4. ПРАЗНИКЪТ НА ЖЕТВАТА И БЕРИТБАТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Моля се на Бога да приемеш с отворено сърце посланието за Празника, който ще се открие пред теб в следващите редове. Защото за сетен път Царят на Сион ме убеди колко дълбока и неизследима е Божията тайнствена Премъдрост. Но нека сега да ти споделя за разговора, който Исус проведе с мен, миг преди да ме въведе на Празника на Жетвата и Беритбата. Ето какво ми каза Той:
“Помниш ли виденията, които ти дадох, когато посветих сърцето ти за Пътя на Съвършената Жертва? Помниш ли как солта се превръща в Огън и как Огънят се превръща в сол?”
“О, Исусе! Та нима мога да забравя за потта, сълзите и кръвта, и за свързаните с тях видения? Не, Господи мой! Аз никога няма да забравя тези видения, защото Ти съдбоносно Си вплел в тях всичкия ми живот…”
“Помисли тогава! Даваше ли Господ успех на делото ти, когато беше жертва, осолена с Огън?”
“Да, Исусе! Ти винаги Си давал успех на делото ми, въпреки всичките съпротивления на дявола. И аз днес се радвам, понеже имам братя и сестри, верни до смърт…”
След последните ми думи Господ погали с ръка главата ми и продължи да ми говори, като казваше:
“Приготви се да видиш и да участваш в един Празник, който по Дух се открива именно като Празник на ония, които са вършили Божието Дело с пот, сълзи и кръв. Защото това е Празникът на Жетвата и Беритбата.
А сега погледни отново към Небесния Ерусалим, защото двамата ще отидем сред тия Мои свидетели, които Святият Дух е потвърдил като Жертви Господни…”
След последните Си думи Господ ме прегърна и така двамата с Него полетяхме към третото от Небесните сияния. И ето, че когато го приближихме, аз видях един огромен кръг от стотици хиляди спасени души. А вътре в самия кръг имаше по-малък кръг от Божии праведници, върху чиито лица бяха запечатани неизразима радост и щастие. Прегърнали се един друг, те пееха на Бога с Благодат в сърцата си, а останалите подемаха песента им и така поклонението им пред Бога се превръщаше в Небесни лъчи, които се въздигаха към върха на Хълма Сион. Но ето, че ние двамата с Исус вече слизахме при самия Празник и при събраните в центъра на събора Божии праведници. А това накара всички да паднат на колене пред Господ и да притихнат в сърцата си. И ето, че Исус посочи към Божиите праведници, като ми казваше:
“Тия са Съвършените Жертви на Сион!”
А след това Господ посочи и стотиците хиляди души, облечени в бели дрехи, като допълни:
“А тия са човеците, които бяха тяхна Жетва и тяхна Беритба!”
И докато аз гледах с вълнение както на Божиите праведници, така и на огромното множество от спасени, Господ се приближи до мен, като ме попита:
“Как мислиш, момчето Ми? Има ли разлика между Жетвата и Беритбата? Защото и Отец Ми, като прогласи тоя Празник на Израил, рече им чрез Моисея:
“И да пазиш Празника на седмиците, тоест, на първите плодове на жетвата на житото, и Празника на беритбата в края на годината…” (Изход 34:22)
Какво е тук Жетвата и какво е Беритбата?”
“О, Исусе! Жетвата е благовестието за Твоето Небесно Царство! Жетвата е да призоваваме човеците на покаяние, за да се отвърнат от греха и да повярват в Тебе!”
“Да, така е! Но ти сега помисли и върху Беритбата! Защото Беритбата е след Жетвата, в самия край на Божията Година. Какво е Беритбата?”
“О, Господи мой! Беритбата е да се родят Плодовете на Лозата, Която Си Ти! Защото човеците трябва не само да повярват в Тебе, но и да станат пръчки, които раждат Плод!”
“Разбираш ли тогава, че Святият Дух Господен е утвърждавал на земята не само сеячи и жетвари, но и гроздоберачи? Виж тогава каква е била Жертвата на сеячите и жетварите, за да могат да съберат Господната Жетва!”
Ето, че Исус ми даде знак да се приближа до един от Божиите праведници. И тогава, като протегна ръката Си и посочи челото на един от тях, Той ме попита:
“Какво виждаш върху това благословено чело?”
Погледнах към челото на посочения и тогава забелязах капчици от незасъхнала пот. Затова отговорих на Исус:
“Господи мой! Виждам все още незасъхналата пот по челото на тоя Твой сеяч и жетвар. Той е проявил истинско усърдие, за да сее Словото Ти и да пожъне класовете Ти…”
Едва дочакал отговора ми, Исус посочи очите на Божия праведник, като отново ме попита:
“А какво виждаш върху тези просветени очи?”
Погледнах към очите на посочения и тогава забелязах капчици от неизсъхнали сълзи. Затова отговорих на Господа, като Му казах:
“Спасителю мой! Виждам все още неизсъхналите сълзи по очите на тоя Твой сеяч и жетвар! Той със скръб и сълзи е сял Божието благовестие!”
“Чудно ли ти е тогава, че тоя Мой сеяч и жетвар се е намерил на Празника на Жетвата? Не са ли се изпълнили в съдбата му стиховете на псалома, които гласят:
“Ония, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. Оня, който излиза с плач, когато носи мярата семе, той непременно с радост ще се върне носейки снопите си…” (Псалом 126:5) 
И къде другаде да се върне, ако не в Сион, където е бил роден и откъдето е бил изпратен?
Но ти виж и дълбоката Мъдрост на Божието сеене и жънене! Защото ако сееш със сълзи, ще пожънеш сълзите на човеците! И ако сееш със скръб, ще пожънеш скръбта на човеците! За да бъде именно тогава радостта ти пълна!
Ето, виж това, което ти показвам…”
След тия думи Исус се приближи до множеството от спасени. И като протегна ръка и посочи очите на един от спасените, попита ме:
“Какво виждаш върху тия очи? Не виждаш ли същите тия сълзи, с които сеячът е сял и жетварят е жънал? И не са ли тия сълзи дълбокото и очистващо покаяние? Най-малкото, спомни си сълзите от посланието на Апостол Павел и виж ефекта им върху вярващите:
“Защото, при все, че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време. Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо. Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо…” (2 Коринтяни 7:8-11) 
Сега разбираш ли още по-добре какви са първите плодове на Жетвата?”
“Да, Исусе! Сега разбирам, че ако някой сее със скръб и сълзи, то такъв ще пожъне снопове със скръб и сълзи. Защото трябва да има скръб по Бога, преди да дойде истинската радост! Трябва да има сълзи в очите, преди Ти да избършеш всяка сълза от очите ни! И ето затова тия мои братя днес са събрани на тоя Празник на Жетвата и Беритбата…”
“Ти наистина разбра Жертвата на сеячите и жетварите. Но сега отново ела след Мен. За да видиш един от гроздоберачите. Защото ако работниците по Жетвата са сели с пот и сълзи, то Жертвата на работниците по Гроздобера е още по-свята и пречиста…”
Ето, че Исус се приближи до друг от Божиите праведници. И като разгърна мантията му и посочи с десницата Си гърдите му, ме попита:
“Какво виждаш върху сърцето на тоя Мой гроздоберач?”
Погледнах към сърцето на посочения и тогава видях, че то все още кървеше. И капчици незасъхнала кръв се стичаха по гърдите му. Това ме накара да кажа на Исус:
“О, Господи мой! Виждам все още незасъхналата кръв по гърдите на Твоя гроздоберач! И сега виждам, че от Жертвите, сторени за Небето, неговата е най-голямата…”
“Не просто най-голяма, но най-святата и най-съвършената! Защото тоя Мой слуга е посветил целия си живот, за да се родят Плодовете на Лозата Христос! Той се е съразпнал с Мене и е бил предаден на смърт, за да могат другите да вкусват Живот. Той е сял с кръв, за да прибере Плодове с кръв! Той е бил досущ като Апостолът Ми Павел, който писа на всички, ако и всички да не го разбраха:
“Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас…” (Галатяни 4:19) 
А колцина от вас знаят и проумяват, че гдето има родилни болки, там има и раждане, а гдето има раждане, там има и кръв? И днес, когато Отец Ми изпраща слугите Си, за да съберат Плодовете на Лозата, то как някои дръзват да им заявят, че щом са преминали през Жетвата, не им е нужна Беритбата? Ако утробата зачене в Жетвата, то не е ли нужно и раждане в Беритбата? Но ето, казвам на всички ви, че ако Отец е събрал в един Празник Жетвата и Беритбата, то е, защото Жетвата води до Беритба. И ония житни класове, събрани от жетварите, непременно трябва да станат и Лозови пръчки, чиито Плод събират гроздоберачите. А тия, на които Отец е дал да изпитат Плода и да го съберат за Царството Му, са слугите Му пророците!
Ето така Отец Ми изпрати и теб! За да събереш Плодовете от Лозата Христос! И при все, че ти се съразпна с Мене и сърцето ти кърви много години, пак мнозина отказаха да родят Плодовете, незнаещи, че само църкви, преминали през Жетвата и Беритбата, могат да участват в Празника на първите Плодове!
И сега, за свидетелство на цялата Ми Църква, нека отново ти покажа спасените от Моите сеячи, жетвари и гроздоберачи!”
След тези Свои думи Господ отново се приближи до един от стотиците хиляди спасени. И като разгърна бялата му дреха, даде ми да видя как в сърцето му бяха родени и Плодовете от Лозата. А докато аз гледах с всичкия си възторг и благоговение, Исус простря ръцете Си и прегърна Божиите праведници, сиреч, Неговите сеячи, жетвари и гроздоберачи. А след това извика към Отец, казвайки:
“Святи Мой Боже! Благослови Плодовете на Жетвата и Беритбата Си! Благослови тия, които сяха с пот и сълзи, за да пожънат с радост! Благослови и слугите Си, пророците, които сяха с кръв, за да пожънат Образа на Твоя Единороден Син! Благослови и сърцата на хилядите, които като бяха пожънати, не спряха да растат, но скоро се превърнаха в плодоносни пръчки от Лозата Ти! Дай им Празника, за който се потрудиха! Дай им радостта и тържеството, за които иждивиха целия си живот!”
В отговор на Исусовите думи, отсред върха на Хълма Сион се простряха огнените ръце на Отца. И Гласът Му, като пролетен вятър премина през целия събор, тъй щото Отец казваше на всички:
“Радвай се, Свято жито от Сион!
Понеже в Любов към Сина Ми се превърна в Лоза с Плодове!
Радвайте се, сеячи, жетвари и гроздоберачи!
Понеже положихте живота си, за да бъдете Живота Ми!
И нека както майка се радва на първото чедо на утробата си, така и вашите сърца да се зарадват в сетнината, която напълно заслужиха!
Любя ви, чеда Мои!
Цъфтете и се разлиствайте! Радвайте се и тържествувайте! Защото това е блаженството ви и тоя е Вечният Празник, който ще празнуват сърцата ви!”
Братко мой!
Нямам думи, нямам дъх, нямам и сила да предам пълнотата на онова, което докосна духа и сърцето ми. Но тук и сега те моля да не преставаш да прочиташ това видение, докато напълно проумееш Съвършената Божия Воля за живота си. И ако аз мога някак да ти я предам, то ще е с долните няколко реда:
Не оставай житен клас, когато можеш да станеш Лозова пръчка, натежала от Плод! И ако до днес си бил сигурен, че си участвал в Жетвата, то направи нужното усилие, за да участваш и в Беритбата! Защото само така Отец ще те познае като един, който е достоен да се намери на Празника на първите Плодове! Амин и Амин!