4. ИЗПИТЪТ НА СВАТБЕНАТА ВЕЧЕРЯ

Ето, че настъпи мигът в тази книга, когато, вдъхновен от моя Господ, ще ти разкрия най-дълбоките откровения, които Исус ми даде за твоето сърце. Тези откровения бяха непосредствено свързани и с изявата на самите Небесни видения. Но преди да започна искам да подготвя сърцето ти със следващите няколко реда.
Една от най-измамливите плоскости, която е способна да подхлъзне мнозина, е тази, че всички ние обичаме анонимността и се крием зад нея. Малцина от нас разбират, че това е бягство от отговорност. Стигнали сме до там, че дори да приписваме собствените си грехове на Църквата. А формулата “ние” е станала като опознавателен знак на всяко тщеславно общество. Но аз искам да знаеш, че ако и в Библията да е записано, че Църквата е Невястата, която отива на Сватбата на Агнето, пак това не е причина да се криеш зад удобното “ние”. Виж живота на Апостол Павел. Той беше един от тези, които ясно съзнаваха, че Спасението е лично, а не обществено. И затова ти ще прочетеш в неговите изповеди и споделени опитности именно изповядването на лична отговорност, а не на обществена такава. И този най-просветен от Апостолите мъж, заяви и такива думи:
“Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия, и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, тоест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите. Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса. Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, – като забравям задното и се простирам към предното, впускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса. И тъй, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако мислите вие нещо другояче, Бог ще ви открие и него…” (Филипяни 3:7-15) 
Виждаш как едва в последното изречение Павел употреби “ние”. И то не за да се скрие зад него, но да насърчи всички да мислят по този начин. Апостолът имаше защо да насърчава с такива думи и с такава рязкост. Той знаеше, че най-отговорното нещо в живота на всеки християнин, е подготовката и утвърждаването на онзи светъл висон, който ще те направи достоен за Сватбата на Агнето. Повечето човеци изобщо не разбират, че Сватбата на Агнето не е задължение на Исус, но Негово обещание към Званите, Избраните и Верните. И за мнозина самочувствието, че вече са готови за тази Сватба, наистина е потресаващо. Те дълбоко са се заблудили, че Господ е длъжен да се ожени за тях, вместо трезво да размислят, че не е невяста онази, която сама нарича себе си така, но другата – в която Бог е намерил основание, за да я обяви за Невяста.
Като човек по плът, преди единадесет години, аз извърших едно от най-важните си дела за живота на земята и в тялото. Защото Господ в Милостта Си и благоволението Си ми подари съпруга. И аз се ожених с твърдото убеждение, че такава е Божията Воля. И наистина беше така. Защото Бог ми подари изобилие от деца и зарадва живота ми с тях, а аз самият се посветих на тяхното възпитание в Дух на Любов и вяра в Бога. Разбрах, че ако Бог ме свърза с жена ми, за да бъдем пред Неговите очи една плът и белегът на това свързване беше моето бракосъчетание и моята сватба, то в живота ми на християнин ми предстои да изживея едно друго бракосъчетание и една друга сватба. Съчетанието на моя дух с Духа Исус Христов и сватбата на моя дух с Духа на моя Господ!
Помисли тогава, че ако мъж и жена, които се женят, стават една плът пред Бога и Отца, то колко повече Христос и Църквата ще бъдат една плът пред Него? Ето тук е проблемът. Ето тук е най-великата отговорност на вярващото сърце. Има ли това сърце свидетелствата на Святия Дух, че е станало една плът с Господа? Има ли основание да вярва, че един ден непременно ще е една плът с Исус? Защото плътта на Исус не е като нашата човешка плът. Тя е друга плът, на която свидетелства и Апостол Йоан в началото на своето Евангелие:
“И Словото стана плът; и видяхме Славата Му; Слава, като на Единородния от Отца, пълно с благодат и Истина…”
Когато аз питах моя Господ коя е връзката между Него и Невястата Му, Той ми каза именно това:
“Божието Слово е връзката между Мен и Моята Църква. И ако Църквата Ми непременно иска да се познае именно като Моя, то нека търси свидетелството на Моята Дреха. Защото сватба има там, където Младоженец и Невяста, облечени в празнични дрехи, застанат пред Святия Олтар на Отца…”
Така, вдъхновен от Исус, аз намерих стиховете, в които се говореше за дрехата Му. Ето тези стихове:
“След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той; и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово…” (Откровение 19:11-13) 
Разбираш ли сега, братко мой, че Сватбата на Църквата е Сватба с Божието Слово? Готов ли си ти да се ожениш за Божието Слово? Признал ли си на това Слово, че си влюбен в Него? Готов ли си да живееш с това Слово през цялата Вечност?
Отговорът ще откриеш сам за себе си, ако носиш същата дреха, която носи и Младоженецът. Понеже Той носи дреха, попръскана със Святата Му Кръв. И тази дреха е светлият и чист висон на благовестието. Когато аз поисках от Исус да ми разкрие колко голяма е измамата на формулата “ние”, зад която се крият похотливите и плътските човеци, Той ми даде видение със Собствената Си Сватба. И миг преди самото видение ми каза:
“Ако някой си мисли, че Църквата се жени за Мен и Аз се женя за Църквата, то такъв нека има ревността да постави себе си преди Църквата. И така да разбере дали има основание да каже:
Аз се женя за Христос и Христос се жени за мене!
Защото нищо нечисто няма да наследи Вечния Живот, нито пък ще има какъвто и да е достъп до Сватбената Вечеря на Агнето. Но понеже Аз прекрасно познавам колко хитър и коварен може да бъде дяволът, то и затова ви оставих в Евангелията една от притчите Си, за да ви покажа чрез нея, че всеки от вас лично се жени за Мен и никой не може да се крие под паравана на всеобщата набожност. Това е единствената Ми невъзможна притча, тоест, в нея нещата са построени върху човешката наивност, а не върху Божия Свят критерий. Това е притча, с която искам да изцеля умовете и сърцата на човеците от желанието да се крият зад общата маса и всеки сам да поеме отговорност къде ще прекара Вечността. Спомни си тази притча, момчето Ми…”
И действително, докато Господ ми говореше, в сърцето ми вече беше изплувала и самата притча. Затова нека сега я прочета пред теб, скъпи ми братко:
“Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си. Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат. Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба. Но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си; а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им. Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба. И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости. А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха. И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше. Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Защото мнозина са поканени, а малцина избрани…” (Матея 22:2-14) 
След като прочетох самата притча Господ продължи да ми говори, като казваше:
“Забелязваш ли в тази притча, че на Сватбата Ми се е вмъкнал човек без сватбарски дрехи… А сега помисли възможно ли е това? Възможно ли е някой да излъже Святия Дух на Отца така, както се лъжат овцете от амвона, та да си намери място сред избраните? Възможно ли е да бутнеш рушвет на някой от Небесните ангели или архангели, та някак си тайничко да те въведат на Сватбата и да минеш метъра? Знай тогава, че ако на земята са възможни всички измами и човек успява да се закрепи с нечестие и подлост, то в Небето такива измами са невъзможни. Защото там всеки квадратен милиметър пулсира от Святостта на Отца Ми…”
“А защо Господи, въпреки невъзможността, Ти Си изговорил именно така притчата Си?”
Слушащ въпроса ми Исус отговори:
“Именно защото искам да ви освободя от желанието да се криете зад общото и да се стремите да платите лична цена, за да стоите пред Мене в Деня на Моята Сватба. А сега знай, момчето Ми, че Моят висон отговаря на Моята пълнота вътре в теб. Колкото повече си се облякъл с Мен и Моето Присъствие, толкова повече ставаш готов за Моята Сватба. Виж тогава видението с този, който би искал да дойде на Сватбата Ми, но без сватбарска дреха…”
След думите на Исус пред сърцето ми се разкри видение. Аз виждах една от най-удивителните и прекрасни картини, каквато е възможно да се види. Защото моят Господ блестеше като слънцето, а събраните около Него на Вечерята Му бяха озарени от Светлината Му. И Исус тръгна сред Своите Си, като каза:
“Нека сега да зарадвам Сърцето на Отца Си. Защото дойде мигът да поискам благословията Му за Сватбата с Моята Невяста…”
След думите Си Исус тръгна сред хилядите, които виждаха очите ми, а погледът Му се обърна към мен и до сърцето ми дойде Гласът Му:
“Гледай внимателно на това видение, защото сега ще го разпечатам за цялата Ми Църква…”
След думите на Исус аз продължих да Го следя с поглед. Така забелязах как Той изведнъж се спря пред човек, който носеше бяла дреха, но за разлика от дрехите на другите, тя не светеше. И в следващия миг Исус отвори устата Си и го попита:
“Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха?”
Но човекът мълчеше и видимо изпадна в ужас. Той явно си беше мислил, че бялата дреха ще успее да заблуди Младоженеца, но не беше така. Защото Исус не само, че го забеляза, но твърде високо извика думите Си, така щото да се чуят от всички. И понеже човекът все така мълчеше, Исус отново проговори:
“Ако ти не искаш да Ми отговориш, то нека Аз ти отговоря…”
Тогава моят Господ направи нещо необичайно. Той простря ръка към човека, тъй че бялата му дреха падна и човекът остана гол. А след това посочи с показалеца Си ръцете на човека и го запита:
“Тези тъмни петна ли се опита да скриеш с бялата дреха?”
А след това посочи нозете му и отново запита:
“Този мръсен позор ли се опита да донесеш на Сватбата Ми?”
И понеже човекът все така мълчеше от ужас, Исус извика високо, а Гласът Му проехтя по цялото Небе:
“Ето човек, който не направи на Господ обиталището си, но се закрепяваше с нечестие и лицемерие. Ето човек, който знаеше от Словото Ми какви дела вършат ръцете Господни, но въпреки това се поруга със светлия висон на благовестието. Докато ръцете Господни раздаваха даром, той се поруга с тях и взимаше сребърници. Докато ръцете Господни докосваха и изцеляваха без пари и без заплата, той докосваше и разболяваше за пари и заплата. Така върху ръцете му останаха неизлечими тъмни петна, в които червеите на дявола имат сладко ястие за себе си…”
След тези думи Гласът на Исус стана още по-строг и гневен. Той посочи черните нозе на човека и каза със страшен Глас:
“Ето човек, който Ме позна като Пътя, Истината и Живота. Но никога не пожела да върви по Този Път, да проповядва Тази Истина и да живее Този Живот. Докато нозете Господни извървяха пътя от Елеонския хълм до Голгота, тези черни нозе тука предпочитаха пътя на светската почит и одобрение. Докато Господ носеше на нозете Си едни кожени сандали, за да изкупи с Пътя Си човешкия род, черните нозе на този тука никога не слязоха от лъскавите лимузини, нито счетоха за достойно да влязат под покрива на Моите братя сиромаси. Докато Господ с нозете Си водеше овцете Си през прави пътеки, заради Името Си, тези черни нозе тука избраха най-късия път към ада. Затова казвам на този нечестив слуга:
Ти не си достоен за Моята Сватба, защото прободе ръцете Ми и нозете Ми!”
А след тези Си думи Исус се обърна към ангели в огнено облекло, като им заповяда:
“Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Защото мнозина са поканени, а малцина избрани…” (Матея 22:13-14) 
Видението от Господ ме потресе. Чак сега разбирах защо Царят каза на слугите Си да вържат ръцете и нозете на човека без сватбарската дреха… Ами че той беше пробождал през целия си живот именно ръцете и нозете на Спасителя и това беше останало като вечна проекция и върху собствената му душа. И аз отново паднах пред Господ, като Му се молех и казвах:
“Исусе, от видението разбрах, че този човек някога е изповядал Името Ти, но не се е намерил достоен за Твоята Сватба. Кажи ми, Господи! Кога този човек изгуби светлия и чист висон? Как го изгуби, та да му намери жалък заместител от собствена праведност, който никак не го ползва?”
А Исус с твърде сериозен Глас ми каза:
“Тук не става дума за изгубване на светлия висон. Тук става дума за открадване…”
Думите на Исус още повече ме изненадаха. И аз отново Го попитах:
“Исусе, не Те разбирам! За какво открадване става дума?”
А Исус, все така сериозно, ми каза:
“Ако ти четеш внимателно Словото Ми, непременно ще Ме разбереш. Така ще видиш и крадеца…”
В първия миг след думите на Исус бях готов да изговоря безумна глупост. Понеже си мислех, че този крадец е дяволът. Но Святият Дух направи така, че пред сърцето ми се появиха следните стихове от “Откровението”:
“Това казва Оня, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв. Бодърствай и закрепи останалото, което е било близо до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог. Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се. И тъй, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе. Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи защото са достойни…” (Откровение 3:1-4) 
и още:
“(Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му)…” (Откровение 16:15) 
И тогава Исус ми каза:
“Спомни си видението с палата на богаташа. На име той беше жив, понеже се обличаше с висона си, но на дело беше мъртъв. Затова и всички като него Аз не мога да ги намеря съвършени пред Моя Бог и Отец. Нещо повече – Аз непременно идвам като крадец в живота им, за да Си възвърна висона, който те са осквернили…”
В следващия момент попитах Господ така, както биха Го попитали мнозина:
“Господи, а редно ли е Ти да идваш като крадец? Редно ли е да вдигаш от спящите Висона Си без предизвестие?”
Тук Исус ми отговори с въпроси:
“А редно ли е светлият висон да служи за поругаване? Редно ли е християни да спят тогава, когато Словото ги иска будни? Редно ли е да знаят, че Аз съм ги предупредил, че ще дойда като крадец, но въпреки това явно да вършат греха си и така да нехаят за последствията?
Най-после, спомни си един от ненарушимите закони във Волята на Отца Ми:
“Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери…” (Матея 7:2) 
Как мислиш? Не идвам ли Аз като крадец при оня, когото съм посочил и изобличил като крадец? И не става ли Господ крадец именно за крадците? Защото когато пастири-наемници проповядват човешките си учения само и само да си напълнят джобовете, то не крадат ли такива живота на Моите овце? Как после биха се явили пред Пастиреначалника?
Ето затова към крадците крадец ще се явя и непременно ще вдигна Присъствието на Святия Си Дух в час, когато Ме не мислят, та да бъдат справедливо осъдени поради нечестието си…”
Слушах Господ, а сърцето ми бе натегнало от скръб за последствията над нечестивите. Затова съвсем тихо попитах Исус:
“Господи, ако Ти се явяваш като крадец, то кой може да се спаси? Няма ли един миг заспиване да е фатален за нас?”
Исус се усмихна, а аз не разбирах защо. Тогава ми каза:
“Верен е Господ твоят Бог, Който заедно с изпитанието дава и изходен път за всички, при които дохожда като крадец…”
Недоумявах, но Исус ми говореше именно това, което чувах. И аз Го попитах отново:
“Какъв е, Господи мой, изходният път за тези, при които Ти дохождаш като крадец?”
А Исус отново се усмихна и каза:
“Изходният път за тях е да се събудят и да заловят крадеца. Така в живота им ще се сбъдне писаното:
“Дори крадецът не се пропуска ненаказан, даже ако краде да насити душата си, когато е гладен; и ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, трябва да даде целия имот на къщата си…” (Притчи 6:30-31)
И ето, Господ твоят Бог сега казва на всички, които приемат изобличението Му и се покайват:
Който Ме залови като крадец нощем, той непременно ще Ми свидетелства, че отново е запалил светилото си. И на такъв Аз ще възвърна седмократно и ще му дам Вечния дял на Небесното Царство. Защото именно такова е богатството на Божията Милост, която възвръща Сионовите пленници. И на всеки, който сега запали светилото си и възвърне Присъствието Ми в живота си, ще станат съдба думите на Божия пророк:
“И ще има на всяка висока планина и на всяко високо бърдо реки и водни потоци, в деня на голямото клане, когато кулите паднат. При това, светлината на луната ще бъде като светлината на слънцето, и светлината на слънцето ще бъде седмократна – като светлината на седем дни. В деня, когато Господ превързва струпея на людете Си, и изцелява раната от удара им…” (Исайя 30:25-26) 
Който има ухо да слуша, нека Ме слуша! В деня, когато Отец Ми отсича беззаконните, Той дава съвършен изходен път за покаяните. Път, покрит с реки и водни потоци. Път за онези, които са се покаяли във времената на умноженото беззаконие, та да получат от Отца Ми и умножено благословение. Който послуша тези Мои думи няма да вкуси смърт до века. Който изпълни тези Мои думи, той ще запали светилото си и по силата на писаното Аз непременно ще му възвърна седмократно…”
Слушах Исус и сърцето ми едва сега разбираше колко благ, колко мъдър и превъзвишен е моят Господ. Затова, скъпи ми приятелю, падни по лице пред Него и Го помоли да ти прости всеки грях. Помоли Го да запали светилото в сърцето ти. Помоли Го да стане съвършена Светлина в живота ти. Защото е Истина, че живеем във времето на умноженото беззаконие. Но за всички, които обичат Небето и неговия Свят Цар това е времето на умноженото благословение и радост.
Аз вярвам, че словото в тази първа част на книгата, няма никак да се върне празно, но ще извърши Волята на Отца. Защото тази Воля днес ни казва, че светлият и чист висон са праведните дела на Светиите.
Затова, братко мой, те моля като от Бога и за Бога:
Нека думите ти бъдат малко, а делата ти – потвърдени, вдъхновени и посветени на Името, което е над всяко друго име. А сега нека премина във втората част на тази книга. Частта, посветена на Небесната Дреха на Царя.
Амин и Амин!