6. АМОНЦИТЕ И МОАВЦИТЕ – ПЕТНА И ПОЗОР В ЦЪРКВАТА

В тази глава искам да насоча вниманието ви върху една тенденция, която все повече и повече ще се засилва до времето на свършека. Това е тенденцията на дявола да държи Христовото Тяло с петна, да опозорява духовното общение между вярващите и така да изолира мнозина човеци от Божиите намерения и съдби за живота им.
Наше дълбоко убеждение трябва да бъде истината, че Божият Храм е Свят и този Храм сме ние. А когато Словото на Бога казва, че Храмът му е Свят, то нека Словото бъде вярно, а човешките мнения да се счетат за грешни. Защото наближава времето, когато ще се случат толкова нежелани събития за много вярващи, щото те ще се окажат във външната тъмнина и Исус ще откаже да ги е познавал. Причината за Христовия отказ ще бъде именно тази, че върху отделни хора ще личат петната от едно общение и сърдечно влечение не към Бога, но към духа на този свят, към моделите на този свят, към тщеславието, гордостта и религиозната политика.
Искам да прочета един стих от “Откровението на Йоан”, който в пълна степен показва Христовата воля за Църквата:
“Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила…” (Откровение 9:7)
Църквата се е приготвила. Така ни говори този стих.
Но в какво се състои приготовлението?
Именно в това, че тук, на този свят и на тази земя ние трябва да сме готови за Вечното общение с Божия Син. Казах “Вечно общение”, а не просто гостуване за няколко дни, месеци или години. За това Вечно общение ни е нужна онази готовност, която Словото Божие нарича Святост. Вижте тогава следващия стих от “Откровението”:
“И на нея (Църквата) се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите…” (Откровение 19:8)
Ходили ли сте на сватба? Ако сте ходили, то ще забележите, че невястата на младоженеца е облечена с една блестящо бяла рокля. Рокля, като символ на непорочността, девствеността и чистотата на девойката, обрекла живота си във вярност, любов и преданост на своя избраник.
А сега помислете. Как ще изглежда сватбеното тържество, ако роклята на невястата е в петна от кал и мърсотия? Ще приеме ли младоженецът да застане пред олтара с невястата, когато облеклото й е така злепоставящо? Ще приеме ли младоженецът да се ожени за невястата, ако очите й не са обърнати към него, а към някой друг, който й е бил любовник? Няма ли това да е позор за невястата? Няма ли петната по роклята и позорът от чуждия любовник да осуетят сватбата?
Да, точно това ще се получи!
Сватба няма да има. Но това не означава, че Сватбата на Исус с Църквата няма да се състои. Сватбата ще се състои, само че мнозина просто няма да участват в нея. Те отдавна са друга невяста, с друг мъж, с друг висон. От създаването на Адам и Ева до днес в духовния свят се реализират съдби и действат закони, които никога няма да бъдат нарушени. Бог ни е дал Словото си, за да имаме верен поглед над духовните реалности и нужната мъдрост за правилно отношение към тях. Някога, когато Бог създаде Адам и Ева, първият човек погледна на своята другарка и заяви едни думи:
“Тази е вече кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета…” (Битие 2:23)
Така, по силата на това писано слово, Христос погледна на Невястата Си и каза:
“Тази е вече кост от Костите Ми и плът от Плътта Ми. Тя ще се нарече Моя невяста, защото от Мене беше взета!”
Дали обаче ние сме кост от Костите на Исус и плът от Плътта Му? Ами ако се окаже, че сме кост от костите на Молох и Хамос и плът от плътта им?
Преди всичко, нужен ни е Божият поглед върху костите и плътта на Господ Исус Христос, за да се съизмерим с Небесния критерий, а не със земните си анализи и мъдруване. Ние сме Христово тяло, следователно – Христови Кости и Христова Плът. А тези Кости и Плът са оживотворени от Христовия Дух. И така се получава пълнотата.
Какво са Костите? И какво Плътта?
Преди всичко, знайте, че Костите са преобраз на чистата съвест, на Божиите закони, действащи от дълбочините на духа на всеки един от нас.
Защо?
Ами защото Костите дават опора на Тялото и то стои изправено. Така и съвестта дава опора на духовните ни устои. Те, костите, са по-навътре от плътта, а плътта ги обгражда, за да се получи тяло.
Какво е тогава Христовата Плът?
Несъмнено – това е Божието Слово, защото е писано за Исус, че:
“…словото стана плът и пребиваваше между нас…” (Йоан 1:14)
Така разбираме, че Христовото Тяло са изпълнителите на Божиите Святи закони, облечени с Божието Слово. Тяхната съвест е облечена с вяра в Исус и оживотворена от Божият Свят Дух!
Защо тук ви говоря за всичко това?
Преди всичко, защото Святият Дух оживотворява само Христовите Кости и Христовата Плът!
Бог няма да задвижи никоя друга плът и никои други кости. В това отношение духът на Содом атакува както Костите, така и Плътта. И когато грехът превземе Костите и Плътта, тогава страданието на човека стига своя връх. Ето вижте изповедта на Давид, когато съгреши с Витсавее:
“Дай ми да чуя радост и веселие, за да се зарадват костите, които си строшил…” (Псалом 51:8)
и още:
“Няма здраве в месата ми, поради Твоя гняв. Няма спокойствие в костите ми (съвестта ми – б.а.) поради моя грях. Защото беззаконията ми превишиха главата ми; като тежък товар натегнаха на мене…” (Псалом 38:3-4)
Знаете ли, докато в нас можем да чувстваме състоянието на Давид, то Бог ни държи в ръката Си и няма да отпаднем. Защото не друг, но Божията Истина и Светлина ни изобличават. Но представете си какво ще се случи, ако въпреки беззаконията ни нито костите са неспокойни, нито месата се обаждат. Мога да кажа:
Горко на онзи човек, когото Бог не изобличава!
В неговото духовно състояние вече има петно от дявола. Петно, което е заглушило болката на Костите и болестта на месата, болката на наранената съвест и болестта на неутвърденото Божие Слово. Духът на Содом обича да заменя Христовата Плът със своя плът и Христовите Кости със свои кости. Затова Словото ни говори, че съществуват гибелни ереси, тоест, дяволско слово и “лукава съвест”, тоест дяволски кости. Апостол Петър говори за тактиката на Содомския дух, като казва:
“Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел. И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще се похули. От лакомство те ще ви мамят с престорени думи…” (2 Петрово 2:1-3)
Искам да обърнете голямо внимание на този цитат. Апостол Петър ни предупреждава за “лъжливи учители”. За да има лъжливи учители, то значи че има и лъжливи училища и лъжливо слово, уж като от Бога, но не Божие. Второто показва изворите на тези лъжливи учители, а именно – “похотливите им дела”. Вярвам, че още помните какво е похотта. Това е отворена врата на сърцето към света, плътта и греха. Не само към плътта и греха, но и към света. Какво иде да ни покаже това? Ами фактът, че светът ще влезе в духовното общение между вярващите и неговото влизане категорично ще говори за отворени врати, тоест, похоти.
И сега отново се връщам на лъжливите учители. Ако тези лъжливи учители са дошли с духа на света, поради похотите си, то тогава нещата на света ще бъдат еднакви с нещата в Църквата, тоест, ще се създаде една убийствена хармония между света и Църквата. Казано по друг начин:
Каквото има в света, това ще намерим и в църквите!
Каквито са моделите на света, такива ще са моделите и на църквите!
За кой ли път ще повторя думите на Апостол Йоан:
“Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко, що е от света, – похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, – не е от Отца, но е от света. И светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века…” (1 Йоаново 2:15-17)
И сега нека надникнем в духа на света. Какъв е той? Това е дух, който всячески се опитва да представя света като привлекателен. Дух, който издига в култ човешката мисъл и логика, като учи хората да уповават на себе си, да вярват в себе си и да разчитат на себе си. Само че ние, като християни уповаваме на Исус, вярваме в Исус и разчитаме на Исус. Значи съществува граница между нас и света. Ние не сме от света, защото целият свят лежи в лукавия. А сега погледнете постиженията на този свят. Ако можем да ги обвържем всичките, то дори слепият ще види, че основата на всяко световно постижение е върху някаква “логия”. Дали ще е геология, дали ще е биология, дали ще е психология, дали ще е филология, дали ще е астрология, дали ще е технология, дали ще е теология…
“Ха, какво търси в този списък теологията?” – ще попита някой.
Ами че и тя е “логия”, наред с другите логии. Тя също е своеобразно постижение на човешката мисъл. Забележете, че в желанието да овладее тайните на природата човешкият ум сложи табелки “логии” върху всичко, над което щеше да разсъждава, което щеше да изучава и така да формира познание. Но ето тук възникват въпросите:
Кое даде право на човека да сложи табелка върху изучаването на Божието Слово и да го нарече “теология”? Изобщо – тази прилика със светските термини Бог ли я заповяда на Църквата или влезе, благодарение на похотливите дела на лъжливите учители?
Апостол Йоан казва:
“Не любете света, нито каквото е на света…”
Само че терминът “логия” не дойде от Словото на Бога. Прочетете Библията от първата до последната страница и там никъде няма да видите Бог да нарича познанието за Него като “теология”. Ето я отворената врата на Църквата към света и духа на Содом. Тази отворена врата се нарича теология. Тя държи на човешкия поглед към Бог. Но вярата в Исус ни учи, че ние трябва да приемаме Божия поглед към човека. И това разминаване, което се получава, е смъртоносно. С човешкия поглед към Бога ние ставаме религиозни. С Божия поглед към човека ние ставаме свободни, защото Бог ни дава да познаваме Истината Му.
Нека отново се върна на Апостол Петър. Той казва, че “мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на Истината ще се похули…”
Какво значи да се похули пътят на Истината?
Това значи на Божията Истина да се противопостави човешка истина.
На Божият Път – човешки път.
На светлия и чист висон – петна и позор.
Само че мнозина не разсъждават като Петър. Те се прехласват пред възможността да имат лъскава диплома и да станат учители и професори по теология. Така се пръкнаха и библейските училища и университети.
Въпросът е: Кой от кого прекопира моделите?
Бог ли се оказа слаб и немощен, та се наложи да прибягва до услугите на света и да кичи служителите Си с дипломи или някой отвори вратата, за да влязат в Храма търговците и книжниците? И онова Божие стадо, за което Исус проля Кръвта Си, под какъв похлупак бе поставено?
Господа теолози, ако е въпросът да си живеем в света, то можем и без вас да си живеем в него! Защо поучавате църквите да се харесват на света и да угаждат на скверните му и нечисти модели!
Защо хвърляте петна и позор върху лицето на Избраната от Исус?
Моля Бог в последните месеци и години до Грабването да качва колкото е възможно повече Свои служители пред Светилището Си, за да надникнат, видят и разберат, че в Небето дипломи няма, членски карти няма, работно време на пастори няма, човешки атестации няма, устави няма, академии няма, семинари няма, конференции няма, партии няма, конгреси няма, партизанщина няма…
В Небето има Святост!
И вече е крайно време тази дума да се запълни с онова библейско съдържание, което Бог е записал, а не с калта и смолата на лукавия.
Заявявам и не лъжа, че всеки, който издига в култ науката теология е служител на Молох и Хамос, таен амонец и моавец, изпратен от духа на този свят да руши духовното общение на вярващите с Бога.
Днес Бог чисти Църквата Си от всяко петно и бръчка и много скоро теолозите ще бъдат пометени като прах от Божията ревност. Защото Бог няма да раздели Славата Си с човеци, колкото и изкусно да е гарнирана човешката мисъл, като угодна на Него.
Отхвърлете позора!
Позор е да разчитате на дипломи, когато Святият Дух има нещо по-велико и истинско, а именно – помазание:
“…а колкото до вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите…” (1 Йоаново 2:27)
Позор е да разчитате на зазубрени листовки и уроци, когато Бог има нещо превъзходно за вас, а именно – Дух на мъдрост и откровение:
“…дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просветли очите на сърцето ви…” (Ефесяни 1:17)
Позор е Исус да е горе, а ние да сме долу!
“Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе…” (Йоан 8:23)
Позор е Той да не е от този свят, а ние да сме от този свят!
“Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят. По тая причина (че оставате в този свят и си го харесвате) ви рекох, че ще умрете в греховете си…” (Йоан 8:23-24)
Позор е князът на този свят да няма нищо в Него, а ние да имаме много от света!
“Аз няма вече да говоря много с вас, защото иде князът на този свят. Той няма нищо в Мене…” (Йоан 14:30)
Позор е да отхвърлим, както ни дава Исус, и да приемем както ни дава светът:
“Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои…” (Йоан 14:27)
Позор е вместо събор на Божиите праведници да има конференция на религиозните поклонници!
“Затова нечестивите няма да устоят в съда, нито грешните в събора на праведните…” (Псалом 1:5)
Позор е да се наричаш методист, баптист, протестант, евангелист, конгрешан, католик, православен, но не и Верен последовател на Господ Исус Христос!
“Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме последва…” (Матея 16:24)
Петно е всеки религиозен контрол и човешки авторитет!
“Писах няколко думи до църквата; но Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема. Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като бръщолеви против нас лоши думи. И като не се задоволява с това, той не просто че сам не приема братята, но възпира и тия, които искат да ги приемат, и ги пъди от църквата…” (3 Йоаново 9-10)
Петно е проповядването на хуманизъм, а не на спасително покаяние:
“Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга. Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко; понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа…” (Галатяни 1:10-12)
Петно е да се наричаш учител, когато човешките сърца имат нужда от Единствения Учител:
“Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя…” (Матея 23:9)
“Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане. Защото ние всички в много неща грешим…” (Яков 3:1-2)
Петно е да се удоволстваш в собствената си праведност и да изпадаш в свръхдуховност:
“Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; защо да се погубиш?” (Еклесиаст 7:16)
И още колко много петна ни показва Божието Слово:
Петно е да проповядваш комфортния дух!
Петно е да си ласкател!
Петно е да си петдесятен чародей в духа на Валаам!
Петно е да презираш Божиите пророци в духа на Корей!
Петно е да учиш другите, а да не учиш себе си!
Петно е да проповядваш да не блудстват, а ти самият да блудстваш!
Петно е да служиш на двама господари!
Петно е да виждаш света в Небето!
Петно е да виждаш Небето в света!
След казаното дотук преминавам към следващата глава.