3. ЗЕЛЕНАТА ТРЕВА

Ако досега говорих за Тревата и Дървото, които дават Вечен Живот, то не мога да не обърна внимание и на тревата, която Всевишният Бог е отредил за противниците Си. Още в най-древни времена Божият слуга Йов забелязва огромната разлика между това, което е под Божие изобличение и онова, което е под Неговото благоволение. С думите на Йов искам да направя своя духовен поглед върху зелената трева, за да разберете напълно какво символизира тя. Ето как започва своя коментар Йов:
“Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение. Цъфти като цвят, и се покосява; бяга като сянка и не се държи…” (Йов 14:1-2) 
Първото видимо нещо, което характеризира зелената трева е нейната кратковременност. Тя не може да пребъдва в Бога. Защо не може?
Най-убедителният отговор, който Библията ни дава на този въпрос, ще намерим в “Книгата на пророк Исайя”. Ето какво е записано там:
“Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се: Що да провъзглася? – Всяка твар е трева, и всичката й слава като полския цвят; тревата съхне, цветът вехне; защото дишането Господно духа върху него; наистина людете са трева! Тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане до века…” (Исайя 40:6-8) 
Когато човек живее в конфликт с Божиите закони, той е като трева. Той е като един, който върви срещу урагана на Божиите изобличения и постепенно изсъхва и се смалява, за да отиде в пръстта. Корените на живота му са много плитки и освен това са в неправилната почва, почвата на греха и суетата. Да се движиш против Божиите закони – това значи ежедневно да се подлагаш на изобличението Господно, на проклятията, изречени против всички, които не желаят да вършат Волята на Бога. Нужно е на човека нещо повече от това да бъде роден от жена. Нужна е Сила, която да премахне смущението и кратковременността.
Човек трябва да бъде роден от Бога! Роден отгоре!
Нека си спомним думите на Исус към Никодим:
“Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти рекох: трябва да се родите отгоре…” (Йоан 3:5-7) 
Ако ние не сме в Божието Царство, то непременно сме в царството на дявола, под властта на неговото нечестие. А един от псалмите казва за нечестивите:
“Скотски човек не знае това, нито го разбира безумен, че нечестивите изникват като тревата, и всички, които вършат беззаконие, цъфтят, само, за да се изтребят вечно…” (Псалом 92:6-7) 
Мнозина човеци виждат цъфтежа на нечестивите и в сърцата им покълва желание по този цъфтеж. Чудно ли е тогава, че са като скотове? Ако във вашето желание присъства като самоцел тревата, то помислете кой се храни с трева. Именно скотовете. Именно животните, лишени от разум. Копнежът по тази трева е едно властно ехо на Адамовата ни природа, една наследствена обремененост. Когато Господ Бог изгони Адам от Едемската градина, Той му каза:
“…проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева…” (Битие 3:17-18) 
Това Божие проклятие настига човеците и в един момент Бог поглежда от Небето към тях и казва:
“Духът, който съм му дал, не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той (човекът) е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години…” (Битие 6:3) 
От този момент зелената трева започва да изпълва човешкото битие, да бъде негов смисъл, съдба, копнеж. Дните на човека вече са ограничени, преброени. А Йов продължава върху тази тема, като казва:
“И числото на месеците му е у Тебе, и Ти Си поставил границите му, които не може да премине…” (Йов 14:5)
Каквото и да прави човекът, вън от Бога той е обречен да изсъхне. В блуждаенето си, в лишеното си от ясен смисъл съществуване, той е плът. Ето защо, ако има дума, в чийто смисъл да се заключава битието на грешника, то тази дума е “суетата”, тоест, напразните усилия да наливаш от пусто в празно! Колкото и усилия да влага в растежа си, тревата си остава… трева. Тя е лишена от пребъдване. В нея няма Живот от Духа, но блуждаене от плътта. Библията е безпристрастно точна и вярна. Псаломът казва:
“Дните на човека са като трева; като полски цвят, така цъфти. Защото като преминава вятърът над него, и няма го, и мястото му го не познава вече…” (Псалом 103:15-16) 
Затова Всевишният ни даде животворящата алтернатива на семеносната трева, в която има зародиш и бъдеще. Затова Бог ни даде и плодоносното Дърво, за да има човекът надежда.
“Защото за дървото има надежда, че ако се отсече, пак ще поникне, и че издънката му няма да изчезне, даже, ако коренът му остарее в земята, и ако пънът му умре в пръстта; понеже от дъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено…” (Йов 14:7-9)
А сега вижте зелената трева не просто като противна на Бога, но като основен противник на Църквата. Един от характерните прийоми на Сатана е да противопоставя на Божието Слово извратеността на плътта и плътския ум. Една притча на Спасителя ще ви даде представа за това:
“Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си; но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите? Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй, искаш ли да отидем и да ги оплевим? А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите си: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми…” (Матея 13:24-30)
Как да разбираме тази притча? Тя е едно предупреждение от Бога. Исус дойде на този свят и пося Словото на Истината и Живота. Той бе Сеячът на доброто Семе. Сеейки това Семе Божият Син каза:
“Духът е, Който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са. Но има някои от вас, които не вярват…” (Йоан 6:63-64) 
Дълбокият подтекст на тези думи бе:
“Аз ви давам семеносна трева. Тя ще ви бъде за храна. Но има някои от вас, които не могат да се откажат от зелената трева…”
Плътта нищо не ползва Бога, но затова пък ползва във всичко дявола. Той бе неприятелят, който пося на нивата своите плевели. Плевели, имащи за цел да задушават житните класове. Най-точна характеристика за тях ни дава Апостол Юда който в посланието си предупреди:
“Защото са се вмъкнали някои човеци, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждение, нечестивци, (плевели) които обръщат благодатта на нашия Господ в похотливост и се отричат от единствения Владетел и Господ наш Исус Христос…” (Юдово 4 стих)
Как стана това обръщане на Благодатта в похотливост?
Именно чрез размяната на Божията Слава със сатанинска мерзост. Това, което някога сполетя Израил, впоследствие сполетя и Църквата. Защото Словото казва за израилтяните:
“Те направиха теле в Хорив, и поклониха се на изваян идол; така размениха Славата си срещу подобие на вол, който яде трева…” (Псалом 106:19-20)
А Апостол Павел предупреди Църквата с думите си за същите плевели:
“Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и Славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги, и на гадини…” (Римляни 1:21-23) 
Не е ли това убедителна илюстрация за нашествието на плевелите? Не са ли смъртните човеци, птиците, четвероногите и гадините съществата, които ядат трева? Истинският Божий служител трябва добре да познава състоянието на нивата си, за да изкорени всеки плевел, тръгнал да задушава класовете. Един от тези плевели е толкова много разпространен и толкова много житни класове се задушават от прегръдката му, че не мога да не спомена за него. Апостол Яков говори за този плевел, като казва:
“Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига, а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата. Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си…” (Яков 1:9-11) 
Днес има църкви, в които парите диктуват проповедите от амвона, парите определят отношението към този и онзи, парите се превръщат в бог. Но Исус с изобличителния Си вятър ще направи да повехнат скоро всички, които уповават на Мамона, а не на Бога. Божията Любов не търпи тревата, така, както огънят не може да търпи дървата, сеното и сламата. (Не говоря за дървета, а за дърва – вторите нямат корен и са отрязани – б.а.) Затова Апостол Павел казва:
“Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но нека всеки внимава как гради на нея. Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос. И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, (благородните неща, които се изпитват с огъня на Божията Любов) дърва, сено, слама, всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е…” (1 Коринтяни 3:10-13) 
Зелената трева е уязвима от всяка гледна точка на Божията Любов. Нейната похотливост, егоизъм, себичност, лицемерие, лукавство, гордост, злоба, мерзост, ласкателство и двуличие не могат да издържат на изпита на Божията Любов. В заключение знайте, че зелената трева е преобраз на всяка воля, била тя плътска или демонична, която стои в конфликт с Божията Воля. Именно този конфликт я прави да бъде кратковременна и преходна. А такива стават и онези човеци, които уповават на нея или са нейни пленници.