I. ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Има твърде много религиозни разклонения в днешното Християнство и всяко от тях счита себе си за единствено, неповторимо и достоверно. Ранната Църква, която Исус роди с Личното Си благовестие и Свят Пример, не може по никакъв начин да се сравни с последните църкви на земята. Простотата и Чистотата, която дължим на Христос, бяха изместени от догми, канони, доктрини, деноминации. И не е нужно да влизаме в никакви теологически спорове и безплодни дискусии, та да търсим потвърждение или опровержение за истинността на която и да е църква, просто защото Господ е Пастир, Който познава овцете Си, и всяка от овцете Му познава Гласа Му. Верните на Христос всякога ще бъдат събрани в Святия Му Дух, за да вършат Волята Му и да свидетелстват на Завета Му. Те ще говорят не с думите, но с делата си, не с титлите, но с плодовете си. И ако ние имаме мъдрост от Святия Дух, за да потърсим Божието Съвършено благоволение в първите години след Възкресението на Исус, то непременно ще забележим Филаделфийската Църква. И не просто ще я забележим, но ще се влюбим в думите, с които Господ я е запечатал в Словото Си.
Защо започвам така тази тема? Отговорът е:
Преди всичко заради това, защото в Божия поглед няма по-достойна църква от Филаделфийската. Както ние най-много обичаме децата си, които са наша плът и кръв, така Бог най-много благоволи върху Църквата, която е родил чрез Словото на Истината. Църква, която е Негова плът, тоест, Христово Тяло, и кръв, тоест, пълноценна свидетелка на Святия Дух.
Нека сега припомня някои най-важни библейски истини за родените от Бога човеци. Първата истина е, че:
“Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога…” (1 Йоаново 3:9) 
Ето и втората истина, която гласи, че:
“…всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света, е спечелила нашата вяра…” (1 Йоаново 5:4) 
Филаделфийската църква е единствената, която няма Божий укор, но велико насърчение да дерзае, за да приеме “венеца на славата”.
Има една дълбока истина, утаена от много християни. Тя е разковниче към прозрението, че само роденият от Бога притежава Христовата Сила и пълнота. Много от нас правят знак за равенство между “роден от Бога” и “посетен от Бога”. Длъжни сме да знаем, че раждането е процес, за който е нужно време. Никоя майка не дава живот на дете, ако първо не изстрада неговото нарастване в утробата си и раждането след това. Исус ни учи, че:
“Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието. А това каза за Духа, Който вярващите в Него щяха да приемат…” (Йоан 7:38-39) 
Ето тези живи води ще родят новото ни естество. Но никой християнин не може да даде живот на божественото естество в себе си, ако преди това не претърпи мъките и страданията на себеотричането и пожертвуванието в Името на Исус Христос. Всеки, който изповяда Исус за свой Спасител и помоли за прошка на греховете си, е посетен от Святия Дух. Но точно тук, от мига на това посещение, ще започне истинското тайнство на вярата в Исус:
Тайнството да се родим ние в Бог и Той да се роди в нас!
Всички думи от Исус Христовото обръщение към църквата в град Филаделфия говорят за Божие удовлетворение към повярвалите. Те са най-точното свидетелство за това – какъв става човекът, приел Силата, Святостта и Любовта на Живия Бог.
В първата част на тази книга видяхме как изглежда недоизносената или по-скоро – абортирала църква, тоест, онези християни, които, според изобличителните думи на Словото, попадат под следните стихове:
“Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици; на четвероноги, и на гадини…” (Римляни 1:21-23) 
Наближава миг, когато ще дойде явлението на Човешкия Син.
“…и множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение. Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда, като звездите до вечни векове…” (Даниил 12:2-3)
Няма по-лош жребий от този – да се намерим вън от Божия Спасителен план, да бъдем от хората, за които в “Откровението” Йоан предупреди:
“Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е. Амин…” (Откровение 1:7) 
Тук не става дума за римските войници, разпънали Христос и проболи Го на кръста. Тук се говори за онези, които похулиха Святия Дух, като отвърнаха нозете си от Пътя на Истината. Словото ги нарича “земни племена”. Защо “земни”? Ами защото прицелът на сърцата им всякога е обърнат към земното. Защото са прегръщали в сърцата си оная мъдрост, за която Апостол Яков предупреди:
“Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината. Това не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска; защото гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо…” (Яков 3:14-16) 
Задача на тази втора част от книгата е да покаже как изглежда Църквата, която няма да приеме ужасния жребий, който вече цитирах, но ще последва Господ Исус във Вечното Му Царство.
Искам да знаете, че онова, за което ще пиша, за мен самия е все още желателен, но недостигнат връх. Трудно може да се намери църква, която да притежава пълнотата на Филаделфийската, но нека знаем, че днес Бог извиква мощни и велики служения, чието назначение е да превърнат в Дух и Живот думите, с които Бог определя най-верния и достоен модел на общество от Христови последователи. Така следващите размишления ще се явят за мнозина като мечта. А за оня, който следващите редове не са мечта, но действителна реалност, мога да кажа, че не той ще се учи от тази книга, но всички ние ще се учим от свидетелствата на живота му.
Искам читателите на тази книга да знаят, че заедно с тях и аз самият започвам пътешествие в области, за които Духът ми говори, но в много от тях все още не съм стъпвал. Някой може би ще попита:
“А защо тогава пишеш за тях?”
Ще отговоря така:
Никой от нас не се ражда алпинист или летец, но първо трябва да роди мечтата в себе си.
А как да родим мечтата, ако не знаем каква е тя? Как да бъдем прицел на Божията ревност, ако не знаем върху какво ревнува Бог? Как да попаднем под духовния лъч на Филаделфия, ако нямаме точна представа за нейното помазание и сила?
Ето затова е нужна мечтата по Словото на Исус Христос!
За да я родим в себе си!
Да й повярваме!
Да й отдадем живота си и едва тогава тя да стане реалност.
Авторът