град Лаодикия е древната столица на Фригия. По-старото му име е било Диосполис, но при царуването на Антиох II той е бил уголемен и наречен Лаодикия на името на жена му Лаодика…”
“Да, Стефане! Такава е историята на Лаодикия. Но Антиох ли е най-известният от фригийските царе, или има друг цар, по-известен от него, чието царуване се е обвързало с легендите на гърците?”
“Господи мой! Разбира се, че има цар на Фригия, който е по-известен от Антиох II. И това е цар Мидас, който се свързва с една най-поучителна древна легенда…”
“Какво гласи легендата?” – продължи да настоява Спасителят, а аз Му отговорих, казвайки:
“Исусе, тази легенда била свързана с дарбата, която Мидас получил от древногръцкия бог Дионис, а именно – всичко, до което се докосва с ръката си, да се превръща в злато. Но твърде скоро царят разбрал, че дарбата му се превръща в проклятие, понеже не можел да се нахрани с никоя храна, която докоснел, понеже тя ставала златна. Така Мидас горчиво се разкаял за дарбата и поискал Дионис да си я вземе обратно. И като се изкъпал в река Пактолос и я направил златоносна, освободил се от проклятието на дарбата, но в последствие му пораснали магарешки уши…”
“Значи, както сам се убеждаваш, Лаодикия е град на златен цар, а в легендата донякъде има зрънце Истина. Така ли е!”
“Да, Господи мой! Така е! Ти преди седем години спомена тази легенда на слугата Си, когато ми даде да напиша книгата за “Проклятието Акелдама”, като най-могъщо изобличение против духа на Мамон. Защото този дух е същинският златен цар на Лаодикия и едната от тези колони непременно е неговата…”
“Да, слуго Мой! Вярно си Ми казал, че Мамон е златният цар на Лаодикия. Но ти сега внимателно разгледай руините на този най-проклет от Бога град, защото Аз искам да ти стане явен и вторият тъмен началник, който го владее.
Виж един от рухналите камъни! Наведи се и го разгледай!”
С вълнение се наведох пред нозете си, за да видя един от камъните. Така забелязах, че той беше твърде черен, а чернилката му се дължеше на саждите, с които беше покрит. А това беше причина да кажа на Исус:
“О, Господи мой! Камъкът, който видях, е почернял от сажди!”
Думите ми не бяха достатъчни, за да Го удовлетворят. И Той отново властно ми заповяда, като казваше:
“Не просто гледай почернелия камък, но го повдигни и задръж в дланите си! А след това Ми кажи дали е топъл или студен! И не се плаши от саждите, които ще те изцапат, защото Аз ще те измия…”
Послушал повелението на Спасителя, аз протегнах ръцете си, като повдигнах камъка и се опитвах да разбера дали е топъл или студен. Но в дланите ми той нито пареше, нито студенееше, тъй щото казах на Господ:
“Исусе! Този камък не е топъл, нито студен, но по-скоро е хладък…”
“Чуй тогава думите Ми към ангела на Лаодикийската църква, на когото казвам:
“Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал. Зная делата ти, че не си студен, нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си…” (Откровение 3:14-16)
И сега, слуго Мой, като отпуснеш камъка на мястото му, кажи Ми кой е духът, станал причина за саждите върху него, които го правят нито топъл, нито студен…”
Думите на моя Господ докоснаха Скритата Манна в сърцето ми. И аз, отпуснал камъка на мястото му, се оставих Светлината да изпълни устните ми, а след това започнах да Му отговарям, казвайки:
“Скъпоценни мой Господи! Ако този камък беше топъл, той щеше да гори с Огъня на Божията Любов. Ако беше студен – щеше да има надежда, че може да бъде подпален от Бога. Но той е охладнял, понеже е изгубил Огъня на Отца, като е бил подпален от чужд огън. А тъмният началник, който всякога подпалва човеците с дяволския огън, е духът на Молох. Това е страшният и унищожителен дух на Сатана, който кара човеците да любят света и всичко, що е в света, и така да намразят Отца и всичко, що е в Отца, та напълно да се намерят в думите от посланието на Апостола Ти Йоан:
“Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко що е в света, – похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, – не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века…” (1 Йоаново 2:15-17) 
И саждите, които полепнаха по ръцете ми от черния камък, са именно похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, които всякога са прицел на духа на Молох…”
След последните ми думи отсред устните ми възлезе лъч от Светлина, който удари втората от колоните всред руините, а от нея изпищя дух, уподобен на димна мълния, който побърза да избяга надалеч от Святото Присъствие на Исус, напускайки символа си с образ на разпален факел. А моят Господ с пламенен Глас ми проговори, като казваше:
“Виждаш ли как Скритата Ми Манна от сърцето ти направи явен втория от жестоките градоначалници на Лаодикия? А не е ли силен той да унищожава неутвърдените в Моята Вяра? Не каза ли за неговите служители Апостолът Ми Петър, че всякога примамват неутвърдени души, а очите им са пълни с блудство и непрестанен грях? Когато някой е горял с Огъня на Отца, но го е изгубил, то не остават ли като свидетели именно саждите?
С черни сажди ли да бъде пълна Моята Църква или с искри? Религиозно лицемерие ли да търсят Верните Ми или Искреност? Разбираш ли, слуго Мой, че именно последната Лаодикия е причината да заявя, че любовта ще охладнее поради умноженото беззаконие? А да задържа ли Господ в Тялото Си сажди, които отговарят на плътска похот, пожелание и тщеславие? Не се ли ползва въгленът, за да предизвика повръщане? И ти, Стефане, не помниш ли как в детството си се отрови със сода каустик, а лекарят ти даде да изпиеш цяла кана с въглен, за да повърнеш отровата?”
“О, Господи мой! Помня съвсем живо това, дори на четиридесет и шест години! И даже съм свидетелствал за тази случка в книгата “Лаодикия и Филаделфия” от Кръга на Водата, която Святият Дух ми даде да напиша още в началото на пътя ми…”
“Ами знай тогава, че днес руините на Лаодикия са повърнатото от устата Ми. Защото ако някой е изгубил Божия Огън, за да пламне от огъня на Молох, та да обича духа на света, то рано или късно ще бъде пленен от другия дух, който е най-силният и най-властният дух на тъмнината. Духът на Мамон! Скубачът на злато! Духът на алчността и сребролюбието! Духът, който погубва благородството и превръща сърцата в гробници и кесии! Затова Сам Аз ще пронижа колоната на този дух, а ти гледай и запиши знаменията Ми за свидетелство на цялата Ми Църква!”
В следващия Миг, с огнени очи и пламнала Ревност, Господ простря Меча Си към колоната на Мамон, като му казваше:
“Враже Господен, който всякога си мамил пленниците си, та да си вярват, че са богати, задоволени и нямащи нужда от нищо, а никак да не знаят, че са същинските сиромаси, окаяни, нещастни, слепи и голи! Аз сега пронизвам колоната ти и хвърлям божествено презрение върху властта ти, защото ти отдавна не си златен, за да се изживяваш като бог в полето Дура, но си ръждясал и силата ти се стопява вътре в тебе!
Посипи се на ръжда пред Мене, доволно прехвален идоле на целия религиозен Пентаполис! Понеже с ръждата ти твоите царе правеха короните си и пълнеха съкровищниците си! С алчността ти опропастяваха живота на човеците, и със сребролюбието ти станаха търговците на последното време!
В ръжда Аз днес превръщам всичките ти банки и сергии!
От криза в криза ще влизаш, и от банкрут в банкрут, защото Мечът Ми яростно воюва против образа ти, и Гневът Ми пламенно се изсипва върху всичките ти ръждясали и потъмнели камъни, с които царството ти не може да устои, и властта ти не може да пребъде! Люта е проказата ти, Мамоне, и нямаш никакъв лек за ненаситността си! Господарят ти Сатана вече е захапал опашката си в самоизяждане, а ти и Молох сте последният му страшен провал!”
След тези думи на Исус протегнатия Му Меч се заби в колоната на Мамон, а от острието му излезе мълния, която разрушаваше монетния образ на злия дух, превръщайки го на сипеща се ръжда. И колоната, като се килна встрани, удари съседната колона на Молох, тъй щото и двете рухнаха, а мълнията продължи да ги разяжда и унищожава. А тогава – пламенен и горящ от пресвят Огън, Господ прибра Меча в Мантията Си и се обърна към мен, като ми казваше:
“Запиши последните Ми думи, които изговарям за изходен път на всички Сионови пленници, които до днес не намериха в сърцата си непоколебим Дух, за да напуснат Лаодикия – най-страшната мерзост на най-голямото запустение от създанието на света!
Купете си от Мене Злато, пречистено с Моя Огън, нужно за Святите корони, с които ще царувате през Моя Милениум!
Облечете се с бели дрехи, като измиете сърцата си в Живата Вода на Святия Ми Дух, за да не се яви срамотата на голотата ви!
Вземете колурия, с който Аз сега зареждам думите Си, та скоро измийте очите си, та да виждате като поколение на просветените, за които има надежда, че ще възлязат на Господния Хълм, за да Ми бъдат людете Итамар в Моята Филаделфия!
Ето, в края на времето, и при свършека на този стар свят, Аз стоя при вратите на сърцата ви и хлопам, за да Ме чуете! Ако някой би Ми отворил вратата – ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене, за да го запечатам в Духа Си като блажен за Сватбата на Агнето!
Било, че душите ви ще са наранени от Меча на Божия Пророчески Дух, или изобличени от виденията в тази най-свята пророческа книга, то бъдете ревностни да се покаете, защото Аз изобличавам само онези, които любя! Те ще чуят Гласа Ми, и пак те ще осъзнаят, че са имали съдбоносна среща със своя Господ, Който огнено ревнува за Завета Си и Вярата Си!
Аз, Скъпоценният Камък от Сион, дадох тези най-святи видения на слугата Си!
Аз осветих Изходния Път за Църквата Си и направих явни за Моите Звани, Избрани и Верни руините на Пентаполиса!
Блажени всички живи и скъпоценни камъни, които се намерят съградени в Смирна и Филаделфия, далече по-горе от развалините!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”