ВЪЗЛЕЗ, ЕЛАМЕ! ОБСАДИ, МИДИО! – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЯТА С ИЗЯВАТА НА МИДИЯ И ЕЛАМ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз се моля на моя Господ с всичката любов в сърцето си, за да имаш нужното смирение и вяра, за да приемеш едно от най-дълбоките духовни послания, които някога Исус ми е заповядвал да проглася. Нуждата от това послание днес е толкова голяма, щото ако си представиш как мнозина живеят в пустинята и сърцата им изсъхват под палещото слънце, то именно това послание е дъждът, който ще ги съживи и възвърне към Бога. Това ме прави да бъда твърде много развълнуван и разтърсен, поради тайната, която Исус изяви на сърцето ми. А Той, като дойде отново към мен, вече ми казваше:
“Имай силната вяра да Ме последваш в онова, което ще ти разкрия. Защото днес към Небето се издигат хиляди молитви на човеци, които изсъхват в сърцата си и не знаят как да превъзмогнат над злото. И мнозина се въртят в омагьосания кръг на едно страшно и умножено беззаконие, без да знаят, че са станали пленници на Елам. Без да знаят, че Отец Ми отдавна е заявил против неговото нечестие и е дал изходен път за чедата Си. Ето затова Моята Църква въздиша. Ето затова онези, които са чисти по сърце, се огъват като житни класове под напора на изсушителния вятър.
Но ти сега Ми кажи:
Какво е въздишката? И какво е някой да въздиша поради Злото?”
“Исусе! Когато някой въздъхне, то той отново и отново вика към Бога с всичката скръб в сърцето си. И аз сега си спомням за думите на псалома, които гласят:
“Въздават ми зло за добро, за да бъде в оскъдност душата ми. А аз, когато те боледуваха, аз се обличах във вретище, смирявах с пост душата си, и молитвата ми се връщаше в пазвата ми и се повтаряше…” (Псалом 35:12-13)
И ето това повторно връщане на молитвата в скришното на сърцата ни, излиза през устните ни като повторен дъх, сякаш за да кажем на Теб, на Святия Дух и на Отца, че твърде много сме уморени от чакането на Твоето велико избавление…”
“Точно така е, момчето Ми. Ти наистина си разбрал в сърцето си какво е въздишането. Но виж сега и разбери, че Отец Ми се е обещал към чедата Си с твърде верни думи. Това въздишане, което имат Моите, непременно ще се прекрати. И самото прекратяване ще се случи тогава, когато се сбъднат думите на пророка:
“Възлез Еламе, обсади Мидио!
Спрях всичките й въздишания…”
А ти сега отново Ми кажи:
Как разбираш духа на тази заповед “Възлез”? Какво значи някой да възлезе?”
“Господи мой! Имам думи в сърцето си и не мога да не ги изговоря, понеже Ти Си ги поставил там. И аз сега зная, че когато Отец заповядва на някого да възлезе, Той всъщност заповядва на такъв да стане явен. Той може да е бил скрит и невидим в делата си. Но Твоето Слово ни е обещало, че няма нищо тайно, което да не стане явно и нищо скрито, което не ще се открие. И ето това – тайното да стане явно и скритото да се открие – Отец заповядва с думата “Възлез”…”
В отговор Господ погали главата ми. А след това протегна ръката Си напред, като ми казваше:
“Нека тогава тайното да стане явно пред теб, и скритото да се открие. А ти Ме последвай във виденията, с които ще ти разкрия Мидия и Елам…”
Исус още говореше, когато пред сърцето ми се разкри твърде прекрасно видение. Моят Господ беше прицелна точка в това видение. Той стоеше във всичката Си Слава и великолепие на Господния Хълм. В десницата Си Исус държеше скиптър, от който излизаха лъчи, подобни на светкавици. И самите светкавици се стрелваха надолу, като от сблъсъка им лумваха пожари по цялата земя. И ето, че Исус ме погледна от Славата Си, като ми казваше:
“Гледай сега на онова, което Отец Ти е силен да извърши за Славата на Сина Си. Защото Аз стоя в Силата Си и чакам Моите, които ще се съберат при Мене…”
Докато Господ ми говореше, аз забелязах как Сърцето Му заблестя твърде силно, а лъчите Му тръгнаха по земята. И една зора, един червен и пламенен изгрев започна да гали заспалата от мрак земя. А тогава от ония места, където бяха лумнали пожарите от светкавиците на скиптъра Му, започнаха да прииждат човеци. Те светеха издалеч и аз пожелах да ги зърна отблизо. Така Силата на Святия Дух ме грабна и приближи досами тях. А очите ми виждаха млади и силни хора, облечени в бели дрехи. Всеки от тях имаше сърце, като сълза или бисер. И всички те, с усмивка на лицата си, се приближаваха към Господния Хълм, за да се съберат при Исус. Не след дълго, Господният Хълм се напълни с множество млади хора, които сияеха в белите си дрехи и гледаха към Лицето на Господ. А Исус протегна към тях десницата Си, държейки скиптъра Си. И от самото Небе над Спасителя се отвори врата. И Гласът на Отец прокънтя като гръм над Исус и събраните с Него, тъй че Отец казваше на Сина Си:
“Ти Си свещеник довека според чина Мелхиседеков. Ти ще поразиш Елам в деня на Гнева Си. Ще извършиш съд между народите! Ще напълниш земята с трупове. И ще смажеш главите на еламците по широкия свят…”
Едва чул думите на Отца, аз вече знаех, че това видение беше един твърде дълбок духовен прочит на 110 псалом. Но тогава отново погледнах към Исус и събраните с Него млади, понеже след Гласа на Отец настъпиха знамения. Защото от скиптъра на моя Господ излязоха хиляди светкавици, много по-мощни от предишните. Всяка от тях вече се забиваше в сърцата на всичките млади, събрани на Господния Хълм. И онези сърца, подобни на сълзи, заблестяха със силата на слънцето. А Исус, като погледна на Своите, заповяда с твърде властен Глас:
“Ето, Елам вече е възлязъл! Обсади го, Мидио! И въздай на нечестивите с острите лъчи на Моя скиптър…”
След тази заповед на Исус, Неговите млади мигом се разгърнаха, като образуваха огромна дъга със сърцата си. И самата дъга тръгна надолу от Господния Хълм, за да издири и въздаде на Елам от пламенния Божий Гняв. Гледайки всичко това, аз все още не разбирах. А тогава Исус погледна към мен и протегна ръката Си, като ме призова при Себе Си. И когато Силата на Святия Дух ме приближи до Него, Той започна да ми говори, казвайки:
“Имай вяра в Мене! И Ме приеми така, както Ме приеха всичките Ми млади, които дойдоха при Мене, като росата из утробата на Зората. Защото всички те приеха от Мене най-великото и славно Свещенство, което е възможно пред очите на Отца Ми. Свещенството в Духа и Силата на Мелхиседек. И понеже Аз съм Свещеник до века според чина на Мелхиседек, то затова Моите млади ще се подвизават в същото свещенство и в същата сила…”
Думите на Исус бяха твърде тежки, за да ги понеса, а камо ли да ги разбирам. Затова, като наведох глава пред Него, попитах Го:
“Но какво е това свещенство, Исусе? И що ще рекат думите Ти, че Ти Си свещеник до века според чина Мелхиседеков…”
В отговор на въпроса ми, Исус хвана мантията Си с двете Си ръце като разкри гърдите Си. И ето, че от Исусовото Сърце мигом бликнаха мощни лъчи, които ме заслепиха, тъй че не можех да видя нищо. А Гласът на Господ отново дойде към сърцето ми, като ми казваше:
“Ето това е свещенството според чина Мелхиседеков. Да служиш на твоя Бог и Отец със Закона, който Той е положил в сърцето ти. Защото този Закон е написан не с ръка човешка, но с ръката на Всемогъщия, Който е създал всяко човешко сърце по Образа и Подобието на Своето Сърце. Сега разбираш ли кой е този Закон?”
Докоснах с ръка собственото си сърце. И след това, като погледнах на него, видях същите лъчи, които излизаха и от Сърцето на Исус. Затова Му отговорих:
“Исусе! Сега разбирам, че този е Законът, който Отец е положил в духа на човека, за да бъде светило Господно. Както казва това и служителят Му:
“Духът на човека е светило Господно, което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото…” (Притчи 20:27)
Този е Законът, на когото Ти, Исусе, стана служител. Защото е Закон не на земната скиния, но на скинията на сърцето, където Ти влезе като Предтеча, за да ни дадеш едно ново свещенство и едно ново служение…”
След тези мои думи Господ отново дръпна мантията пред гърдите Си, тъй че Светлината Му вече не ме заслепяваше. И тогава Той отново ми каза:
“Дадох това видение на сърцето ти, за да разбереш, че днес Отец Ми събира по цялата земя всичките Ми млади. За да се съберат при Мене и да Ми свещенодействат в чина на Мелхиседек. И ето тези млади са Мидия пред очите на твоя Отец.
Именно млади, Стефане!
Именно млади, защото младостта е зрелост, а там, където се събират зрелите, там се явява Съвършената Сила на написания Закон в сърцата. Защото на този Закон свидетелства съвестта, която говори според писаното в сърцето.
Но ти сега се приготви да видиш и видението с Елам. Защото както има млади и зрели в Бога, които се събират при Мене в духа и силата на Мелхиседек, така има млади и зрели в нечестието на лукавия, които се събират при него в духа и силата на Елам…”
Думите на Исус ставаха все поясни на сърцето ми. Ето защо Го попитах:
“Исусе! Не ще ли да рече Елам “младост”? И не олицетворява ли Елам всички, които са узрели за нечестието на дявола?”
“Нещо повече, Стефане! Този Елам е духът, който събира в себе си всички пленници на умноженото беззаконие. И днес е време всички Мои да разберат, че последната битка на земята е между Господния Закон в сърцата на Верните и умноженото беззаконие в сърцата на нечестивите. Битка между Мидия и Елам!”
“Да разбирам ли тогава, Господи, че това е битка между осветената съвест и прегорялата съвест?”
“Точно така го разбирай, момчето Ми. И сега за свидетелство на всички Мои виж видението с еламците…”
След последните думи на Исус пред очите ми се разкри разтърсващо видение. Аз виждах самият дявол на дъното на една страшна долина. Той стоеше пред черна пещера и протягаше крилата си, като призоваваше всичките си служители. И ето, че служителите му започнаха да се явяват пред него. Това бяха многобройни пълчища от човеци, чиито сърца горяха от опустошителни пламъци. В очите на тези човеци можеше да се види злоба, ярост, завист, и най-вече – прекомерна амбиция. Събирайки се пред черната пещера, те лично заставаха пред дявола и коленичеха пред него. А той, протягайки ръцете си към мрака на пещерата, изваждаше за всеки от тях по един лък и колчан с огнени стрели. А след като даваше лъка и колчана на коленичилия пред мантията му, изкрещяваше му с ужасен и дрезгав глас:
“Иди и се подвизавай за мене по земята, която ти подарявам…”
Ужасът в това видение бе толкова огромен и непоносим, че погледнах към моя Господ, като Го попитах:
“Господи мой! Такива ли са еламците?”
А Исус ми отговори:
“Словото на твоя Отец отдавна е видяло тези, които се подвизават в духа на умноженото беззаконие. И като ги е видяло, заявило е против тях:
“Така казва Господ на Силите: Ето, ще счупя лъка на Елам, тяхната главна сила. Ще докарам върху Елам четирите ветрища от четирите страни на небето, и ще ги разпръсна по всички тия ветрища; та не ще има народ гдето да не отидат изпъдените еламци. И Аз ще разтреперя еламците пред неприятелите им, и пред ония, които искат живота им; и ще докарам върху тях зло – пламенният Си гняв, казва Господ; ще пратя и нож подир тях докле ги довърша…” (Еремия 49:35-37)
И ти сега, като гледаш на лъковете и на колчаните с огнени стрели, които Сатана дава на еламците, кажи Ми:
Помниш ли думите на Апостола Ми Павел? Помниш ли как той предупреди всички ви в посланието, като каза:
“А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия…” (Ефесяни 6:16)
Ако вие наистина сте взели вярата за щит, та да угасите всичките огнени стрели на еламците, то кажи Ми:
Какво пази щитът на вярата?
Защото мнозина са решили да пазят вярата си, без да разбират, че вярата служи за пазене.
И тъй, защо вярата служи за щит? И какво пази този щит?”
“О, Господи мой! Сега разбирам, че с вярата в Теб ние пазим Господния Закон, написан в дълбочините на сърцата ни. Така ние пазим чистата си съвест…”
Исус се усмихна на думите ми и продължи да ми говори, като казваше:
“А колко от Моите знаят, че ето това е беззаконието на греха – да нарушите повеленията на Господния Закон в сърцата си? Колко от Моите знаят, че Денят на Страшния Съд е Ден, когато Отец Ми ще съди тайните дела на човеците, сиреч, ония грехове, които Законът в сърцата ви вече е осъдил? И ако някой не може да търпи съвестта си, поради това, че тя постоянно го изобличава, то такъв няма ли да потърси огън, с който да изгори неудобната си съвест? Няма ли да потърси огъня на нечестивия, който е силен да прегори Господния Закон в сърцето?
Но ето това са потомците на Елам! Човеци, които са прегорили съвестта си, за да станат зрели за нечестивия и силни да извършат всичките му внушения! Ето такива са човеците, които коленичат пред мантията на дявола, за да вземат лъковете и огнените стрели. Защото Господният Закон е написан, за да преследва беззаконието. Но когато съвестта е прегоряла и Законът е бил унищожен, то тогава ти вече ще видиш не просто беззаконие, но умножено беззаконие. А такива човеци, с умножено беззаконие в сърцата си, стават най-силните в сатанинския план, понеже в сърцата им няма никаква опозиция на Злото, което са силни да извършат. И може ли някой да влезе в къщата на силния, ако преди това не върже силния? Но ако не просто го върже, но го умъртви, то тогава тази къща непременно ще се разграби и в нея довека ще живеят коварният, който коварства и грабителят, който граби…”
Слушах думите на моя Господ и една скръб, като водите на преляла река, изпълни очите ми и задави гласа ми, тъй че плачейки Го попитах:
“Какъв е изходът за нас, Исусе? Къде да се спасим? Как да превъзмогнем над умноженото беззаконие?”
В отговор Господ прекрати видението с еламците. А след това отново разтвори мантията пред гърдите Си, като ми казваше:
“Аз съм Изходът! Аз съм Спасението! Аз съм Превъзмогването!
Аз ще бъда Изход за онези, които искат да Ми служат с чиста съвест и непорочни помисли! Защото такива ще станат служители по Закона на сърцето, както беше Мелхиседек!
Аз ще бъда Спасението за онези, които любят не Закона на земната скиния, но Закона Господен в сърцата си! Аз ще бъда Превъзмогването за онези, които имат смирението и вярата да Ме последват в най-живите и прекрасни видения от Словото Ми. Видения, в които непременно ще видите колко превъзходна е Мидия и колко посрамен е Елам. Затова Ме последвайте с цялото си сърце и се радвайте на верността, с която ви посещавам и избавям от силите на Злото…”
След последните Си думи Исус ме погледна с такава усмивка, щото разбрах в сърцето си, че има мигове от Господния Живот, когато Сърцето на Исус се радва повече от всякога. И това са миговете, когато човешкото сърце и Неговото Сърце се срещнат на точното време и на точното място според Съвършената Му Воля.

Leave a Reply