4. ВИДЕНИЕТО С ЛОТОВАТА ЖЕНА

Братко мой, искам да знаеш, че Злото никога не спира да атакува онези човеци, които попаднат под властта му. Докато в човека има устои, които не са разрушени и паднали, то и до този момент дяволът ще работи против живота му. Заблуждават се онези, които си мислят, че дяволът ще удари оттук малко и оттам малко, а после ще спре да си почине.
Нищо подобно!
Всеки демон на Луцифер има за цел да превърне плътта на човека в изява на собственото си съществуване. И за да няма притеснения от човешкия дух, този демон просто ще го разруши със заблуди, за да живее все по-спокойно и лесно в него. Знай, че само в човешкото тяло и душа демоните се чувстват комфортно. Отвън те нямат покой. Това ти казва и Господ в Словото Си:
“Когато нечистият дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си, отгдето съм излязъл. И, като дойде, намира я празна пометена и наредена. Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение…” (Матея 12:43-45)
“На кое нечестиво поколение?” – би попитал ти. Ами аз говоря, братко мой, за това нечестиво поколение вече няколко глави. Това са онези, които като Лот отварят вратата на дома си, за да излязат вън сред свинете и кучетата и да влезе в сърцата им светският дух. Защото, помисли, че нечистият дух, излязъл из човека, се връща и пак влиза. Но той не би могъл да влезе, ако вратата не е отворена. Само, че тя не само е отворена, но е зейнала широко и дори го кани. Тогава този демон вика със себе си още по-големи и зли демони и се връща. Сега разбираш ли, че Господ не иска да види никой от нас сред това нечестиво поколение?
Защото това е поколението на Лот!
Църквите на Лот!
Солените стълпове на човешката заблуда!
Това е поколението на тези, които са имали вярата на Авраам и са вървели с Авраам, но в един момент, пленени от богатствата на този мръсен и нечист свят, са се отказали да вървят с Авраамовата вяра и са се отделили от нея, за да отидат да живеят в Содом и Египет. А Содом и Египет непременно ще изпратят седем демони, по-зли от онзи, който е обитавал сърцето, докато то е било невярващо. И виж сега как намират тези демони къщата, от която е излязъл първия демон. Намират я, както казва Словото “празна, пометена и наредена”. Някой е живял в тази къща и я е подредил. Но кой друг да сложи ред и чистота в сърцето ти, освен Святият Дух? Кой друг да помете, да изчисти и нареди? Кой друг да направи сърцето ти, като Свято обиталище за Троицата?
Ето, че съществува проблем при някои. Защото, след като са познали Господа и Спасителя и не са последвали Примера Му, те пак са се вплели в живота на развалата и греха. И последното им състояние е станало по-лошо от първоначалното. Това последно видение е и кулминацията на откровенията, които Господ излива чрез тази книга. Защото ако в моето сърце имаше рани от потомците на Лот, то в сърцето на моя Господ каква ли рана ще има? Какво ли ще чувства Той, когато е спасил сърца и души, готови повторно да Го разпънат и продадат за богатствата и користите на този свят? И нека сега ти кажа, защо в това видение ще се открие най-дълбокото в цялата книга. Преди всичко – искам да знаеш, че Бог обича всички християни, независимо от пъстрите деноминации, прокарани от религия, традиция и всякакви човешки фактори. Затова в това най-последно време Той изпраща слугите Си, пророците, за да разбият лъжеученията на онзи дух на Антихрист, който в “Откровението” е наречен лъжепророк. И ето, че в един миг нещата сякаш потръгват. Точно така те потръгнаха и за Лот и неговия дом. Докато содомските жители се радваха на нечестието си и блудстваха в леглата си и в кръчмите си, цялото домочадие на Лот се изнесе навън от Содом. Но тогава дойде и изричната заповед на Божиите пратеници. Защото те казаха на Лот и семейството му:
“Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тая равнина. Бягай на планината, за да не погинеш…” (Битие 19:17)
Виждаш ли, братко, най-опасното за сърцето ти, след като те посети пророческото слово, е да се обърнеш назад, когато Бог ти е казал:
“Бягай!”
Точно така назад се обърнаха мнозина, които първи приеха пророческите книги на служение “Мория”, без да разбират, че Словото на Бог не може да се осуети и духовните закони, които се задвижват, носят онази съдба, която веднъж вече са донесли на друг преди тях. Затова и Апостол Павел говореше на Тимотей, като казваше за Словото, че:
“Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело…” (2 Тимотей 3:16-17)
За съжаление в много църкви първите три цели на Словото са просто задраскани и е останало само “наставлението в Правдата”. Няма я поуката, няма го изобличението, няма го поправлението. А ето, че в живота на Лот има толкова много скрити духовни неща, щото аз те питам:
Къде ще отиде Божият народ, ако не знае тези дълбочини? Къде ще отидат потомците на Лот, ако въобще не знаят, че са се превърнали в такива? Къде ще отиде и на какво ще заприлича жената на Лот, ако не знае, че само за миг да обърне назад главата си и ще стане на стълп от сол?
Зная, че и сам можеш да си отговориш на тези въпроси, но не затова ги задавам. Аз просто искам да внимаваш на знаменията на Божието Слово. Защото поуката от Лотовата жена непременно ще роди изобличение към сърцето ти, а след изобличението ще дойде и поправление. Тогава ти, укрепен от Святия Дух, ще можеш да наставляваш мнозина в Правдата и да ги подготвиш за Деня на Исус.
А сега, след това дълго въведение нека ти кажа и самото духовно преживяване, което Исус ми даде с Неговото видение.
Аз виждах бягащият Лот с дъщерите му и жена му. Самото видение от Исус ми беше дадено така, щото и аз самият не можех да гледам назад. Просто – погледът на сърцето ми се движеше бързо зад бягащите пред мен човеци. Имах чувството, че съм репортер, който е пратен в някоя размирна страна и се движи с джип, като просто снима бягащите пред него. Имаше особено напрежение, което бе надвиснало от небосвода. Защото небето беше притъмняло от облаци и на моменти го прорязваха светкавици. Беше затишие пред буря. Някакво абсолютно мълчание се стаи над цялата земя, така щото ушите ми долавяха само учестеното дишане на бягащият на няколко метра пред мен Лот и семейството му. В този момент усетих над главата си ръката на Господ. Той ме докосна. А после каза:
“Сега внимавай, защото в това видение нечестието над Содом вече се поразява…”
Миг след думите Му чух грохот, който сякаш падаше отгоре, а след това пътят бе залян от силна светлина. Няма да е силно, братко, ако ти кажа, че най-вероятно такова би било усещането и преживяването, ако някъде падне атомна бомба. Миг от грохот, а после ослепителна светлина и ударна вълна, която помита всичко по пътя си. Може би ще попиташ тогава как не бяха пометени Лот и дъщерите му, докато бягаха. И аз се чудя на това, но зная със сигурност, че ги извеждаше Божията ръка и докато те бяха верни на заповедта да не се обръщат, то и Бог ги пазеше. И ето, че Святият Дух нахлу със Сила в сърцето ми, защото идваше сюблимният миг на цялото видение. Видях как жената на Лот се обърна назад и погледна към Содом. Точно в този момент руменината на лицето й изчезна и то избледня за някакви части от секундата. Докато се усетя аз вече гледах една статуя от сол, и един застинал ужас в цялото изражение на лицето, което безжизнено ме гледаше. В този момент Исус ме спря над Лотовата жена, а Лот и семейството му все така бягаха, докато се превърнаха в малки силуети, облени от невероятния блясък на взрива, паднал над Содом…
Искам да ти кажа, скъпи ми братко, че досега сърцето ми е преживявало много и различни видения. Бил съм на такива места, които Бог ми е посочвал, които малцина биха преживели да гледат с очите си.
Но изражението на Лотовата жена беше повече от ужасно.
Това беше изражение на безвъзвратността!
Виждаш ли, човек може да изглежда по различен начин. Виждал съм по телевизията смляно от бой лице на боксьор. И все пак за това лице има надежда, че ще оздравее. Виждал съм лице на майка, изгубила сина си, върху което печатът на скръбта е бил съкрушаващ. Но и тази скръб един ден може да си отиде и тя да се примири със съдбата си. Но лицето на Лотовата жена беше такова, щото цялото му изражение говореше за това, че в цялата вечност това лице ще си остане такова. Лице на ужас от загубата. Лице, което си е мислило, че Господ Бог се шегува, когато в действителност Той е бил най-сериозен в намеренията Си. Лице, което си е мислило, че и този път, подобно на много други Бог ще покаже милост, но точно в този момент Милостта е била толкова далече, колкото е Небето от земята и Божиите помисли от човешките такива. И ето, че Господ ми каза:
“Разгледай внимателно Лотовата жена, защото неслучайно тя се превърна на стълп от сол. Защото тази Лотова жена в действителност отговаря на цялата светска църква, която обърна гръб на Господ и погледна назад.
Впрочем, можеш ли да Ми кажеш кога ти гледаш назад?”
Дори и не исках да отговарям на Исус. Защото тази дума “назад” бе станала за мен синоним на нечестие и беззаконие. Но Господ неслучайно ме питаше така. Затова Му отговорих:
“Господи, ако например си тръгвам от някое скъпо за мен място, аз ще обърна поглед назад, за да го видя още веднъж…”
Исус се усмихна, а после ми каза:
“Даже и да си тръгнеш от това скъпо за теб място, то няма ли сърцето ти да остане в него, щом толкова много го обичаш? Няма ли да те тегли носталгия по това място? И няма ли, ако имаш сгоден случай, да се върнеш в него?”
Думите на Господ сякаш ме събориха. Но после усетих как Святият Дух ми даде такава Благодат и такава нежност, защото казах:
“Господи, Ти ме роди в Сион. И аз искам да се върна в Сион. Там е мястото, където живее сърцето ми. И където и да отида, мислите ми са все там…”
Тогава Исус каза:
“Ето така, ако и Лотовата жена да напусна Содом, сърцето й остана в Содом. А Бог е верен да даде на всекиго нещата, които търси и иска. Нали така ви и казвах:
Искайте и ще ви се даде! Търсете и ще намерите!
Затова кажи на всички, които те презират, Моите думи към тях, защото Аз непременно ще им дам нещата, които искат. В Живота на Отца Си се заклевам, че ако на някого сърцето му е в Содом, той ще си получи Содом точно така, както го получи и Лотовата жена. Защото никой не може да излъже Господ, че Го обича, когато сърцето му гледа назад към този свят! Така Лотовата жена се обърна назад, защото в Содом останаха всичките й съкровища. Всичкото й злато и сребро, всичкия й имот, всичките й приятелки.
Затова кажи на всичките Ми братя и сестри, че:
Никой не може да избяга от сърцето си! Никой не може да се скрие от сърцето си! И ако някой е събирал съкровища в този свят, който е Содом и Египет, то и сърцето му ще остане при съкровището му, колкото и да се опитва да бяга!
А сега, момчето Ми, нека ти поговоря за истински дълбокото в знамението с Лотовата жена. Забележи, че тя не стана на стълп от злато или стълп от сребро, нито на стълп от желязо. Тя стана на стълп от сол. Защо точно на стълп от сол се превърна Лотовата жена? Понеже някой би решил, че солта Ми върши работа и дори би цитирал Собствените Ми думи в Евангелията, където казвах, че:
“Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората…” (Матея 5:13)
Ако съпоставиш по плът тези стихове, то ще излезе, че най-верните Ми последователи и слуги би трябвало да изграждат Лотови църкви, защото в тях ще има не просто малко солчица, но стълпове от сол. Каква е Моята сол? И каква е солта на дявола? Ти помниш ли най-соления си ден, когато те посетих с Духа Си?”
“Не, Господи! Не си спомням за такъв ден!” – отговорих аз. Тогава Исус докосна с ръката Си главата ми и спомените запрепускаха пред сърцето ми. И в един миг се видях, разтърсен от собствените си сълзи в една малка църква, където предавах живота си в ръката на Господ и отварях вратата на сърцето си за Него. А това наистина беше най-соленият ден на живота ми. Защото солта от собствените ми сълзи задавяше гърлото ми. В този миг бях недостоен пред Исус, защото разбрах, че все още имам твърде много да пътувам, докато придобия Неговия ум. Затова Му казах:
“Господи, сега аз разбирам, че Твоята сол са сълзите на чистото и разтърсващо покаяние. Защото именно на това Ти ни призоваваше – да проповядваме покаяние и да обръщаме сърцата на човеците към Твоята чудесна Светлина. Защото вярвам, че нищо друго не пази така сърцата в Теб, както сълзите на покаянието…”
Исус ме погледна с такава нежност, с такава топлота и грижа, щото в този миг знаех, че имам всичко, което едно сърце би искало да има. Имах своя Господ в сърцето си. Имах прободената Му ръка над главата си. Имах кръвта Му, която също беше солена и ми даваше съвършена жажда за Неговото присъствие. Тогава Той ми каза:
“Запомни, че солта винаги ще доведе човека до жажда. Когато това е солта на покаянието и солта на кръвта Ми, тогава и жаждата на такъв човек ще е за богатствата, далече по-горе от този свят. Тогава такава църква ще се пълни с Божия Слава и действително ще бъде Божий стълп от сол. Стълп и подпорка на Истината. Но виж сега как изглежда солта на този свят, от която сол стана и този стълп на Лотовата жена…”
След думите Си Господ ми даде ново видение. Стоях на брега на голямо море, което бучеше и се вълнуваше. Всред вълните му стояха хиляди човеци, които дори и не обръщаха внимание на бурята. Те сгъваха дланите си в шепи и гребяха морска вода, а след това я пиеха с удоволствие. Други бяха си направили цели заграждения в плитката част на морето и аз видях как там те добиваха сол в огромни количества. Всичко това ме изуми. И там Исус ми каза:
“Ето я другата сол. Ето морето, което е този свят. Ето нечестивите, които се къпят в него и пият водите му. И водите им се услаждат, защото в тях има сол. Има квас от самия Луцифер, който е хитър да дава награди в този живот на всички, които му се поклонят. Става ли ти сега ясно, момчето Ми, че ако в някоя църква има не просто сол, но стълп от сол, то компромисите с духа на този свят са станали толкова много, щото цялото Ми Евангелие е било покварено за да служи само на такива, които се препитават от солта на това море и от кваса на този свят.
Виж сега цялата пророческа картина върху Вавилон с очите на Апостола Ми Йоан, защото той видя същото, което сега виждаш и ти…”
Отидох на “Откровението на Йоан” и там прочетох твърде показателните думи против Вавилон, религиозното царство на дявола. Ето стиховете, върху които Бог спря сърцето ми. Защото това бяха възгласите на онези, същите, които видях и при видението с морето. Те жалееха за града си Вавилон и казваха:
“Горко, горко граде велики, облечен във висон, багреница и червено и украсен със злато, скъпоценни камъни и бисери; защото в един час запустя толкова богатство! И всеки корабоначалник, всеки пътник по море, моряците и всички, които се препитават от морето, застанаха отдалеч, и викаха, като гледаха дима от неговото изгаряне, казвайки: Кой град приличаше на великия град…” (Откровение 18:16-18)
Едва прочел стиховете, Господ ми каза:
“Кажи на такива и нека знаят:
Содом приличаше на вашия град, защото нечестието му беше същото! Защото и във Вавилон и в Содом се намират всички, които се препитават от този свят! И както някогашните гледаха дима от изгарянето на Содом, така и днешната тщеславна църква, отстъпила от Името Ми и станала жена на Лот, ще преживее и види дима от изгарянето на Вавилон!
Нека всичките Ми братя и сестри да се покаят, защото Небето повече няма да търпи солените стълпове на човешката заблуда!
Князът на този свят няма нищо в Мен! Но в действителност изобилието на нещата, които дяволът има, са квасът, родил поколението на бунтовни и непокорни на гласа Ми. Квасът, който накара много църкви да станат Лотови жени и да се обръщат към онова, което е долу, а не да гледат към онова, което е горе.
Нека онези, които презряха и похулиха Пророческия Дух, ръководил слугата Ми, паднат и молят Отец Ми за прошка. Нека онези, които бягат от светското нечестие, никога не обръщат назад главите си, но да раздадат имота си на сиромасите, за да нямат никакви връзки със Содом, Египет и Вавилон! Защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти!
Аз го изговорих, Аз го изрекох…”