V. СТЪЛПОВЕТЕ НА БОЖИЯ ХРАМ

Интересен е подходът, който светът е усвоил, за да прави реклама на религията. Ако отидете на екскурзия в Рим, маршрутът ви непременно ще има за обект на посещение базиликата “Свети Петър”. Екскурзоводът ще ви заведе при нея и ще започне да ви обяснява колко е величествена тя. Повечето хора ще цъкат с език и ще клатят одобрително глави.
Да! Голяма е тази сграда!
Тя е своеобразен стълп на Християнството!
Но дори да не отидем в Рим, светът пак ще намери начин да покаже привлекателността на религията. Например, малка ли постройка е храм-паметникът “Александър Невски”?
Не е малка! Той е просто забележителност на град София, която си заслужава да бъде видяна от туристите. И този храм също е стълп на религията! Мога да продължа в калъпа на тези размишления, като прибавя още Рилския манастир, манастира в Света гора, катедралата в Кьолн и всяка друга религиозна постройка, но не това е причината да започвам така. Причината ще намерим в “Евангелието от Марк”, където в сходна ситуация един от Христовите ученици посочи Соломоновия храм и каза:
“Учителю, виж, какви камъни и какви здания!” (Марк 13:1) 
Този емоционален изблик търсеше ефект върху Исус. Не можеше тази голяма и респектираща сграда да не оказва никакво впечатление на Божия Син. Не можеше в нея векове наред Израил да служи на Бог, а сега Исус да минава край нея просто ей така. Разбрал, че ученикът Му очаква някаква реакция, Спасителят отговори:
“Виждаш ли тия големи здания! Няма да остане тук камък на камък, който да не се срине…” (Марк 13:2) 
Дълбоки бяха думите на Божия Син Исус. Те говореха убедително, че ръкотворните храмове са предадени завинаги на запустение. По-късно Христовите ученици, вече станали Апостоли, щяха да разберат прицела на Господното предупреждение.
Исус обеща такава съдба на един храм, построен от човеци, но не такава щеше да бъде съдбата на друг един Храм, който Сам Исус щеше да строи. Друг храм, за който Спасителят, обръщайки се към Симон, каза:
“Пък Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще построя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят…” (Матея 16:18)
Симон не получи случайно новото си име. Той не беше наречен “камък” (какъвто е смисловият превод на името “Петър”) просто заради идеята. Петър беше първият духовен камък, който Исус забеляза в мисията Си. Петър беше ученикът, който с пълна вяра заяви на всеослушание:
“Ти Си Христос, Син на живия Бог…” (Матея 16:16) 
Отговорът, който последва от Спасителят, иде да покаже Кой ще бъде Архитектът на Истинския храм:
“Блажен си Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата…” (Матея 16:17) 
Бог щеше да бъде Архитект на този нов Храм и Той щеше да определи Основата и камъните му, с които да го съгради.
Малко по-късно, получил изобилна мъдрост и просветление от Духа, Апостол Петър щеше да ни напише:
“…пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение, ако сте опитали, “че Господ е благ”. При Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа…” (1 Петрово 2:2-5) 
Забравили Христовите думи и посланието на Апостол Петър мнозина тръгнаха не по Бога, а по човешки да градят църкви. Така те отхвърлиха Живия Камък на Спасението, и, изгубили Духа на Божието Слово, минаха в утвърждаване на едно строително предприемачество, което впоследствие щеше да се нарича “църковно строителство”.
Светът щеше да остане възхитен от тези постройки. Базилики и катедрали, манастири и оброци щяха да се строят навсякъде по света. В основите на много от тях щеше да пребъдва не крайъгълният Камък на Истината, но умрялата плът на “светии” или “светици”, наричана “мощи”. В общественото съзнание от духовен храм, Църквата щеше да се превърне в постройка, подобна на всички останали постройки. Във вътрешните стени на тази постройка щяха да се нарисуват идоли, да се родят канони и догми, тъй щото всеки, който влезе през вратата на подобен храм, да види, че вътре е пълно с “Божии” ангели и херувими, слуги и светии.
Можеше ли някой да се опълчи против това извратено тълкувание на Словото? Можеше ли някой да победи религията, създала тези фалшиви модели на Църква? Можеше ли някой да проумее, че това са църкви, които търсят не Небесното Присъствие на Христос, а контрола и образа на един жесток Божий противник, наречен Антихрист и звяр? Можеше ли някой да проумее, че не е възможно да превърнеш Господ в експонат или статист, позиращ ти да Го нарисуваш? Понеже Той няма да ти позира, нито пък ще те остави да размениш Славата Му за подобие на образ на смъртен човек, (най-често приличащ на дрогиран наркоман) на птица или гадина?
Можеше ли някой да се стресне от стиха, който казва за възнесения в Небето Исус, че:
“…сам притежава безсмъртие; обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види…” (1 Тимотей 6:16)
Неслучайно задавам тези въпроси, защото тази последна тема изисква просвещение, за да схванем обещанието на Господ към Филаделфийската църква:
“Който победи, ще го направя стълп в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог и на новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име…” (Откровение 3:12) 
Можем ли да бъдем от онези, които ще получат Христовото обещание?
Отговорът е:
Да! Но само, ако победим!
Такова е условието, което поставя Исус Христос. Изпълнението на това условие гласи, че за да бъдем стълпове в Небето е нужно преди това да сме били стълпове на земята! Ако на тази земя и в този живот сме държали Истината в Христос, тоест, ако сме били Църква от духовно съградени живи камъни върху основата на Христос и Апостолите, то ще държим тази Истина и в Небето, като стълпове на Божия Храм.
За голяма част от християните общението с Божия Син се състои в това да отидат на църква. Така те разбират връзката си с Бога. Ами нека ви кажа, че в продължение на десет години Бог ме извика в Посвещение и аз не ходех на църква, но ходех в Небето. Истинската връзка с Бога не е от време на време и не се основава на принципа “ходене на гости”.
Пълноценното общение с Христос е постоянното общение с Божията Благодат на всяко време и място!
Не правете посещение на Бога! Правете Посвещение в Бога!
Ако някой не притежава Исус в сърцето си, няма как да Го намери на друго място. Това е Святата Истина на Бога, а не на православния синод и всякакви други съюзи!
Защото Исус, обръщайки се към всички нас, е казал:
“Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене…” (Откровение 3:20)
Исус не каза:
“Ето, стоя в Рим и ви чакам!”
или:
“Намерете Ме в този манастир или в тази катедрала!”
Той стои пред нашите сърца и е нужно съвсем малко, едно обръщане само, за да чуем гласа Му. Той желае лично да общува с нас и ние ще Му позволим да го стори, когато победим религията, като светски прочит на Божието Слово, като най-закостеняла система от догми, канони и човешки авторитети, като най-зло тресавище за нозете на християнина.
А сега се обръщам към всички с пророческите думи на Духа, Комуто служа:
“Виждате ли колко големи здания има религията?
Аз пророкувам, че няма да остане на тях камък на камък, който да не се срине при Христовото Пришествие.
Всички вие, които търсите зад подобни стени Господа, знайте, че Бог не обитава ръкотворни храмове и ако някой се довери на земното, ще пропусне да види Небесното.
Бъдете живи камъни на земята, за да станете и стълпове в Небето! Направете на Исус обиталища в сърцата си и не разменяйте Господната Слава за архитектурния гений на когото и да било.
Знайте, че Църквата е живо Тяло Христово, а не неподвижна кутия от тухли и бетон! Знайте, че Исус иде скоро, за да грабне не катедралите и базиликите, манастирите и оброците, но душите и сърцата, покорни на Истината!
Исус иде за Своята Църква, а не за християнската религия!
За религията отпосле ще дойде човекът Антихрист…”
Дълбокият двигател на всички теми, разгледани в тази книга, беше да отделим религия от Истина. Доколко съм сполучил ще кажете вие, но най-вече плодовете от моите размишления в сърцата ви. За едни прочетеното ще бъде семе, изкълвано от хищните птици, но в други то ще се вкорени, за да даде изобилен плод.
Иска ми се отново и отново да се връщате към истините, записани в тази книга, понеже те не са мои, нито пък сам съм ги измислил. Просто Бог хвана духа ми и започна да диктува в сърцето ми и така се роди тази книга. В началото аз ви казах, че “Откровението на Йоан” е като едно писмо от Началника на Живота до всеки човек.
Прелиствайки тази страница, вие знаете съдържанието на това писмо. Не всичко, разбира се, е казано, защото Словото Божие е като огромен океан, но е чудесно, когато имаме насърчение да плуваме в него и да изваждаме бисерите на Божията Благодат.
Лаодикия или Филаделфия?
Този въпрос вече няма да съществува пред сърцата ви, защото не аз, но Святият Дух, Комуто служа с ума си и сърцето си, ви е дал верният отговор за верния път.
Лаодикия или Филаделфия?
Сега вече знаете на коя спирка ще пристигне Влакът на Спасението.
Стремете се към нея с цялото си сърце!
Лаодикия или Филаделфия?
Този въпрос ще си задават тепърва много братя и сестри в Господа!
Моля ви да ги насърчите и просветлите с истините, записани тук. Те дойдоха като послания от Бог до всяко човешко сърце и аз вярвам, че Всевишният ще отвори врати за служението на тази книга.
Нека Исус да бъде с вас – сега и през всичките дни на живота ви!
Амин и Амин!
Авторът