2. ВИДЕНИЕТО С ЯСНО ОЧЕРТАНИЯ ХРИСТОС

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Има пророчески книги, за които в пълна степен важат изключителните стихове, изречени от пророк Захария:
“Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на Силите…” (Захария 4:6) 
Ето така, прегърнал Духа на моя Господ и Бог, аз успях да превъзмогна над дяволската съпротива, дошла против написването на тази книга. Понеже ако бях употребил сила – дяволът щеше да отговори със сила. Ако бях събрал всичката си мощ – дяволът от своя страна щеше да противостои с мощ. Но аз прегърнах Духа Господен. Дадох Му сърцето си, главата си, ръцете си. И като коленичих пред Святия, казах Му:
“Ти пиши и мисли вместо мен! Ти движи ръцете ми и изпълвай с нужните думи сърцето ми!”
Е, знай братко мой, че против Духа на Отца и Сина дяволът няма измислени оръжия, нито каквито и да било стратегии и тактики. Лукавият става по-малък и от нищото, когато Святият Дух изпълни сърцето на Божия слуга. Свидетелствам ти за всичко това, за да четеш тази пророческа книга изключително в присъствието на Святия Дух и никога вън от Неговото присъствие.
И така – нека започна оттам, че Господ отново дойде към сърцето ми със същите очертания от Свята Светлина. И като простря ръката Си, за да ме възправи, започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Нека сега те въздигна до Небесния Ерусалим и до Небесния дом на Апостола Ми Павел. Защото Святото дело, започнало с неговото истинно свидетелство, Аз трябва да доведа докрай. И сега ти казвам, че ти не просто ще напишеш една твърде скъпоценна книга от Сион, но тя ще бъде Великият Господен Пролом в стените на Вавилонското царство.
Да, казвам ти! Аз непременно ще съборя и разруша всичките земни религиозни царства. И живите им царски идоли ще съкруша до лудост и избезумяване. Така всички ще познаят, че е говорил Небесният Цар в свидетелството Си против всичките земни царе.
А сега Ме последвай!”
След тези съкровени думи за сърцето ми, Господ ме прегърна с могъщите Си ръце, като въздигна духа ми нагоре. Така, не след дълго, сърцето ми отново съзря Сион, Царството на красотата, и Небесният Ерусалим, искрящ като твърде скъпоценен диамант. И ето, че двамата с Исус тръгнахме по златните улици на Града, за да стигнем до Небесния дом на Апостол Павел. Този път изненадата ми беше прекрасна, понеже самият Господен Апостол беше застанал пред вратата на дома си и отдалеч ни се усмихваше. А когато го приближихме, Господ хвана с вълнение рамената му и ги стисна, като му казваше:
“Павле, нека довършим Святото дело! И нека пророкът на Сион види невидяното и проумее неразбираемото!”
Така тримата пристъпихме в стаята на Апостола, в която вече бях влизал неколкократно. И ето, че Павел отново ми предложи да седна на едно от дървените трикраки столчета, а сам той се обърна към Исус, Който вече му казваше:
“Дай на пророка Господен да преживее с теб видението, което ти дадох, когато трябваше да пишеш на църквите в Галатия! И като отвориш пергамента, яви му писаното, за да разбере и проумее…”
След тези думи на Господ, Апостолът се приближи до прозореца на стаята си, като взе един от скъпоценните камъни. А след това, приседнал до мен, той подобно на първия път, ми проговори, като казваше:
“Нека протегнем десниците си, за да докоснем стените на този скъпоценен камък…”
С вълнение прострях ръката си до Павловата, като докоснах с дланта си Небесния диамант. И ето, че Светлина излезе от диаманта, като обгърна мен и Апостола, а след това духовно ни пренесе на Голготския Хълм. А там очите ми съзряха Исус, като Разпнат. И Той, като погледна на Апостола, му проговори, казвайки:
“Павле, Павле! Не спирай да Ме проповядваш като Разпнат! Не преставай да утвърждаваш Образа Ми на слуга всред всички, до които ще те изпратя! А сега Ме виж така, както Святият Дух даде да Ме гледат църквите в Галатия! Понеже мнозина скоро се отказаха да Ме познават като Жертва! И като замениха Хляба Господен с кваса фарисейски – върнаха се назад от Кръста Ми!”
След тези думи на Разпнатия Исус, Кръстът Господен просветля, а около Тялото Му се появиха очертания от Небесна Светлина. Те бяха толкова могъщи и заслепяващи, щото изцяло ни обгърнаха. И тогава Господ отново проговори, като казваше:
“Ето такъв Ме яви Святият Дух на църквите в Галатия! Ясно очертан като Разпнат! За да гледат на Мене и да се вдъхновяват от Жертвата Ми! Но ти виж сега какво ще се случи с Жертвата, когато започне да влияе надписът, написан от Пилат!”
Докато Господ още говореше, Светлината от очертанията намаля и се скри. А тогава от надписа над Главата Му започна да изтича отрова, черна като смола. Тя се стече върху Главата Господна и започна да я прояжда, подобно киселина, а самият Кръст вече потъваше в страшна тъмнина. Гледката беше толкова чудовищна, щото стиснах ръката на Апостола, като му казвах:
“Какво се случва тук, Павле? Защо милият и скъп Господ на сърцата ни така изгуби очертанията Си? И защо тази чудовищна отрова се спусна от надписа, та да цвърчи и разяжда Главата Господна?”
В отговор Божият слуга ми проговори, като казваше:
“Това е видението, което Исус даде някога на сърцето ми, за да видя и позная колко голяма е Господната Скръб, когато църквите решат да заменят Жертвата Исус с надписа на Пилат. И ти, като гледаш на видението, забележи как дяволската отрова ще пояде целия Кръст и Жертвата, та никой вече да не си спомня за никакъв Исус и никаква Жертва, но всички вкупом да бъдат омаяни от земни царе и земни идоли, и така да станат части от земни царства. Знай от Божия Апостол, слуго Господен, че ето това видение се случва във всяко човешко сърце, което откаже да вярва в божествено очертания Христос, а приеме да бъде излъгано от надпис, който е вън от очертанията…”
Думите на Павел силно наскърбиха духа ми. И аз, като се изпълних с ревност, пламенно му проговорих, казвайки:
“Да не бъде, Павле!”
В отговор Апостолът ме погледна с дълбоките си очи. И като се взря в мен, проговори думи, които гласяха:
“Който носи Исус в сърцето си, никога не забравя, че Господ е разпнат като Жертва за греха му! И като помни Разпнатия – сам отива на Кръста да се съразпне с Исуса! Тъй щото, както ревниво го каза – това видение няма да го бъде в никое искрено повярвало сърце! Но ти виж и проумей, че както има чеда на Бога, така има и чеда на лукавия. И ако на Кръста Божиите биха потърсили Божието, лукавите ще си потърсят лукавото. А какво по-голямо лукавство на змията от това – да измами църквите и те да престанат да виждат Исус като Разпнат? Каква по-голяма тъмнина от това – да изгубите Простотата и Чистотата, които дължите на Христа? Какъв по-голям укор за благовестието от това – в църквите да влезе Сатана, преправен на светъл ангел, а служителите му – като вестители на Светлината? От това преправяне тъмнината на Светлина не ще се обърне, нито дяволът ще смени роговете си с ореол на Божия Правда. Но ти си спомни думите на Господа, Който е казал и със Словото говори и до днес:
“Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!” (Матея 6:23) 
Ако някой е приел надписа на Пилат за Светлина, то няма ли очертаният Жертвен Христос да му се струва излишен и достоен за презрение? И кой би искал да слугува на Жертвата, когато е съблазнен да царува чрез надписа? Но ето това беше видението, което Господ даде на сърцето ми във времето на моето Апостолство на земята. И това видение беше причината да запиша послание за църквите в Галатия, за което ще разбереш само след миг…”
Докато Апостолът още ми говореше, аз отново се намерих с него в Небесната му стая и в присъствието на Исус. И този път очертанията върху Спасителя бяха станали още по-бляскави. А Павел, като отпусна десницата си от скъпоценния камък, приближи се до мраморните делви, в които държеше пергаментовите си свитъци. И като вдигна един от тях, разтвори го пред очите ми. А тогава думи в свитъка заблестяха със силата на слънцето, а аз ги прочетох без всякакво усилие. И ето писаното, което гласеше:
“О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат? Това само желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание? Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плът? Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!” (Галатяни 3:1-4) 
Едва бях прочел писаното, когато Павел простря ръце с благоговение към Господа, а пръстите му се спуснаха по очертанията Му, докосвайки белезите от прободените Му ръце, а след това и белезите по нозете Му. И тогава Апостолът с пламенен глас ми проговори, като казваше:
“Този ясно очертан Христос проповядвай, слуго Господен!
Защото Той е Царят на Сион, Който стана слуга на земята и ни остави Святия Си Дух, за да вървим в Неговите стъпки и да вършим Неговата Правда с Неговия Пример! Този ясно очертан Христос бяха започнали да презират мнозина сред Галатяните. И като забравиха, че са били изкупени с драгоценната Кръв на Божия Агнец, отместиха погледа си от Жертвата, за да гледат на надписа на Пилат. И този надпис, като ги излъга, омая ги и ги накара да решат в сърцата си, че са праведни и трябва да чистят вънкашното на чашата, когато отвътре бяха поразени от отровата на старовременната змия! Те замениха Благодатната Вяра за дела, изисквани от Закона! И като поискаха да покажат добра представа за плътската си обхода, изцяло потъмняха в сърцата си!
Този ясно очертан Христос подбуди сърцето ми, за да напиша на Галатяните, че са станали несмислени и са били омаяни от лукавството на дявола! И пак този ясно очертан Христос показа на слугата Си всичките Святи нишки на очертанията Си! Тъй щото до края на доброто си войнстване Апостолът Му извърши попрището си и опази вярата си!
Този ясно очертан Христос сега те е въвел сред вътрешните Си стаи! За да стане свидетелството ти Свята надежда за всички, които искат да бъдат слуги и Небесни жертви във времето на най-голямата съблазън от царе, началници и царедворци!”
След тези думи на Апостола, Исус се усмихна и приближи към мен, като ми казваше:
“Всичките Божии чеда, които ще прочетат с вяра виденията в тази пророческа книга, трябва да ги считат за твърде велика и Свята привилегия! Защото събирам в Святия Си Дух Моя извор от древността с Моя последен извор в свършека!
Църкво Моя! Погледни на ясно очертания Христос и твърде много внимавай във виденията, които ще ти се дадат от Сион! Църкво Моя! Счупи с презрение надписа на Пилат Понтийски и ела при твоя Господ, за да направиш с Него Завет на Жертва и слугуване!
Ето, Аз ще изпратя двамата Си слуги до най-святите места в Моето Евангелие, където блестят Святостта, Благоугодността и Смирението на очертанията Ми! Блажени, които се изпълнят с ясно очертания Христос! Те непременно ще се нарекат скрити в Бога и дяволът никога повече няма да има власт и сила върху сърцата им! Блажени всички, за които Хълмът на Голгота не е край, а начало на Небесното им служение пред Лицето на Господа!
Последвай Ме, Църкво, в Святите видения, които днес давам на пророка Си! За да се наречеш Разпната до Разпнатия! Слугиня сред царици, и Жертвена сред разгонени!
Аз, ясно очертаният Христос, все още говоря и не млъквам!”