3. МОАВ И АМОН – УБИЙЦИТЕ НА ДУХОВНОТО ОБЩЕНИЕ С БОГА

Вече разбрахме как се родиха Моав и Амон. Те станаха родоначалници на две богопротивни племена, които някога заставаха против Израил, а днес застават против Църквата на Господ Исус Христос. Искам да знаете, че когато говорим за духа на плътската похот, то в понятието “похот” трябва да включим много повече, отколкото някой би предполагал или свивал представата. Похотта е отворена врата към света. Ето защо всичко, което светът ще вкара през тази врата, ще е негово, а не Божие. Всичко, което светът ще култивира и разработи в човешкото сърце, ще е негово, а не Божие. По този въпрос има да се направят някои допълнения и аз ще ги направя тук. Защото така ще ни стане ясен духовният спектър на духа на Содом. Когато говорим за плътта трябва да имаме предвид, че тя, сама по себе си, не може да извърши нищо против Бога. Нужен е слуга на плътта, който да проявява нейните копнежи и страсти и едва тогава плътта става силна и нейният контрол започва да действа против духа и духовното. Този слуга на плътта е умът. Ето защо, когато умът служи на плътта, тогава се формира плътското мислене, което е най-голямата реализация на плътта. Именно плътското мислене е главен прицел на духа на Содом. То е почвата, в която семената на лукавия дават стопроцентова реколта. Амон и Моав в своята богопротивност са племена, които издигат в култ плътското и тогава то става плътско-демонично. Нека видим какво заповядва Бог за тези две племена:
“Амонец и моавец да не влизат в Господното събрание; потомците им до десето коляно да не влизат в Господното събрание никога; защото не ви посрещнаха с хляб и вода по пътя, когато излизахте из Египет, и защото наеха против тебе Валаама Веоровия син от Фатур месопотамски, за да те прокълне. Но Господ твоят Бог не склони да послуша Валаама; а Господ твоят Бог промени проклетията в благословение за тебе, понеже Господ твоят Бог те обикна. Да не им благопожелаваш мир или благополучие през всичките си дни до века…” (Второзаконие 23:3-6)
Аз ще разсъждавам върху тези стихове, за да ви стане ясно какво правят Моав и Амон. Първата изрична заповед от Бога е “амонец и моавец да не влизат в Господното събрание”. За да казва Бог това, то Той е видял колко опасно и разрушително може да бъде присъствието на тези племена всред вярващите. И като основен мотив за решението Си Бог изтъква две причини.
Първата: “Защото не ви посрещнаха с хляб и вода по пътя, когато излизахте из Египет…”
Нека се замислим. Кое е духовното в този стих? За хляб и вода ли се грижи тука Бог? Не даваше ли Той на Израил манна в пустинята? Не наваля ли пъдпъдъци от Небето?
Ясно е, че стихът иде да покаже не просто хляб и вода, но Слово и Дух. Така, както някога Бог изведе Израил от империята Египет, така и днес Исус извежда повярвалите в Името Му от властта на този лукав свят. Това е Изходът на Църквата. И виждате ли, докато трае Изходът по Пътя се мотаят разни племена, които не посрещат Господния народ с хляб и вода, тоест, със Слово и Дух.
С какво тогава?
Естествено – с духа на Содом, с плътско-демоничното си излъчване!
Знаете ли какво се случва с отделни човеци от Господния народ?
Нищо повече от това, че те се смесват с “моавците” и “амонците”, като се обезчестяват между тях и забравят от къде са излезли и накъде отиват. Това може да прозвучи страшно, но е истина. Тази е причината Бог да заповядва обладани от духа на Содом да не влизат в Господното събрание никога. Другата причина, която Бог изтъква е, че моавците и амонците наемат против Господния народ Валаам, Веоровия син, за да го прокълне. Ето защо Валаам се явява като острие на духа на Содом. Острие, което и днес действа в църквите. Това ще разгледам по-нататък. А сега искам да знаете, че както някогашните амонци и моавци си имаха богове, на които да се кланят, така и днешните им потомци се кланят на абсолютно същите богове – Хамос и Молох.
Какви бяха изискванията на тези два бога, тоест, на демоните на Содом?
Преди всичко – блудство, блудство и пак блудство. В осемнадесета глава на “Книгата Левит” Бог издава заповедите Си относно откриването на голотата и за нас е важно да разберем защо. Преди всичко, имайте вярното разбиране, че Божиите заповеди целят едно единствено нещо – да държат затворена вратата към плътта и да държат отворена вратата към Божия Дух. И след като Бог издава заповедите Си, (може да ги прочетете!) свързва всички тях с една обобщаваща заповед, която гласи:
“Никак да не посветиш от семето си на Молоха; нито да оскверниш името на своя Бог. Аз съм Йеова…” (Левит 18:21)
От друга страна тези богове изискват и други жертви от поклонниците си. Една от тях е толкова показателна, че Бог заявява за това в “Книгата на пророк Еремия”, като казва:
“Те обърнаха гръб към Мене, а не лице; и при все, че Аз ги учех, като ставах рано и ги поучавах, пак те не послушаха и не приеха поука; но поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име, та го оскверниха; и съградиха високите места на Ваала, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете си и дъщерите си през огъня на Молоха, – нещо, което не съм им заповядал, нито е идвало на сърцето Ми мисълта, че ще сторят тая мерзост, та да направят Юда да съгрешава…” (Еремия 32:33-35)
Този стих има свой новозаветен прочит и аз ще го направя тук, за да разкрием днешните потомци на Моав и Амон. Забележите подчертаните думи. Те идат да ни покажат, че трябва да търсим това гнусно беззаконие не в света, но в църквите, защото именно църквите днес са онова място, което се нарича с Името на Бога. Молох и Хамос са ненаситни в желанието си да им се принасят деца и мнозина днес правят точно това:
Принасят неутвърдени души на вярващи пред тъмния олтар на дявола.
Но нека тук не бъда голословен и да цитирам стиховете в Новия Завет, говорещи за всичко това:
“Тия, обаче, като животни без разум, естествено родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулят за неща, които не знаят, и ще погинат в своя разврат,
наближаващи да получат заплатата на неправдата – люде, които считат за удоволствие да разкошестват денем.
Те са петна и позор;
наслаждават се с примамките си, когато са на угощение при вас; очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; подмамват неутвърдени души; сърцето им е научено на лакомство; те са предадени на проклетия;
оставиха правия път и се заблудиха, като последваха пътя на Валаама Веоров, който обикна заплатата на неправдата, но биде изобличен за своето беззаконие, когато ням осел проговори с човешки глас и възпря лудостта на пророка…” (2 Петрово 2:12-22)
Забелязахте ли тези пет отделени изречения в дългия цитат?
Те отговарят на пет насоки в активността на Содомския дух и неговата реализация чрез амонците и моавците. Ето защо аз ще ги разгледам в отделни глави, за да придобиете по-пълна представа за всичко това.